Дива носталгия тресе съседът Митко.
Обяснението е просто – сега той получава същите пари, които е получавал преди 20 години. Само че сега животът е няколко пъти по-скъп и Митко живее няколко пъти по-зле.
Всяка вечер съседът сяда на пейката зад блока и започва да разказва колко хубаво се е живяло при Тодор Живков.
Разказва увлекателно – за спокойния живот тогава, за безплатното здравеопазване, за пълния хладилник, за почивките на морето и т.н. Някои разкази обаче започна да повтаря и интересът на публиката естествено започна да намалява.
Митко започна да се измъчва в търсенето на нови сюжети от миналото.
Миналата седмица седна на пейката и започна така:
- Ех, като си спомня колко агнешко изядохме навремето…
И аз се замислих за агнешкото, но не можах да се сетя нищо друго освен една опашка от 200 души пред месарницата на ул. „Чирпан” 2 в Пловдив на 30 април.
Бяха пуснали агнешко за Първи май.
Месото не стигна за всички.
Касапинът бай Иван беше разказал на баща ми на другия ден как дошла една баба и го помолила със сълзи на очи да й намери поне едно кокалче.
Бай Иван й намерил нещо бракувано, което никой друг не искал да купи, и й го продал, без да му мигне окото. Макар да си беше признал на другия ден, че се е мразел в този момент.
Та попитах аз Митко колко агнешко на годината е ял тогава, той мисли, мисли и си призна:
- Два пъти.
Известно време носталгията нямаше с какво да бъде захранена, но всенародното презрение към производителите на сирене и кренвирши, вдъхнови нови монолози:
-Ех, какво сирене имаше едно време…Какви кренвирши…
На третия ден обаче Митко отново се изчерпа и потърси нови светли примери в миналото:
- Ех, каква бира пиехме навремето…
Тук вече не се сдържах и му казах да си напрегне малко паметта. И да си припомни вица за производителите на бира, които изпратили една бутилка за анализ. След няколко дни получили резултатите: „Според направените изследвания на урината, конят в е здрав”.
Ако си сложим ръка на сърцето, трябва да признаем, че по-голяма част от българската бира по онова време беше с качеството на конска пикня. Особено лятото.
Причината беше в това, че на пазара имаше дефицит на бира и се продаваше всичко – независимо от качеството. Нямаше инсталации за пастьоризиране и през лятото бирата заминаваше за магазините, без да лагерува. След няколко дни ставаше на парцали.
В заведенията на „Балкантурист” можеше да се намери „Радебергер”, но в магазините имаше само местно производство.
Щастливи бяха старозагорци и шуменци, които пиеха по-добра бира. Всеки, който минаваше през Стара Загора, спираше да си купи няколко бири. Само че му искаха задължително празни бутилки. Умните шофьори винаги тръгваха към морето с по две каси амбалаж.
През 1975 година себестойността на една бутилка бира „Каменица” беше /знам го от тогавашния директор/ 2,5 стотинки. До клиента достигаше с близо 20 стотинки принадена стойност. Въпреки евтинията българите бяха готови да дадат мило и друго за по-добра бира.
През 1979 година на морето пуснаха западногермански бири на цена 2,09. На тази цена вървеше литър шампанско. Много добре си спомням опашките от хора, готови да платят фантастичната цена, но да опитат истинска бира.
Някъде по това време минах за пръв път желязната завеса и попаднах в Западен Берлин – на гости на роднини. Впечатлиха ме не толкова мерцедесите по витрините и порномагазините, колкото десетките вида бира в кварталния магазин.
Започнах дегустация поред, но след десетия вид се отказах и се концентрирах върху „Бекс”.
Сега „Бекс” има в нашия квартален гараж.
Митко обаче не ще „Бекс”, иска „Каменица” с вкус на конска пикня.
Вече не знам моторът на носталгията докъде ще го заведе.
Няма да се учудя, ако довечера седне на пейката и въздъхне:
- Ех, каква Държавна сигурност имахме навремето…
14.02.2009 20:53
в КЦМ, ТКЗС, ТНКСЩ, ХГЩЖШ, ДС, ДЗС, МВР, , , ,
---
Аз си спомням как се оправях за да не работя в такива изявени компании и организации.
Давах на партийни секретари "заем".
Всяка седмица.
Така можех да работя без да бъда назначаван.
НО в заведения, които аз избера.
Плащах си на мечтателите и техните партиини секретари.
Спокойно си работих.
"Ергенският си данък" и "Пенсионните си осигуровки" давах на добре облечени членове от добри партизански семейства.
Не че не им бях благодарен.
Благодарен съм им дори сега.
Даваха ми възможност да живея сравнително свободно.
Никога не са ме притеснявали.
---
Нямям пенсия ,
но съм живял като свободен човек.
Да си живял в България като свободен човек е лукс.
Стокхолмският синдром е много силен.
Митко е бил в плен на комунизма.
Тероризирали са го.
Но за да продължи да живее е забравил мъчителите си.
Останали са само лъжите им.
Така сега може спокойно да лъже деца и внуци.
Да крие колко пъти е бил "изнасилван" от социалната ситема на партията.
---
Кварталният инспектор ме викаше често.
Обясняваше ми образно какво ме чака.
Къде ще ме пратят - при дядо ми.
Явно знаеше, че неговите са го убили.
---
Митко, аз си купувах Хайнекен, вносни сирена, презервативи и уиски в "склада" на Добри Джуров.
Срещу Енергопроект в Лозенец, София, имаше барче, в което , на втория етаж , ако знаеш паролата можеше да си купиш всичко .
Така съседите на Генерала си живееха добре.
Митко бъди здрав !
14.02.2009 20:53
19.02.2009 16:01
Само дето сегашната хем е с повече химикали (за да е трайна), хем е доста по-скъпа от социалистическата.
В това е съществената разлика. За това и сегашната я има винаги, защото е доста по-скъпа. Като всичко друго.
01.03.2009 09:38
С просто око се вижда.
02.03.2009 08:46
Тогава излезе вица:
"Точно преди Първи май, още по тъмно, се строява народа в километрична опашка пред месарницата с надеждата, че ще докарат агнешко.
Някъде по обед пристига партийният секретар на кварталната организация, влиза при месаря и си шушукат нещо. След малко излизат пред вратата и обявяват на народа:
"Другари, има нареждане: на малцнствата - цигани, турци, арменци и др. месо да не се продава." Ропот, мърморене, и попържни под нос от страна на засегнатите, които се разотиват, а останалите доволно потриват ръце, че шансът им се увеличава.
Към 7 вечерта - ново разпореждане: месо ще се продава само срещу представяне на партийни членски карти. Пак мърморене под сурдинка, пак тихо недоволство, но така, или иначе безпартийните напускат опашката. В полунощ пак излиза партийният секретар и пита: "Тук само комунисти ли отанахме?", "Дааааа..." - потвърждават останалите.
- Другари, само на вас ще кажем истината: АГНЕШКО МЕСО НЯМА!
27.03.2009 18:56
Защото аз познавам от близо хора и от двата типа. Хора от първия тип ще са неудачници навсякъде по света. Докато хора от втория тип се променят бързо в едни други страни.
Можеш ли да се сетиш защо?
Един мой познат преди много години два пъти отваря ресторант в България и два пъти фалира. Сега е успял строителен бизнесмен в Испания и въпреки кризата не иска да се връща в България.
Една моя позната - огън момиче - още докато учеше в София работеше като програмист за 500 лв. на месец. Сега е в Дания графичен дизайнер за няколко хиляди евро на месец и също не иска да се връща в България.
Сещаш ли се защо? Дали е само заради парите и работата, която са си намерили тези хора в чужбина, или е заради обществените взаимоотношения, които ни натрапиха Партията и нейните клонинги, още от 1944 г. и най-вече след 1989 г.?
А и защо хората на България трябва да напускат това дадено ни от Бога място? Дали то не е нужно на някого празно?
А сега е диктатура на лъжците, крадците и убийците!!!
Криминална държава - още от зачеването си на 9.9.1944 г.
Още преди 1600 години свети Августин е казал: "Ако в една държава няма справедливост, това не е държава, а разбойнически стан!"
17.04.2009 17:21
28.04.2009 01:05
27.11.2011 22:46