Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2009 15:32 - ЗА ЪПДАЙК И БРЕЖНЕВ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4980 Коментари: 5 Гласове:
0



                                                                 

Онзи ден един приятел ми разказваше как се е снабдявал с книги преди 30 – 40 години. Ставал е в 4 часа сутринта, за да помага при товаренето и разтоварването на камиона, който е зареждал книжарниците.

Целият майсторлък е бил да успее да измоли от книжарката дефицитното заглавие още преди да влезе в магазина – след това е можело вече да бъде късно.

Друг един познат пък не се хабеше да разтоварва – просто се залепваше за вратата на книжарницата на Джумаята /разказвам за Пловдив/ пак към 4-5 часа и не мърдаше, докато не започнеше продажбата.

Така беше успял да напълни един апартамент с книги.

Любовта към книгата се беше изродила. Беше започнал да купува по няколко бройки от дефицитните книги. Може би си мислеше, че това е капитал.

Книгите ги трупаше на купчини направо на пода, между купчините имаше пътечка, по която можеше да се стигне до другия край на хола.

Пълна беше и кухнята, даже на масата за хранене имаше свободни само няколко педи – колкото за чиния и солница.

Банята не можеше да се ползва, тъй като ваната беше пълна догоре.

Мисля, че човекът беше спрял да се къпе – от любов към духовното беше забравил за плътското.

Естествено, че живееше сам – мисля, че жена му го беше напуснала. Напълно обяснимо.

Като повечето млади хора, съзряващи в края на 60-те години, и аз исках да имам всички ценни книги на света.

Вече бях изживял периода Жюл Верн – Майн Рид – Александър Дюма.

Навлизахме във възрастта на  „сърдитите млади хора”. След Селинджър дойде ред на Алън Силитоу, Кийт  Уотърхаус, Хайнрих Бьол.

Говоря за една поредица книги, излезли през периода 66-68 година.

Тогава книгите струваха по лев – лев и нещо, в Руската книжарница пък можеше да се намери нещо ценно за жълти стотинки.

В края на пловдивската Главна бяха открили голяма книжарница на самообслужване.

Никога не съм се редял на опашка от тъмно, но все пак към 10 часа все още успявах да заваря останало по някое дефицитно заглавие. Проблемът беше, че рядко имах в джоба си свободни два лева.

Правех нещо много просто – скривах набелязаната книга под куп непродаваеми заглавия, и тичах да търся пари.

Някой път обаче не намирах книгата на същото място. Изглежда този номер с криенето го правеха и други, а тези, които бяха съвсем закъснели, се бяха сетили, че може да намерят нещо, ако се разровят…И обръщаха всичко с надеждата да открият някакво скрито съкровище.

Спомням си погледа на касиерката, когато й поднасях за опаковане томче, изчерпано преди два дни. Тя веднага разбираше колко надълбоко е било скрито то, за да не го намери никой досега.

През 1967 година станах студент в София, живеех у леля ми на улица „Денкоглу”.

На връщане от Университета първа влизах в Руската книжарницата на „Руски” и „Раковска”. След това в българската книжарница – пак на „Руски”. В нея една вечер открих под една купчина глупости стихосбирката на Николай Кънчев „Колкото синапено зърно” – току що я бяха разбили в „Пулс”.

Хвърлях едно око и в следващата книжарница за чуждестранна литература. Не че бях силен по езиците, но там например намерих един прекрасен двутомник на Бранислав Нушич. Изданието беше белградско, но на български.

След това тръгвах по посока на Съдебната палата, на „Алабинска” имаше също книжарница…

В началото на 90-та година за последен път влязох в нея. Бяха започнали да я прочистват. Събираха книги за вторични суровини. Първо безмилостно им разкъсваха кориците, в които сигурно имаше някакъв текстил, а голото тяло напъхваха в полиетиленов чувал.

Вече бяха напълнили два чувала с трудове на Леонид Брежнев. Като ги нямаше кориците, първа страница беше станала снимката на Генералния секретар.

Чували с разкъсани книги и десетки потрети, които прозираха през полиетилена.

В Руската книжарница на ъгъла с „Витоша” отделът за изкуство беше в отделна стаичка – вдясно. Тома човек можеше да прекара с часове – даже да прочете цяла книга, без да я купува.

Накрая минавах през книжарничката на ъгъла на „Витоша” и „Денкоглу”. В нея обикновено нямаше хора, но и никога не откривах  нещо интересно.

Един януарски ден – точно се връщах от пощата, откъдето си бях взел записа  с месечната издръжка, изпратена от баща ми, имах пари, но нямаше нищо интересно, докато стигнах до  малката книжарничка. Само хвърлих поглед през витрината,  книжарката ме забеляза и ми направи знак да вляза.

Вътре бяхме само двамата.

-Донеси повече пари и пак ела – прошепна ми тя.

- Имам пари – признах си аз.

Тогава книжарката заключи вратата и натрупа десетина книги – най-интересното, излязло през последните два-три месеца.

А най-отгоре сияеше „Заяко, бягай” на Ъпдайк.

За тази книга се разправяха легенди. Може би защото в нея имаше една сексуална сцена, която остана ненадмината още дълги години със своята смелост.

Сложих Ъпдайк настрани, после още няколко книги, после още- нали имах пари.

Книжарката преброи книгите и до тях нареди същия брой книги по системата „дама с кавалер”. Трябваше да изкупя купчина непродаваема продукция на „Партиздат” и „Профиздат”. Включително един том Брежнев.

Започнах борба – опитах се да сменя натрапените книги с нещо друго – поне малко по-читаемо. Брежнев успях да й го върна.

Мисля, че надделях и доволен тръгнах с два пакета под мишница и с твърде неясни финнасови планове за оцеляване до края на месеца.

Прибрах се в квартирата и с нетърпение отворих „Заеко, бягай”.

Прочетох няколко страници от началото, но нямах търпение да стигна до легендарната сцена и започнах да прелиствам…

На другия ден се похвалих, че имам в къщи Ъпдайк, колегите започнаха да искат книгата и не след дълго й загубих следите…

Вече почти всеки ден надниквах през същата витрина, но книжарката нито веднъж повече не ме извика. Изглежда не бях оправдал очакванията си.

Мислех си, че е трябвало все пак да взема и томчето на Брежнев. Вместо да го оставя да събира прах още 22 години.
А Ъпдайк си отиде онзи ден...

 



Тагове:   Брежнев,   Ъпдайк,


Гласувай:
0



1. lubara - Книгите на нашата ранна младост
22.02.2009 23:07
Дж.Селинджър-Спасителят в ръжта
Уйлям Голдмън-Златният храм
Алън Силитоу-Самотният бегач на дълги разстояния
Джон Брейн-Път и Живот във висшето общество
Клот Уотърхаус-Щастливецът Джим
Джон Ъпдайк- Заеко,бягай и Кентавърът
и разбира се
Джон Стайнбек-Улица Консервна, Благодатният четвъртък, Пътешествие с Чарли .
цитирай
2. vmitkov - Вярно е,
10.04.2009 12:35
че съветската литература беше изключително евтина, защото беше дотирана.

Но ползата от нея беше никаква. Особено що се отнася до техническата литература. И това беше така защото съветската техническа литература се пишеше по поръчка от невежи хора, които от своя страна се самовъзпроизвеждаха.

За това и съветската техника беше символ на некачественост и ненадеждност. Поради което и фалира след отварянето на Съветския съюз за световните пазари.
цитирай
3. анонимен - гочу
02.06.2009 23:18
Щастливецът Джим е от Кингсли Еймис!А от Стайнбек забравяш Тортила Флет и Зимата на нашето недоволство!Бъди здрав!:)
цитирай
4. lubara - Разбира се, че е така. Сбъркал съм. ...
03.06.2009 07:26
Разбира се, че е така. Сбъркал съм . Били Лъжеца- Кийт Уотърхаус.
цитирай
5. анонимен - Още: Д. Селинджър-"Очите ...
19.08.2009 10:58
Още:
Д.Селинджър-"Очите ми зелени-устата ми хубава"
Жоржи Амаду-Хубиаба,Габриела,карамфил и канела и т.н.
У.Сароян-:Нещо като нож,нещо ......
А италиянските филминовели с Алберто Сорди ,Уго Тоняци,Нино Манфреди,Джина Лолобриджида,София Лорен,-новелите "Моята съпруга" ."Made in Italy".......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455039
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031