Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2009 22:13 - ЗА МИРИЗМИТЕ ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО НЯМАШЕ ДЕЗОДОРАНТИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 6782 Коментари: 9 Гласове:
2

Последна промяна: 08.11.2009 16:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Йори предложи онзи ден да опитам с миризмите. И даде пример с „духи „Может быть”. Уви, не получавам никакви асоциации. Ако става дума обаче за прочутия полски парфюм „бич може” – това вече е друго нещо. Но не искам да внасям елемент на еротика в записките. Първото нещо, за което се сетих, е миризмата на пушека от парните локомотиви. Майките ни постоянно ни дърпаха от прозорците – да не се опушим, а може би и да не ослепеем, ако някоя сажда влезе в очите ни. Което се и случваше. А щом влакът влезеше в тунела, всички скачаха да затварят прозорците. По гарите миришеше и на катрана, с който импрегнираха траверсите – тогава те бяха дървени. Подобна бе и миризмата в киносалоните – през определено време мажеха пода и миризмата дълго време не се измирисваше. Почти бях забравил за миризмата на ДДТ-то, но я преоткрих на гарата в Букурещ – там още не го бяха забранили. Зимите също си имаха своя аромат на пушек. Трудно беше да се разгадае букетът от миризми в бакалниците. На първо място миришеше на сирене, разбира се. Още нямаше тенекии и сиренето се продаваше в бурета, които дълго време оставаха в склада отворени и неизмити.. В онези времена масово се връщаха бутилки – от оцет, олио, ракия, вино. Не всички бутилки бяха добре изплакнати, разбира се, и от тях избуяваха какви ли не аромати. В „Плод и зеленчук” пък миришеше на туршии, които стояха в качета. Чак по-късно пуснаха краставички в буркани. Най-силната миризма на сирене в целия свят беше на улица „Максим Горки” в Пловдив – под църквата „Света Богородица”. Под тепето беше пробит тунел, който трябваше да приюти пловдивчани, когато американците започнат да хвърлят атомни бомби. Само че американците все не идваха и тунелът беше превърнат в склад за сирене. На 100 метра от него започваше да мирише така, че направо пробягвахме пред входа. На пловдивската Главна миризмата беше къде-къде по-приятна. Точно срещу кино Балкан имаше закусвалня, прочута с кебапчетата си. Има спорове колко е струвало едно кебапче, тъй като всеки си спомня за различен период. Мога да кажа само, че някъде към 1958-а мама ме заведе там и ми взе тройка с гарнитура /салца с праз и малко варен боб/, половин русенка и лимонада, даде 5 лева от старите и й върнаха цяла шепа стотинки. Когато времето беше тихо и падаше /или се качваше?/ атмосферното налягане, пушекът от комина на закусвалнята падаше ниско и започваше да се стеле по цялата главна улица. Тези, които нямаха пари, псуваха, но по-заможните не можеха да устоят на миризмата на кебапчета и тичаха да се наредят на опашката. Толкова хубаво миришеше, че не може някоя булка да не е пометнала. В ресторантите пък имаше особена миризма на вкиснато. Предполагам, че причината е била в наливната бира и в салатата от краставици, която се правеше с много оцет. „Искам краставиците да плуват в оцет!” – поръчваше с глас, нетърпящ възражение, една колежка. В началото на 80-те години сладкарницата „Ален мак” срещу кино „Република” се преобрази неузнаваемо. От панаира бяха купили /с валута/ френски фурни, в които се печаха първите закуски от многолистно тесто. Миризмите на печени банички просто извираше от вратата, караше ни да преглъщаме, но след време незнайно защо понамаля. След време минали французите да инспектират фурните и с ужас открили някакви лепенки по тях. Оказало се, че по фурните нарочно били оставени дупки – за да излиза свободно миризмата и да се зарибяват клиентите, но нашите хора решили да ги запушат. В старите пловдивски хали пък миришеше на топли колбаси. Още с влизането хората започваха да преглъщат. През годините срещах много хора, които с носталгия си спомняха за онези аромати и накрая с омерзение заклеймяваха днешните колбаси, които не миришат на нищо. Даже една баба ми сподели как с последните пари от пенсията си отишла в една модерна днешна бакалница и помолила продавачката да й отреже от нещо, което „мирише на едновремешен колбас”. -         Не съм си взела дезодоранта с аромат на колбас – отсякла продавачката.  Чак преди две години разбрах каква е била тайната на Халите. Един от живите управители ми я разкри – бил издал заповед, ако след 17 часа има още непродадени пресни колбаси, да ги слагат на парна баня. Загрявали вода, слагали отгоре касите и като тръгвали едни миризми… През 1979 за пръв път разбрах, че Западът и Изтокът миришат по различен начин. Преминах през Берлинската стена .- от Западен към Източен Берлин, и усетих как за няколко минути градският въздух се промени. При загниващия капитализъм миришеше на цъфнали липи, а при нашия социализъм – на газовете, които отделяха на кълбета колоните Трабанти и Вартбурзи. И най-важното – в онези години нямаше дезодоранти. И всеки миришеше на себе си. А сега душиш –душиш и не можеш да разбереш на какъв човек си попаднал.    


Тагове:   миризми,


Гласувай:
2



1. loli - Много колорит и атмосфера..
23.05.2009 00:12
Много колорит и атмосфера има в разказа..а за носталгия..не знам, може би е наситен и с носталгия не толкова по "доброто старо време" /с изключение на салама/, колкото по отминалата младост?!
А днес може със сигурност да се каже, че по миризмите, ще се познаем. От парфюма и дезодоранта може да се преценят много неща за даден човек..
цитирай
2. анонимен - На нафталин, тамян и изгорял восък ...
23.05.2009 01:22
На нафталин,тамян и изгорял восък ми миришеш,дъртако. И дано да те погребат в Берлин. Западен Берлин. Че земята в България ще те изплюе неразложен,с червеите...
цитирай
3. анонимен - Смешен си!
23.05.2009 02:12
Предпочитам да чета спомените на Топалов–Памукчиев пред твоите. Там поне има някаква атмосфера, докато при теб - мирис на дървеници и ДДТ.
Може и да те оценят след 50 години - издай книжка, наследниците да продават авторски права. Не разбирам защо, ако се броиш за сериозен журналист пишеш тука наред с всички лаици. Направи си сайт - пиши там, като си голяма работа. Който иска ще те чете. Какво правиш тук?
Не желая да ми отговаряш, на мен ми е ясно. Отговори си на себе си и се разкарай.
цитирай
4. анонимен - gkowachew-към №2
23.05.2009 02:45
И на мен не всичко,което пише авторът ми харесва,но това,което си написал ти е гадост!Вземи си думите обратно или си еби майката,гад мръсна!
цитирай
5. анонимен - анонимните,
23.05.2009 12:26
И аз не харесвам авторите на някои блогове, както и това което пишат. Но в такъв случай просто не ги чета и не им нарушавам личното пространство. Толкова ли е трудно?
Човекът си прави труда да пише интересни работи, за много хора, а ти тук изливаш някакви помии.
цитирай
6. pitagorid - Напиши нещо и за плодовете и зеленчуците
23.05.2009 16:03
Харесвам всичко, което пишете в този блог. Аз съм на вашите години и всичко това си го спомням. Знаете ли! И аз искам да напиша нещо като вас, в същия стил. Само се страхувам да не ме обявите че плагиадствам. И да напиша нещо, което го имате в главата си, но все още не му е дошъл редът. Днес щях да напиша и аз нещо такова, но първо реших да се допитам до вас и тогава. Темата ми щеше да бъде за плодовете и зеленчуците, които ядяхме тогава. За портокалите, за лимоните, бананите, ананасите. За магазините "Плод зеленчук" и другите "Показните" където продаваха тези плодове двойно и тройно по-скъпо. А и за много други такива неща.
С поздрав
Питагор
цитирай
7. ledzeppelin - Ох..
23.05.2009 16:13
..какво ли разбирам и знам аз.Но наистина е страхотно!И да,душиш-душиш и подушваш само тежкия,евтин парфюм на някоя леличка...покрили сме се с плътен слой чужда миризма,чужди схващания,арогантни дрънканици.
цитирай
8. анонимен - забравените миризми
23.05.2009 21:55
Отраснах в Пловдив (на "Филип Македонски"), но се разделих с града веднага след завъшване на средното си образование. После - следване в София, разпределение в един морски град, женитба и установяване в друг град пак на морето и така нататък...Докато бяха живи родителите ми, не съм губил връзка с моя град и специфичните пловдивски миризми изобщо не съм ги усещал, защото съм ги вдишвал откакто се помня. И ето ... след дълго отсъствие от Пловдив, слизам на гарата и веднага ме удари в носа миризмата на моето детство, която никога до тогава не ми е правила впечатление - дъхът на ферментиращ тютюн носещ се от старите тютюневи складове около ул. "Иван Вазов", които отдавна не функционираха като такива. Не съм пушач и изобщо не си падам по тютюна, но тази миризма напомняйки ми за отминалите години възприех като неземно ухание. Пак при това завръщане започнах да усещам при по-силен вятър, макар и по-слабата, но гадна миризма от завода за целулоза край гара Кричим. А аромата и кебапчетата на закусвалнята срещу кино "Балкан" си бяха голяма работа! Често се сещам за тях. Предполагам, че каймата за тях си е била стандартната, която доставяха и на другите ресторанти, но да не забравяме: първо - кебапчетата се печаха на дървени въглища (електрическите скари се появиха по-късно); второ - заведението беше на самобслужване и ти ги слагаха в чинята парещи направо от скарата и трето - това си беше една едноетажна барака, ламариненият и комин не беше толкова нависоко както комините на другите ресторанти наоколо, разположени в партерните етажи на по-високи сгради.
цитирай
9. анонимен - re
28.05.2009 23:01
Поздрави за това есе! Нерядко животът ми ме е пращал в Пловдив и за мен той си остава най-очарователният град в България. Аз съм роден през 1958 година и по епитетите на някои пишещи също спадам към остарелите, но това не ме впечатлява особено. Искам да си се представят на години след 50...Искам да ти кажа, че всъщност, усещането за живота е главно усещане за аромати и цветове и в тази връзка ти си наистина сполучил да разбереш красотата на живеенето в едно запомнящо се детство и младост! Пиши още и пак така, майна..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454752
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031