Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2009 12:34 - Времето, когато мушмулите зрееха...
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4367 Коментари: 6 Гласове:
1



                          

Някъде в края на 70-те години бяхме командировани в Сливен, свършихме, каквото имахме да вършим, и вечерта слязохме в ресторанта.

Става дума за „Балкантурист” – ресторант номер 1 в града.

Започнахме на водка, после едни градски ни пратиха бутилка уиски, оркестърът засвири, някои по-оправни колеги започнаха да канят  рускини от групата, седнала на съдената маса.

Една от по-смелите рускини седна след поредния танц на нашата маса и на въпроса как се чувства в България, ни погледна с огромните си сини очи и въодушевено отговори:

-Ой, у вас как на Западе!

Тази история съм я чувал и от други нашенци, контактували с рускини, но в случая разказвам нещо, на което наистина съм бил свидетел.

Драмата на нашето поколение беше, че водехме западен начин на живот само от гледна точка на рускините.

А ни се искаше този живот да бъде истински – като на кино.

Ето, това е нещо, което днешното поколение никога няма да разбере.

Да не можеш да слушаш музиката, която ти харесва, да ги няма книгите, които искаш да прочетеш, да мечтаеш за храна, дрехи и техника, които си виждал само в Кореком.

Кореком – това бяха магазини, в които не приемаха левове, а само западна валута. И не всички можеха да влизат там.

Тези магазини обираха валутата, която по най-различни пътища влизаше в България – от работници в Либия, от западни туристи, от арабски и африкански студенти, от български проститутки. В същото време обаче Корекомите развращаваха хората – те бяха прозорци към онзи забранен свят, в който ни беше забранено да стъпваме.

Всички признаваха, че има наистина нещо, което ни обърква държавата, и това е т.н. „западен начин на живот”.

За повечето българи това си беше красив блян, но  за тези, които ни управляваха, този начин на живот беше „упадъчен”. Той беше свързан със загниването на капитализма.

Ние обаче гледахме на капитализма като на мушмула – колкото повече загнива, толкова по-сладка става.

Колкото и да ни подбираха филмите, колкото и критични да бяха те към упадъчния Запад, все пак сюжетите им се развиваха на един лъскав фон, който нямаше как да се изтрие. А пък когато героите влизаха в някакъв магазин да пазаруват, тогава направо припадахме от гледката.

Желязната завеса прекосяваше Европа, но ние намирахме пролуки в нея.

Слушахме западни радиостанции, плочите, дошли от Запад, обикаляха от къща в къща.

След появата на магнетофоните вече нищо не можеше да спре нахлуването на упадъчната музика.

Това, което за руснаците беше България, за нас бяха Югославия и Унгария.

И в двете страни пускаха трудно, но все пак беше възможно.

В нашата западна съседка имаше почти всичко, за което си мечтаехме – всякакви плочи и книги на модни автори. Западни списания и местни варианти на „Плейбой”. В кината – само американски филми.

До Унгария се ходеше по-лесно – обикновено спирахме в Будапеща за ден-два при транзитно пътуване, но проблемът беше, че не ни даваха унгарска валута. Тя даже стана по едно време конвертируема.

Българският турист имаше право да обмени само 27 лева и беше безкрайно трудно с няколкостотин форинта да си купиш всички западни стоки, които можеха да се намерят в маджарските магазини.

За двете програми на българската телевизия няма какво да говорим – там показването на западния начин на живот беше табу. Нещо повече – не можеха да се появят на екран българи, които „подражават” – става дума за по-дълги коси, по едно време бяха забранени брадите, обичките, шалварите /тук вече връзката е източна/. Работещите в „идеологически институти” дълги години не можеха да носят дънки.

Дългата суша обаче свършваше в нощта на Великден, когато като с магическа пръчка телевизионната програма се преобразяваше и екранът изглеждаше така, като че ли вече е паднала Берлинската стена.

С този номер – да ни пускат Рей Чарлз, примерно, в полунощ, се целеше да не ходим на църква.

Изглежда за комунистите религията беше по-страшна от дядо Рей.

Но дойде 10 ноември и „забраняващите” също се преобразиха за една нощ.

Политиката на няколкото български радиостанции беше „по малко, но редовно”.

В Радио Пловдив имаше каталози със забранена музика и с такава, която може да се излъчва. Но на час по лъжичка. Нормативът за седмица беше една песен на английски и 14 на френски, италиански и други западни езици.

Ровейки из каталозите попаднах на руската народна песен „Ей,ухнем”. Само че в изпълнение на английски хор. Някой беше сложил отгоре резолюция: „Руска песен, но се пее на английски. Да не се пуска!”

Английският език беше нещо, което улесняваше идеологическата диверсия, но нямаше как да се спре изучаването му. Управляващите трябваше да подготвят децата си за новото време, което рано или късно щеше да дойде.

В Пловдив си имахме един много голям прозорец със западно изложение – панаира.

От сутринта в деня на откриването огромни тълпи тръгваха към панаирното градче, за да погледнат към един друг свят – на лъскави коли, телевизори, дрехи…

Голям късмет беше, ако успееш да отнесеш някакъв спомен от този свят – рекламно списание с американски коли или пластмасово шишенце…Някои влизаха в офисите на западните изложители и директно си просеха нещо. Ако ще да е празна кутия от бира.

Това бяха моментите, в които светът, в който живеехме, колкото и да си го обичахме, изглеждаше невероятно жалък.

Живеехме с надеждата, че ако един ден имаме всичко това, което се вижда през западния прозорец, ще  бъдем истински щастливи.

Оказа се обаче, че няма щастие в живота…



Тагове:   МУШМУЛИТЕ,


Гласувай:
1



1. krivoshapkova - ...
01.03.2009 11:53
Така беше ...и така е.
цитирай
2. анонимен - Пловдивският паннаир
01.03.2009 18:21
Като става въпрос за авангардни технологии, струва ми се,че първите публични телевизионни предавания в България, макар и само с демонстрационен характер, бяха излъчени от територията на Панаира. Една френска фирма беше оборудвала телевизионно студио в една от палатите. Няколко телевизора марка "Орион" бяха изложени на витрините на "музикалните" магазини по "Главната". Единия до кино "Република", друг в магазина срещу "Ж П"- бюрото, а имаше и такъв поставен на подиума за оркестъра в ресторанта до езерото в Градската градина. Излъчваха се реклами "на живо" от Панаира, аномационни филмчета, филми с дублаж на български и кратки новини четени от една много готина говорителка със силен френски акцент. Като хлапета от 5 - 6 клас, бързахме след училище да заемем удобни места пред телевизорите. Съжалявам, че не си спомням точно коя година беше, но тогава пловдивчани за пръв път видяха що е то Телевизия.
цитирай
3. krankar - западния прозорец....
01.03.2009 20:42
за Пловдивския панаир...да наистина там беше много интересно, аз ходих там на техническите панаири, служебно и имах възможност да контактувам с представители на фирми от които се снабдявахме с елементи за машините...Но оглеждах целия панаир, лъскавото си беше привлекателно. Особенно беше висенето пред германската палата/ГФР/. Там раздаваха едни информационни брошури бяха интересни...винаги чаках дълго, докато се сдобия с тях...Но, честно казано, светът в който живеех тогава не ми се виждаше жалък, и сега също не си мисля, че е жалък...
цитирай
4. анонимен - За щастието
02.03.2009 18:53
>Оказа се обаче, че няма щастие в живота…

Ъ.Шоу ли беше казал, че има две големи нещастия в живота - едното е да не получиш това, което най-много искаш, а другото нещастие е - да го получиш...
цитирай
5. анонимен - Приятелю, поздравявам те за вто...
07.03.2009 15:44
Приятелю,поздравявам те за втората част на пдстинга.Имам резерви за първата-елементарна е.Но по принцип,когато всичко е идеология..мамата си е...Впрочем в помента това се случва в САЩ!
цитирай
6. vmitkov - Точно тъй си беше -
10.04.2009 12:26
и за рускините, и за музиката, и за корекомите, и за Унгария, и за телевизията, телевизорите и японските радиокасетофони.

Но имаше и хубави неща, които сега много ми липсват - телевизионният театър, мюзикхоловете на Хачо Бояджиев, европейските филми (не американските, не и съветските, а точно европейските - френски, испански, италиански, германски), лятното кино, безгрижната младост.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457049
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031