Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2008 12:23 - КИНОСПОМЕНИ ЗА „НАЙ-ВАЖНОТО ОТ ВСИЧКИ ИЗКУСТВА”
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3977 Коментари: 2 Гласове:
0



        

Не помня над екрана на кое пловдивско кино висеше транспарант с позабравеното днес завещание на Ленин:”От всички изкуства за нас най-важно е киното”.

А може би този лозунг висеше над всяка българско кино – видимо или невидимо.

И над всички кина на изток от Берлинската стена.

По-късно усетих, че заветът на Владимир Илич е отекнал по всички краища на света.

За неграмотните руски селяни киното е било като учебник – затова болшевиките пускат по селца и паланки т.н. „передвижки”.

Доскорошните мужици гледали с широко отворени очи и набързо ставали убедени колхозници.

Передвижки пуснали и французите в Африка. Бедуините учтиво сядали пред екрана, затваряли очи – защото религията им забранявала всякакъв контакт с копия на човешкия образ, накрая благодарели за прожекцията и си тръгвали без в тях да остане нищо от картините, изобразяващи френския начин на живот.

Това го описваше май Зануси някъде.

Има филми, които съм гледал като мужик, има и филми, които възприемах като бедуин.

Сигурно няма власт по света, която да не се е изкушавала да използва киното за пропаганда.

Няма диктатор, който да не е давал акъл как се прави кино.

Сталин, който е бил голям любител на седмото изкуство, е гледал пръв на само всички филми на поверената му кинематография, но е  намирал време и за чужди филми, за които обикновения съветски гражданин не е и подозирал, че съществуват.

След като останал възхитен от един американски уестърн, той разпоредил съветските  кинематографисти да направят същото, но филмът да обслужва съветската идея.

Пари се намерили веднага и така се родил филмът „Тринадцать” на Михаил Ром.

На правенето на филми по заповед отгоре му се вика обикновено „държавна поръчка”.

Държавата в лицето на върхушката, която я управлява, се надява, че чрез киното ще постигне това, което законите, докладите и принудата не могат да направят.

Ще се промени съзнанието на населението.

Някой път резултатите не са лоши.

Съветската епопея „Освобождение” от началото на 70-те години ни представи един такъв величествен Сталин, че българската публика ръкопляскаше при всяко негово появяване на екрана.

Людмила Живкова измъкна от бюджета на недотам богатата ни родина милиони, за да бъде продължено делото на Паисий и обладани от гордостта какви царе сме имали, да забравим в какво време живеем.

Доста български кинематографисти спечелиха добри пари от държавните поръчки.

Разправят, че когато бил поръчан филм за Димитър Благоев, мизата за сценарий се вдигнала до 20 000 лева. Парите взел Николай Никифоров, но след това колегите му не могли да му простят добрия удар. Защото те се мъчели с години за някакви си 6 хиляди – и то с удръжките.

Май само Веселин Бранев /режисьорът на 7 от сериите на „Записки по българските въстания”, „Хотел „Централ” и др./ се отказва от двойния хонорар, който му е предлаган, за да направи една „държавна поръчка”. Поръчката е за „Време разделно”.

В наскоро публикуваната мемоарна книга „Следеният човек” Бранев така описва  причината за отказа:” … без­нравс­тве­но е да се пра­ви филм за на­силс­тве­но­то по­мо­ха­ме­дан­чва­не на бъл­га­ри­те през 17-ти век с цел да се ка­муф­ли­ра по­ли­ти­чес­ки жал­кия и жес­ток опи­т през 80-те го­ди­ни на 20-ия век, жи­вее­щи­те тур­ци да бъ­дат ли­ше­ни от ет­ни­чес­ка иде­нти­фи­ка­ци­я, ка­то се за­менят име­на­та им с хрис­тиян­ски!”

Други  обаче изпълниха поръчката, станаха академици, единият от тях наскоро се оказа, че е ченге.

Когато се появи съобщението, че ще се екранизира „Време разделно”, известният по онова време телевизионен журналист Васил Марков се чудеше как да стигне до Тодор Живков, за му каже, че на държавната поръчка не й е сега времето. Точно България се е умирила. Не можа да стигне, никой не го послуша.

Спомням си една обсада на пловдивската телевизия по време на първата националистическа вълна през 1990 година, когато предводителката на тълпата, жена в скъпо кожено палто, крещеше:”Искаме всяка вечер да излъчвате „Време разделно!”.

Днес филмът продължава да вдъхва патриотична омраза и да служи за извор на неоспорими исторически доказателства.

Срещал съм хора, които не вярват на историците, защото те били подкупни, но вярват  безрезервно на филма.

Държавната поръчка е изпълнена!

В онези години ние твърдо вярвахме, че и американските филми са чиста проба държавна поръчка.

Някой път – като гледам как на финала на филма доброто възтържествува на фона на американския флаг, си мисля, че социалистическият реализъм най-после победи.

Отвъд океана.

Само че през 70-те години американците започнаха да правят и едни много критични филми, в които показваха язвите на своето общество.

Тогава изведнъж по нашите екрани се появиха един след друг необичайно количество американски филми – първият, който си спомням е „Уморените коне ги убиват също, нали?”.

Вече нямаше смисъл да правим филми, разобличаващи западния начин на живот – американците сами си ги правиха.

След тази вълна обаче един американски продуцент написа някъде нещо много интересно, което цитирам по памет: „Напразно в комунистическите страни се опитват да правят пропаганда срещу нас, използвайки нашите филми. Ние критикуваме нашата действителност, но от висотата на НАШАТА ДЕМОКРАЦИЯ!”

Ето, тук изглежда е малката разлика между нашите и техните държавни поръчки.

Днес май няма кой да поръчва повече.

Даже културният министър –социалист не може да измисли пари за нещо по-свежо, та неговата партия продължава да подхранва духа на своите членове с вехти поръчки като „На всеки километър”.

Сега някой ще попита – а ти не си ли изпълнявал държавни и партийни  поръчки?

Изпълнявал съм и още как –макар и на дребно.

Една от задачите, които няма да забравя, бе по времето, когато на мода беше т.н. „самозадоволяване”. Пояснение за младите: в онова прехвалено време имаше периоди, когато стоката в бакалниците не достигаше. И тогава Партия измисли да се самозадоволяваме – всеки, който може, да сади зеленчуци, да отглежда прасета и т.н. Да изхрани поне своето семейство, а предприятията да нахранят работниците си и т.н. Тогава за чиновниците, които не произвеждаха нищо, ще остане повече стока в магазините.

През пловдивската телевизия, където работех тогава, мина някакъв началник от ЦК на БКП и каза, че в Смолян работили много добре по линията на самозадоволяването. И трябвало да се направи телевизионен филм за успехите.

Заминахме още на другия ден и тръгнахме да обикаляме по самодейно направени оранжерии и рибарници.

Аз вървях отпред и обяснявах задачата ни така:”Пращат ни от ЦеКа да направим един положителен филм за вас…”

Всички врати се отваряха, навсякъде ни черпеха, накрая качиха в колата ни и няколко щайги с краставици.

Та тогава разбрах, че няма по приятно нещо от това да изпълняваш поръчките на властта.

Направихме набързо филма, програмираха го  по телевизията в централно време, седнах пред телевизора и още на втората минута си затворих очи.

Като бедуин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Тагове:   най,


Гласувай:
0



1. анонимен - за ленин
15.11.2008 22:42
чувал съм от прочелите ленин-че изречението е:
"..за нас сега най- важното изкуство е киното.."
вие,тодоров,като киноман-може и сте длъжен да го проверите поне за себе си.
инак,и аз съм ги чел тия лозунги над екрана.
защо вярвате че са истински, все още?
цитирай
2. анонимен - Няма двойнственост на възприят...
26.11.2008 12:34
Няма двойнственост на възприятията. Има двойственост на характера. Не разбрах как и защо си затворил очи пред собствената си продукция?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9458263
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031