Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2009 22:30 - Още незабравими миризми - гадни и приятни
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5397 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 16:55


Вече бях почнал да пиша по поръка на Питагор за Плод-зеленчуците, когато анонимен пловдивчанин от улица „Филип Македонски” ме изненада със спомена за миризмата на тютюн в  квартала на тютюневите складове. Как можах да забравя този незабравим мирис? Миризмата на тютюн беше толкова силна, че върху нея можеше да се построи гараж – както би казал Реймънд Чандлър. Тютюневата фабрика и тютюневите складове представляваха един цял квартал. Днес сградите си стоят, но миризмата почти изчезна. Започнаха да се появяват ресторанти магазини, фитнес зали…миризмите вече са нови. Спомням си и миризмите, които идваха около Стамболийски.Източникът беше Целулозният завод. Някаква технология на преработка на дървесината раждаше една удивително неприятна миризма, която се разнасяше на километри. Утешението беше „В цял свят целулозните заводи миришат”. За добро или за лошо и тази миризма отлетя заедно със завода. От много време не съм усещал и Екарисажа. В него горяха животински трупове и миризмата ставаше още по-неприятна, като се сетихме откъде идва тя. И все се сещахме, че така сигурно е миришело около крематориумите. Най-гадната миризма обаче идваше от гиризчиите.  Представете си каруца с една огромна каца върху нея. Кацата е пълна с лайна. Не свежи и пресни, а стари – на много години. Каруцата се отзовава по поръчка – за почистване на препълнена отходна яма. Някакви дребни хора, стигнали до социалното дъно – след като не са могли да си намерят поне малко по-чиста работа, вадеха с някакви съдове съдържанието на ямата и го пресипваха в кацата. След изпълнението на поръчката каруцата бавно се запътваше нанякъде, за да се освободи от товара, оставяйки след себе си тежък шлейф от възможно най-гадните миризми – толкова тежък, че направо тропаше по паважа – както би казал Реймънд Чандлър. В цялата работа обаче има и философия. В момент на съзерцание на каруцата – гиризчийка, вероятно се е родила гениалната поговорка „Вехти лайна не разравяй, че смърдят”. Цитатът е от сборник с народни умотворения. Сещам се за това прозрение, когато някой започне  да се рови в историята с надеждата да намери нещо, което ще му бъде от полза. На него или на партията му. Дали няма политици – гиризчии|? „Гиризчия” имаше още навремето преносно значение. Така в махалата викаха на някои любовници – самохвалковци, които описвайки сексуалните си завоевания споменаваха за някакъв „кафяв салон”. Ние, децата, дълго време не се сещахме се какво става дума. Научно-техническата революция напредваше, появиха се така наречените „Воми”, която изядоха хляба на гиризчиите. Става дума за онези цистерни, които изпомпват съдържанието на  запушени канали, наводнени мазета и т.н. Някой път и около Вомите се разнасяха аромати, но те бяха като парфюм „Бич може” в сравнение с това, което се разнасяше от каруците – гиризчиики. Преди години се разказваше една история – уж истинска, за отмъщението на един рогоносец – шофьор на Вома. Той живеел в краен софийски квартал с едноетажни къщи. Някакъв доносник го осведомил, че щом тръгнел на работа и жена му тутакси се пренасяла в леглото на комшията. Шофьорът напълнил един ден Вомата с лайна, не я изпразнил вечерта, а сутринта задебнал. След като се уверил, че жена му прескача до съседа, тихо прекарал колата до прозореца на любовника, лекичко открехнал прозореца, облегнал дебелия маркуч на черчевето и пуснал помпата… Думите са безсилни да опишат последствията – в това число и миризмата. За финал – нещо по-приятно. Помните ли как миришеха току що измитите с маркучи нощни улици? Особено когато цъфтяха липите. Някъде през 1968 година, бях студент в София и една вечер взех вечерния влак за Пловдив. Около старата софийска гара беше мръсно и гадно. Пристигнах във Филибето някъде след полунощ, миячите въртяха огромните макари , развиваха маркучи, силната струя биеше в паважа…Миризмата на цъфналите липи се смесваше с лек тютюнев аромат, идващ от близките складове… Знам политици, които много добре съзнават каква сила има в подобни носталгични спомени, опитват се да върнат маркучите и ръчното миене, но нищо не се получава. Изглежда градът е станал много голям, а водата е същата и не стига. Сега някакви цистерни минават набързо по улиците, уж ги мият, а всъщност само ги поръсват с водичка. Така икономисват и вода, и нафта. И мирише…На нищо не мирише. Спирам, въртя се, вдишвам..Нищо. Някой път ми се иска да мине гиризчийката…    



Гласувай:
0



1. анонимен - Имах един приятел, огромен писател ...
28.05.2009 21:31
Имах един приятел,огромен писател и психиатър-Рашко Сугарев се казваше,беше работил като психиатър в Смолян, а после се върна в Пловдив,,,Къщата му беше в двора на нашия блок.Когато взех и последния си държавен изпит по медицина,той ме чакаше в "Кристал",прегърна ме,разцелува меллИ после много се напихмелСпоммням си обаче,че по някое време той каза:"Оттук трябва да мине една голяма лайнянка и всички ни да прибере!"Изглежда не знаеше думата гириз и производните й.
цитирай
2. анонимен - За тези, които не знаят-Рашко Су...
28.05.2009 21:48
За тези,които не знаят-Рашко Сугарев почина от лекарска грешка-рак на белия дроб,какъвто той нямаше.Ходих му на свиждане в тогавашната Трета градска болница в София и той ми каза:"Не мога да разбера как нещо,което го няма,всъщност го има?!"Ами да дойдат лайнянките!
цитирай
3. анонимен - Това беше допълнение от № 2, който е и ...
28.05.2009 22:15
Това беше допълнение от № 2,който е и № 1.И една последна история с Рашко СугаревлПътувахме със светлосинята му жигула към Пазарджик,към пазарджишкия театър,койшо по онова време/70-те години/ беше №1 в България и изведнъж той ме попита:"Кво ще кажеш,ако сега с 100 км се забием в онова дърво?" "Ба ли му майката,"-му отвърнах. "Ами лайна"-каза той. Значи пак трябваше да идва лайнянката!
цитирай
4. анонимен - Йори
30.05.2009 08:51
Благодаря. Така се казваше полският парфюм в опаковките за СССР.
А иначе за позабравените миризми:
на циганска баница, на опаковките на шоколадите от Кореком, на обор (къщата на дядо в Родопите бе разделена на две от коридорче - за живеене на хора и на животните, на пушек от дърва (все още се среща в селата) и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456234
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031