Прочетен: 25161 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2008 21:41
Благодаря на анонимния читател, който ми изпрати списъка на световните кинокласации на зрителите и на специалистите.
Сега е лесно. А в годините, когато нямаше компютри и интернет, подобни класации достигаха до българския зрител твърде рядко.
Дълги години знаехме за едно единствено класиране - на световната кинокритика от 1958 година. То не беше тайна, тъй като на първо място като филм на всички времена тогава беше съветският „Броненосецът Потьомкин”.
Днешният зрител едва ли е чувал за този филм, но едно цяло поколение кинолюбители беше закърмено с класическата творба на позабравения днес Сергей Айзенщайн.
Всъщност през 1958 година кинокритиците съвсем чистосърдечно бяха дали своя глас в подкрепа на един артистичен начин на водене на киноразказа, който обаче не издържа проверката на времето и си остана в историята като експеримент.
През 70-те години – ако не се лъжа, се появи нова класация и за ужас на всички, които живеехме тогава с киното, на първо или второ място имаше едно заглавие, за което не бяхме и чули. Става дума за „Пеейки в дъжда”. Като започна едно ровене в книгите, разпитване наляво и надясно – не знам дали си представяте какво означава да нямаш Гугъл под ръка.
Не мина много време, гледахме този така разхвален филм и се успокоихме.
Не ми се коментират най-популярните от днешна гледна точка заглавия – една част даже не съм гледал. Искам си да направя една своя класация, като добавя както филми, вървели с огромен успех на български екран през 60-те и 70 години, така и някои заглавия, които са съвсем личен избор.
За „Томас Бекет” и „Човек на всички времена” вече споменах в предишните коментари. Гледахме ги по не знам колко пъти и поглъщахме всяка реплика. Питър О Туул, Ричърд Бъртън, Пол Скофийлд…Трудно ми е да описвам с думи вълненията в тъмния салон. И до ден днешен пред очите ми е един малък епизод от „Томас Бекет”, в който крал Хенри спори със стария Кентърберийски епископ. Накрая неотстъпчивостта на стареца го вбесява и той изкрещява: „Англия е кораб и кралят е капитанът!”
Епископът /мъничката роля май беше последната на големия Джино Черви/ обаче не губи самообладание, прекръства се и добавя само две думи: ”След Господ!”
Преведете си този малък диалог на английски, опитайте да си представите как може да го поднесе Питър О Туул, и даже да не сте гледали филма, ще добиете някаква представа.
Със следващия ми личен избор сигурно ще се съгласят много зрители, които днес са над 50-те години. На останалите горещо препоръчвам да намерят „Кет Балу” – с Лий Марвин и Джейн Фонда.
Филмът е малко междужанров и такива кръстоски рядко се оказват успешни. Този път обаче резултатът беше пълни салони.
Изкушавам се да припомня последния кадър – героят отново е пиян, след като не е успял да се пребори за сърцето на младата си партньорка, нищо не е останало от героичната му осанка, но по същия начин изглежда и конят му – пиян и нещастен…
По онова време имаше още един голям шлагер – „Опасни муцуни” с Лино Вентура и Бурвил. Гледал съм го също безброй пъти. Популярността му идваше до голяма степен от зрелищните юмручни битки, но също така и от вълнуващата идея, че зад муцуните на престъпниците може да се крият също хора, достойни за уважение – тази линия след това беше развивана в американското кино многократно.
Не мога да намеря името на режисьора, тъй като не помня оригиналното име на филма, преводът не е буквален, но човекът фантастично се беше справил със задачата за броени минути да разбие груповия образ на престъпниците и да създаде ярки индивидуалности.
Сред актьорите беше и един постоянен участник в тогавашните френски гангстерски филми – слаб, с клепнали уши и със силен юмручен удар. Говореше се, че актьорът е българин, дали не се казваше Мишел Константен?
На финала Лино Вентура и Бурвил правеха един незабравим актьорски етюд на тема мъжко приятелство.
Май си падам преди всичко по финалите на филмите, защото изброените заглавия, пък и следващите ми фаворити имат фантастичен край.
Това май го беше казал Спилбърг – че филмът трябва да има „фантастичен край”.
Може би затова най-обичам един от първите му филми „Дуел” – невероятно скромен като бюджет.
Този филм беше впечатлил Богомил Райнов, който някъде около 70-та година описваше в тогавашния „Отечествен фронт” какво е видял в Париж. И между другото разказваше сюжета на този филм, направен от неизвестния тогава Спилбърг.
За който не го е гледал – един шофьор кара по безлюдни пътища и влиза в своеобразен дуел с един камион. Шофьорът на камиона прави всякакви опити да унищожи пътуващата след него кола, през цялото време си питаме какъв е мотивът, докато най-накрая виждаме, че ….в камиона няма никого…
Заради финала от филмите на Зануси най-обичам една телевизионна новела от 1971 година. Не знам дали може да се намери някъде. Казва се „Ролята” – „Rola”
Даниел Олбрихски е нашумял актьор, който посещава своя изоставен в старчески дом баща. Старецът /Ян Кречмар/ е обиден на сина си, отначало не го допуска до себе си, но постепенно сърцето му се разтваря. И започва да се хвали с известния си син.
Вече сме сигурни, че синът съжалява за пропуснатото време да бъде със своя баща.
Следобеда двамата продължават да си говорят, докато неусетно старецът започва да се унася. Отначало върти по един странен начин пръсти, после се полюшва в креслото си и накрая заспива…
Идва моментът на сбогуването. Олбихски сърдечно се прощава с баща си, обещава да го посещава редовно и тръгва към спирката на автобуса.
Бащата гледа с любов сина си през прозореца и постепенно лицето му се променя.
Безмълвният епизод е ужасяващ.
Олбихски седи на пейката в очакване на автобуса, започва да върти пръстите си по същия начин като баща си, полюшва се и затваря за миг очи…
Той просто е дошъл да открадне някой жест за новата си роля. Ролята на старец…
Заради финала харесвам от филмите на Копола най-много „Разговорът”. Не че финалите на „Кръстникът” не са добри, много са добри, но не са фантастични като този.
Става дума за подслушвача Джин Хекмън, който накрая разбира, че самият той е подслушван. Започва да руши стаята си, за да намери проклетите микрофони, но тях ги няма и няма…И започва да свири в разрушената стая...
Сега още два филма и свършвам.
На тях не помня финалите, но те са от една особена категория: филми, които след като съм гледал, изпитвам непреодолимото желание да ги разкажа на някого. С известна собствена интерпретация.
Причината е в някакъв особен синхрон с мисленето на авторите. Може би нещо подобно се случва при танцуването – попадаш на партньор, който не е красив, може да е облечен лошо, но танцувате като едно цяло.
Та в една дъждовна вечер на 90 и не помня коя година си блъсках главата на кого да разкажа „Кратък филм за любовта” на Кешловски. И най-накрая намерих добри слушатели. Благодаря им.
За последния филм съм сигурен, че никой не се сеща. Става дума за „Случаят с Полинин”, съветски филм от 1971 година.
Действието се развива в годините на войната, на фронта пристига културна бригада, певицата – ролята се изпълнява от Анастасия Вертинская, впечатлява един офицер /Олег Ефремов/ до такава степен, че той се влюбва безпаметно в нея. Но дали в жената или в артистката? А певицата какво е представила – самата себе си или измислена роля?
Много тънък филм, прекрасни актьори – главна роля имаше и Олег Табаков, и празни салони. Тогава пишех нещо като преглед на новите филми в един пловдивски вестник, помня, че посветих на „Случая с Полинин” възторжена рецензия, но какво от това.
Порових се из руските форуми и открих, че и там филмът е забравен. Само няколко души си спомнят още с възторг за него и призовават да го покажат по телевизията.
„Моите” филми дотук станаха май 9. Чудя се кой да бъде десетият.
От патриотично чувство трябва да бъде български.
Избирам „Покрив” – пак заради финала. Спомняте ли си последния кадър с едно бонбонче карамел лакта?
Фантастичен по български.
12.10.2008 21:16
Малка райска градинка за киноманите.
Нещо като Гугъл, но само за филми и всичко около тях.
Ако случайно не ти е известен този сайт, усещането е като да ти се е отворило трето око.
Бъди здрав.
14.10.2008 11:43
Невероятен филм, във всеки един момент. Историята е страхотна, завръзката, идеята за самоубийствена игра, на която предпочиташ да се отдадеш, вместо да живееш реален живит..... няма такъв филм. И според мен със сигурност е най-силната роля на Де Ниро.
Ники
17.10.2008 14:38
Ти майтапиш ли се? Всеки (почти) западняшки филм беше събитие, даже и такива, които не струваха... Всичко се определяше от хората с "мечите глави", т.е. узупиралите властта на 09.IX., и/или техните наследници. От тази гледна точка как можеш даже да си помислиш за "Ловецът на елени", та той показваше войната от различна, меко казано гледна точка, показваше в доста кървава светлина виетнамските ни "братя" (да, тогава бяхме братя и с тях, даже не братовчеди)...
Гаден, тъп, отвратителен соцлагеризъм
22.01.2009 09:44
01.04.2009 05:47
01.10.2009 10:16
Между другото, в Pirate bay освен филма Becket по пиесата на Ануи, който всички са гледали, е качена и радиодраматизация на "Убийство в катедралата" от Томас Елиът - темата пак е смъртта на архиепископа Бекет, но вместо да разказва събитията като Жан Ануи, Елиът излага пред читателите/слушателите на текста си четири действия жалба за предопределението, което тласка Бекет към гибел. Страхотно е да гледаш филма, който е бърз и нервен, защото такива са Бъртън и О'Тул, и после да изслушаш драмата на Елиът - а тя е бавна, тържествена и си представям как би звучала, рецитирана в направо в катедралата в Кентърбъри.
Томас Мор и Томас Бекет си приличат доста. Двама мъже с еднакви имена, облечени във власт и спъвани от принципи, приемани почти на шега (но само почти), изправени срещу сякаш един и същ вечно млад и вечно нетърпелив крал Хенри, те Втори, ту Осми...
Има и относително нова продукция по "Лъвът през зимата". Старият филм, пак с О'Тул, е далеч по-добър. "Бекет" и "Лъвът през зимата" също си струват да ги изгледа човек един след друг. Добре че има Интернет и можем да теглим качествени копия на воля!
01.01.2012 12:25
На нашем игровом портале EmuParadise собраны эмуляторы: приставок, портативных консолей, аркадных автоматов, компьютеров и игровых систем, которые многим придутся по вкусу. Вы можете скачать ромы, игры, плагины и биосы для нужного эмулятора абсолютно бесплатно. Мы также предоставляем вам возможность познакомиться со свежими новостями игрового и компьютерного мира. Узнайте все о прошлых и нынешних поколениях игровых устройств. Общайтесь на форуме, и вы сможете поделиться любимой игрой или эмулятором.
<a href=http://emuparadise.ru/load/android/sega_mega_drive/182>эмулятор sega для андроид</a>
<a href=http://emuparadise.ru/publ/nastojashhee_i_budushhee_igrovoj_konsoli_playstation/4-1-0-495>эмуляы игровых консолей</a>
<a href=http://emuparadise.ru/load/roms/sega_megadrive_rus/116>игры для сеги скачать</a>
<a href=http://emuparadise.ru/load/sega_megadrive_rus/teenage_mutant_ninja_turtles_the_hyperstone_heist/116-1-0-1431>скачать игры для sega черепашки ниндзя</a>
17.02.2012 20:01
19.10.2012 05:28
19.10.2012 18:58
20.10.2012 04:02
21.10.2012 10:18
21.10.2012 16:01
23.10.2012 01:38
23.10.2012 06:55
24.10.2012 03:57
24.10.2012 18:41
24.10.2012 19:54
25.10.2012 06:09
26.10.2012 00:47
27.10.2012 00:58
30.10.2012 09:37
31.10.2012 02:26
31.10.2012 14:32
03.11.2012 05:05
03.11.2012 12:42
05.11.2012 23:08