Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2009 14:21 - ГОЛЯМОТО ПУСКАНЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 9646 Коментари: 12 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                         

Вечерта преди Бъдни вечер се почерпих с един приятел и след като се разделихме, реших да се поразходя на път за вкъщи.

Кварталът, през който вървях, минаваше за един от добрите пловдивски квартали  -  благоустроен, озеленен, но вече поовехнал и посивял.

Почти нямаше вече минувачи, силуетите на сградите потъваха в декемврийската мъгла.

Неусетно започнах да се връщам назад във времето - това, което виждах,  с нищо не се различаваше от гледката на същото място отпреди 20 – 30, а може би и 40 години.

В такъв случай човек не може да не се попита защо бездушните неща около нас, остаряват толкова бавно – за разлика от нас, хората, които ги одушевяваме.

Мъглата ставаше все по-гъста, уличните лампи едва я пробиваха вече, бях се пренесъл в 1968 или 78 година, когато някакво светло петно започна да прозира някъде пред мен.

След малко открих, че това е кварталният  магазин. Ярко осветен и отворен. А беше полунощ.

Продавачът гледаше с надежда през витрината и се надяваше да хване още някой клиент. А имаше с какво – магазинът беше претъпкан догоре със стока. Само алкохолът беше стотици видове.

Познавах това търговско състояние.

Възможно е на другия ден да имаха голямо плащане и всеки лев в касата беше важен.

Или бяха останали пресни колбаси и руска салата, на които срокът изтичаше…

Изпитах непреодолимо желание да вляза – ако в момента бях човекът от 60-те или 70-те години, влизането ми би било едно пътешествие в някакво бленувано бъдеще.

Бях изпил обаче три ракии, добре бях замезил – не ми трябваше нищо.

И хората в овехтелите блокове наоколо не искаха нищо и сигурно вече спяха.

Преди 30 години, ако в техния квартал беше кацнал такъв магазин, за минути щяха да се наредят на опашка пред светналата витрина.

Първият, който щеше да открие чудото, сигурно щеше да тича от врата на врата и да вика:

-         Елате да видите какво са ПУСНАЛИ!

В онези времена основният момент в търговията беше ПУСКАНЕТО.

По празниците задължително пускаха неща, които после цяла година нямаше и да помиришем.

По-късно разбрах, че всяка година на Министерството на вътрешната търговия и услугите Политбюро спускаше някакъв валутен лимит – за радост на хората. Такава бе системата във всяка социалистическа страна. Само че в Унгария, примерно, от сърцето на тяхното Политбюро се откъсваха десетки пъти повече валута. И не само по празниците.

Само че унгарците имаха повече износ по т.н. „второ направление” и валутните им постъпления естествено бяха повече.

За съжаление в никоя социалистическа страна на растяха портокали и не можеше да ги купуваме с т.н. преводни рубли. Единствено вирееха в социалистическа Куба, но техните  бяха сухи и жилави.

Пускаха и други неща – овче сирене, луканка, даже кока кола.

В нашия супер докарваха за Нова година 5-6 каси с малки коли, които се разграбваха  секунди, продавачът едва успяваше да скрие за себе си две каси.

Пазаруването започваше още в началото на декември. Най-напред трябваше да се осигурят пържолите и Искра-та, защото точно те свършваха в момента, в който пък пускаха бананите и портокалите.

Накрая хлебозаводът спираше работа за 4-5 дни и беше абсурд да се намери някъде и една филия.

Така че около 28-29 декември по улиците можеха да се срещнат хора с торби с по 7-8 хляба.

Перонът пък на пловдивската гара късно следобед ставаше оранжев – всеки, който се връщаше от София с експресите, носеше по пет кила портокали. В столицата пускаха цитрусите по-рано и се продаваха почти без опашки.

Декември беше месецът на активизиране на старите приятелства.

Един съсед тръгваше по селата, от някой набор купуваше току що заклано свинско, от бивш колега – наливно вино и ракия.

Още в първата седмица на декември се беше заредил с всичко, но тъй като много хора знаеха за неговото запасяване, започваха да му ходят на гости. И се оказваше, че към Коледа запасите се изчерпваха и трябваше да се направи нов тур по селата. Само че сега селските фондове пък бяха вече на изчерпване.

Проблем бяха и подаръците.

Магазините за детски играчки накрая приличаха на опустошено от бомби бойно поле.

На същото дередже бях и щандовете за парфюмерия и козметика. Ако познаваш някоя продавачка, все имаше надежда да се намери поне „Бич може” – легендарен полски парфюм, иначе  простолюдието трябваше да се задоволява с някакви руски одеколони.

Преди една нова година бяха пуснали някаква английска парфюмерия, влязох в ръкопашна схватка с чакащите и успях да се класирам малко преди да затворят.

Парфюмът, който подарих на жена ми, се казваше „Ябълков цвят” и миришеше по-гадно и от социалистическия „Магнит”.

Баровците пазаруваха от Кореком. За по-младите: тогава имаше магазини, които изглеждаха като прости днешни магазини, но там се пазаруваше само с долари и марки.

Какво щастие беше да се намерят десетина долара на черно, да се превъзмогне страха от проверка – търговията с валута беше забранена, и да купи човек няколко шоколадови яйца и шоколадов календар.

Но и в Корекомите имаше опашки. Всяка от продавачките имаше поне по сто души приятели, на които беше задължена и трябваше да обслужи с предимство. А и да изкара нещо изпод щанда.

Нашата позната корекомска продавачка ни прошепна навреме, че на 30-и декември магазинът ще бъде затворен, но всъщност ще работи само за приятели. Щяло да се влиза от задния вход.

Омъкнахме се в тъмното и какво да видим – магазинът пак беше пълен с хора. Само приятели. Влезли от задния вход.

Тогава замечтах един ден да стана продавач в Кореком. И да имам толкова много приятели.

Не се сбъдна мечтата ми.

Сбъдна се обаче мечтата на онези, които искаха на всеки ъгъл да имаме по един Кореком.

И ето, тази мечта светеше пред мен в мрака, човек можеше да си купи всичко с прости левове, но вече нямах желание.

Уви, няма щастие в живота. И за това са виновни царят, Доган, турците, циганите, евреите, американците и Иван Костов.

Долу!

 

 

 




Гласувай:
0



1. krotalka - ЧНГ!
01.01.2009 14:31
За момент се пренесох в онези години...Всичко наистина си беше точно така, както е описано...
Не само ПУСКАХА това и онова, но и ДАВАХА - "Дадоха му жилище", " Дадоха му жителство"...и още много такива примери. Докато не се освободим от това мислене, нищо няма да се оправи!
цитирай
2. анонимен - О, минало незабравимо.
01.01.2009 16:30
Жена ми се върна един декемврийски следобед с палто без 2 копчета, но щастлива и засмяна. Беше успяла да се пребори в "зверилника" пред Корекома и да купи две шоколадови яйца за наште дечурлига. Две шоколадови яйца!
Същите онези, дето сега ги има с кашони във всеки квартален гараж.
Не само бананите и портокалите бяха дефицитни. Лещата (да, да - най-обикновената леща) беше дефицитна стока.
цитирай
3. анонимен - пак до автора
01.01.2009 18:57
Защо преди няколко години .когато бяхме купили часовниче на дсъщеря ти,вие не дойдохте?С какво сте по ...
цитирай
4. анонимен - Страшно е друго, драги -не липсата ...
02.01.2009 18:56
Страшно е друго,драги -не липсата на храна в магазините,а липсата на съпричастност, на духовност!Сигурно пак съм оглупял-преди два месеца една женица разбрала,че ми се е случила ужасна трагедия и ми се обади,за да ми изкаже...А за имената и за националностите,които споменаваш-не прекалявай!
цитирай
5. анонимен - и още нещо...
02.01.2009 19:15
Аз организирах медицинското осигуряване на турци и полицаи в региона Разград и обл. и после пак аз ги посрещах на ГКПП -Андреево в годините на т.н. голяма екскурзия-жените бяха нещо потресаващо...От един супермаркет не се прави ...
цитирай
6. stealth - Виц
02.01.2009 19:45
Също като оня виц,по време на комунизма,че в Англия има само Кореком до Кореком,а децата от малки говорят английски!
цитирай
7. анонимен - ех,
03.01.2009 19:16
1.да опишем битието си членоразделно.
2.да се удържим от намекването.
Никак не е лесно това нещо.Може би е и невъзможно.
Но нека да опитаме.
Още повече,че говорим за миналото-свършено.
Това усложнява и задължава.Това и упростява задачата.
цитирай
8. анонимен - Как си купих руски полубегач...
05.01.2009 14:26
Нали помните крилатата фраза на Тошко-Галошко, че "за годините на социализЪма сме пострили 2(две) Българии". Цитирам по памет.
Аз съм сигурен, че е така. Аз живях в едната със сигурност, а за другата само чувах от време на време, но не я бях виждал. И естетвено - тя си беше построена от ТЯХ за ТЯХ. А аз не бях от ТЯХ. Може би, за да ги различаваме трябва да внесен нюанс в имената им. Примерно нашата спокойно може да бъде преименувана в БълХария. (То и без това Брежнев така я признасяше), а и живеехме по бълХарски.
Ето няколко щриха от живота (жизнь, си беше по-точно казано) в БълХария:
Хранителните стоки? Пловдивските Хали още от 80-те години си бяха все празнички, освен бройлери, кренвирши с тоалетна хартия (поне такъв им беше вкуса) и кисело мляко, имаше виетнамска водка (пиеше се с МНОГО лимон, иначе изобщо не се пиеше), кафе "виетнамска пот" и още няколко лесно изброими артикула, както и портретите на членовете - на министерския съвет - отляво, на политбюро - отдясно. Може и обратното да е било.. .А кренвиршите "Оооо, Пепи" явно са били в БълГария, щото аз не си ги спомням нещо...
А знаете ли как се разпознаваха щастливците, връщащи се от Столицата? Правилно - бяха препасани като партизаните от картините на ... (всички рисуваха партизани) с рула тоалетна хартия. Щастливци! Останалите ползвахме знаете к'во, или за гости - оная пелюроподобната. А сега тоалетна хартия да искаш, НО - няма го трепета, обръгнали сме от тоя начален капитализъм, даже цветен телевизор като си купуваш - ни радост, ни връзки ползваш...Пък за бялата техника да не говорим.
Другите стоки? ВСИЧКО БЕШЕ С ВРЪЗКИ !!! Не се наричаше корупция, а връзки, даже имаше тежка клетва - "Да ти умрат връзките!".
В БълГария се е живеело (не съм пряк свидетел, затова използвам тази форма) по правилиния начин. Всичко си е бил "бир-таман" както казват предпоследните ни поробители. Не е нужно да се впускаме в подробности.
С една дума "По-делата им ще ги познаете", ако мога да си позволя неточен библейски цитат. Който много плаче по онези времена, или пък ги защитава по ленино-сталински-димитровски е ясно в коя БълГария е добрувал. Ако ли пък не е добрувал, а си е соцлагерувал в БълХария и пак ги защитава, то тогава той си един най-обикновен представител на много бедния ни, но за сметка на това много проЗД народец...
цитирай
9. анонимен - Та за колелото де...
05.01.2009 14:31
Значи бях млад, зелен, та мечтаех за велосипед. Обаче...На времето си беше подвиг да купиш такова устройство. Хронология на купуването на моя руски полу-бегач (по тогавашната терминология): - наивистичен период - търсена на стоката директно по магазините и предимно в специализирания за таквиз неща магзин "Урал". Този период продължи 2-3 месеца. - излизане от предния период благодарение на "печен" роднина, минал по този път доста преди мен. Влизане в периода на търсене на" връзки". (Тогава така се наричаше явлението, сега известно като "корупция"). - намиране на връзки с лицето Х, познат на брад'чеда на вуйчото на жената на управителя на магазин "Урал". (Майтап няма, аз съм сериозен човек, мога да повторя веригата поименно.) - черпене на въпросното лице Х(N пъти). - лицето Х преценява, че максималното, което аз заслужавам, е въпросното РУСКО у-во (защото много рядко получаваха и по второ направление, демек - западно производство) - инжинерче, което при не може да си позволи при черпенето N>=3(три)(вж по-горе за N). (С "-че" - инжинерче, даскалче, архитектче. Но не барманче, а БАРМАН, КЕЛНЕР, МАГАЗИНЕР. Веднага се разбира, че са сериозни хора, нали?) - аз получавам от лицето Х ОПРЕДЕЛЕНИЯ за целта знак - трябва да отида пред магазин Урал в 5:00 сутринта на Деня Х. - отивам в 4:30ч, а не в 5:00 пред магазина, за да съм пръв - о ужас - заварвам 5 (пет) виетнамци. (Пловдив и тогава не беше съизмерим с Ню-Йорк по големина (камо ли със Столицата), та Лицето Х явно е било черпено не само от мен) - гледаме се нервно, но аз съм едиствено число, което както е казал Клаузевиц е решаващо, а и те са с неопределима възраст (ами ако са били във Виетконг, които знаем кого победиха, та мен ли?!)... - минават тежки часове, времето е начално-мартенско, а бе направо студ, кучешки. Всички подскачаме на място, аз гледам да скачам по-високо, за да стресна виетконкгците с физическо присъствие... - те обаче не се впечатляват (ами нали биха къде по-високите от мен САЩияни. А аз и напалм нямам). Скачат си в ритъма на "Хо-Хо-Хо-Шимин" (за несведущите - това беше техния Тошко Галошко, сега е в мавзолей) - 10 минути преди отварянето съм почти разбит психически, но си спомням думите на баща ми за ония наши комшии (по държава), които се давели на края на реката, която ни разделя (казано по този начин, няма опасност за влизането ни в Европа, нали?) - НООО, когато отварят магазина и евентуалните виетконгци искат да изкупят всичките 9(девет, цели девет, о, Брежнев (тогава той беше Бащата на народите), който си на небето, помилуй) колела, аз не издържам и започвам да псувам като поне 10(десет) българи - неинженери. - вследствие на това вече съм с числено превъзходство, което както е казал Клаузевиц е решаващо, и се добирам до заветния велосипед и безкрайно щастлив се прибирам, не знаейки какво ме очаква в следващия етап - "Изкуството да се поддържа РУСКИ велосипед" (извинявам се на Р. Пърсиг за плагиатството). Това е друга сюжетна линия. Такива ми ти работи. Ще кажете - всичко това за едно колело. Да! За каквато и покупка на стока Х да ви разправям беше същото - среднощни опашки със записвания в списък, и проверки през 15мин. - а те няма - а стока Х - нъц. Апропо, за тия, които говорят с умиление за соцкомбинацията "нямане, но евтино" ще кажа, че за колелото разделих със 120лв, при заплата 105лв... Та така - БълХария - нежни щрихи...
цитирай
10. анонимен - за бегачите
05.01.2009 17:52
Аз по това време мойто го купих за 120лв-втора ръка,ама беше бегач:старт-шосе,от Харков.
Ми спестих си опашките,унижението,пък и прежалих парите.Тогава бях на заплата 105лв.
цитирай
11. анонимен - Кореком
15.01.2009 22:42
КОРекция на КОМунизма
цитирай
12. анонимен - За лещата
02.03.2009 11:11
Невероятно (за сегашното покколение) но факт! През седемдесетте години лещата изчезна от българските магазини! Била неигодна за отгглеждане в тогавашните ТКЗС-та и АПК-та. Трудно се плевяла, беряла и пр. По това време на простосмъртните българи им се позволяваше от МВР-то по един път в една календарна година да излизат в соцлагера с право на обмен на социалистичеки валути с еквивалент от 125 лв., а ако пътуваха съпрузи, много често ако нямаш връзки в МВР (защото те издаваха документите) режеха половината от тези пари за втория член от семейството. Слава богу, че работех към БДЖ и имах право за безплатно пътуване ведъж годишно с железопътен транспорт в цяла Европа, ама за "Запада" нямаше кой да ме пусне. Та в ежгодните си пътувания до ГДР, колегите ми и аз редовно си купувахме от там супер деликатеса - леща по 1.5 -2.0 кг. Вярно е, че в ГДР беше голяма евтиния, защото тя се дотираше от целия социалистически лагер, за да покажем на "запада" витрината на социализма. Така се изкалпазаниха и изпортиха източните геманци , че и те сега плачат и пригласят на оскотелите на сънародници за "доброто старо време".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457710
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031