Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2009 17:04 - Сладо-ладо-лед...
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 13832 Коментари: 18 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 16:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
На възрастта, на която днешните майки следят дали децата им употребяват презервативи, нашите майки следяха да не ядем сладолед запотени. И особено ако гърлата ни са зачервени. А те вечно бяха зачервени. Дълга е историята на сладоледа – започнали са да я пишат,  доколкото съм чел, древните римляни. Не знам какъв е бил римският сладолед, но затова пък добре си спомням млечния. Мисля, че в него слагаха пресни яйца, което лятно време увеличаваше риска от салмонела и разни други болести, поради което един ден го забраниха и смениха със сметанов.  Което съвсем не е същото. Но да започна отначало. Сладоледите от нашето детство пътуваха с количка. И сега в нашата махала има количка, но тя стои на едно място. Още нямаше фунийки, но имаше един инструмент, който правеше нещо като сладоледени сандвичи. Сладоледът се формоваше в метална кутийка с дръжка  – отдолу се слагаше парче вафлена кора, след това с шпатулка кутийката се запълваше и изравняваше отгоре. Слагаше се и горната кора, след което с едно хитроумно устройство, скрито в дръжката, сандвичът се избутваше. Един такъв сладолед струваше 5-6 стотинки. Някои сладоледчии даваха и за 3-4 стотинки, но тогава сандвичът беше далеч по-тънък. Някои се пробваха със сладолед за 10 стотинки, но тогава сладоледът се разтапяше преди да бъде изяден и протичаше по ръцете и краката. По-късно се появиха фунийките, имаше и кофички – и вафлени, и картонени. Изборът не беше голям. В Пловдив обаче беше останал един майстор – на мястото на Дома на младоженците на Четвъртък пазара, който предлагаше по няколко вида сладолед. Минавали сме пеша половината град, за да стигнем до шарените топки. Шарен сладолед имаше и в „Млекото” – несъществуващата днес сладкарница срещу днешния хотел „България”. Мисля, че там топките се слагаха в големи чаши. Или халби? Как вадеха топките от гилзата по онова време не помня, помня обаче как по-късно се появи онзи сложен инструмент, с който топката се отделяше от голямата лъжица, благодарение на едно устройство на пружина. И така – млечният сладолед мина в нелегалност, но в „Тримонциум” го бяха пожалили. Разкошен сладолед беше, гребяхме с настървение и не ни се искаше никога да стигнем дъното. Никога обаче не си позволихме да изядем два сладоледа – не можеше да си позволим такова разхищение. За разлика от Тримона, в „Астория” около 1970-а година сладоледът беше безумно евтин. В менюто пишеше, че е „бананов”, водеха го от машина и струваше само 18 стотинки. И то голям сладолед, забележете – малкият беше само 9. Всички обаче жертваха по още 7 стотинки и си поръчваха „ягодов” – тоест бананов с няколко замръзнали ягоди отгоре. Едно лято вече имах собствен бюджет, пишех за вестник „Отечествен глас”, всеки четвъртък получавах десетина лева хонорар, така че  спокойно си позволявах по един „ягодов” и по една принцеска за закуска при всяко минаване край „Астория”. Сега ще призная нещо много интимно. По онова време четях някакъв немски роман. Главният герой в него започва работа в непознат град с твърдото желание да стане една от известните личности в него. Всяка сутрин по едно и също време отива в главното градско кафене и си поръчва една и съща закуска. Така лека-полека започва да прави впечатление. Та почти всяка сутрин и аз си поръчвах принцеска и бананов сладолед, така мина лятото, но нищо не се случи. Даже сервитьорката Бонка, която познаваше половината град, не можа да ме запомни… Малко избързах във времето. Връщам се десетина години назад. Първият сметанов сладолед в началото – като всяко ново нещо, ни харесваше. След това обаче носталгията по млечния започна да ни измъчва. Сметановият беше в кофички, но една година пуснаха съветски в картонена кутия. По време на Панаира, разбира се. В този период градът се променяше – появяваха се не само сладоледи, но и съветски хладилници и гръцки обувки. Отгоре пишеше – ако не се лъжа, „Сливочное мороженое”. Кутията беше бая голяма, струваше към 45 стотинки. Гребяхме с дървени или картонени лъжички, първо се разтапяше долният слой, тъй като се загряваше от дланите ни, от време на време изпивахме разтопеното и продължавахме нататък. Когато се появи нес кафето, някои си поръчваха сладолед с кафе. Такова нещо нямаше в ценоразписа и сервитьорите се дърпаха. Тогава поръчвахме отделно сладолед и отделно нескафе, но без вода, и сами си приготвяхме специалитета. Имаше и един менте сладолед – „скрежко”, който съдържаше преди всичко вода. Нещо подобно, но в чаша започна да се продава в „италианската уличка” – става дума за пловдивската улица „11 август”, която в средата на 80-те години изведнъж се преобрази. Появиха се едновременно поне 5 заведения с разни италиански специалитети. Доста преди това италианците промениха много неща в традиционното сладоледено производство. Техни машини /”Фаема” ли бяха?/”заеха стратегически места в Пловдив – далеч преди промените. Хубав беше ягодовият, имаше и с вкус на кафе. „Ескимото” пък ознаменува епохата на сладоледите на клечка. Не знам защо, но когато съм бил в чужбина, винаги ме е влечало да опитам чуждоземския сладолед. В Ленинград ядох мороженое на „Невския проспект” и то в студа, разбира се. В Прага зад магазин „Котва” имаше един екип младежи, който танцуваха, хвърляха сладоледени топки във въздуха и ги ловяха с фунийките. Веднага си купих сладолед, а на следващата година заведох дъщеря ми на същото място. Шоуто продължаваше все едно, че не беше минала цяла година. Първото нещо в Ню Йорк беше да си купя фунийка сладолед. Второто нещо – да си купя цяла кофа. Само за няколко долара. Не знам дали някой може да се представи как се изяжда кофа сладолед, когато имаш хладилник, чиято камера събира една шепа кубчета лед. Един приятел – Митко Костов, пък ходи до Холивуд. „Отидох с много пари – разказва той, - заведох жена ми на прочутата модна улица „Родео драйв” и й казах да си купи каквото си поиска.” -         И какво си купи тя? – полюбопитствах. -         Нищо – беше отговорът. – Но аз си купих един сладолед! Дали с този номер, със сладоледа, ние, българите, не препикаваме света?   П.П. Забравих да спомена Кирил Семов, лека му пръст. Помните ли песничката за сладоледа – оттам идва заглавието. Кой ще си я спомни пръв?            


Тагове:   сладолед,


Гласувай:
0



1. анонимен - Баба Лили ще си я спомни, а може и да ти я изпее
19.05.2009 17:13
Нали сте набори, пък и спомените са ти оттогава ...
цитирай
2. анонимен - Баба Лили ще си я спомни, а може и да ти я изпее
19.05.2009 17:13
Нали сте набори, пък и спомените са ти оттогава ...
цитирай
3. анонимен - Срахотен постинг !
19.05.2009 19:07
Срахотен постинг !
цитирай
4. анонимен - Аз пък
19.05.2009 19:17
те гледах по телевизията!
цитирай
5. анонимен - ... продължението
20.05.2009 00:56
Сладо-ладо-лед...има го навред
ледено студен, но не е за мен
сладоледа леден гледам с поглед смутен
и т.н.
цитирай
6. gibo - дам добро представяне
20.05.2009 01:15
по Б тв по някаква случаиност и аз гледах поздравления ако Бареков кани реални хора а не измислени (полит) герои или сам изпада в тази роля няма да пропускаме ценни хора моля само да кажеш как мога да се сдобия с книгата наи малкото защото блоговете умират написаното остава :)
цитирай
7. анонимен - вината
20.05.2009 14:24
http://www.vbox7.com/play:12492b37
това е още една идея за адаптиране
Йори
цитирай
8. kass - а как обичах
21.05.2009 00:07
лилав сладолед с вкус на бомбони "теменужака". Сега никаде не мога да намеря такъв...
цитирай
9. kaksiika - да подсетя за модерния на времето ще ...
22.05.2009 13:06
да подсетя за модерния на времето ще го назова шейк от боза,в която се прибавя сладолед/всяко от тях поотделно поръчани в сладкарицата и внимателно смесени,след което се консумират с удоволствие/
П.П.Макар,че съм от поколение от по-следващо десетилетие,откривам сходството в спомените на
поколенията,които не израснаха като върли консуматори и откривам многото положителни белези,които именно недостига на вкусотии формираха у всички нас.А като оставим настрани
шоколадовите и други спомени какво събитие беше
да намериш хубава книга в библиотеката или да закупиш в книжарницата,или да успееш да гледаш хубав филм.Като че ли именно липсите ни тласкаха към жаждата на опознаването на света.
цитирай
10. анонимен - Ех сладки спомени
04.06.2009 15:51
Най-хубавият сладолед наистина беше в градината.Правеха го леля Мая и съпругът и.Машината за сладолед беше американска от 1929г.
цитирай
11. анонимен - Другаде по света, колкото едно заведение или продукт са по-стари, толкова са по-добри. При нас е обратното.
10.06.2009 23:37
Та за за сладоледа... Авторът на блога е абсолютно точен в представянето на историята му. Почти няма какво да допълня, освен, че сезонът на нашенския сладолед започваше около 24 май и шарените колички със сладолед временно разваляха стройните ни редици за манифестацията преди да поемем по ул. "Иван Вазов" и по-нататък към трибуната.
През 1975 г. по линията на бюрото за младежки туризъм "Орбита" бях на екскурзия в Италия. Разрешен обмен на валута за един човек - 30 долара джобни пари. 15 дни в 4 страни: Турция, Гърция, Италия и Франция - толкоз пара. Това е положението! Не посмяхме с жена ми предваритено да скрием валута, да не би случайно митничарите да ни развалят хубавата екскурзия. Рим. Фонтанът "Треви". В задния десен ъгъл на малкото му амфитеатрално площадче - една сладкарничка със страхотни сладоледи. Тези от групата, които си бяха прекарали нелегално по някой и друг долар - ближат. Ние с жена ми завистливо ги гледаме.
1986 г. По покана на брат ми, който беше на гурбет в Тунис, от МВР-то ми разрешиха да го посетя. Пак с джобни пари 30долара. Работех към БДЖ и имах право на безплатен железопътен траспорт за цяла Европа. "За по-направо" минах през Италия и Сицилия за 3 - 4 дни. Набивам сандвичите от България, а валутата само за градски транспорт и за музеи. Пак Рим. Пак фонтана "Треви" и пак жални погледи към сладоледената сладкарница. Пак не си купих сладолед.
2008 г. 14 дни великолепна екскурзия със самолет в Пртугалия и на връщане отбиване за едно денонощие в Рим. Фонтанът си беше на мястото и сладкарницата си беше пак там. Този път с прилична сума евро в джоба си и със самочуствието на европеец си отядох сладолед "на корем".
Колко сладкарници в Пловдив (освен тази под джамията на Джумаята) са се запазили асортимента си и са останали на същите си места?
цитирай
12. анонимен - Сладо-ладо-лед...
15.06.2009 11:10
И аз имам сладоледени спомени. Първият сладолед в Бургас, който помня, беше на клечка, цилидричен. Много боледувах и у дома ми бяха обяснили, че това дето глупавите деца по улицата го ближат е... сапун за бръснене. Наистина приличаше на него. У дома пробвах сапуна на дядо. Не беше вкусен. Когато тръгнах на училище, доста време ми се смяха за сапуна. След като се прежалих и близнах "сапунчето" на една приятелка, се влюбих за цял живот. После излязоха въпросните вафлени сандвичета, кофичките, фунийките... Детството ми премина под знака на многобройни ангини, с които се сдобивах, когато успявах тайничко да си купя сладолед. През 1968г ме изпратиха на лагер в Чехия. В Прага изведнъж попаднах в рая на сладоледите. Бях от "големите" - 15 годишна. "Мальоците" - 10-12 годишни деца, при посещението в Прага бяха разпределени и на нас - ГОЛЕМИТЕ ни беше поръчано да ги пазим, докато учителките превземаха магазините в града. Моята групичка вървеше възхитено след мен и тържествено броеше погълнатите сладоледи. Успях да опитам само 14 вида! Вечерта пак бях с ангина, но бях щастлива - толкова вида сладолед не бях и сънувала...
Нина Николаева
цитирай
13. анонимен - а аз колкооо многооо гооо обичам. ...
21.06.2009 15:13
а аз колкооо многооо гооо обичам.какво да ви кажа но от него се напълнява с 200 калори.но трябва да се вдържаме от искошението то е голямо.Ако имате дете в втори клас на килограми 39.40 давайте му само солни работи и сладки избягвайте дюнерите и рибите аз съм лекър и знам всичко ако имате въпроси пишете коментар
цитирай
14. анонимен - Ако правилно си спомням, имаше с...
24.06.2009 22:42
Ако правилно си спомням, имаше сладолед и в пластмасови кофички.

Колкото до Ескимото, споменавате го съвсем мимоходом, но за мен това беше най-хубавия сладолед тогава (не че съм имал възможност да опитам кой знае колко други видове де). Беше с шоколадова обвивка, или по-скоро марципанена може би, не знам днес как бих я преценил.
цитирай
15. анонимен - do #14
17.07.2009 01:22
napalno sam saglasen s teb
цитирай
16. анонимен - Не може да не се отбележи и сладоледа ...
02.08.2009 00:52
Не може да не се отбележи и сладоледа с нес кафе който продаваха във входа на "Балкантурист" между х-л"България" и аптеката. Невероятен сладолед за около 30 ст.
цитирай
17. bemberski - Имаше и един "Чайка", ...
29.08.2009 15:10
Имаше и един "Чайка", доколкото си спомням; яли сме го в Златни пясъци между 1986 и 1990. Разкошно вкусна фунийка, бял (сметанов?) сладолед, глазура в целофанова опаковка. Сега сладолед много рядко ям, защото никой сладолед не се доближава до "Чайка"-та. Нещата от детството си остават най-вкусни, сигурно.
цитирай
18. rrumito - Тези дни ми се завъртя тази песничка...
29.04.2016 14:10
кой знае от къде в главата - стареем си. 
За това и потърсих текста в нета и попаднах на този постинг.
Самата аз не мога да си я спомня съвсем.

Идеята беше, че любимата на чичкото е продавачка на сладолед и по случая той редовно пазарува при нея.
„Сладо ладо лед – има го навред, но купувам аз
ледения глас (?), при това момиче тичам в ранния час.
Тя нежно-нежно ме поглежда и мило свежда очи
....... (мълчи) (?)
Изглежда всичко се нарежда, изглежда всичко е в ред:
ще докажа, че я обичам, щом си хапна сладолед!”

Обаче от многократното лапане на студено го заболява гърлото и....
„Сладо-ладо-лед...има го навред
ледено студен, но не е за мен
сладоледа леден гледам с поглед смутен
Тя нежно-нежно ме поглежда и мило свежда очи...
....
Но май не всичко се нарежда, но май не всичко е в ред -
как ще докажа, че я обичм, щом не хапвам следолед?”

Все пак от голямата любов изведнъж оздравяваше, купуваше си сладолед и песничката завършваше с хепи енд. 

Едва ли някой я помни изцяло, но сигурно все пак може да се намери някъде записана?

Носталгията към детството у възрастните е по-силна от носталгията към родината у имигрантите. :)
И аз си спомням слаголеда между двете вафлени корички, но най-хубав беше този, който правеха в селото на майка ми – Лесидрен. Беше с истински мляко и с яйца. После го забраниха, че суровите продукти били опасни за зарази.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454824
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031