В главата ми е останал някакъв стих от американски /или английски?/ поет/, помня само ,че преводът беше на Атанас Славов. Ето го стихът:

„…там, където жените влизат и излизат и си говорят за Микеланджело…”.

Вероятно поетът е възпял някакво място, където интелектуалният дух и любовта към изкуството се издигат над пошлостта на материалния живот…

Преди 40 години мечтаех искрено да намеря такова място – където жените ще влизат и излизат, но ще си говорят не за Микеланджело, а за Фелини и Антониони.

Някои казваха, че нещо подобно ставало от време навреме в култовата за 60-те години сладкарница на хотел „Тримонциум” в Пловдив, но изглежда точно в този момент мен ме е нямало. Или ако съм бил там, никой не се е сещал да ме покани на масата, където се водят разговорите за корифеите на световното кино.

А аз знаех толкова много за тях. И сигурно жените щяха да ме забележат при някое влизане или излизане.

По онова време – преди повече от 40 години, имаше една категория многознайковци, които бяха наричани с пренебрежение „сноби”.

Отдавна не съм чул да се употребява подобна квалификация.

Сега има  „метъли”, „рапъри”, „гейове”, „бръснати глави”, „зависими”,  но не и сноби.

Повод за размисъл.

Та как станах сноб.

В самото начало на 67-а, оставаха ми два срока да края на 11 клас, за малко учител по български ми стана младият Георги Яков. Лека му пръст – почина преди няколко месеца.

Другарят Яков пръв ме накара да започна да пише – все едно какво, той беше причината да се явя и на първото гимназиално литературно четене и пръв ме прати на кинопрожекция за посветени.

Едно време човек трудно можеше да случи на стойностен филм, произведен западно от Берлинската стена. Обяснението беше, че тези  филми стрували скъпо.

Един немалък политически и интелектуален елит в София обаче намираше начин да ходи на прожекции, организирани само за специални хора. Там показваха заглавия от фонда на филмотеката, както и филми от така наречения „временен внос”.

Нашумели филми идваха в България, за да могат да се гледат от комисията по вноса, комисията ги бавеше известно време, за да могат да ги видят и посветените, след което решаваше, че филмът е слаб и няма смисъл да се купува. И го връщаше. Някои казваха, че тайно му правели копие преди това.

Така че правилните хора гледаха западни упадъчни филми. А ние, останалите 8 милиона леваци, гледахме само правилни филми – най-вече  съветски, гедерейски  и виетнамски.

Макар и рядко някой от тайните филми стигаше до Пловдив. Веднъж даже Рафо, лека му пръст и на него, тогавашният шеф на Кинефикация, даже беше наказан за подобна дейност.

Та другарят Яков каза на ухо в едно междучасие на няколко литературни надежди, че вечерта в 8 часа в киното в Кючюк Париж ще дават тайно някакъв специален филм на някакъв Антониони.

Беше зимна вечер, транспортът беше нередовен и влязох в салон в осем и пет.

Прожекцията беше започнала, залата беше претъпкана. Миришеше на мокри балтони.

Проврях се с мъка напред и се втренчих в екрана.

И съзрях там Марчело Мастрояни и Жана Моро..

Филмът се казваше „Нощта”.

 
Антониони и кадър от "Нощта"/1961/

Не мръднах два часа, съпреживявайки драмата на някакви хора, с които нямах нищо общо. Сигурно „некомуникативността” и „отчуждението” на някакви духовни аристократи –гости на богаташко парти,  бяха последния ми проблем.

Но когато на финала героите си тръгнаха под звуците на някакво  трио, което свиреше уморено тъжен джаз, усетих с кожата си, че на този свят има и едно друго кино – по-различно от „Троянската война” и „Оцеола”.

Може би не го разбирах, но го усещах.

И до ден днешен, колкото и да са се променил вкусът ми, познавам, без да се замислям, истинското кино. Достатъчни са няколко кадъра – и нещо става с кожата ми.

Един приятел, руски режисьор, ми разказа за едно свое подобно усещане. Като млад  журналист отразявал Московския кинофестивал преди много години, размотавал се във фоайето на фестивалния хотел с надеждата да интервюира някоя звезда. И изведнъж – сега ще се опитам да предам на руски думите му –„почуял спиной, что позади меня сидит гений. Обернулся и смотрю – сам Феллини…”

Та тогава – през 1967 година, се втурнах да изучавам Антониони, после и Фелини. Те бяха символите на голямото кино.

В България не бяха доверили на простолюдието нито един техен филм – поне до този момент. А и десетина години след това. Но по разни списания можеше да се намери нещо написано

Поръчвах си в библиотеката някакъв брой на „Искусство кино”, това списание се намираше в някакъв склад, така че ми го носеха на следващия ден. И оттам преписвах в една тетрадка – „Викът”, „Приключението”, „Нощта”…

От Би Би Си пък научих за „Блоу ъп”. Не помня откъде за „Забриски пойнт”.

Есента на 67-а станах студент, записах се веднага в студентския киноклуб. За да станеш член на този клуб, трябваше да се държи приемен изпит. Имаше много кандидати.

Блъсканицата беше голяма, тъй като на някои от членовете даваха абонаментни карти за т.н. „кинолектория” в Студентския дом. С такава карта попадаш в кръга на избраните и гледаш и Антониони, и Фелини, и кой ли не.

Издържах изпита, но се оказа, че картите са толкова малко, че ще има жребий.

На жребия изтеглиха и моето име – бях по-щастлив отколкото, когато разбрах, че са ме приели студент.

Картата ми беше без место, правостоящ. Но това не ме смущаваше. Скоро обаче един приятел се отказа от лекторията и аз седнах на неговото място – на втория ред, 12 място.

И като започна едно щастие – Фелини, Антониони, Трюфо, Айзенщайн, Орсън Уелс, Джон Форд…

Преди прожекцията лекция изнасяше Александър Александров. Някой път Тони Андрейков.

Сред публиката имаше не само сноби, но и доносници. Някой беше направил донос, че Тони Андрейков възхвалявал западното кино и човекът си имаше неприятности. Които обаче сподели открито с публиката – попита от сцената кой седи в залата, за да носи…

Нямаше кой да си признае, но започнахме да се оглеждаме…

През 1969 година  в киноклуба възникна идеята да организираме Студентски филмови празници. Щеше да има прожекции на студентски любителски филми, разни лекции и една прожекция на филм от филмотеката.

Сформирахме делегация, която ще ходи да моли за хубав филм тогавашния шеф на Филмотеката Георги Стоянов – Бигор.

Отидохме в кабинета му, обяснихме му каква е молбата ни и даже си казахме какво искаме – ако може „Бони и Клайд”.

Бигор ни отряза веднага – точно по това време имало партиен конгрес, може би е бил Десетият, който беше „исторически”, и точно в тези дни не можело да се дават никакви западни филми. Още по-малко такива, които пропагандирали насилие.

Той обаче имал една страшна идея – да ни даде нещо ново от постъпленията на Филмотеката. Филмът бил турски и се казвал „Отмъщението на змиите”.

Заглавието звучеше обещаващо, попитахме за името на режисьора – не звучеше като Антониони, но нищо.

Дойде времето на Студентските празници, от ухо на ухо вървеше слухът, че ще се дава някакъв страшен филмотечен филм, залата на Студентския дом се напълни.

Филмът беше ужасен. Някаква допотопна социална драма за турски селяни, които орат с рало, няма какво да ядат и на всичкото отгоре ги нападат змии. Които сигурно символизираха чорбаджиите –изедници.

Публиката псуваше организаторите и масово напускаше.

По-късно забих една филмотечна служителка  и тя ми обясни, че шефът много обичал този номер – като идвали някои прекалено настоятелни кинолюбители, да има дава нарочно този филм.

Затова те си го наричали между себе си „Отмъщението на Бигор”…

 

припомнете ни,моля:
-тогава и ли кога видяхте"гражданинът Кейн"?

Честно казано, не помня дали тогава или малко по-късно. По-скоро по-късно, може би в началото на 70-те. Вече бях чел доста за този филм, когато имах възможността да го видя.
А тогава - 67-68 в лекторията със сигурност беше включен "Фалстаф" - един почти нов за времето си филм, само на 2-3 години.

".. стаята в която жените влизат и излизат и си говорят за Микеланджело".
Томас Елиът "Любовната песен на Дж.Алфред Пруфрок"

Доколкото ми е известно единственият превод е на Цветан Стоянов.

Свалям шапка. Колкото до превода - може да бъркам. Стихотворението е от сборник -дело на няколко преводачи,между които Атанас Славов.

припомнете ми,моля,кога започна фиестата в кино Влайкова?
69-70та?
две думи за двойката-Андрейков-игнатов?

Влайкова мисля, че заработи 69-а. С ИГНАТОВСКИ мисля най-напред.

iskam da kaja che v moya blog sum pisal mnogo za blow-up.

imam nyakude pisano za zabriskie.


hubavo e da se razkazvat tezi podrobnosti..no e dobre i da ima analiz.

kakvo znachi v edna qvazi-communisticheska strana da zapadniya marxist antonioni da bude prenebregvan,a vestnik Humanite na frenskata com partia da bude cenzuriran..
zashto naprimer althuser e bil kato zmiya v gashtite na eatern block philosophite(ima korespondencia mejdu nego i mamardashvili...) zashto v uchebnik po marxism-leninism marleau ponty e spomenat kato burjuazen reakcioner,a toy si e komunist.
tova dava mnogo dobur ugul kum realnostta ni,koyato e bila vsichko drugo no ne i leninistka.

inak bih vziskval ot avtora da e nivorto na vremeto si.
kakvo imam predvid?

toy ima resursa za analiz.neka ne go izbtyagva.

az ne sum suglasen s nyakoi koito kazvat che edin anekdot ili afhorizum predlagat mnogo pove4e vuzmojnost za stigane do istinata za otnosheniyata -polit-iconomicheski.. drugi.

ne mislya che edin okus ot perod,koyto se obsujda,otkus bil toy poeticheski,moje da dade hubav ugul kum tova,koeto e BILO i vse OSHTE E...

avtora ( "avtora" ) razpolaga kakto s janrovo suznanie za tova koeto pishe-neka da ima aforizmi,vitzove,kartinki ot filmi ,stihove,no neka ne zabravyame che janra ima svoya zakon..tozi janr e vsichko tova,koeto e,taka che toy ima pravoto da bude preglejdan s podhodyashtata teoriya.

edin den istoriyata shte pita tozi avtor,kakvo go e nakaralo da se distancira v "az samo razkazvam istoriite" ochevidno tova sa jivyani neshta..zashto se samoizdurpva ot jivota.

i nakraya,kato marxi-leninistko devotee
smyatam za mnogo vajno da pisha s latinitza.

tova e drebnoburjuazna prishtyavka da se specificizirat bukvite.bukvite sami po-sebe si specificheski kym edna uniforma,kakvato e ezika..

ne e luja,che ne mi raboti kirilitzata i mi si iska da oravdaya tozi propusk sus istoricheskata neobhodimost...eto priznavam si,che iskam pulna hegemoniya na teoriyata,,ha-hahahaha!

Превосходный <a href=http://vitorrent.ru/>торрент</a> трекер без регистрации , где вы можете скачать бесплатно много фильмов, игры, музыки, программ и много другого. НАпример скачать <a href=http://vitorrent.ru/>торрент фильмы</a> с нашего <a href=http://vitorrent.ru/>торрент трекер</a> . Для любителей игр большой ассортимент <a href=http://vitorrent.ru/games/>торрент игры</a> , <a href=http://vitorrent.ru/games/strategy/75-the-sims-3-generations.html>The Sims 3</a> скачать бесплатно!
<a href=http://vitorrent.ru/>торренты без регистрации</a> и <a href=http://vitorrent.ru/>torrent</a> и многое другое, например <a href=http://vitorrent.ru/>игры торрент бесплатные</a> , скачать <a href=http://vitorrent.ru/>сериалы</a> с торрента. Фильмы: <a href=http://vitorrent.ru/filmi/komedii/66-paren-s-marsa.html>Парень с Марса</a> , <a href=http://vitorrent.ru/filmi/komedii/51-all-inclusive-ili-vse-vklyucheno.html>всё включено</a> . <a href=http://vitorrent.ru/musica/>торрент музыка</a> всех направлений. Так же обратите внимание на <a href=http://vseserial.ru/>сериалы онлайн</a> , <a href=http://vseserial.ru/interny/11-interny-72-seriya-4-sezon-12-seriya.html>интерны 72 серия</a> , <a href=http://vseserial.ru/>амазонки</a> , <a href=http://vseserial.ru/>сериалы онлайн смотреть</a> . <a href=http://infofilm.ipby.ru/>блог о фильмах</a> .

Интресный блог о сео, заработке, дизайне, увлечениях, хоби и многом другом в интернет и не только: [url=http://kataev.in/]блог о сео[/url]
[url=http://kataev.in/seo/prodvizhenie-neizbezhno/]Продвижение неизбежно[/url] Надеемся вам понравится на нашем блоге. Продвижение неизбежно это факт.

&#1048;&#1085;&#1090;&#1077;&#1088;&#1077;&#1089;&#1077;&#1085; &#1073;&#1083;&#1086;&#1075;, &#1087;&#1080;&#1096;&#1077;&#1090;&#1077; &#1087;&#1086;&#1074;&#1077;&#1095;&#1077;, &#1080; &#1072;&#1079; &#1097;&#1077; &#1086;&#1090;&#1080;&#1076;&#1072; &#1076;&#1072; &#1074;&#1080; &#1087;&#1086;-&#1095;&#1077;&#1089;&#1090;&#1086;. &#1047;&#1072;&#1087;&#1080;&#1089;&#1072;&#1085; &#1074; &#1073;&#1083;&#1086;&#1075;&#1072; &#1089;&#1080;.