Някъде около 1970 година вече бях изчел стотици книги, посветени на киното, но в тях родният ми Пловдив изобщо не съществуваше. Патриотичната ми гордост беше накърнена – не може в този град нищо да не се е случило. И започнах да се ровя в библиотеката. Открих как в града през 1903 година пристига един английски оператор – Чарлз Райдър Нобл, който иска да снима възстановка на Съединението. Това вече го описах. Открих, че вечерта на голямото земетресение 1928 година е трябвало да бъде изнесен спектакъл с прочутите Крачун и Малчо – или с техни дубльори. Какво е станало, след като таванът е взел да пропада, как са реагирали комиците – историята мълчи. На другия ден на никой не му е до Крачун и Малчо. Но най-интересното ми откритие бе, че в началото на 20-те години в Пловдив е излизало киносписанието „Звезда”. На фона на примитивните сензационни издания от онова време пловдивското списание респектираше с културния си език и с холивудската информация от първа ръка. Имаше интервюта с първите звезди на американското кино – спомням си най-малкото за Пола Негри, правени от българин, който бе представян като „нашият кореспондент в Холивуд”. По това време бях едва ли не единственият пловдивчанин, който пишеше за кино в местния печат, и неволно правех сравнение – днес редакциите с голям зор отделяха командировъчни, за да ме пратят на фестивала във Варна, а в далечната 1921 година е имало пловдивски кореспондент в Холивуд. И тайно си мечтаех един ден да ме пратят отвън океана – за да повторя ударите на своя предшественик. Скоро обаче се пожелах по-друга съдба. Намерих статия, в която се разказваше за живота на холивудския кореспондент. Той наистина е успял да влезе в света на киното и да стане близък с някои звезди. Но успоредно с това успял да влезе в мафията и даже да стане неин касиер. Един ден прибрал касата и тръгнал да бяга с кораб за Европа. Малко не му стигнало – застреляли го на стълбичката на кораба. За издател на „Кинозвезда” бе посочен някой си Кирил Петров. Разпитах стари колеги дали са чували за подобен човек, но всички вдигаха рамене. 1921 или 22-а година – това беше страшно далечно време. Минаха десетина години от този мой първи досег с пловдивското киносписание и един ден се разприказвахме за кино с колегата от Радио Пловдив Матей Матеев, който беше доста по-възрастен от мен. Оказа се, че Матю, както беше известен в града, в младите си години е бил кинооператор. Попитах го дали не е чувал за Кирил Петров. Отговорът бе смайващ: -          Кой, бай Киро ли? Че той е жив, в София е, но никой не се сеща за него. Искаш ли да му идем на гости? Тръгнахме по най-бързия начин. Взехме и оператор. Бай Киро живееше в някаква виличка край София, беше наел една стаичка и там, забравен от всички, доживяваше последните си дни. А имаше толкова неща да разкаже. Оказа се, че Кирил Петров освен издател на списанието е бил сценарист и продуцент. Негов оператор е заснел прочутите кадри с посрещането на партизанския командир Чапай в Белово на 9 септември 1944. Същият ден екипът на бай Киро снима край Белово някаква мелодрама – вероятно „Изкупление”, и изобщо не му пука какво става наоколо. Изведнъж се задало някакво момче, което отдалече викало:”Шумкарите слизат от гората!” Спират снимките и тръгват да документират събитието. Само че историческото посрещане вече било свършило. И тогава накарали Чапай да се върне в единия край на улицата, майка му – в другия, дали старт на камерата и така изрежисирали кадрите, обявени за начало на новото социалистическо документално кино. А те си били почти игрални. Последната среща на бай Киро с човек от старото кино беше станала няколко години преди нашата среща. Негов приятел, собственик на едно-две кина, след 1944 година емигрира, настанява се в Бразилия и там става един от най-големите кинопритежатели. Мисля, че имал и собствен самолет. Та минал човекът през България – на път за фестивала в Кан, спрял в София и потърсил бай Киро. Намерил го там, където и ние го намерихме. Съдби… По-късно от Михаил Топалов- Памукчиев научих за един епизод от живота на бай Киро, който той беше премълчал. След смяната на властта през 1944 година прибира в един кладенец стотици немски филми – може би с надеждата тяхното време отново да дойде. След което бил съден. Но от многото истории, които чух, едната си беше живо кино. През 60-те години в София пристига Надя Ножарова – една от легендите на българското кино. Освен звезда от сцената тя се прочува с главната си роля във филма „Изпитание”, излязъл на екран през 1942 година. Впрочем в едно скорошна българска анкета за 69-те най-сексапилни световни филмови актьори Ножарова е посочена на 62-ро място именно за ролята си в този филм. На стената имаше и нейна снимка с посвещение – спомням си и днес магнетичното й излъчване. Та българската примадона е женена за прочутия оперетен певец Ангел Сладкаров, но запленена от възможността за световна кариера, заминава за Париж, а оттам за Америка. Сладкаров тръгва след нея, но не може да я върне. Та през 60-те години Надя Ножарова – забогатяла след брак с богаташ, дали не беше и благородник, пристига в София придружена от личен фотограф. Открива всичките си любовници и ги кани в една от залите на хотел „Плиска”. Бай Киро ни показа снимки от тази среща. Любовниците - предполагам, че е имало и обикновени приятели, тъй като народът беше доста, също не бяха първа младост. Разни издокарани старчоци с папионки се пъчеха пред обектива и човек имаше усещането, че всичко това се е случило в Париж през 1935 година, а не в социалистическа София 30 години по-късно.  И застаряващата красавица се снима с всеки гост отделно. След което се връща в Америка, за да доизживее живота си – разглеждайки снимки през камината… Домакинът искаше да ни разказва и разказва. Не бил добре и не се знаело… Така се и оказа – ние се оказахме последните му слушатели. Кой знае още колко истории отнесе в гроба.  

66 год минаха от снимането на българският филм "Изпитание" в Унгария. С участието на гениалните български актьори Кръстю Сарафов,Иван Димов и Надя Ножарова.
Надя Ножарова - съпруга на Антел Сладкаров и оперетна примадона в България,остава в Унгария,заедно с дъщеря си Евгения,като се развежда с Ангел Сладкаров.Той тредно и дава развод,защото ,в нейно лице губи най ценната си изпълнителка в оперетата.
1944 год заварва Ножарова в Унгария,вече омъжена за граф Новаро,чието име носи до последно,като графиня Новаро.
Бягайки от руската окупация,тя заминава в Германия и от там във Франция.Граф Новаро е убит и Ножарова се омъжва за американски пилот,с който заминава в Сащ,където прави кратка филмова кариера
Със съпруга си,който по професия е архитект,създават художествени галерии в Сащ и Европа.Богатството им идва от там.
Надя Ножарова е известна със своето мецинатство,като подпомага мното български изпълнители,като оперните певци Димитър Узунов,Никола Николов.Дава старт на млади изпълнители.
През !964 год идва в България и отсяда в дома на Балерината Надя Бурозанова,предружена от двамата си секретари.Пред домът и се струпва тълпа от известни и дори "народни артисти",които търсят помощта и да напуснат страната и направят кариера "на запад".
Тя отказва такава помощ.Съответно са взети мерки,тя да напусне България. Единственият човек ,който успявяда вземе със себе си е художничката Руска Маринова,която по това време е в немилост,тъй като е рисувала портрети на цар Борис ІІІ и синът му Симеон.Дава възможност на Маринова да работи в Париж.
Надя Ножарова,никога не е скъсвала връзките си с България и ги е подържала чрез Българското посолство в САЩ.
Поледни нейни снимки бяха излъчени по БНТ,направени от фотографа Иво Хаджимишев на приема в САЩ ортанизиран за българските народни представители през 1993 год.
Омръзна ми да слушам измислици по неен адрес и ще защитавам името и защото и аз съм Ножарова и тя е моя леля.
Крайно време и да престанат дабъдат разпространявани пикантни, непроверени и недоказани истории за живота и.
Росица Ножарова

Здравейте! Уча Кинознание в НАТФ�З "Кр. Срафов" и споделените факти ми бяха полезни. Мисля да пиша анализ на списание "Кино-звезда", а също кратка биографична справка за Кирил Петров и негов оператор Минко Балкански. Постингът е доста инттересен... Срещах с роднини на Балкански, но истината е че досегът с тези хора вече може да бъде само задочен. Благодаря за информацията! :)

Здравейте! Уча Кинознание в НАТФИЗ "Кр. Срафов" и споделените факти ми бяха полезни. Мисля да пиша анализ на списание "Кино-звезда", а също кратка биографична справка за Кирил Петров и негов оператор Минко Балкански. Постингът е доста интересен... Срещах се с роднини на Балкански, но истината е че досегът с тези хора вече може да бъде само задочен. Благодаря за информацията! :)