Два-три пъти наистина съм бил в един киносалон с Тодор Живков.

Беше истинско щастие – да дишаш един и същ въздух с първия партиен и държавен ръководител на Народната република.

Ако днес гордостта от  общото дишане да изглежда смешна, в онези години имаше поети, които описваха това щастие напълно сериозно. И възвишено.

Същият въздух дишаха още 3-4 хиляди души в Двореца на спорта във Варна, където всяка есен се провеждаше Фестивалът на българското игрално кино „Златната роза”.

Другарят Тодор Живков идваше да гледа обикновено един единствен филм. Влизаше малко преди да почне прожекцията, но публиката беше вече чула за височайшето посещение и на секундата ставаше на крака.

Вечерта най-уважаваните кинодейци ходеха на вечеря в Евксиноград.

Останалите  участници и гости на фестивала не си лягаха преди да се върнат щастливците от резиденцията.

Всички очакваха какво е казал бай Тошо. Какви указания е дал.

Не знам дали неговите хора не са имали по-директни контакти с журито, но на срещите в Евксиноград, разправяха присъстващите, той си служил с намеци – обикновено съвсем прозрачни. В словото си обикновено казвал „Аз не искам да се бъркам в работата на журито и това, което ще кажа, е само лично мнение, но трябва да призная, че еди-кой си филм ми направи впечатление като на обикновен зрител”.

И веднага след тези думи авторите на „еди-кой си филм” започвали да си стискат ръцете под масата, като сигурни носители на „Златната роза”.

Предполагам, че се е водила жестока задкулисна борба на кой филм точно да отиде другарят Живков.

В най-лоша позиция бяха авторите на следващия филм – точно преди началото му високият гост си тръгваше. Което можеше да се тълкува многозначително.

Една година в конкурсната програма беше „Циклопът” на уважавания тогава от властта Христо Христов. Но Тодор Живков реши да гледа точно предишния филм в програмата – мисля, че беше „Снаха”.

Клюката разказваше какви усилия положил Христо Христов, за да бъде убеден Живков да остане поне няколко минути на „Циклопа”, и тогава, в тъмното, да си тръгне. Да помислят хората, че е уважил и този филм.

Съдбата поднесе на Христо Христов много по-сериозни изпитания и с тях той остана в историята на българското кино – а не с верноподаническите си действия.

Първата изява на Тодор Живков пред камерата беше станала скоро след 9 септември 1944 година – някакъв оператор беше запечатал как бъдещият ни ръководител се прегръща с партизаните от легендарната бригада „Чавдар” и ги поздравява с победата. Зевзеците обясняваха на ухо, че всъщност тогава той се запознал с тях.

Този кадър беше открит сравнително късно, но бързо обиколи родината ни и донесе слава на откривателите.

През 70-те години започнаха да се правят филми – и документални, и игрални за героичния живот на другаря Живков.

За един от тях дълго време се търси актьор, който да прилича на младия Живков.

Разправяха ми как в прочутата кръчма под Пазарджишкия театър една вечер запоят бил в разгара си, когато се появил млад, който идвал от пробни снимки в София. Да ме извинява, но забравих името му. Не става дума за Антоний Генов, който също игра Янко. Янко беше партизанското име на Тодор Живков – за сведение на младите.

-         Одобриха ли те? – попитали търсещите повод за нова почерпка.

-         Одобриха ме – свенливо признал актьорът.

-         Сигурно пак ще играеш някой бандит? – попитал някой, който познавал предишните епизодични изяви на своя колега.

-         Да, бе – смутолевил одобреният.- Ще играя другаря Тодор Живков.

Словото е безсилно да опише реакцията в кръчмата.

Същият млад актьор след това стана неочаквано директор на театъра. Вероятно някой е решил, че след като се е докоснал до образа на човека, ръководещ държавата, не е било проблем да започне да ръководи някакъв си театър.

Успехът на един български филм не се измерваше толкова с броя на зрителите и с тона на рецензиите, колкото с това дали другарят Живков ще му обърне внимание – ще дойде на премиерата и след това ще се срещне с авторите.

Номерът беше, че на почерпката след това, наричана „творческа вечер” обикновено имаше танци и на тези танци актрисите изпросваха по един апартамент.
Една моя позната живееше твърде мизерно и все се надяваше да попадне във филм с танци след премиерата.

И съдбата й се усмихна – дадоха й ролята на Цола Драгойчева.

Снимките приближаваха, ролята на нашата приятелка все повече се свиваше, а ролята на нелегалния Янко се увеличаваше. Все нещо остана от ролята, дойде премиерата и дългоочакваният момент на танца с Янко. Само че този път сърцето му не се отворило и резултат нямаше никакъв.

Дали са свършили апартаментите, дали е имал лоши спомени от Цола Драгойчева – не разбрахме.

Сигурно много хора могат да разкажат подобни и по-интересни истории, но затова пък не знам кой може да се похвали, че е седял в стола на Тодор Живков. Столът, от който той е гледал по-специални филми.

А столът всъщност беше огромно кресло и се намираше в една резиденция на Политбюро.

През 1975 година снимахме филма за големия български дърворезбар Петър Кушлев. Човекът беше направил много ценни неща – първо за църквите, после за резиденциите.

Скоро ще разкажа и за него –добре, че се сетих.

И ни заведе да снимаме в някаква ловна хижа не много далече от София.

За пръв път попадах в такова райско място.

Елените и сърните пасяха на две крачки и човек можеше да стреля по тях от прозореца.

Имаше голяма приемна с десетки препарирани глави на рогати животни по стените.

Под всяка глава имаше изписани скромни инициали – Т.Ж. И датата на убийството на животното.

Под приемната имаше киносалон. С 11 кресла. Тогава Политбюро беше от 11 души.

Имаше кабина с киномашини, за каквито и най-добрите ин салони можеха да мечтаят.

Изглежда са гледали филми, които 12-и човек не е трябвало да гледа. Даже киномеханикът. Той само е пускал филма и си е покривал някъде –докато свърши филмът. Сетих се за това, след като видях, че отстрани на креслата имаше някакви копчета – избраните зрители сами са коригирали силата на звука и фокуса.

Какви филми са гледали – историята мълчи.

Чел съм, че Сталин е обичал да гледа американски уестърни – купени специално за него.

Висши китайски комунисти – доколкото си спомням, в подобни салони са гледали порнофилми, до които не е бил допускан великият китайски народ.

Не вярвам в салона, в който бях, да са се събирали да гледат „На всеки километър”.

Скоро Дамян Дамянов – става дума за сина на някогашния съратник на Тодор Живков Райко Дамянов, разказа в едно интервю, че възходът на бай Тошо започва с някои нестандартни инициативи като уреждане на прожекция за другарите от Политбюро на италиански порнофилм.

Ако някой знае нещо повече за репертоара на това кино,  да се обади.

 

 

 

 

 

 

А осъзнаваш ли колко хора не го осъзнават?

Тези кадри са правени през 60-те години, как може да повярвате, че били от 44-та!

А бе много не ми прилича Тодор Живков в тях на 50 годишен. Мисля, че някой наистина ги намери тези кадри в някакви архиви, даже съм чувал кой е, но съм забравил.
Е.т.

50-годишен ли?В 1894година ли е роден Живков? Значи при падането му от власт е бил на 95 години?

От 1911 до 1961 са точно 50 години.
Колкото до мнението на т.н.Богоизбрания - уви, мишоци бяхме и мишоци ще си останем. Нас бог не ни е избрал за велики дела.
Дерзай, Богоизбрани. Ние всички разчитаме на такива като теб. Резултатите вече се виждат...

С цялото ми уважение, г-н Тодоров, но какво значи "Нас бог не ни е избрал за велики дела."?
За това сме на този хал - щото явно като народ не сме избрани за велики дела, а само за мишкуване, може би, както казва и богоизбрания.
За какво според Вас сме избрани все пак, след като искаме или не, сме тук на този свят?
Поне би трябвало да сме по-честни и малко по-малко грандомани, ако може.

Не ангажирам целия народ със заключения. След като Бог е избрал Богоизбрания, а ние сме мишоци, то всичко е ясно.

Ще разбере и запомни ли коментиращия по горе, за това, че в живково време се правеха над 110 игрални филма годишно с изключителни качества Имахме любими актьори, театрали- филмова индустрия оборудвана преди 20 години по начин над световно ниво и кадри.За да се правят днес там филми от които печелят чужденци???
Гледахме телевизионен театър, имахме световно признати циркови артисти. Вие търсите под вола теле- съобщете за порно и други...
Оставете Т Живков- наскоро се навършина 10 години от смъртта му. Сега всяка кабелна и цифрова телевизия предласга порнофилми, а над 10 000 български момичета са на запад порноробини. На тях се възмущавайте!
Не си давате сметка, че сме станали по света нарицателни с негативизма си и с постинга си разпалвате долни страсти на хора като горекоментирашите. Които по този начин избиваткомплекси и смятат че стават десидрнти.
С този постинг Вие омърсявате таланта на любимите ни артисти, допринесли с творчеството си да стане България днес това, което е. Защото културааата е невидима сила, която осветява пътя на народа към добруване. България има най естествения път на излизане от соцрежима,
иницииран, обмислен, изстрадан от героите на филмите. Те сочеха недъзи, те подготвяха промените безкръвно. Т Живков е един уникален ръководител, който въпреки надзора от Кремъл отвън и Политбюро отвътре наложи държавата ни да поеме пътя на капитализма като прие и фирменото частно производство. Поддържа връзки със Западна Европа. ... Много неща могат да се кажат, но сили, които саботираха промените, което правят и днес. С настървение се борят против комунизма или турското робство
Тези соц години са изпълнени с труда на хората в стопанската и културна област и нищо не ви дава право да го омаловажавате Т Живков е бил умен ръководител с усет, бил е шумкар. Нека не говорим за онова време когато набиваха фашистите глави на колове, на хора борещи се за правото на заплатен труд.
Една птичка пролет не прави а Тодор Живков беше бялата лястовица на България и ще си остане с много постижения на държавата ни
През 1988 г на Олимпииските игри България се класира като четвърта сила по медали
Ще дойде време да се срамувате за постингите си от коравосърдечието, което проявявате към родината си и с писанията си насаждате незаслуженио отвращение у младите, КАКВОТО БЪЛГАрИЯ НЕ ЗАСЛУЖАВА.
ИМА БОГОИЗБРАНИ ИМА И ИЗБРАНИ ОТ САТАНАТА ДА НАСАЖДАТ ЗЛО И ОМРАЗА
Затова са ви лепнали на първа страница от сили, които рушат държавата. Обезпокоена и загрижена съм. Това е грях! Срещу целостта на държава доживяла 1300 години и срината за две десетилетия от хардлайнери на глупостта.

Баща ми бил директор в БНТ Отговарял за игралните фирми. На една от онези творчески вечери една акртиса танцувала с Тодор Живков и му казала: "Другарю Живков, моля ви, уволнете Никола Петров" (баща ми). Той се сепнал, защото не очаквал точно такава молба. Актрисата пояснила, че баща ми не й давал роли. Бай Тошо обаче не се трогнал и актисата си профукала шанса да си поиска едно от златната рибка.
По-късно баща ми го уволнили заради един леко неудобен филм.За съжаление почина наскоро , а беше много сладкадумен разказвач. Страхотни истории ми разказваше за киното и цялото соц общество. И да, наистина сме имали кино тогава.

Аз нещо пак не разбрах.Живков не приличал на 50-годишен в документалния филм.Но в 1961г бил на 50 години.Да де,ама нали филма дето посреща партизаните е от 9.09.1944г.?Там ли не прилича на 50-годишен?Вярно,че не прилича.И не би трябвало 33-годишен мъж да изглежда на 50-годишен.За тоя кратък филм след 1989г се злословеше,че това не бил Живков,а друг партиен другар.Който уж му приличал и т.н. и т.н.

Там всичко си прилича на датата 9.09.44 г и какво от това. Имаше едни управляващи преди десетина години, които гласуваха в тяхното народно събрание закон, че такова време не е имало и като не можеха да изтрият натрупаното творчество, защото то си беше един бум на култура на хората, коригираща некултурността на системата, гориха ленти, както Хитлер книги, крадиха ленти, но натрупаното от творческия гении е толкова много, че никой не може да го пренебрегне. Така народа ни израства, живеейки с героите и може да повтаря техните думи, за да подчертае своите мисли и надежди. Безвремието започна, когато ни управляваха хората, които се сдружиха с пуснатите от тях осъдени за престъпления от затворите. Пуснаха ги- и таака се извърши първото "купуване" на гласове- срещу незаслужена свобода. Тогава от затвора е излязал и създателя на ВИС, и много други, за да изпълнява мокрите им поръчки и се организира голямото крадене на България. Те още преди 89 г пускаха слухове, за милиардите на Т.Живков в европейски банки. Такива не е имало, но същите некадърни властолюбци продължиха с абсурдните си обвинения, фабрикуват сведения, карат света да промени представата си за България- че не е място за живеене, проядена от корупция , с парите които накрадиха, заплащат , да се пише в нашия и преписва в чуждия печат да се създава негативен образ на страната ни в Европа.
Вярвам, както каза навремето и Вазов , за хората които и тогава чернеха страната ни, "че ще се строши на клеветата зъбът" и ви призовавам "ОБИЧАЙТЕ БЪЛГАРИЯ- НАЙ СКЪПОТО И СВЯТО БОГАТСТВО! НЕ СЕ ПОДДАВАИТЕ НА ТЕЗИ ПРЕДНАМЕРЕНИ, И ЛОШОСКРОЕНИ ЛЪЖИ.
ГОВОРИТЕ ЛИ ЗА МАЙКА СИ ЛОШИ НЕША?
РОДИНАТА Е НАШАТА ВСЕОБЩА МАЙКА НЕКА СЕ ГОРДЕЕМ С НЕЯ. ТРЯБВА ДА МИНАТ 50-60 ГОДИИ ЗА ДА СТАНАТ СЪБИТИЯТА ИСТОРИЯ. ДНЕС ОНОВА ВРЕМЕ Е ВСЕ ОЩЕ ДЕЙСТВИТЕЛНА ЧАСТ ОТ БИОГРАФИЯТА НА 70% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА, УЧАСТВАЛО В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И КУЛТУРЕН ЖИВОТ. НЕ ГИ ЗАСЯГАЙТЕ.
Всички вървим по еди правилен път - с елита на света днес в който са и ЕС,САЩ ,Русия, Китай - има диалог и се налага разбиране за решаване на проблемите. Твърдят, че извън страната има 5-6 милиона българи. Да се гордеем и се приобщаваме, за да успеем, както преди 100 години страната ни учудва Европа с икономически ръст
Статистиката съобщи, че последните 2 години нараства броя на новородените, дори тази година вече има бебебум, което е резултат от подобряването на живота. Бавно е, защото много поражения се нанесоха от необузданите кражби и разрушения. Идвайки на власт по неконстутуционен начин "демократите" като земетресение поразиха държавата и продължават да го правят на вълните на медиите и Интернет
Трябва да им се дава отпор. Те са като заразени кърлежи предизвикващи "лаймската болест" смут, колебание неверие в силите на българина, които е една особено трудолюбива и творческа личност!

УВАЖАВАМ носталгията на zaw12929, но имам няколко уточнения.
Не се правеха 110 филма годишно, а не повече от 15. Ако става дума наистина за игрални.
Парите, които се даваха за изкуство и спорт, другарят Живков не вадеше от джоба си, това си бяха наши пари.
При всичките ни симпатии към него той ни остави през 1898 година една фалирала държава. Това го признават всички - макар че се сочат различни причини - дефекти на системата, Горбачов, световния империализъм и т.н.

че твоят чикагски гуру си е купил билет за Луната.

Хората и в онова време и сега са едни същти вълнуват се от същите проблеми радват се на хубавите филими и се натъжават от неправдите в живота. Мишките и те така в онова време търсеха какво ли не само за да могат да повдигнат самочуствието си до това на хората , но не става колкото и да им се иска те си остават мишоци и все такак ще ровят в лайната за да си повдигнат самочуствието .... Но за да си човек се иска нещо повевче .... Приатен ден и на хората и на мишките

Аз,не съм комунист и никога, няма да бъда""
Аз съм просто, човек"
Срам ме е ,че живея в страна с недостойни хора !
Срам ме е, че живея в страна с предатели !
Срам ме е ,че живея в страна с убийци!
Срам ме е че все още има хора ,които да ги боготворят!
Срам ме е че лицемерието и лъжата са издигнати в ранг на държавна политика!
Но ,не ме е срам да ви кажа :България ще бъде по добра от преди и сега ще има ред и закон, но не стези политици и партии, които се кипрят за такива!!
Ще бъде ден първи !!!!!!!!!!!!