Прочетен: 3977 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2009 13:00
Връщам се 30 години назад – когато Бъча беше още жив.
Бъча беше актьор в Пловдивския театър и един от най-добрите ми приятели – писал съм в началото за него.
Беше още жив, но болестта напредваше и сигурно нямаше изход.
Един ден лекарите казаха, че може да стане чудо – ако намерим чудотворното лекарство „Супрадин”. Не бяхме го и чували. Името му звучеше като някакво вълшебство.
И тръгнахме да го търсим. Предупредиха ни, че по обикновените аптеки никога не го е имало. Трябваше да търсим връзки – в поликлиниката на активните борци, в поликлиниката на МВР или в Правителствена болница.
Оказа се, че лекарството е толкова дефицитно, че не го отпускат даже за „активните”.
Започнахме да търсим връзки в София.
Времето течеше.
Най-накрая намерихме човек, който може да купува лекарства от фонда, до които нямат достъп простосмъртните, и спасителната кутийка дойде.
Отворих я и започнах да разучавам съдържанието.
Обля ме студена пот. Вълшебното лекарство се оказа обикновена смеска от витамини.
Лекарите изглежда бяха решили да ни залъжат. И наистина – когато човек хвърли всичките си сили, за да осигури нещо, което трудно се намира, като че ли забравя за реалността и надеждата започва да го окриля.
Някъде по онова време търсих и едно друго рядко лекарство, което го нямаше даже в Правителствена болница, бяха някакви инжекции и се надявах, че поне то ще е истинско, но се оказа, че отново са някакви мултивитамини.
Много скоро след 10 ноември „Супрадинът” заля аптеките.
Мултивитамините отдавна се продават във всяка гаражна бакалница.
Ако няма нещо в София, човек може да прескочи до Париж – стига да има пари.
Може по интернет да провери в коя световна аптека какво има и колко струва.
Сега имаме повече възможности, но по-малко надежди да стане чудо.
Лекарствата, които търсихме тогава, бяха швейцарски. Или френски. Или немски.
След като техните коли, телевизори, часовници и какво ли още не бяха по-добри от съветските, значи и лекарствата им бяха по-добри – така разсъждавахме.
През 50-те години имаше някакъв мит за съветската медицина, като най-добрата в света – както и всичко друго, създадено в тази държава.
При безнадеждни случаи надеждата беше в съветските хирурзи, което били най-добрите в света..
„Имат добри специалисти, но болниците им са по-скапани от нашите”- довери ми едни колега, работил в Москва няколко години.
Митът постепенно помръкваше.
Остана един Кашпировски.
Надеждата вече имаше само една посока – на Запад.
Когато за пръв път минах Желязната завеса, имах поръчка да купя и "прекарам" през границата някакво лекарство срещу камъни в бъбреците. Човекът предварително ми даде сто марки, намерих лекарството в първата квартална аптека в Западен Берлин и го геройски го прекарах.
Човекът продължава да ми благодари – всеки път,когато се срещнем - 30 години вече. Бил съм го излекувал.
Какво беше онова лекарство, дали само фактът, че е пренесено тайно през толкова граници, не е дало сили на организма?
От Запад чакахме и надеждата за излекуване на тежко болната ни държава.
Толкова се надявахме на д-р Митеран…
Сега информацията за новите лекарства ни идва на крака – от телевизията. Знаем наизуст кое е най-доброто за артрита, за простатата, за кашлицата.
Но не съм видял реклама за западно лекарство, което да ни дава надежда и в моменти, когато не виждаме изход.
Чудотворните лекарства сега идват от Изток – кой не е чувал за „Мужик корен” и „Шлемник байкалски”.
От Изток идват и мисионери, философи, чудодейни машинки за диагностика и лечение, изработени в някакви митични руски военни заводи...
Всичките обещават чудеса.
А през април чакаме д-р Путин.
Случайно ли е това или има някаква закономерност?
Може би кръгът се затваря…
08.03.2009 18:48
Не е случайност. Народ, който не познава собствената си история и я заменя с митове (да не говорим за европейската или световната). Хора, които вярват в чудеса ("царят ще ни оправи за 800 дни"), ходят и пръскат пари по врачки, "екстрасенси", започват деня си с хороскопи, когато се разболеят отиват при лекаря след като са опитали всичко друго. Поколения израстнали в изолация и невежество. Нарича се домодерно общество.
18.03.2009 21:57
Просто защото е грешна самата парадигма - че нещо ОТВЪН (външно за самия тебе) може да те излекува без самият ти да си мръднеш пръста.
Положителните резултати, доколкото ги има, се дължат не на въздействието на самите лекарства, а на вътрешните, собствените сили на болния, които са мобилизирани от собственото съзнание и подсъзнание. А лекарството само е провокирало тази мобилизация. На това лекарите му викат плацебо-ефект.
Невежите хора наричат "чудо" всяко нещо, което не познават, но което им е донесло неочакван и положителен за тях резултат.
Все пак решение на всеки здравословен проблем има. И това решение е известно на човешката цивилизация от хилядолетия. Нарича се ЙОГА и който я изучава и практикува с ум и разум наистина получава "чудесни" резултати.
А полза от лекарствата имат само техните производители. И то само финансова.