Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2009 08:33 - МОЛЪТ НА НАШЕТО ДЕТСТВО
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10358 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 29.08.2009 17:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       След сапуните  да продължим с пастата за зъби. Но преди това да кажем няколко думи за четките за зъби. Правеха ги в Тетевен и бяха от естествен косъм. Простички на вид, но ние и не предполагахме, че този прост уред може да търпи развитие. Разните четки – за зъби, за бръснене, за обувки, се купуваха най-вече от будките. Будките бяха търговският център в махалата – това беше молът на детството ни. Думата „будка” беше близка до изговаряне с една мръсна дума, която беше обвита с ореола на тайнствеността, и когато трябваше да съобщим на родителите си къде отиваме да купим нещо, я артикулирахме толкова старателно, че веднага се разбираше коя подобна дума вече занимава фантазиите ни. Тук имаше стъклени топчета /в Пловдив им викаме джамини/, чекии, кибрит „Буря”, малка „Арда”, зарове, карти за игра  и още много неща, които всяко дете иска да притежава. В някои будки тайно продаваха „жабички” – далечни братовчеди на днешните „пиратки”. И още – гребенчета, портмонета, огледалца, камъчета за запалки, чорапи, връзки за обувки, одеколони „Тоска” и „Магнит”, вестници, по-късно – презервативи, и какво ли още не. Беше невероятно как на един - два квадратни метра могат да се съберат толкова много неща. Като деца можеше с часове да гледаме витринките на будката и да мечтаем за комбинирано ножче или за колода карти. Обикновено картите си ги правехме сами – най-често накъсвахме кутия от бисквити, рисувахме дами и попове и започвахме веднага играта под първата сянка. Какво играехме – може би това трябва да бъде отделна тема. Сега за пастата за зъби. „Кроталка” твърди, че първата била „Лайка”, не знам защо но ми се струва, че първият ми спомен е от „Идеал”. Първите туби бяха от олова. Навиваха се при изстискване и накрая оставаше оловно рулце. От него се правеха тежести за въдици. С оловото можеше и да се пише върху бял лист. По-късно се появи прочутият „Поморин”. Още по-късно и „Поморин Нео”, „Поморин Фито” и „Поморин Фрукто”. Една колежка се кълне, че преди 40 години била в „Ален мак” и видяла с очите си как трите вида туби ги пълнят от едно и също място. Детската паста „Мечо” пък беше невероятно търсена поне до средата на 90-те години. След „Поморин” дойде модата на „Мери”. Между другото имаше една зеленикава паста с някаква билка вътре, която беше много ефикасна за лечение на венци. В каталозите на „Некерман” – нашият прозорец към загниващия свят на капитализма, откривахме, че по света има и други пасти за зъби. Мечтата ни беше поне веднъж да си измием зъбите със „Сигнал”. Бяхме сигурно, че трицветната паста доставя неизпитвано удоволствие. Веднъж бяха дошли някакви гостенки на брат ми, останаха да спят, а на сутринта открих, че бяха оставили в банята тубичка „Колгейт”. Дълго време се колебах, ослушвах се – да не би гостенките да ме хванат в крачка, па накрая се реших. Изстисках съвсем мъничко върху четката си и дълго се търках – докато американския вкус се разнесе по цялото ми тяло. След малко обаче установих, че пастата е сръбска, лицензна, но това не помрачи удоволствието. Три дни след това не си мих зъбите – за да не изтрия спомена. Не след дълго и в „Ален мак” започнаха да произвеждат по лиценз – май че холандски, пастата „Кис”. Беше щастие, ако я намериш по магазините. Не мога да си спомня дали имаше някаква йерахия при шампоаните. Имаше „Яйчен”, „Коприва”, „Серен”, „Зелена ябълка”, с някакви фруктови есенции и разбира се „Па-па”. И след 1989-а година, когато пазарът бе залян с какви ли не световни марки, „Па-па” продължаваше да се търси от българските майки. И от руските. Никога не съм употребявал кремове, но все пак си спомням някои: „Младост”, „Дунавски вълни”, „Доматен”, „Лимонов”, „Ахромин”… Мечтата на всяка жена обаче беше „Нивея”. Тази мечта дълги години изглеждаше нереалистична, но след като полските туристи започнаха да пренасят с чанти от сините кутийки, легендарният крем се появи във всеки дом. През лятото на 1981 почивахме в Мичурин. Двайсетина бараки бяха наредени в каре, а в средата беше останала празна ливада. Една привечер управителят тръгна от врата на врата, тропаше и викаше:”Дойдоха поляци със стока!” След малко всички почиващи се наредиха на тревата в кръг – като циркова публика, а в средата, на манежа,  няколко полякини започнаха да изнасят търговската си програма. Вадеха кремове „Нивея”, парфюм „Бич може”, кафе „Инка” и разни найлонови блузки. Почти без пазарлък стоката се разпродаде, управителят изглеждаше доволен – със сигурност му бяха бутнали някое подаръче. Да пукна обаче, ако мога да си спомня какво беше положението с парфюмите – освен споменатите дотук. Баровците се снабдяваха от „Кореком”, връзкарите от „Валентина”. По Осми март започваше истерично обикаляне по магазините с надеждата, че ще се намери вносен парфюмериен продукт. Една година се борих с опашката във „Валентина” два часа, докато изляза на първа редица и да купя подарък – бяха пуснали английски парфюми. Бях чул, че жена ми си мечтае за „зелена ябълка” – този аромат беше много моден тогава, и щях да изкрещя от радост, когато видях опаковка с надпис „aplle”. Връчих гордо подаръка, последва тестване и тогава настъпи трагедията. Не беше никаква „Зелена ябълка”, а „Цвят от ябълка”. Ароматът беше по-лош и от този на „Вечерняя Москва”. Първият одеколон, който си купих за мен, беше „Амиго”. Зелен, в плоско шишенце. С него влязох в казармата. В помещението бяхме над 80 новобранци, спяхме на два етажа. Над мен спеше бивш затворник, който на стари години трябваше да си дослужва. Един ден установих, че „Амиго - то” ми го няма. Започнах да ровя в шкафчето, а затворникът отгоре ме гледаше с усмивка. По едно време се оригна блажено и до мен достигна познат одеколонен аромат. -         От затвора ми е останал този навик – обясни ми човекът.- Видя ли „Амиго” и не мога да се сдържа. Но най-обичам лавандулов спирт с малко водичка. Става като мастика. Човекът ми обясни и как се прави алкохол от паста за зъби. Омесва се с мармалада от закуската, добавя се вода и се чака ферментацията… И още много неща имаше в смесените магазини – ластик на метър, ширити, носни кърпички, фиби, конци. Най-евтини бяха ибришимите, а най-търсена макарата „Мечка”. Тя беше достатъчно здрава ,за да удържи хвърчилата, които сами си правихме – в Пловдив им викахме „чуркми”. През 80-те години българската парфюмерийна промишленост имаше шанс да излезе на световната сцена, но промените попариха надеждите. Как се случи това? Един ден намерихме на бюрата си покани от „Ален мак” да се включим в техния конкурс за име на нова „серия” продукти за мъже. След „Амиго” се бяха появили сериите „Каро” и „ Купа”, но не впечатляваха нито с дизайн, нито с аромат. Нямах много време за мислене, първото което се сетих беше „Блус”. Седнах на машината, оформих предложението, накрая се сетих и за „Формула1”. Пуснах плика и вече бяха забравил за своя принос към българската парфюмерийна промишленост, когато получих покана да отида в предприятието и да получа сумата от 20 лв. Бяха откупили и двете предложения. Може би 3 години след това попаднах в кабинета на директора на „Ален мак”, споменах му, че съм се пробвал в техен конкурс. Директорът се усмихна и ми посочи витринката на стената – там бяха подредени няколко различни кутии с надпис „Формула 1”. Майтапът настрана, но наистина бяха красиви – червени, с изрисувани болиди върху тях. В онова време нямаше как да не се харчи такава стока. -         Надяваме се с тази серия да пробием на международните пазари – сподели директорът.- Опаковката е готова, още малко работа имат технолозите. Като стане всичко готово, ще те поканим на премиерата. Чаках, чаках, по едно време дойде 10 ноември и започнаха едни дългогодишни драми на кого да се даде „Ален мак”. И кой да открадне повече. На никой не му беше до нови серии. И аз се завъртях около „Ален мак”, препродадох няколко камиона „Па-па” и „Кис”, след което ме изхвърлиха от този бизнес. Всичко това е описано към началото на този блог. Та сега уж има всичко, но все си мисля, ако ми трябва ластик на метър, примерно, объл или плосък, в кой магазин ще мога да го намеря? В Мола е изключено. Днес и будките вече не са будки, и на онова другото вече липсва ореола на тайнствеността и всеки може да го гледа по кабелната след полунощ. Което е единственият плюс на демокрацията.  


Тагове:   MOL,


Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - За одеколоните и аз нямам ясен спомен преди 70 те
26.07.2009 22:07
Спомням си,че повече се използваха есенции. Имаше най-различни аромати. Бяха в малки шишенца - мускалчета, в такива сега се продава "Българска роза". Имам неясен спомен, че по едно време се появиха найлонови шишенца с пръскалка. Бяха едни тумбести и като го стиснеш пръска одеколон, но марка не си спомням...
Най-добре снабдените будки бяха на частници, така ги наричаха тогава. В тях можеха да се купят и картички с размерите на снимки. От тия малките едновремешните. На тия картички се мъдреха ликовете на познати и непознати западни атристи. Момичетата ги събирахме и колекционирахме.
За пастата "Лайка" съм сигурна, защото имаше следната реклама:
Ако искаш зъбки, бели като гъбки.
От твоята майка, искай паста "Лайка"!
Май заради рекламата съм запомнила и името на пастата!
цитирай
2. thedarkangel1977 - много обичах шампоана с патето, и ...
27.07.2009 15:27
много обичах шампоана с патето, и онзи с ябълката... с ябълката имаше и такава серия с дезодоранти - зеленое яблоко....
цитирай
3. анонимен - 4uzaya
04.08.2009 09:27
Нам повезло больше: мы с детства использовали "импортную" пасту - из Болгарии! Еще были "Ша ноар" /кириллицей/ и "Быть может" - духи польские, пахнут, как французские...
цитирай
4. анонимен - Реклама за крем
11.08.2009 19:08
През седемдесетте бях чул по сръбското радио следната реклама за крем:
"Драги мъже, сакате ли ваше лице да е као женско дупе, мажете го с крем Станко Протестанко!"
цитирай
5. анонимен - Какво можехме да си купим ние и какво русначетата
14.08.2009 13:40
[quote=анонимен]Нам повезло больше: мы с детства использовали "импортную" пасту - из Болгарии! Еще были "Ша ноар" /кириллицей/ и "Быть может" - духи польские, пахнут, как французские...[/quote

А помните ли, че от библиотеката в училище можехме да намерим адрес на русначе, за да си пишем. Така аз си пишех с Таня от Ставропол, а сестра ми - с Татяна Шевченко - от другаде. Моята Таня ме молеше да й изпратя живательная резинка (дъвка) и фулмастри. Аз имах флумастри - четири цвята, но като засъхнеха, сипвах от одеколона на баща ми и пак пише - ползвах ги поне 3 години, но не съм си и помисляла да искам пари от нашите за флумастри за русначето. Дъвки й пращах. Русначето на сестра ми пък я молеше да й изпрати маратонки. То и ние мрънкахме на нашите за Ромика или Тренинг, но бяха скъпи и получихме едни без име от белезникавосинкав шушляк. Дъвките Идеал първоначално без картинка бяха класика, после излезе дъвка Поморин. Малко са връстниците ми, които помнят дъвка Бисер - в картонени кутийки с продълговат отвор, за да се виждат дъвките във вид на цветни топченца. Бяха със сакъз и не ми харесваше вкусът им. Бяха и по-ронливи. Обаче понякога баща ми ходеше в Дървеница до ХТИ по работа и там имало будка, в която имаше дъвки драже и цигарени дъвки от Югославия и той ни купуваше. Ако получиш дъвка я дъвчиш, вечер я слагаш в чинийка и на сутринта - пак я дъвчиш и така цяла седмица или докато не ти падне на земята докато правиш балон. После започнаха по стрелбищата да продавата турски дъвки би-бип и типи-тип с картинки. Настъпи ерата на събиране на картинки с коли от би-бип. Те имаха номера и си ги менкахме. От русначето получавах много хубави картички и хартийки от шоколади и бомбони. Миришехме ги и си представяхме какъв би бил вкуса им. Аз пък пращах от нашите картички - лошо снимани "изгледи".
Първата паста за възрастни, която ползвах беше Алена-69. Вкусът на паста Мечо го помня до днес - мек, сладък, не ментов, с приятен аромат. Относно козметиката не мога да забравя хита сред майките ни Кеч балсам за крака, който го има до днес по будките. По едно време сред гимназистките стана модерно ползването на Одонт - спрей за уста. Аз пробвах веднъж и беше ужасно. Но нищо не можеше да се сравни с блъсканицата във Валентината под колоните, когато докарваха гръцкото дамско бельо Сева... А понеже дрехите в магазините на НАР МАГ бяха потискащо грозни, се купуваха списания с кройки - българските Божур и Леда, а с по-добри кройки - Прамо на ГДР. Това беше за тези, които имаха шевна машина (в повечето случаи Юнион - руска) и можеха да шият. Другите ходеха на шивачка, което посещение беше нещо като културно мероприятие. За децата можеха да се купят хубави играчки от чешкия и немския център. Малко по-скъпички, но за рожден ден или коледа става. Докато обувките - през пролетта, лятото и есента децата ходехме предимно с гуменки - сини, а по-късно започнаха да продават китайски - бели. Вече търсехме такива. Зимата ходехме с ботуши - обикновено гумени, а после продаваха апрески - също веднага станаха модерни. Идваше модата на китайските кецове, еспадрили, кларкове, адже някои обущари ги правеха в получастните си работилнички и веднага ставаха известни.Тогава ващи се купуваха рядко и се ремнтираха докато може - на чадърите се сменяше платното или се ремонтираше счупена спица или механизъм, на дамските чанти се сменяше ципа, хастара, дръжките, на обувките се сменяха токовете, подметките шиеха се тук-там и ако обиват се слагаха на калъп да се разтегнат, избалалите дрехи са пребоядисваха, а на скъсаните дамски чорапогащници се "ловяха" бримките. Техника се порправяше докато ремонтът станеше невъзможен.
цитирай
6. анонимен - ааа
15.08.2009 20:47
Не е единсвеният плюс на демокрацията, сега можеш да си купиш аромат зелена ябълка без опашката!! :)
цитирай
7. анонимен - за шампоана Па-Па
20.09.2009 14:55
Виждал съм в Украйна, а сигурно и в Русия ще го има шампоан Кря-Кря, който е точно копие на нашия шампоан за деца Па-па.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9657112
Постинги: 1117
Коментари: 6489
Гласове: 8698
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031