Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2008 18:44 - КИНОСПОМЕНИ - КОГАТО ФРЕНСКОТО КИНО СИ БЕШЕ ФРЕНСКО КИНО
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 8275 Коментари: 4 Гласове:
0



Френското кино сега не е това, което беше.

Може би са виновни прекалените грижи за него - по тази тема ще поразсъждавам накрая.

Успях в този живот да хвана края на френското черно-бяло кино.

Жан Габен беше още жив. И Жерар Филип. А Бриджит Бардо беше сексимволът на света. Само че народната власт не обичаше да си харчи валутата за филми с Бриджит Бардо, задоволявахме се с лика й на снимки, които се продаваха по сергиите за 15 стотинки парчето.

 image Жан ГАБЕН

Имаше и една поредица снимки на прочути акьтори, които се продаваха легално в книжарниците – сред тях нямаше Бриджит Бардо, спомням си само Мишел Морган. Но тя не беше секссимвол. Съученичките обаче си купуваха Жан Маре.

Леля ми Маргарита, която наближаваше пенсионна възраст, също събираше снимки на Жан Маре.

Слуховете, че бил обратен /тогава просто нямаше откъде да се научи нещо достоверно за „сексуалната ориентация”на звездите, както казваме днес/, изобщо не охлаждаха ентусиазма на тогавашните зрителки.

Жерар Филип също пълнеше салоните, но като  че ли времето на този тип мъже минаваше. Ален Делон и Жан Пол Белмондо бяха символите на новото време.

Връщам се към Жан Габен. В някаква статия през 60-те години прочетох една интересна теория за актьорите на „мъртвото време”. Жан Габен беше един от примерите как актьорът може просто да стои на екрана, може даже да бъде с гръб към камерата, но кадърът продължава да е „пълен”, времето като че ли спира и зрителят не губи интерес към действието.

От тогава до днес колекционирам актьори, които спират времето.

От журналиста Тома Томов чух подобна теория – че има актьори „печки”. Те греят с вродено излъчване – и без да играят.

Трябва да призная, че не съм гледал докрай нито един от нашумелите руски „бандитски” филми и сериали. Онзи ден пак се опитах отново, но издържах не повече от 2 минути. Не от някакво предубеждение – просто в тях героите  гледат с особен поглед – важен, пронизващ, смразяващ или не знам какъв. Искат да привлекат вниманието ни на всяка цена. И ние да ахнем – ах, колко е мъжествен този!

А Жан Габен постигаше същото с гърба си.

Аз обаче най си падах по Бурвил – вече писах за „Опасни муцуни” и за „Съдебна грешка”, май.

 image Бурвил

Той беше крехък, уязвим, нежен – и в същото време драматичен.

В „Съдебна грешка” искаше да достигне до истината, но в най-драматичните моменти му се развързваше обувката. Но не ставаше смешен…

Този сценарий го разиграха американците след години. Не запомних даже актьорите…

Неотдавна гледах и американския „Денят на чакала”. Жалко подобие – нещо като надут балон, който накрая се спука от надуване.

Да не си помисли някой обаче, че мразя всичко американско – боже опази. На тази тема  – казах, ще се спра накрая.

В онези години четяхме, че има и едно друго френско кино – викали му „френската нова вълна”. Не знам защо, но тези прехвалени филми нашите търговци не обичаха да купуват, може би знаеха, че няма да донесат приходи.

Така например почти нищо не можахме да гледаме от филмите на Жак Люк Годар – освен ако някой се пребореше за билет по време на някоя седмица на Френското кино. Имаше такива инициативи, когато се прожектираха по един-два пъти нашумели филми.

По разни лектории можехме да попаднем на някой от ранните филми на Франсоа Трюфо. Това беше истинско френско кино – спомням си „Нежната кожа” /със забравената днес Франсоаз Дорлеак/, „Жул и Жим”… „Булката беше в черно” и „451 по Фаренхайт” чак толкова не ме развълнуваха. Но „Американската нощ” гледах няколко пъти. Покрай този филм и се ожених.

Сигурно пропускам много имена и филми от онова време.

Лино Вентура, разбира се.

За Луи дьо Фюнес вече писах. Неговите филми още събират публика, както филмите с Ален Делон и Жан Пол Белмондо.

Сетих за Жана Моро и Катрин Деньов, покрай тях за Бунюел и оттам за сценариста Жан Клод Кариер.

Връзката е „Дневна красавица”. Толкова е писано за този филм, че се чувствам недостоен и аз да се нареждам накрая в редицата…

В онези години кой ли помнеше имената на сценаристите.

През 80-те в „Киноизкуство”, ако не се лъжа, бяха преведени десетина страници от автобиографичната книга на Кариер „Невидимият филм”. И там научих толкова неща, колкото не можеха да се научат от всички дебели книга по теория на кинодраматургията.

Едното беше, че филмът тече като човешкия живот. Никой не може да съпреживее 90 минути екшън. Трябва да има и време за почивка.

Седнах да пиша сценарий, то от него взе, че направиха и филм, заглавието е „Дефицит”, и там след няколко сцени на нравствен двубой между героините /Катя Паскалева и Ели Скорчева/ сложих по съветите на Кариер и една нощна сцена. Ели Скорчева, която мечтае да има свой дом в града, но още живее в една сутеренна стая, ляга с детето си и в тъмното остава да свети една печка „Лъч”.

Кратък отдих и действието продължава на сутринта.

Режисьорът Хаим Коен първо снима този епизод, но след това май го съкрати.

Аз ли не бях научил урока на Кариер, както трябва, режисьорът ли не го разбра…

След години книгата на Кариер излезе на български цялата, купих я в един дъждовен ден с последните си стотинки и се затичах към къщи да разбера останалите тайни на киносценария. Оказа се обаче, че почти всичко интересно и полезно вече го бях прочел в онези десетина странички в „Киноизкуство”. Не помня кой ги беше избрал, но явно беше човек, който разбира от кино.

Сега се връщам към 1970 година. Някъде по това време се появи филмът на Клод Соте „Нещата на живота” – с Мишел Пиколи – актьор от ранга на Габен, Роми Шнайдер и Леа Масари, по романа на Пол Гимар, който вече е преведен на български.

 image Мишел Пиколи

Световната кинокритика тогава беше шокирана – един никому неизвестен режисьор прави невероятно професионален филм. Как е възможно?

След това се оказа, че същият режисьор има зад гърба си три гангстерски филма, които никой не е забелязал. Втори въпрос – защо си е губил времето този талант с треторазрядни филми?

В едно полско списание намерих отговора. Клод Соте отговаряше простичко: „Първо исках да се науча да постигам АМЕРИКАНСКО КАЧЕСТВО…”

Французите, колкото и да си държат на идентичността, се налага да се учат от отвъдокеанските си колеги. Впрочем и Трюфо сваляше шапка на Хичкок.

Годините минаваха, френското кино все по-малко ме привличаше. Може би вината беше в БНТ, която масово излъчваше едни никакви  френски филми под шапката на „ТВ Франс ентернасионал”.

Очевидно това бяха филми, правени с държавна помощ.

Имах възможност да се срещна с представители на една от европейските комисии, които раздаваха пари за кино. Бяха дошли неизвестно защо в Пловдив – може би за да изхарчат малко европейски пари за командировки.

Попитах ги колко зрители са спечелили субсидираните от тях филми.

Хората ме погледнаха като извънземен. Очевидно под достойнството им беше да отговарят на такива просташки въпроси.

Тяхната задача била да помагат на изкуството, а не да се интересуват от касовите приходи…

Доколкото знам във френското кино се наливаха и сигурно още се наливат сериозни субсидии. И то започва да прилича на хранено в клетка животинче.

Американците не вярвам да преливат пари от държавния бюджет в джоба на продуцентите.

Е, по тези въпроси сигурно може да се поспори…

Впрочем американците направиха своя версия на „Нещата от живота”. Дали беше по-добра или по-лоша от френския оригинал, не помня.

 

 




Гласувай:
0



1. анонимен - фк
19.10.2008 21:45
доколкото разбирам,ув.bogoizbrana счита тук,че киното го правят политиците.
може би,това е и отговор на ЕТодоров за фр кино.
цитирай
2. artanis - в общия случай
20.10.2008 23:16
не мога да понасям френско кино. Може би защото не съм гледат филмите за които пишеш. Люк Бесон не е зле, но той снима като американец.

Чудех се дали сте гледали на времето италианско кино. Преди време гледах два филма: един - за Венеция и един - за времето когато италианците са били под юрисдикцията на Австрия. Много бяха странни.

И за американското кино. Доколкото знам, една много голяма част от продуцентите са си чистокръвни евреи.

поздрави:
цитирай
3. nar - Наскоро попаднах на един нов, уж...
02.11.2008 13:49
Наскоро попаднах на един нов, ужасяващо приятен френски филм. Мисля, че се казваше "Детски игри" и го улучих случайно по Канал1.
Отдавна филм не ме беше развълнувал по този начин. Препоръчвам ти го горещо.
цитирай
4. анонимен - frensko kino
12.02.2009 18:14
Люк Бесон направи Никита и се продаде в Америка.
Американската Никита е бледа сянка на лайното на Бесон. Такси също. Има френско кино, Амели.

Изобщо прочетете/гледайте преди Холивуд!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9443685
Постинги: 990
Коментари: 6456
Гласове: 8609
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031