Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2009 23:07 - БЪЛГАРСКИЯТ КОНСЕРВЕН ЪНДЪРГРАУНД
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10408 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2009 16:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В онези години разправяха, че към 1 милиард лева лежали под дюшеците. Имаше обаче още нещо скрито - милиони буркани кротко лежаха в тъмните мазета и чакаха да зърнат светлината. Престоят им „горе” обаче не беше дълъг - изпразваха ги, но не след дълго отново влизаха в подземията.. Започвам обаче с капачките – без тях бурканът не струваше нищо. Първата капачка, която ми позволиха - като вече пораснал, да отделя от буркана, съм запомнил за цял живот. Беше нещо като първата целувка. Само че устата беше  грозно назъбена, със следи от ръжда  и трябваше с отвертка да отворя всичките й зъби. Бурканът беше висок, от дебело грапаво стъкло. Мисля, че този вид буркани се наричаха „градинарски”. Някъде от детските ми спомени изплува парче велтпапе, на което продавачът в Плод-зеленчука е написал с криви букви „Изкупуваме буркани Градинарски и буркани тип Омния.  „Омния” би трябвало да са съвременните буркани – дано да не бъркам. Техните капачки ни изглеждаха златни и се отваряха бързо. Всъщност не трябваше да се бърза. Капачката трябваше да се отдели леко и нежно – за да се запази за втора, трета и т.н. употреба. Когато капачката започваше да взема-дава, можеше да се изпрати на рехабилитация. Виждал съм и през 90- те години работилнички за възстановяване на капачки. Капачките бяха една много търсена стока. Държавата обаче откриваше в тях заплахата от  една конкурентна консервна промишленост, която не трябва да се подпомога. Някои си набавяха капачки с връзки – от консервните комбинати. По-късно капачки започнаха да се продават в магазините, но към тях посягаха само тези, които тепърва откриваха своите домашни консервни цехове. Старите производители разчитаха на безотпадъчните технологии. Съдържанието на буркана се изяждаше, стъклото и капачката се измиваха и приготвяха за ново пълнене. Имаше и големи буркани. Един приятел разказваше една история за тези буркани, която ни изпълваше с патриотична гордост. По онова време в Съветския съюз се изтрепваха за български кисели краставички в големи буркани. Един руснак успял да улучи момента, когато пуснали българските „огурци”, купил два буркана и ги гушнал с любов, представяйки се колко водка ще изпие с тях. Приятелят, който бил свидетел на случката,  описваше картината така – руснакът щастлив стои на стълбите на магазина, стиска бурканите и им говори нещо ласкаво, с любов. Приближил се българинът от любопитство и какво чул? Чул „Спасибо Тодору Живкову!” „За вас лъжа, за мен истина” – кълнеше се всеки път приятелят. Та казахме, че бурканът си беше капитал. В средата на 80-те години попаднах на един 60 годишен селянин, който нямаше нищо против да обяви по телевизията, че си търси жена. На тази, която го хареса, щял веднага да припише половината си имот – къща на кат и половина, двор декар и половина…Тук човекът се замисли и с особена гордост добави нов щрих към капитала си: „към 200 буркана в мазата”. Бурканът обаче не беше само капитал. Той беше част от опозиционното мислене и действие на българина. Държавата отваряше консервни заводи, произвеждаше милиони буркани с туршии и компоти, но българинът се раздаваше като за последно в своята консервна фабрика и подреждаше продукцията си на тъмните рафтове в избите. Това беше българският ъндърграунд. Опозицията на унифицирания вкус. Култът към „домашното” караше българинът да се чувства независим от държавата. Да се чувства личност. Пълните с буркани изби създаваха и своеобразен буфер, който предпазваше българина от капризите на пазара. Можеше с месеци да няма месо, но се намираха и буркани с месо. Можеше даже нищо да не остане в магазините – българинът нямаше да остане гладен. Можеше наведнъж да се изсипят тълпа гости – винаги щеше да се намери поне мезе към ракията. Какви буркани си спомням в магазините – с краставички, небелени и белени домати, грах, зелен фасул, ловджийска салата – обикновено я правеха за Съветския съюз…Допълвайте. Компоти: череши, вишни, зелени сливи, сини сливи, круши, ябълки…Имаше и от грозде. Върхът беше компотът от малини, но рядко се намираше. Обичаха руснаците нашите буркани, но повече обичаха тенекиените кутии. На един панаир в Пловдив се разнесе слухът, че имало някакви проблеми около подписването на годишния договор за износ на наши консерви. Без този договор България нямаше да върже бюджета. На пресконференция със съветския търговски представител някакъв журналист се престраши да пита какви са проблемите, за които се шушука. Руснакът отговори кратко и честно: ние можем да купим продукцията на 10 Българии. Но докато стигнат до Сибир, бурканите ви се чупят. Така че сменете бурканите с кутии. Само че за кутии трябваше специална ламарина, но това е друга тема.. Изглежда консервите, които се продаваха в нашите магазини, бяха толкова нищожна част от общото количество за износ, че някой път нашите производители не се хабяха да поръчват етикети на български. Ядяхме имам баялды, голубцы…Имаше една консерва с нещо като кьопоолу, на нея пишеше „Икра” – тоест хайвер от „бакладжан”. В показния магазин имаше доматено пюре в едни малки червени кутийки, но то май се изнасяше в друга посока. Не помня в какви буркани бяха сладката. Или май бяха в картонени кофички. Поне желетата бяха в кофички, сетих се. Шипковият мармалад беше в бурета, а ябълковият – в шперплатови сандъчета. В едно такова сандъче дълги години си криех най-ценните играчки. Не помня кога точно в консервния комбинат „Витамина” в Стамболийски купиха машина за малки опаковки конфитюр – по няколко грама в пластмасова кутийка със залепен отгоре шарен станиол. Като на Запад. Разправяха, че тези, които приватизираха комбината, платили толкова, колкото струвала само тази машина. В консервните комбинати се произвеждаха и неща, които директно отпътуваха на Запад. Пак в Стамболийски правеха един великолепен ябълков сок за Испания. Не знам дали марката му не беше „Луиза”. Испанците изглежда сами си пращаха амбалажа – нещо средно между бутилка и буркан: високо като бутилка, но с широко гърло. Всичко до шушка заминаваше за Испания – с едно единствено изключение. Елисавета Багряна беше любителка точно на този сок и отделяха от време на време по някое кашонче за именитата поетеса. Човекът, който й караше скъпоценната стока до София, разказваше, че Багряна изобщо не пиела вода – само ябълков сок. Може би затова и доживя до близо 100 години. Консервните комбинати работеха като луди за Съветския съюз, домашните цехове зареждаха рафтовете на избите ни…Но и тук започна да се усеща вятърът на промяната. Появиха се капачките „туист – оф”. На винт. И всичко ми стана ясно: щом пуснахме свободно думата „туист”, значи приближаваме към „оф”.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Имаше и компоти от дюли,
07.06.2009 00:08
компот от праскови се появяваше рядко. Забравил си лютеницата, най-търсена беше тая с "хорцето", така я наричахме заради етикета и.
цитирай
2. potv - От автора до Кроталка
07.06.2009 07:59
Наистина забравих лютеницата. Освен "хорцето" - тя май беше от Първомай, имаше и с "момиченцето" - от "Витамина", което се беше изцапало устните от филията с лютеница. А момиченцето от етикета днес е живо и здраво, макар отдавна да не е момиченце.
цитирай
3. анонимен - и още
07.06.2009 09:54
-конфитюр от портокалови кори
-сладко от зелени доматчета
-магазинските компоти от твърди плодове-круши и дюли бяха най-често пълна скръб-коравиии,коравиии...
цитирай
4. kaksiika - Вече съм споменавала сладко от р...
07.06.2009 14:03
Вече съм споменавала сладко от рози/никога не съм го опитвала,а и не ми е харесвало на външен вид/,рачел/сладко от тиква/и моят фаворит-сливов мус/сладко от необелени сини сливи с божествен аромат/
цитирай
5. анонимен - VASILISQNISGERMANIQ
07.06.2009 15:01
OCHAKVAM MATERIQL ZA KOPARKATA.....
цитирай
6. анонимен - М. да. . . !Положението тогава е о...
07.06.2009 22:05
М.да...!Положението тогава е описано точно!Така си беше!Пропуснат е само нектара от кайсии на Стамболийски,който беше великолепен! Да добавим прекрасните компоти от праскови и череши на консервната фабрика в Петрич-бях там на лятна студентска бригада и не мога да забравя складовете,пълни с чудесни компоти! А за избите-те са актуални и днес,там е царството на българката!Това е единственото сигурно спасение за всякакъв вид кризи: семейни,финансови, екологични и прочее!
цитирай
7. анонимен - Благодаря
08.06.2009 11:42
Толкова интересен блог не съм чел досега. Хиляди благодарности към автора. Моля Ви, след изборите, продължавайте да пишете, чета с удоволствие
цитирай
8. анонимен - :)
09.06.2009 00:36
"Икра из баклажан" - гнус невероятна, помня. А как само експлоадираше с дълга сива струя под гумите на карите в завода в Димитровград, където бяхме на бригада...
цитирай
9. анонимен - Златна ти уста, Евгений!
09.06.2009 14:03
"И всичко ми стана ясно: щом пуснахме свободно думата „туист”, значи приближаваме към „оф”."
Смях се от сърце!
цитирай
10. анонимен - Всеобхватния и безкраен комунистически недоимък
09.06.2009 14:07
Хубаво ще бъде да напишеш нещо за нещата по комунизма, които не се намираха с връзки и/аили не изчезваха спорадично. Ще бъде много, ама много кратък блог...
цитирай
11. анонимен - ;-)
13.06.2009 13:32
Така си беше... То и сега домашното производство - вече във фризерите е форма на оцеляване. Производителите на консерви скърцат със зъби заради този чисто български манталитет... Аз пък не харесвам новото им производство, и не мисля че е от ЕГН-то ми...
цитирай
12. анонимен - А каква мръсотия беше в тези консервни комбинати?
24.06.2009 15:47
Ако знаете как ги прозивеждаха тези консерви, едва ли щяхте да ги ядете. Аз като ученик съм бил на бригада в консервен комбинат. Доматите за лютиница бяха от най-скапаните. Седяха в едни контейнери докато съвсем омекнат и се спихнат. Над тях що мухи кръжаха, не е за приказване После тази ферментирала каша, почти без никакво миене, заминаваше на машината за смилане.
А как се правеха целите домати в буркани да не говорим. В корито с вода се изсипваха доматите. Двама бригадири ги вземаха от там и пълнеха директно бурканите и ги редяха на лентата. Миене почти няма, защото изисква труд, а на бригадирите не им се занимаваше с това. Някои тарикати изобщо не слагаха вода в коритата - била "много мокра". Пълнеха доматите в бурканите без никакво миене. На работещите в тези заводи това не им правеше впечатление. Казваха, че при варенето микробите измирали. Но аз тогава спрях да ям всякакви заводски консерви. Така беше...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456413
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031