Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2009 14:27 - ШОКОЛАДИ И МАРЦИПАНИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10199 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 16:46


               Стигнахме до шоколада. В онези години  можеше да се купи шоколад, макар е не винаги. Шоколадът се правеше от какао, а какаото не вирееше при социализма и Партията и държавата тряваше да отделят долари, за да имаме шоколад. Да имат даже тези които не заслужваха. Преди да се впусна в шоколадови спомени, говорих с доста хора, хивели по онова време. И се оказа, че това, което вече бях подредил в главата си, го помнеха и другите. Сигурен съм, че днешните деца едва ли някога ще могат да си изредят „своите” бонбони, шоколади и пасти. Не само защото днес те са много и имената им постоянно се променят. Просто битието ни по времето на социализма беше подредено по друг начин. И стигайки до шоколада, май чак сега запознах да осъзнавам какво и защо пиша през последните месеци. След като прехвърлих написаното за Прехода на диск и го дадох за печат, нямах представа какво да пиша ттук нататък. Някои даже ме съветваха да изтрия целия блог – работата беше свършена и нямаше повече нужда от него. Не направих тази глупост. Продължих да пиша хаотично – за каквото се сетя, и то твърде рядко. Пишех на парче, по навик и без посока. Чак като стигнах до шоколада започнах да осъзнавам, че всъщност всичко дотук – след номер 200, са драски и шарки от една картина. Нещо като пъзел, който човек реди, без да има картината пред себе си. И в един момент започва да схваща контурите. Дали по-нататък ще бъде по-лесно? По-лесно май ще ми бъде да започна от 30-те и 40-те години. Имам достатъчно събрани чужди разкази – трябва само да ги редактирам. Само че онези описания са съвсем друго нещо, те би трябвало да бъдат в съвсем друга книга. Това, което вече се опитвам да събера на едно място, няма да бъде разчетено, ако не си бил участник във времето. Участник в потреблението – тъй като описвах и ще описвам само това, което купувахме или се опитвахме да купим. Почти всяка покупка си беше преживяване, много от покупките – направо източник на щастие. Преживяване близко до секса. Или част от него. „Майка ми и баща ми дълго време търсеха да си купят колело – разправяше ми един 12 -13 годишен връстник Толкова се радваха, когато най-после намериха, че със сигурност знаех, че като легнем, ще се ебат. Издебнах ги и ги гледах...” Появаването на нещо ново на бедния пазар, откриването му, преодоляването на опашката и в крайна сметка придобиването му беше вълнуващ процес, чийто успешен край играеше ролята на мощен афордизиак. Всъщност дали точно потреблението – желанието ни да ядем, да пием, да се обличаме, да се забавляваме  – общо взето животински нужди, не обезсили  големия експеримент, в който съдбата ни беше отредила роля на участници? Бях от онова поколение, което не познаваше войната, глада и  празните магазини. Имам съвсем смътни спомени само от купонната система... Бяхме поставени в клетка – достатъчно широка, но почти празна. И клетката постепенно започна да се изпълва... Появяваха се нови и нови неща – сладки, солени, пъстри, лъскави. Превръщахме се в публика на един набиращ скорост спектакъл – спектакъла на оживяващия се пазар. Това, че вече имахме все повече и повече неща в магазините, ни замайваше и забравяхме за клетката. Вече имахме не само шоколад – имахме даже аерошоколад. И вярвахме, че пътят е правилен – след като доказателствата, че животът ни става все по-хубав се увеличаваха. Тук някъде е обояснението защо моето поколение помни толкова много за толкова уж дребни неща. Защото те бяха оправданието за търпението, с което приемахме            глупостите на системата. Някой ще каже, че така са ни залъгвали. Че сме били слабохарактерни и страхливи. Може би и това е истина, но само малка част от истината. Истината е, че ние, децата, искрено вярвахме, че „утре животът ще бъде по-хубав от песен”. И повечето от майките и бащати ни вярваха. Така, както вярвахме в демокрацията в началото на Прехода. Както вярвахме, когато дойде Царят. Тогава обаче вярата ни държа по-дълго време.  „Култът към разочарованието – пише Оруел, - е подобен на старият християнски култ към самоналожените мъчения”. Ето откъде идва измамния спомен, че тогава се живееше по-леко. Още не бяхме започнали да се самоизмъчваме.  Вярвахме, че с края на „култа към личността” свършват премеждията ни, че с признаването на важността на „леката промишленост” ще се напълнят магазините и още през 1984-а, примерно, вече ще живеем при „най-справедливия човешкия строй”. През 61-а ни бяха казали че „днешното поколение ще живее при комунизма”. Не беше трудно да се изчисли... Е, много от нас по някое време спираха да вярват – едни през 56-а, други през 68 -а, трети –през 89 - а. Комунизмът не дойде през 84-а, но все повече стават тези, които смятат, че тогава се живееше по-добре. Може би написаното в този блог, след време може би и в книга, едни ще го приемат като документ за дефицита по време на социализма. За други написанато пък ще бъде извор на все по-силна носталгия. Нека всеки да си чете така, както си иска. Моята задача е да опиша това, което си спомням. Сигурно много неща ще пропусна. Допълвайте смело. Поправяйте ме там, където греша. И така – да си дойдем на думата. Какаото, значи, се купуваше с валута по второ направление. „Второ направление” означаваше най-вече долари. Валутата, която винаги не достигаше. „Първо направление” беше валутата на нашия свят – социалистическата „общност”. С нашите пари можехме да си купим шоколад, но докрая не можехме да се купим шоколадово яйце. За да правят нашите заводи все повече шоколад, харчейки все по-малко долари, трябваше да се измислят все по-добри „пълнители” – това бяха нашите добавки към тяхното какао. Но да не навлизаме в технологиите. Царицата на шоколада беше така наречената „Крава”. Голям шоколад – може би 200-300 грама, в детските ми очи изглеждаше най-малкото един килограм. Не знам дали беше вкусен – нито веднъж нашите не прахосаха толкова пари. Не си спомням и колко струваше. Виж, „аерошоколад” съм ял поне десетина пъти. Струваше някъде към 26 стотинки и на опаковката неизменно имаше самолет. Лошото на шоколада беше, че не винаги го имаше. Колкото по-далеч от София живееше човек, толкова по-малък беше шансът да ощастливи децата си с шоколад. През 73 - а в софискийте складове почти винаги имаше няколко вида шоколадчета – най-евтините бяха не повече от16 стотинки, може би бяха по 40 грама. Изобщо 100 грамовият шоколад, така популярен днес, просто не си го спомням. През 79-а имах пътуване до София и жена ми ми поръча да донеса на всяка цена шоколад за двегодишната ни дъщеря. Във втория град на държавата той просто беше изчезнал. Оказа се обаче, че и в столицата има дефицит. Нямаше даже и в ЦУМ. Пътувах обратно с вечерния влак – на всичкото отгоре тъпканицата беше страшна, и мрачни мисли за бъдещето на тази държава и за калпавия ни късмет да се родим в нея, витаеха в главата ми. И изведнъж се чу глас: - Закуски, моля, шоколади, направете път да мина... Господ ми пратил свой ангел, приел формата на служител от „Ресторанти и спални вагони”. Човекът със сетни сили се добра до моето купе, седна вътре и каза, че няма сили да си пробива път по-нататък. Купих направо 5 шоколадчета – въпреки сериозната надценка, забравих дисидентските си помисли и се прибрах като герой вкъщи. Спомняйки си за шоколада, не трябва да пропускаме неговия по-беден брат – марципана. В него всичко беше българско. Най-малкото марципанче струваше само 4 стотинки в края на 50-те години. А най-големият, наречен „шоколадов кувертюр”, беше по-голям от „Кравата” и струваше...Помня ли колко струваше? Всички те имаха формата на шоколадите, но цветът им беше друг – уж кафяв, но посивял. И вкусът им беше друг, и опаковката.. Някой път си мисля дали не сме живели марципанен живот? И все пак всичко ни беше вкусно. Не, не бяха малко сладките неща в детството ни..Продължавам нататък...      


Тагове:   шоколад,   марципан,


Гласувай:
0



1. victoriavselena - първият ми шоколаден спомен
07.05.2009 14:36
бях доста малка. Не си спомням дали вече съм ходила на училище или е било преди това. На гости ни дойдоха някакви роднини и донесоха на мен и на сестра ми две малки шоколадчета. Сестра ми я нямаше в къщи и аз ги взех с мен да ги пазя. Мушнах се в леглото и ги сложих под въглавницата. Но толкова често ги поглеждах и станиола беше толкова лъскав, и така хубаво меришеха, че отворих моя, после ...не само моя, после само да опитам, после да го изправя и дооформя и после... изведнъж, ама наиситна изведнъж и двете шоколадчета се свършиха. Наистина не помня как. Но срамът от последналите подигварки ме спохожда и до днес.
Шоколадови истории..., сладки и горчиви....
цитирай
2. komitata - Соц шоколада
07.05.2009 18:08
Моето детство мина в София, така че голям дефицит на шоколад така и не усетих. Най-хубавият беше т.нар. "Фин млечен шоколад", който се предлагаше в жълти опаковки с калиграфски надпис и червен (!) станиол. Тогава беше модно станиолът да се вижда от двете страни а хартиената опаковка беше като ръкав. Едно от най яките усещания (и наистина сравними със секса) беше избутването на шоколада от хартиения ръкав, което движение прилича на отварянето на червило например и беше ужассно еротично. Но фин млечен беше по силите само на бабите и понякога на родителите, а ние консумирахме марципана "Кума лиса". Ставаше за ядене, но не носеше никакви емоции. Царят на шоколадите беше "тоблерон", а царицата - шоколадовото яйце, които идваха или от роднини които пътуват или контрабанда от Югославия, като попадаха първо на стрелбищата и будките по лунапарковете. Други шоколадни вкусотии бяха - вафлите "Морени" (със снимка на истински морени на ръкава) и лъскав станиол, както и сладкиш "Република", който пък беше изкопиран от сегашните МАРС, но беше толкова твърд, че трябваше да се отхапва хем нетърпеливо, хем много предпазливо.... Ако се сетя за още шоколадови спомени, ще ви припомня.
цитирай
3. zemaria - ха
08.05.2009 18:01
Имаще, общо взето три вида шоколад-малко шоколадче, с името фин млечен, което струваше 14 стотинки, голям шоколад със същото име, който беше два пъти по голям от малкото и наполовина на сегашните, с цена 35 стотинки и голям, с името крава-струваше цели 70 стотинки-това е преди увеличението през 1979. Аерото беше 18 стотинки, май, голяма набутвация, но беше хубав, мммм, и днес от време на време си купувам такъв, само от носталгия. Ами бонбоните -ооо, това е тема на отделен разказ. Разни фондани, пияни вишни, ами прословутите Черноморец?
Марзипаните бяха 4 и 5 стотинки, големите,. а байкалчетата..8
цитирай
4. pilcho - ...
09.05.2009 16:44
Е, този пост е... просто неописуем! Просто не мога да измисля коментар относно шоколада, докато пилешкият ми ум цъка с език от възхищение.
Все пак, моето поколение закачи едни шоколадови десертчета, "Родопчета" им викахме. В станиол увити. Не помня дали струваха 6 ст. или не. Вафлите "Боровец" ми бяха любими. Ама не сегашните тънки меки вафлени кори, напоени със странен псевдокакаов течен крем. Онези, старите, бяха с едри парчета фъстъци и бяха плътно обвити в нещо, леко наподобяващо черен шоколад. И корите им бяха дебели. Въобще вафлите си бяха много важна част от битието.
zemaria, евалла! "Черноморец" бяха несравними!
цитирай
5. kaksiika - Ами шоколада с големина почти ко...
09.05.2009 19:57
Ами шоколада с големина почти колкото вафла от 65 грама в жълтокафеникава хартиена обвивка и с нарисувана чаша с кафе на лицевата страна.Само2-3 пъти съм се сдобивала и с малко кръгло шоколадче,оформено като голяма златна монета.Имаше и шоколадови фигурки/кухи отвътре/ на разни зайци и мечета.
цитирай
6. анонимен - До господин Тодоров
17.05.2009 10:48
Написаното от Вас в този и останалите материали в блога ме натъжи, защото ме върна в студентските ми години в Пловдив. Не зная дали съзнаваме, че носталгията към миналото не е носталгия към режима, а носталгия по отишлата си младост! Днес притежавам повече блага от 1968 г., но това не ме прави по-щастлив! Благодаря ви за върнатите спомени!
цитирай
7. анонимен - За шоколад "Крава"
05.09.2009 00:34
Шоколад "Крава" струваше 99 стотинки. Татко получаваше заплата на всяко 20-то чисбо на месеца и винаги купуваше на мен и на сестра ми по един голям шоколад "Крава". Голяма радост беше.
цитирай
8. vesistefanova73 - Заради LZ обичах 9 септември...
18.06.2010 14:51
Всяка година на 9 септември, баба ми ми даваше 5 лева (това си беше грандиозна сума през 1980-1985г.) Спомням си, как гордо ги взимах и тръгвах по Витошка. На 9 септември, по това време, на Витошка имаше сергии. Улични продавачи продаваха шоколади и бонбони...Рай. Първо минавах по цялата Витошка (от едната страна), при НДК завивах и минавах от другата страна. Разглеждах всички сергии и имах чувството, че с тези 5 лева, мога да си купя всички шоколади, от всички продавачи. Чувствах се най-богатото хлапе на планетата. След това си купувах LZ, заставах на ъгъла на Витошка и Солунска, гледах хората по улицата, ядях си шоколада и бях абсолютно щастлива...Заради този вкус обожавах 9 септември. Не си спомням какво съм правила с рестото. Може и да съм го връщала на баба, защото знаех, че това са много пари. А може и да не съм - не помня, но помня, че знаех, че с онези 5 лева, можех да си купя цялата планета...и това чувство е пряко свързано с вкуса на LZ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454854
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031