Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2008 13:44 - КИНОСПОМЕНИ: ОТМЪЩЕНИЕТО НА ХАЙТОВ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 11965 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 27.09.2008 13:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                      Един слънчев ден през 1974 година седях на стълбите пред пловдивския Радио Телевизионен център, където работех, и хапвах обичайната обедна кифла със сирене.

Видях как отдалеч се задава моят стар приятел Драган – журналист в местния официоз „Отечествен глас”, и се зарадвах – не бяхме се виждали отдавна.

Драган обаче май не се радваше на срещата. Спря на десетина метра, погледна ме виновно и започна да говори като Дон Корлеоне, който още не е разбрал, че синът му Съни е мъртъв.

-         Дошъл съм да ти кажа това, което всички в този град знаят. Освен теб…

Не можех да разбера какво толкова е станало.

-  Имаме поръчка да те съсипем –продължи виновно Драган.- И това ще стане в утрешния брой.

Историята беше следната. Точно по това време телевизията излъчваше серийният филм по сценарий на Николай Хайтов „Капитан Петко войвода”. Възторгът на народа беше бурен и непринуден. От „Отечествен глас” ме бяха помолили да напише рецензия за новия голям успех на българското кино и телевизия. За зла участ малко преди това беше излязъл на руски един сборник с критически студии, озаглавен „Многосерийният филм”. Зачетох се в него и проумях защо едни от сериите на „Капитан Петко…” се бяха получили, а други – не. И просто отнесох някои теоретични съждения към нашумелия филм. В крайна сметка се беше получила  една малко снизходителна рецензия, чийто автор /тоест аз/ се правеше, че разбира повече от писателя –класик. Рецензията не беше критична, но липсваше и телешкият възторг от филма, който заливаше печата по това време.

Доколкото си спомням, главният редактор на списание „Киноизкуство” Емил Петров също не беше адмирирал възторжено труда на Хайтов и беше нападнат. Говореше се, че писателят е болезнено чувствителен към всяка критика, защото чакал за този филм Димитровска награда или нещо подобно.

Моят скромен критически опит беше достигнал в този момент до него и го беше разярил. На всичкото отгоре аргументацията ми беше придружена с англоезични термини - Хайтов едва ли подозираше, че съм ги взаимствал от съветски автори. А той беше известен с ненавистта си към думите, които идваха от Запад. И не само думите.

Когато автор и критик се разминават, е нормално да има някаква полемика. Да има сръдня, ако щете.

Хайтов обаче беше избрал друг път. Беше написал гневно писмо до Окръжния комитет на БКП, в което беше препоръчал да се потърси сметка на критика, който си позволява да не похвали от все сърце епохалната творба.

Интересното е, че Хайтов никога не е бил партиен член. В същото време беше народен представител от Пловдив и беше пример за това как Партията уважава обикновените писатели.

От Окръжния комитет решили веднага да се натегнат на безпартийния комунист и бяха възложили на своя вестник да ме съсипе.

Трудна задача. В „Отечествен глас” пишех от години. С повечето колеги бяхме приятели. Но отказ не можеше да има. Кой можеше да противоречи на Партията и на Хайтов?

Чудели се какво да направят колегите и избрали обичайния начин – да се организира „непринуден” протест срещу писаниците, уронващи престижа на народния писател. И тръгнали да търсят наемници. Повечето поканени, като разбирали каква е целта, отказвали. Тогава се наложило да вербуват интелектуалци, които да хвалят филм, но без да ги предупреждават в какъв контекст ще попаднат думите им на страниците на вестника. Бяха привлекли писателя Георги Стоянов и актьора Иван Сивинов, които чистосърдечно бяха похвалили филма. Но техните изказвания бяха сложени редом с единствения изпълнител на мръсната поръчка – художника Колю Витковски, и така звучаха като подкрепа на неговата позиция. Веднага след излизането на вестника и двамата ми се извиниха.

А какво беше написал Колю Витковски?

Човекът беше доста по-възрастен от мен, не се познавахме,  нямаше за какво да ми отмъщава. Беше уважаван художник, не знам дали не беше участник и в партизанското движение, така че нямаше за какво да прави усилия да се хареса на Партията.

Та по неизвестни причини Колю Витковски беше седнал пред белия лист и в изпълнение на поръчката беше написал следното:”Като чета писанията на Евгений Тодоров и си представям интелектуални разговори в задимен бар пред бутилки с чуждоезичен етикет…”

Поръчката беше изпълнена. Бях обявен  за продукт на западното влияние, а може би и за американски агент,  който иска да отрони песъчинка от величавото дело на големия родолюбец от Яврово.

От цялата работа само спечелих. След общо взето тъпия начин, по който бях нападнат, нормалните хора с неприкрита симпатия ме потупваха по рамото – в техните очи бях станал нещо като дисидент. Макар че тогава тази дума още не се употребяваше.

Не се сърдех и на колегите, организирали мероприятието – е, можеха по-рано да ми кажат каква е ситуацията, може би заедно щяхме да измислим по-интелигентен вариант.

Просто престанах да пиша за този вестник.
Не ми се пишеше вече и за кино - надявам се, че България не е загубила чак толкова много.

Голямата изненада обаче дойде след няколко дни. Научих, че Хайтов е написал благодарствено писмо до Окръжния комитет. Начинът, по който ме бяха обругали, му беше харесал.

С Колю Витковски пътищата ни никога не се пресекоха.  Преди няколко години почина – лека му пръст. Така и не получих отговор на въпроса – защо се беше съгласил да изпълни мръсната поръчка?

Преди месец с един пловдивски историк си разказвахме истории от миналото и той спомена как Колю Витковски го бил „изпортил” в някаква подобна ситуация.

След този случай започнах да се взирам не само в творчеството на Хайтов, но и в скандалите, които постоянно избухваха около него, но оставаха тайна за обикновените хора.

Ако се порови човек в Интернет, може да открие немалка част от историите, които обикаляха от уста на уста в онези времена.

Не оспорвам таланта на писателя, но подозренията ми, че талантът не върви винаги ръка за ръка с морала, с всяка година се увеличаваха.

В края на 80-те години се говореше, че Хайтов е непоклатим, тъй като зад него стои самият Милко Балев, дясната ръка на Тодор Живков. И че когато си отиде политбюро, тогава ще може да се каже истината за Хайтов.

Отидоха си всички, но онази скрита истина май си остана пак апокрифна.

И Хайтов си отиде, но остави след себе си паметници, имена на площади, театри и непоклатим ореол.

Обявиха го за „патриарх на българския национализъм”. Не знам какво точно означава това.

Нямах честа да се срещна лично с писателя. Говорил съм с много хора, които са били близко до него. Едни го боготворят, други го мразят от дъното на душата си.

И едните имат своите аргументи, и другите.

Аз разказах своята история, която очевидно ме прави пристрастен. Знам още десет подобни истории, някои от тях далеч по-мръснишки, но няма да ги добавям към своите аргументи.

Най-добре е всеки да открие Хайтов за себе си.

 



Тагове:   Отмъщението,   Хайтов,


Гласувай:
0



1. анонимен - моите уважения
27.09.2008 14:28
КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА (1981)
цитирай
2. 3nai - благодаря
27.09.2008 14:41
Книгата май беше от 74-а.
цитирай
3. анонимен - Манипулацията
27.09.2008 18:53
Хайтов беше много хитър човек, но малцина откриваха това. Сериалът "Капитан Петко" е пример за хитростта му и никой не забеляза това: главният герой е активен русофил и това е причината да има филм за него, но не за изключителната фигура на русофоба Стамболов.
цитирай
4. анонимен - Питане
27.09.2008 19:04
Какво правят всички тези кино-постове в категория бизнес ? Макар да съм привърженик на носталгичните истории от близкото минало с интересен сюжет, то мисля, че мястото им определено не е тук.
цитирай
5. potv - отговор на 5 от автора
27.09.2008 19:09
Опитвах се от пост 1 до 200 да разкажа за дребния бизнес по време на Прехода. Сега продължавам с други теми, но се надявам, че има хора, които знаят къде да намерят блога и затова си го държа тук
цитирай
6. yuliya2006 - А аз да ви кажа че ние дребните душ...
27.09.2008 21:20
А аз да ви кажа че ние дребните душици, стъпки по пясъка няма да оставим. Но той най-български ни писател ще остане
Защото той е българската гора, трева, небе, той е онзи ПЕТКО ВОЙВОДА, КОЙТО ОТКРИХМЕ ЧРЕЗ НЕГО
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
7. inakrein - Истината е различна за различните хора, докоснали се до нея.
27.09.2008 23:50
Личност и творец много често говорят на различни езици. Творбата живее свой живот, авторът - също.
Хареса ми постинга и начинът, по който е разказана историята.
Поздрав с уважение!
цитирай
8. 100jan - Ровя из нета, ама...
28.09.2008 17:30
Та ровя из нета, ама попаднах само на една статия от същия автор (Евгени Тодоров), едно интервю с Александър Томов (писателя), където има една кратка история без много подробности и нищо друго. Може ли линкове към нещата, различни от култа към Хайтов?
цитирай
9. zaprehoda - до стоян от автора
28.09.2008 18:13
Например това http://www.hermesbooks.com/news.php?newsID=140
цитирай
10. анонимен - А защо не коментираш нещо по-ново? ...
30.09.2008 09:38
А защо не коментираш нещо по-ново? Ако си голям фен на киното не може да не си гледал поне 1-2 от по-новите БГ филми? Гледа ли например новия - Дзифт? Дай него да коментираме мисля, че ще е интересно.
цитирай
11. анонимен - за Хайтов с умерзение, който с чужда пита помен правеше
12.10.2008 23:58
По телевизия "Скат", гледах един твърде интересен многосериен документален фим - биографията на Хайтов. Той е бил член на Партията, бил е изключван от редовете и, наказванот нея, и после пак и е близал ръцете, които са му пълнели паницата счорба и кесията с финикийски знаци. Не може да му се отрече таланта да присвоява чужди идеи на по-малко пробивни хора от него и злоупотребявайки с авторитета си да ги представя като свои. Няма да се спирам на присвояването на интелектулния труд от подчинените му сътрудници в списание "Родопи".
Ако някъде се спомене за изследванията относно местото където е бил погребан ВАСИЛ ЛЕВСКИ и по нататъшната съдба на костите му, веднага ще се сетите за Хайтов, като водеща фигура в тази история. Дали някой ще си спомни името на покойния професор арх. Сава Бобчев? На него са възложени разкопките през 50-те години на миналия век при оформяне на ларгото между стоящите се тогава ЦУМ, хотел БАЛКАН и ПАРТИЙНИЯ ДОМ? На него е поставена задачата да проведе заснемане, разкопки и документиране на църквичката, имала нещастието да се тупне векове преди това точно по средата на тези строежи. Документирана по този начин тя е подлежала на събаряне, за да не загрозява с присъствието си грандиозното социалистическо строителство. По-нататък в общи линии историята ви е известна... Криво-ляво с големи усилия църквата е спасена като исторически паметник, но неопровержимите доказателства за гроба на Левски (дребни негови вещи и скелета му) намерени в тази църква са изпраратени от комунистите по идеологически съображения в "девета глуха". Къде ти? Костите на Левски запазени в църква? Ами това намирисва на попщина! Ами ако тръгне народа да се покланя на гроба на Левски в тази църква? А пък трудещите се току виж и някоя свещ да запалят - я за упокой на Левски я за хатъра на Дядо Госпд! Какво става с атеистичното възпитание? Пък то ако много-много почнем да почитаме Левски къде ще ни отиде "интернационализъмът"? Какво ще си каже по тоз въпрос Големият брат ( Биг Брадъра по сегашному).
Напразни бяха усилията на арх. Бобчев да даде по-голяма публичност на тези факти в онези времена (50-те и 60-те). Пък и кой е той? Получил висшето си образование в "гнилия Запад" преди 9.X. Безпартиен естествено. То от човек с повечко акъл, ако не е лапач, ставаше ли комунист? Падам се далечен роднина на професора и познавам тези неща от първа ръка. От средата на седемдесетте години нещата се поотпуснаха и вече тук-таме на този труд на арх. Бобчев взеха да обръщат по-голямо внимание.
Подочул нещо по тоз въпрос и Н.Хайтов. Усетил е, че от тази трънка ще изскочи голям заек, явил се при роднината ми и му предложил сътрудничествто си за популяризиране на тази история на ползу роду. Арх. Сава Бобчев с готовност му предоставя целия си архив и от тук нататък работата се поема от Н.Хайтов с типичния му размах и егоизъм.
В този смисъл не мога строго да осъждам и № 7 затова, че се възхищава толкова от Н.Хайтов. Един автор си чете жената, един си превъзнася. И други са писали за Капитан Петко войвода, и други биха могли да напишат повече и увлекателни родопски легенди, но кой да им даде възможност навремето.
цитирай
12. анонимен - Пак за Хайтов
17.10.2008 13:46
Още през соцлагеризма се говореше "по сурдинка" за мръснишкия характер на Хайтов. Подчертавам - "под сурдинка". Никой не смееше да "окне", затова хвала на хората, които са показали характер.
А Хайтов не го обичат и в Яврово. Последният път като бях там, разказаха как "приобщил" към двора си съседното парче общинска земя...
За "Петко Войвода" - наскоро го повтаряха по някоя от телевизиите. Не издържах даже и една серия... Само при обруления соцлагеризъм можеше има интерес към такова "изделие" - пълна липса на конкуренция. Впрочем това се отнася за 80% от филмовата и ТВ продукция от онова време...


цитирай
13. анонимен - защо,
19.10.2008 21:36
добър въпрос-
защо нямаме адекватни публични художествени произведения за Стамболов?
цитирай
14. vmitkov - До 4 анонимен
17.11.2008 21:40
Петко войвода не е само русофил. Той е руски разузнавач и агент в България, а това е нещо съвсем различно.

За да стигне до там, той е извървял дълъг път от обикновен бандит, през революционер до наемник при Гарибалди.

Може да се каже, че Петко войвода е далечният предшественик на сегашните кадри на ДС - хора без образование, без способности за конкретни творчески дела и поради това станали крадци, убийци, предатели и слуги на чужди разузнавания.

И всичките тези дефиниции се виждат ясно във филма "Капитан Петко войвода", но само от мислещи със собствения си мозък хора.

А понеже Хайтов ги показва в светлина, угодна за комунистическите управници тогава (защото самите те са такива, както и техните деца сега), той получава съответното възнаграждение, но и показва на кого служи и какъв човек е в същността си.

По делата им ще ги познаете!
цитирай
15. vmitkov - Относно "Забравените от небето"
17.11.2008 22:18
Да не се окаже, че и "Дивите разкази" са писани от някого другиго, а? Щото такъв изказ може да има само творческа личност!

А, бе, крадец като всеки комунист!

Всички те така започват, а после стават и убийци...
цитирай
16. анонимен - Само времето ще отвее житото от плявята
15.04.2009 00:06
Не бих се наел да обсъждам колко голям писател беше Николай Хаитов и особено що за човек е бил.Спомням си ,че когато четох "Дивите разкази "(това се беше случило след като гледах "Козия рог"още преди да му осакатят началото)непрекъснато имах чуството ,че това са само скици ,най-общи бележки , просто сюжет за много по-големи произведения.Чудех се защо при толкова добри истории автора сякаш просто ги е чул и записал без да се потруди да ги развие .Мисля ,че ако не бяха филмите които направиха по някои от тях и особено "Козия рог"днес Николай Хайтов много по-малко щеше да е известен.Що се отнася до капитан Петко Войвода ,сериала (не обсъждам кинореализацията)ни върна един почти неизвестен герой който има своето място в борбата за освобождение и в следосвобожденска България.Днес нихилизма ни залива от всякъде. Масова практика е да се оплюва по всевъзможен начин историята ни нищейки всяка подробност ,дори и клюките за нашите герои от миналото .Не се посвениха дори да посегнат на паметта , на костите на мъчениците от Батак.Не обсъждам Николай Хайтов -може да е бил гадина но за поколенията ще остане това което направи за да познаваме и се гордеем с част от българската история а това е много по-важно .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455556
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031