До средата на 60-те години българите, които се канеха да ходят на кино, си задаваха въпроса:”Хубав ли е филмът или чешки?”
Инерцията на пренебрежението беше толкова силна, че някои хора и не разбраха, че през 66-68 година трябва да се гледат всички чешки филми.
Докато се усетят и Пражката пролет свърши. С нея и чешкото филмово чудо.
Впрочем повечето от творците, станали известни в онези години, продължиха да плуват като лайнери във водите на световното кино – но под най-различни флагове.
За този феномен – чешкото кино от 60-те години, е писано толкова много, че не се наемам да се правя на киноисторик. Просто искам да разкажа за няколко филма, които успяхме да видим в България. Надявам се, че има хора, които си ги спомнят още.
Преди няколко години се запознах с пловдивчанина Васил Проданов, който беше еколог, поет и какво ли още не, и от дума на дума стигнахме до чешките филми от онова време. И като започнахме да се надпреварваме да си спомняме позабравени заглавия и имена…Обещахме си да продължим разговора. Васко обаче почина скоро след това…
Опитвам се да си спомня някои чешки филми от по-преди. Сещам се за „Лимонадения Джо”…за „Старци берат хмел”... Запомнил съм и един филм от времето, когато чешкото кино още не беше обвито с ореола на филмовото дисидентство – „Никой не може да се смее”. За драмата на един рецензент, който трябва да направим компромис със съвестта си и да похвали ръкописа на авторка, ползваща се висша протекция. Всъщност това беше драмата на много от нас, които тогава /а защо не и сега/ постоянно трябваше да правим компромис със съвестта си. Това разчитане на сюжета обаче достигна до много малко хора – помня, че салонът беше почти празен. Пък и проблемът със съвестта май си беше повече чешки, отколкото български проблем.
Малко по-късно стотици хиляди чехи излязоха на улицата, а тук се чудим откъде да намерим поне няколко протестиращи - за да украсим историята си.
Че нещо става в чешкото кино, разбрахме от „Строго охранявани влакове” на Иржи Менцел, който получи „Оскар”.
Нашумелият филм се прожектираше само на някакви „закрити” прожекции, но точно политиката той да не достигне до масовата аудитория, имаше обратния резултат – салонът беше събрал толкова зрители, колкото всички чешки филми наведнъж през предишната година.
Тогава бяхме почти на възрастта на главния герои и сексуалните му неблагополучия и успехи кореспондираха и с нашите юношески преживявания. Разбрахме от филма какво е „еякулация прекокс” и че в тази възраст най-доброто лекарство е връзка с по-опитна жена. Полезен съвет.
Вацлав Нецкарж и самият Менцел в ролята на лекаря в "Строго охранявани влакове"
Досега бяхме гледали филми за войната, в които интимният живот на героите или беше само някакъв детайл в общата картина, или ставаше дума за някакви много идеализирани отношения.
Иржи Менцел обаче беше направил обратното. На всичкото отгоре младият герой беше „посветен” в секса от представителка на антифашистка нелегална група.
Моят класен ръководител в гимназията Давид Яков също ни беше споменал, че го е направила мъж една ремсистка, но всичко това не се връзваше със светлите образи, които създаваше тогавашното социалистическо изкуство.
След разгрома на Пражката пролет Менцел остана в родината си и помня един от първите му филми, правен в новата обстановка – „Капризно лято”. С тънък хумор се разказваше за драмата на трима застаряващи мъже в сезона, който ние наричаме „циганско лято”. За разлика от „Строго охранявани влакове” в този филм не открих нищо, което да ми се стори близко, но сега бих го гледал отново и отново…
Честно казано, не помня точно кои чешки филми по онова време гледах в нормалните киносалони, кои в Чешкия културен център в София.
Бях студент, немалка част от живота ми минаваше в тъмнината на киносалоните. Пътят ми за квартирата минаваше по „Аксаков”, пресичах „Раковска” и задължително хвърлях едно око на витрините на Центъра. А там се появяваха покани за разни културни събития – я концерт на „Традиционал джаз студио”, я някой филм, който нямаше къде другаде да се види.
Нашите се усетиха, че нещата в братската Чехословакия не вървят на добре и бързо ограничиха достъпа на съмнителното изкуство.
Така или иначе успяхме да гледаме доста чешки и словашки филми -на Милош Форман, Вера Хитилова, Ян Немец, Евалд Щорм, Иван Пасер, Юрай Якобиско…
Спомням си Хана Брейхова и един много интересен актьор, който играеше в почти всеки втори филм – Владимир Меншик.
Един от филмите, който силно ме впечатли, беше „За празника и гостите” на Ян Немец. Прожекцията бе в Чешкия културен център и преди това имаше кратка лекция. Някаква жена на развален български искаше да ни приобщи към филма и към проблемите на своята страна, над която вече беше надвиснала заплахата от „братската помощ”.
Словото завърши с думите – цитирам по памет: „Някои се питат дали това е филм за сталинизма или за доскорошното управление на Чехословакия. Не, това е филм за тоталитаризма, който може да бъде навсякъде”.
Филмът разказваше една история, която може да се случи навсякъде и по всяко време. Някакъв човек, облечен с власт, кани гости в резиденцията си, първо се гаври с тях, после им прави комплименти и ги ухажва. И те са готови да забравят униженията и да отговорят с ласкателства на ласкателствата.
Кадър от "За празника и гостите"
Историята изглеждаше твърде неясна, но постепенно започнахме да осъзнаваме, че става дума за обществото, в което живеем. Разбрахме, че тогавашният президент Антонин Новотни бил обиден, тъй като разпознал в този филм своите отношения с чешките интелектуалци.
Колкото повече през годините наблюдавах или чувах клюки за отношенията на Живков с нашите интелектуалци, се сещах за филма на Немец. Сатирата му имаше и български адрес.
А в първите години след 10 ноември пък се сещах за един друг епизод от филма. Гостите тръгват да бягат през гората, там ги обграждат някакви непознати насилници, вкарват ги в един очертан кръг и започват да ги разпитват кой какъв е. Арестуваните не знаят какви са насилниците и се мъчат да дадат подходящ отговор, за да си върнат свободата. Едни казват, че са либерали, други социалисти, трети консерватори и т.н. Един обаче намира най-добрият отговор – ДЕМОКРАТ. Защото кой ли не се пише демократ в днешно време.
Спомням си и филма на младия тогава Юрай Якобиско „Христови години”. Гледахме го групово от Студентския киноклуб и като хора, които вече разбират от кино, не можеше да не останем впечатлени от авангардната операторска работа.
В една от сцените героят стоеше под едно огромно дърво в полето, камерата обикаляше дървото, но операторът не коригираше блендата и кадърът променяше гамата си – от тъмен ставаше преекспонирано светъл.
Миналата година случайно попаднах на някакъв американски филм на някой от филмовите канали. Героят беше седнал на някакъв диван, а над главата му имаше картина или снимка на дърво, което странно напомняше преекспонираното дърво в „Христови години”. Даже се учудих на себе си, че си спомням кадър, който съм гледал през 1967 година.
Изгледах филма до края и видях името на режисьора – Айвън Пейсър. Всъщност това беше словакът Иван Пасер, колега на словака Юрай Якобиско.
Дали бяха израснали под едно и също дърво? Или си играеха на цитати?
Та тогавашният бум на чешкото кино ни изпълваше с увереност, че когато тоталитарният режим отстъпи и при нас, ще дойде пролетта и на българското кино. И нашите филми ще се гледат по цял свят, и те ще вземат Оскари…
Но май такова нещо не се случи…
27.10.2008 10:29
И само едно предложение - ако автора има време и желание и ако все пак е успял да намери някой от филмите, за които говори да дава линк от къде може да се свали и гледа.
Благодаря.
Ники
27.10.2008 10:30
30.10.2008 08:51
Както и да е.
Също така е важно да се наблегне на чеха Милош Форман - "виновникът" за създаваенот на такива шедьоври като "Полет нд кукувиче гнездо", "Амадеус", "Коса" и още много други... А пропо, много е хубава автобиографичната му книга ...., хм, лоша памет, не мога да сетя за името и..., но не може да я няма в библиотеките, прочетете я
И накрая - браво на "Ники" от 27.10 10:29 - напълно споделям мнението му за българското кино. С малки изключения - превзети сценарии с викащи актьори, така с малко думи могат да се опиша претенциите ни голямото ни кино.
31.10.2008 23:50
"Та тогавашният бум на чешкото кино ни изпълваше с увереност, че когато тоталитарният режим отстъпи и при нас, ще дойде пролетта и на българското кино."
02.11.2008 00:12
10.05.2009 10:08
08.02.2012 15:38
04.03.2012 19:11
Както и да е.
Също така е важно да се наблегне на чеха Милош Форман - "виновникът" за създаваенот на такива шедьоври като "Полет нд кукувиче гнездо", "Амадеус", "Коса" и още много други... А пропо, много е хубава автобиографичната му книга ...., хм, лоша памет, не мога да сетя за името и..., но не може да я няма в библиотеките, прочетете я
И накрая - браво на "Ники" от 27.10 10:29 - напълно споделям мнението му за българското кино. С малки изключения - превзети сценарии с викащи актьори, така с малко думи могат да се опиша претенциите ни голямото ни кино.