Едно време плодовете и зеленчуците купувахме от зарзавтчията, хляба – от хлебаря, месото – от касапина и т.н. Всеки от тях беше единствен в махалата. Единствено млякото се продаваше от двама млекари. Из първите ми спомени обикаля един едър мъж на колело и  с гюм прясно мляко отзад. Мъжът обикаляше из града с работните си дрехи и миришеше на обор. Миризмата обаче не отблъскваше, а работеше като реклама – така беше сигурно, че  млякото е „домашно”. Честно казано не помня как точно по това време изглеждаше алтернативата – купешкото прясно мляко. Имаше стъклени бутилки, но те май дойдоха по-късно. Преди тях – не помня. Става дума за началото на 50-те години. Човекът с колелото обикаляше по къщите и наливаше от гюма по литър-два в приготвените от домакините съдинки. Парите си вземаше на края не седмицата. Млякото имаше дебел каймак, който бил много полезен за децата, и затова майките ни внимателно следяха да не би да го хвърлим. Което често се случваше. За мен каймакът беше най-гадното нещо, което е измислила природата. Голямата драма дойде, когато мама ми прочете чешкия роман за деца „Малкият Бобеш”. Главният герой беше дете на бедни родители /действието се развиваше през 30-те години в Чехословакия/ и мразеше богатските деца, защото бяха глезени и не обичаха каймак. Хвърляха го тайно, точно както правех и аз. Започнах да се мразя – че приличам на дете на капиталисти. Па макар и чешки. Често мама квасеше мляко в една тенджерка, която завиваше в парче от одеало. За съжаление и домашното кисело мляко имаше каймак. Киселото мляко в млекарницата нямаше такъв каймак, но въпреки това си беше по- вкусно от всичките днешни сто вида млека, взети заедно. Сега пристъпвам към спомена, който е неизличим за поколения българи – как се продаваше кисело мляко в млекарниците. То пристигаше в големи алуминиеви съдове, които наричахме „гювечи”. Клиентите се нареждаха с тенджерки , котелки и разни други съдове и чакаха да им дойде реда. Големият късмет беше да застанеш срещу млекаря, точно когато отваря новия гювеч – за да ти сипе от най-гъстото. „Сипе” не е най-точната дума – млякото направо се режеше с една голяма плоска лъжица. Който обаче попадаше на обирането на дъното на гювеча, получаваше нещо по-рядко и примесено с цвик. Късмет. Даже и при социализма равенството не беше пълно. Описаната картинка е останала незабравима в главите на почти всички българи над 55 години. В нея има обаче един детайл, който много малко хора си спомнят. Как ставаше тегленето? Всеки си носеше съд с различен грамаж. Логиката беше първо да се премери празния съд – тегленето ставаше с метални грамове, и грамажът да се прибави към теглото на вече пълния с мляко съд. Тази операция обаче изискваше или силна памет, или междинно записване и правене на сметки. Съществуваше опасност и от рекламация – тогавашните клиенти трепереха над всеки грам и всички бяха изпълнени с подозрения, че хората, които работеха с кантар и чекмедже, задължително бяха мошеници. Та някой беше измислил изход от положението. Първо се слагаше празният съд, везната се уравновесяваше обаче не с грамове, а с чакълчета, и чак след това се мереше млякото по общоприетия начин. Никой вече и копче не можеше да каже. Смъртта на гювечите съвпадна с идването на супермаркетите. Вече нямаше млекари, а нахвърляни каси със стъклени буркани. Дали преди това нямаше картонени кофички? – не съм сигурен. Бурканите бяха с един единствен вид мляко. Нямаше разни марки, но затова пък имаше буркани с различни дати. Взирахме се в станиолените капачки, за да разчетем датата на производство. Някои търговци умишлено мешаха новата партида със залежали буркани. По онова време киселото мляко след ден- два бързо се вкисваше, а прясното се пресичаше при варене. Сега млеката могат да стоят в хладилника по цял месец и нищо им няма. Само дето вкусът не е същият. Скоро се запознах с едни собственици на мандра, които твърдо бяха решили да работят по едновремешния Български държавен стандарт и да върнат истинския вкус на сиренето и кашкавала. Бяха успели, но при киселото мляко не можеха да постигнат само един показател – процентът на киселинност. Не че не можеха да го направят същото, като едно време, но просто нямаше магазин, който да иска да работи с мляко, което има трайност ден-два. Дъщеря ми, която се роди през 77-а, от малка бе закърмена с кисело мляко, доста години не можеше да заспи без него и това ни създаваше проблеми. Когато ходехме на море, трябваше най-напред да си осигурим доставка на кисело мляко. А в Несебър, където почивахме през 79-а, киселото мляко идваше в бакалницата в 6.00 и свършваше в 6.05. Нямаше хладилници и се опитвахме да имаме резерв поне за ден напред, като държахме бурканите в легени на сянка. Пак по онова време за пръв път ходихме отвъд Желязната завеса – в Западен Берлин, и качихме в самолета един сак с поне 10 буркана българско кисело мляко. Защото бяхме уверени, че отвъд Драгоман нищо подобно не може да се намери. Някои разказваха, че и в Югославия имало кисело мляко, но била рядко и гадно. Пристигнахме на обед, влязохме след час в кварталния супер - този епизод май го описах в първата книга по този блог. И какво да видим – същото, което днес го има и в нашите магазини. Сто вида млека – с различна масленост, с каймак и без каймак и т.н. Е, само дето не бяха достатъчно кисели, както днешните наши млека. Въпреки това обаче нещо от националната ми гордост помръкна завинаги. А при нас мляко ту имаше по цял ден, ту свършваше рано сутринта. Дневният ни режим беше функция от млечното снабдяване. Никой не смееше да каже по каква причина млякото не стига. Един заместник председател на Окръжния съвет – Пловдив най-после намери обяснението и го съобщи пред журналистите. За всичко е виновна ниската цена на млякото и високите надници на строителите. Той бил на един строеж и видял как работниците изобщо не пиели вода. Разклащали бурканчета кисело мляко и го пиели вместо вода. По 5-6 на ден. И даже подритвали празните бурканчета, които струваха по 4 стотинки. Така недобросъвестните строители изпивали млякото на своите деца. Проблемите с кравето мляко бяха бял кахър. Да вкусиш овче кисело мляко – това си беше шестица от тотото. Имаше хора, които бяха забравили вкуса му. Или просто никога не го бяха опитвали. Късметлиите картинно го описваха – било толкова гъсто, че трябвало да се реже с нож и т.н. Аз бях от късметлиите. Веднъж в годината ходехме на гости в Плевен и минавахме през прохода Беклемето. Там, на най-високото, продаваха овче ли беше, биволско ли беше мляко – от това, което се режеше с нож. Някои казваха, че и на Шипка имало, но оттам нямах път. Малко след 10 ноември овчето мляко изкочи от небитието. Имахме магазин – един от първите, в който се появи легендарният продукт. Носеше го някакъв амбициозен фермер – в малки кофички. Вървеше като топъл хляб. Още истории от времето на раждащата се пазарна икономика – в постинг номер 32 или на 104 страница на книгата. Там описвам идването на „Данон” – то си беше като идването на Радецки на връх Шипка. С трясък и гръм. Постепенно обаче се нароиха български марки и лека полека „Данон” се сви в една по-тясна ниша. С идването на демокрацията дойде реабилитацията и на айряна. Почти няма вече заведение, в което да не сервират айрян. А преди 30 години в Пловдив ходихме специално в балкантуристкия ресторант „България”, за да си поръчаме кана айрян в жегите. Но и там не винаги го сервираха. И до ден днешен си мисля, какво им пречеше айряна на онези, които определяха менюто в ресторантите. Вероятно подозираха, че разрешавайки млечната напитка, ще се отвори голяма възможност за крадене. Нямаше уреди за проверка на гъстота на айряна и колко му беше в каната да се лисне още една чаша вода. Едно време, когато живеехме с мисълта, че българското мляко /или поне онова с истинския Бацилус Булгарикус/ го има само в България и малко в Япония, сред кинаджиите се роди един лаф:”Там, където става киселото мляко, не става кино.” Този извод може да послужи за отправна точка и на други млечни геостратегически анализи. Но да не навлизаме толкова дълбоко.          

Сега съм на 30. Ще се гътна 10-15 години преди пенсия от рак. Живях в България сега живея нейде из Европа. Знам какво ям - пластмаса, биопродукция на химическата индустрия и консерванти. Никой и нищо не може да ме убеди в противното. Не съществува полезна храна, не съществува истински вкус. Най-натуралните продукти на които мога да попадна са близък или далечен братовчед на ускорена селекция или търсена мутация. Ако нещо се е промъкнало е удавено от масата на масовото.
Това е моята епитафия - роден края на двадесети и умрял след средата на двадесет и първи век. Бил софиянец, бил Българин, бил Европеец. Един от милиони, част от милиарди.
Имам се за реалист не за депресар.

NAISTINA VKUSAT NA TOGAVASCHNITE PRODUKTI BESCHE DRUG....ILI NASCHITE
ANATOMICHNI RECEPTORI SA BILI PO CHUVSTVITELNI TOGAVA.....
AZ JIVEEH V PLEVEN..NA KRAQ NA GRADA,DO
SEGASCHNIQT MEDICINSKI INSTITUT....
I DOBRE POMNQ KAK RANO SUTRIN...JENI SAS GIUMOVE I MAJE S KOSCHNICI OBIKALQHA IZ MAHALATA....
I EDNITE VIKAHA..HAIDE NA MLAKOTOOOO..
A DRUGITE LAPADEC I KISELEC...LAPADEC I KISELEEEC....

Моят спомен за киселото мляко в стъклените бурканчета е свързан не толкова с вкуса му,а с нещо друго:като ученичка понякога се увличах да допрочета книга до към 4-5 часа рано сутрин.Та по това време зареждаха киселото мляко в павилиона срещу нашия блок и си оставаше на тротоара до отварянето на магазина в 6 часа.Много рядко някой късен минувач ще се самообслужи с кофичка мляко,като остави точно стотинките,колкото струваше.
Писала съм и преди един по-ранен спомен как летуващи поляци си купуваха прясно мляко в еднолитрови тъмнозелени стъклени бутилки и още в магазина пред останалите от опашката отваряха капачео от фолио и започваха да пият млякото

Да напомня, че след издояването в млякото започват да протичат необратими процеси, като каймакообразуването е единот тях. Прясно издоеното мляко не образува каймак и е много добре смесено. Ако човек е сигурен в кравата може и да го пие несварено, но това е трудно установимо и принципно веднага след доене трябва да има варене.
Спомням си първата блокова реклама по софийското радио, "Имаш крава пиеш мляко, нямаш крава пиеш Данон". Тогава дори живеех близо до завода, в София, вечер пристигат 5-6 полупразни малки цистерни, сутрин от 5 до обяд излизат цели композиции с камиони, а един от работниците сподели, че първото нещо, което новата фирма направила, било да изкопаят шест кладенеца на територията на завода.

За прясно мляко се ходеше със съдинка, най-често шише или кана. Наливаше го млекарката, загребвайки го от гюмове. Така беше и с олиото, то се доставяше в магазина във варели, бутилираното се появи доста по-късно.
Имах късмета, всяко лято да съм на село при баба и дядо, те имаха биволица и съм отраснала с биволско мляко.
Интересно, че и когато опитам да подквася кисело мляко, пак не се получава такова, каквото беше едно време?!

Аз помня кварталната фурна и уханието на топъл хляб,което малките деца сега не познават.По Великден хората си носеха тавите с агнешкото,а фурнаджията им казваше към колко часа да си ги вземат,приемаше поръчки за козунаци,а лятно време -конфитюри от сини сливи.

дето са отраснали с онова - овчето кисело мляко, което с нож се реже!
Баба ми още е жива и още го прави.
Няма такава вкусотия под слънцето!
Като малка ми даваше да пия току-що издоено прясно мляко , а после ми сипваше само каймак в една чаша, разбъркваше го със захар и го харесвах много (за разлика от сега - толкова съм свикнала с купешкото, че дори миризмата на домашното ми е неприятна...)
Добре, че все още можем да минаваме поне лятото през село и да заредим...едно бидонче истинско овче сиренце, някой и друг буркан истинско овче мляко...и още някоя и друга натурална благинка за тялото и душата...

Тази статия казва много. Който има разум, да чете.
Жалко е, че вече сме много тези, които няма откъде да заредят нито троха натурална благинка и всичко се купува от супермаркета.

Само да спомена, а и да оборя постинга с номер4: Прясно издоеното мляко има каймак, но това не е каймака от масло който се образува след това. Тове е нещо средно между каймак и пяна. Вкуса на млякото когато го пиеш прясно издоено е божествен - топло, вкусно, с невероятен аромат - чувстваш се като бебе щастлив.

Аз да напиша същото, ще се развайкат:"Мръсна рускиня!" Но аз помня всичко това. В Русия никога не съм чула за кисело-БГ, но и тук децата са пораснали, без да са опитали "краве от мляко". И "кренвирши от месо". И хубаво кисело зеле от Халите, например...