Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2009 18:56 - Спомени за бозата
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 7296 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 15:41


Кой ли не е възпявал бозата, кой ли не е закърмян с нея? Не мога и аз да не  прибавя нещо към темата. Първият ми опит да купя сам нещо в живота си беше боза. Успях да хвана от ориенталската атмосфера на калдъръмените пловдивски улички, по които всяка сутрин минаваше бозаджия с гюм и викаше протяжно: -         Боза, боза-а-а-а… Един ден ме бяха оставили сам вкъщи – бил съм на не повече от три години и половина, бозаджията мина и аз с детския си акъл реших, че е време вече сам да пазарувам. Намерих някакви стотинки, отворих вратата на двора и започнах да махам. Бозаджията дойде, погледна стотинките ми, попита къде са майка ми и баща ми, позамисли се малко и в крайна сметка  махна с ръка и подмина. Дали стотинките са били малко, дали човекът реши, че е грехота да се прави алъш-вериш с толкова малко дете – не знам. Малко по-късно уличните бозаджии бяха забранени от санитарните власти. Изобщо в името на хигиената бяха свършени много добри неща, но поразиите май бяха  доста повече поразии. Унищожени бяха цели производства, предавани от поколение на поколение табиети, осакатен бе традиционният начин на живот. Беше минало времето на частните сладкарница, изчезваха последните албанци – бозаджии. Всичко се унифицираше. От най-голямата пловдивска бозаджийница „Бяла Стана” бяха останали само спомени. Беше Руска книжарница, после заведение, сега е банка. На времето гастролиращите албанци са спели в избата под сладкарницата. Подземието е свързано с някаква кървава история, но така и не намерих човек, който да ми разкаже подробностите. А шансовете да намеря такъв човек стават все по-малко. Любителите на бозата се делят основно на два вида – едни я обичаха по-сладка, други – по-резлива. Проблемът на всеки бозаджия е бил в това, че може да носи само един гюм на гърба си и не може да угоди на всички. Баба ми Евгеница ми разказваше как мющериите преди да купят първо питали бозаджията каква е стоката – сладка или резлива? Човекът се опитвал да познае по лицето какво предпочита клиентът, някой път отговарял наслуки, но в повечето случай отговорът бил „Стредна”. „Т”-то вътре в думата беше задължително при разказването на историята. След време се появиха подсладителите и бозата вече нямаше как да стане резлива.
Всъщност бозата умря. До този момент тя бе един жив организъм, производители, търговци и клиенти бяха в една постоянна надпревара с времето - да не се изпусне моментът. Началото не беше вкусно, а краят миришише на вкиснато.
А "Стредата" имаше толкова нюанси...
И така - бозаджии вече нямаш, албанци - още по-малко.
Въпреки че производството вече беше едно и също, все пак имаше сладкарници, които се славеха с добрата си боза. Една от тях беше „Кокиче” – на ъгъла вляво от Чифте баня. През 1957 година съдържателят беше побелял възрастен човек, който изглежда знаеше кога да пусне бозата – нито рано, нито късно. И знаеше как да я изстуди. През 1973 година бях забил една рускиня на Слънчев бряг, водих я на екскурзия до Поморие и там реших да я почерпя с прочутата българска напитка. Бозата беше прясна, топла, сладка и гадна. Голям провал. В сладкарница „Кокиче”, а и не само там, в бозата можеше да се цръкне и малко сода – за да стане по-пенлива. По едно време се появиха задължителни табели, които гласяха: „ Сифон се слага в бозата само по желание.” Изглежда клиенти се бяха оплакали, че им се сервира повече сода, отколкото боза – за да се изкяри някоя стотинка. Навсякъде имаше и ценоразпис. Сервираше се боза от 4, 6, 8 и 10 стотинки. Някъде даваха и за 5 стотинки – ако им дадеш такава монета и не си търсиш стотинката ресто. По-късно се появи и бутилирана боза. Бутилките бяха дебелостенни и се запушваха с картонено кръгче, което се вадеше с шило – ако клиентът иска да консумира на място. Бозата беше неразривна част от живота. Пиеха я и млади, и стари, жени и мъже. В сладкарниците още можеха да се видят мустакати мъжаги да сядат пред чинийка с тригуна и средна боза от 6 стотинки. Постепенно нещо започна да се променя в мъжката психика. Да се посещава сладкарница и да се пие боза започна да става срамно за силния пол. Доказването на мъжествеността започна да става все по-често с бира – та до ден днешен. Да се продава наливна боза не беше лесно. През лятото тя бързо се вкисваше. Някои сладкари слагаха върху гюмовете парчета лед – все още нямаше хладилници. Сладкарница „Волга”, около която мина детството ми, не работеше следобед – между 12.30 и 17.00 – примерно. Един летен ден точно бай Борис беше затворил, когато му докараха гюм с боза. Снабдителите го оставиха пред входа на палещите лъчи на слънцето и си тръгнаха. Някъде към 4 часа нещо започна да става с бозата. Тя започна да завира и струйки една след друга пробиваха през капака на гюма и се стичаха надолу. Скъпоценната напитка  направо ставаше зян. Събрахме се децата от махалата и започнахме да обираме това, което се стича по стените на гюма. Събирахме малко боза с детските си пръстчета и лакомо я облизвахме. Това беше най-вкусната боза в живота ми – хем резлива, хем аванта.  


Тагове:   боза,


Гласувай:
0



1. vmir - Бозата е божествена напитка. Само не мога да си обясня защо всички чужденци се мръщят гнусливо на вида й.
22.04.2009 07:50
Да ги накараш да я вкусят си е сериозно постижение. Рускинята е била много жертвоготовна.
цитирай
2. анонимен - истинската боза се превеше от просо
25.04.2009 19:51
Тя беше не толкова гъста като сегшнната ( правена обикновено от пшеница), но много по-вкусна. За последен път съм пил боза от просо в началото на 60-те години в Самоков. Сега има ли някъде в България макар и една нивичка засята с просо? Наистина, ако сега се нправи такава боза и се калкулират действителните разходи за нея, сигурно цената и ще надхвърли най-скъпата маркова бира. Отглеждането на марихуана се оказа много по-доходно.
Спомнят ли си по-възрастните пловдивчани, че през 50-те години по витрините на много сладкарници беше изписана с блажна боя рекламата: " Бозата е Храна! ". И наистина за най-бедните тогава боза със хляб е било едно разнообразие в оскъдното им меню.
Като малък се заслушвах в напевния глас на уличните бозаджии:" Резка студена бзицааа". Майка ми отбиваше мераците ми да си купуваме от тях боза като ме будалкаше, че бозаджиите си приготвяли стоката в дървените корита където си перяли дрехите. Боза само от сладкарниците!
цитирай
3. vmitkov - Сегашната боза
26.04.2009 21:31
не съдържа захар, а изкуствени подсладители и стабилизатори против вкисване. За това и не може да ферментира. Като се вземе пред вид и това, че не се прави нито от просо, нито от пшеница, а от изостанали пасти и торти, то е ясно защо винаги получавам киселини от нея и съответно защо не я консумирам.

Близо до основното ми училище имаше една малка частна сладкарница - в соцвремената когато частното беше забранено за всички с изключение на някои! Сладкарницата беше собственост на бай Илия Сладкия. В нея по време на голямото междучасие си купувахме паста "Мир" (още тогава имаше сухи пасти) и една малка боза за 5 стотинки, която бай Илия наливаше в чаши за 4 стотинки. Бозата беше винаги резлива до почти вкиснала и винаги разредена с вода. Но за това пък беше приятна за пиене - не като днешните сурогати и отрови.

По-късно, като студенти се шегувахме като правехме сметка на един колега, който не употребяваше алкохол колко бози трябва да изпие, за да се напие с алкохола в тях.
цитирай
4. анонимен - Няма истинска боза вече
28.04.2009 17:01
Аз съм от любителите на сладката боза, но също получавам киселини от сегашната, а и рядко я харесвам на вкус. Едно от отвратителните явления на съвременната икономика е рекламата от сорта "боза по стара рецепта" - на която като прочетеш състава, виждаш все същите изкуствени подсладители. А най-гадната боза, която съм опитвал, беше на Рилския манастир преди 6-7 години. Някаква радомирска май. Такъв уникално противен вкус... не искам да си спомням...
цитирай
5. kaksiika - Боза от просо продават в Турция, ...
09.05.2009 20:25
Боза от просо продават в Турция,по-жълтеникава е на цвят струва 4 лири.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455681
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031