Прочетен: 18164 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2008 11:16
След последния пост анонимен читател си е поръчал следващата тема: филмовата музика. И даже ме е подсетил с http://de.youtube.com/watch?v=oEliADST0x8&feature=related – това е песен от незабравимия грузински филм „Не тъгувай”.
Честно казано не бях и мислил по тази тема, но като има поръчка…И спомените започнаха да се навързват един след друг…
Някои от по-младите сигурно ще помислят, че ще започна с нямото кино, когато в добрите киносалони е имало пиано и се е свирило на живо. Е, не съм толкова стар, но познавам хора, които са вършели тази работа. Един от тях беше известният професор по славянски литератури Емил Георгиев.
Музикалните ми киноспомени започват с „Абараму –у-у”. Става дума за песните на Радж Капур от „Бродяга” и „Господин 420”.
Една от тези песни стана популярна с български текст и влезе в уличния фолклор.
В нея се описваше облеклото на героя – включително гуменетките, но помня само финала „…а сърцето ми – индийско!”
В края на 50-те години имаше мода и по мексиканската музика. Тя бе провокирана и от няколко филма, единият бе „Кангасейро”, на другия не му помня името, но се разказваше как за любовта на една мургава красавица се борят двама певци, на финала и тримата са в една лодка, пеят вдъхновено „Мексико-о-о”, но не става ясно на кого ще пристане в крайна сметка героинята.
Градът се тресеше от догадки, аз – макар и още в началното училище, си имах своя фаворит, но какво стана в крайна сметка – така и не разбрахме.
С навлизането на радиото във всеки дом филмовата музика достигаше до все повече хора. Става дума за времето, когато „телевизия” – да не говорим за „саундтрак”, бяха непознати думи.
По радиото често пускаха филмова музика от Арамандо Тровайоли. Сетих се за това име, тъй като тези получих дискове с италианска класика – „Чочарка”, „Мръсни, грозни зли”- музиката е на Тровайоли. Само че по онова време – когато искахме да слушаме „жици”, музиката на Тровайоли не отговаряше на вкуса ни и направо го мразех човека.
Вече като студенти открихме Нино Рота. Има ли български интелектуалец от 60-те години да не знае Нино Рота и Фелини?
От ранните филми на Фелини завинаги ми е останал в съзнанието епизодът от „Пътят”, в който Джулиета Мазина с флигорна? се опитва да привлича клиентите на своя работодател – пътуващият цирков артист Антони Куин.
Мазина обикаляше по уличките на италианската провинция и викаше „ Е аривато Дзампано!”
Всъщност говорим вече за две различни неща.
Едното е музиката към филма.
Другото е за музиката, песните, музикалните инструменти, звуковата партитура, както се казва и т.н. и тяхната роля във филмовата драматургия.
Не съм специалист по филмова музика, запомнил съм обаче едно правило - че най-добрата музика е тази, която не се забелязва. А до 50-те години във всички филми можеха да се открият някакви симфонични опуси, които коментираха натрапчиво действието. Имаше даже един лаф – че музикалната тема била в стила „кулаци палят сламата”. Това идваше сигурно от операта или филма за Павел Корчагин, съветското дете-герой, което остана в историята с това, че предава баща си – кулак, запалил сламата само и само да не я предаде на съветската власт.
След Нино Рота дойде Енио Мориконе. И Мишел Льогран – да не забравим.
Единствената касета, която си купих във времето, когато на всеки ъгъл имаше сергии с пиратски записи, беше с филмовата музика на Енио Мориконе.
Когато описвах спомените си от първата си среща с филм на Антониони, споменах за финала на „Нощта”, който никога няма да забравя. И този финал не би бил нищо без музиката на…
Ето, че разбрах чия е музиката. Изпратиха ми я от Италия – оказа се, че и там има хора, които не са забравили „Нощта”. Благодаря на Лидия и Федерико.
Композиторът е Джорджо Гаслини, поне една тема може да се намери и тук:
http://www.youtube.com/watch?v=AYRnOGyDIvU
Не знам защо, но в момента не мога да се сетя за някакви разтърсващи спомени от американски композитори на филмова музика. Е, Хенри Манчини, разбира се, с темата от „Розовата пантера”, но и той е италианец.
Не е честно да прескочим шедьоврите на американския мюзикъл, но се надявам, че в тази област има по-добри познавачи.
Сега за директните музикални изпълнения в киното.
За пръв път чух „Токата и фуга” от Бах в „Осем и половина” на Фелини. Един от героите – малко преди да се самоубие, просто си играеше с клавишите на органа.
Когато най-после се добрах до филмова камера и се опитах да правя нещо като кино, озвучих първата си несръчна творба с „Токата и фуга”. Като Фелини.
Веднъж- два пъти съм се опитвал да поръчвам оригинална музика за нещата, които съм работел, но след това съм съжалявал. Това е много деликатна работа и изисква дълго общуване с композитора, за да се получи това, което си представяш. Затова по-лесно е да се вземе – да не кажа „открадне”, готова музика. Че то всичко добро вече е измислено, изпълнено и записано. Само да не те хванат.
Впрочем и работата с готова музика си е талант. Като млад радиожурналист през 1974 година много се чудех на музикалните оформителки в Радио Пловдив Катето и Сийчето, които хвърляха един поглед на текста на нашите репортажи и за секунди откриваха най-добрата музика. Просто невярвах, че може да има по-добра от тази, която са избрали.
Връщам се към органа и инструментите – герои.
Сещам се за „Пианото”, но този филм е по-нов.
А, спомняте ли си „Търсете идола”, където главен герой бяха китарите „Ериксон”. Те играеха ролята на 12-те стола от едноименния роман и филм.
Някакви самодейни крадли търсеха някакви бижута, скрити в една китара, докато я открият трябваше да се срещнат със звездите на тогавашната френска естрада. Черешката на финала беше самият Джони Холидей.
Но най-прочутата китара и най-големият орган не са получавали такава главна роля като хармоничката на Чарлз Бронсън в „Имало едно време на Запад”.
Да си припомним – героят свиреше, когато трябва да стреля, и стреляше, когато трябва да свири. Или да говори – как беше?
Да си припомним -http://www.vbox7.com/play:f64a5847.
Започнахме с грузинския „Не тъгувай”. Впрочем съветското кино успя да лансира не един и два хита – както им казваме днес.
Да си припомним само песента на Булат Окуджава „Ваше благородие..”, популярни песни имаше в комедиите на Леонид Гайдай…
Да се върнем още по-назад – към „Карнавална нощ” с Людмила Гурченко.
Присъствах на една може би двучасова среща на Гурченко със зрители и мога да твърдя, че тази рускиня има артистичен потенциал колкото Джуди Гарланд и Лайза Минели взети заедно.
Още по-назад във времето е Любов Орлова, но тогава не съм бил роден.
Филмите с Бийтълс също са история, за съжаление точно тогава, когато бихме дали всичко на света, за да ги гледаме, те бяха забранени.
Унгарците по онова време не пропуснаха да екранизират „Царицата на чардаша” се един великолепен актьор - Золтан Латинович. Спомня ли се някой за него?
Да не пропуснем и балканския принос.
Костурица направи бизнес от балканската музика. Гърците още навремето направиха „Да танцуваме сиртаки”, гръцката музика стана световен хит благодарение на „Зорба гъркът”…
За „Джелем, джелем” и „Нишка баня” вече сме говорили.
Време е да стигнем до България. Ама хайде това да стане следващата неделя, за да си подредя спомените.
А дотогава може да добавяте, да коригирате, да си поръчате още нещо…
Доктори, прасета и мезета ...
ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЧЕ РФ Е КОЛОН...
15.12.2008 22:51
15.12.2008 22:58
Темите от "Кръстникът", "Love story", баладата от "Кет Балу" с Нат Кинг Кол.
16.12.2008 09:23
И мен ме изненада с непомненето на американските теми. Ето цитираната по-горе любовна история - http://www.youtube.com/watch?v=V7676EC06oc
А прочутата тема в Кръстникът беше италианска.
16.12.2008 13:36
17.12.2008 17:37
Хронологията?Темата?Както доде?Думата дума отваря?Залудо пиши,залудо не стой?
Преди свободата на асоциациите има и хигиена на мисленето..
23.12.2008 20:20
27.12.2008 23:24
27.12.2008 23:35
27.12.2008 23:39
28.12.2008 19:54
Или да почваме отначалото.
30.12.2008 14:38
30.12.2008 19:15
деНиро помага,но ебаването е друга работа.
Що не попиташ де Ниро нещо за жена му?
31.12.2008 19:36
31.12.2008 20:59
01.01.2009 07:13
01.01.2009 07:50
Извинявам се, че не се включих толкова време в концерта по желание- бях доста зает, до края на годината трябваше да напише доклад на тема
ИЗГРАЖДАНЕ НА УСТОЙЧИВА СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКО НАБЛЮДЕНИЕ ВЪРХУ ЕФЕКТИВНОСТТА И ПРОЗРАЧНОСТТА НА РАБОТАТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРОПУСКИТЕ В АДМИНИСТРАТИВНОТО ОСЛУЖВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И БИЗНЕСА
Нали разбирате, че нагласите на човек в такъв момент хич не се връзват с очакванията на някои, които просто искат да се ебават - спомнят си нещо, чули са нещо и сега искат да си кореспондираме. Само че аз заставам честно срещу всички с 600 страници описание на живота си, а някой анонимен, който просто се чуди каво да прави, е на кеф да се гъбарка - поне да имаше някаква връзка с темата...
Кажи кой си, какво си направил в този живот, и тогава - ако имаме база за спор, да спорим...
01.01.2009 16:43
01.01.2009 16:54
И наистина съм потресен от това, което ти се случи. Сигурно е късно да кажа каквото и да било.
Както късно и случайно научих.
02.01.2009 19:24
10.01.2009 18:24
1.Превземка на експерт,дето си продал името и душата за очевидни административно мъртви безсмислици, натрапвайки ги на читателите на личните си блогове с едър шрифт,което иде да каже-колко то е по-важно от другата временна паплач.
2.600 стр-ама вие сериозно ли мислите това за аргумент тук?
3.Като компресирате до 1 стр.-и после ако решите че тя има смисъл -може би ще влезете в блог.