Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2009 18:50 - ПОЧТИ БЕЗПЛАТНИ ОБЕДИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 15097 Коментари: 14 Гласове:
11

Последна промяна: 29.08.2009 17:21


                                          Нямаше пазарна икономика, нямаше изненади. Един лев да имаше човек, можеше да си направи сметката и да се наяде. Даже и в ресторант. През 1958 година свинско с картофи в ресторант беше някъде към 30 стотинки, през 1961 –а даже на „Копитото” шницелът струваше лев и малко. Изобщо почти всичко даже в „Балкантурист” беше под два лева. А салатите бяха жълти стотинки. Да не говорим за закусвалните – за 4 лева от старите в прочутата кебапчийница срещу пловдивското кино „Балкан” можеше да си вземеш тройка с гарнитура /салца с кромид и краставичка/, хляб и лимонада. Кебапчето, макар и по-малко от днешното, си беше 6 стотинки. Две кебапчета с половин русенка – 17 стотинки. През 50-те години откриха нещо като народни кухни по кварталите. Към обед пред вратите им се нареждаха хора с тенджерки в ръка и си купуваха храна за вкъщи. Готвеното беше общо пет вида  – с картофи, с ориз, със зеле, с домати и с грах.. Един ден пилешко, на следващия ден – свинско. Всичко беше въпрос на късмет – можеше да ти се падне само кокъл или само парче сланина. Но за тези пари биваше. За лев, лев и нещо се наяждаше цялото семейство. Много полезни бяха канчетата за храна – три съдинки прихванати с метална скоба. Така човек можеше да си купи и да пренесе до вкъщи първо, второ и трето. Народните кухни изчезнаха, но се появиха „полуготовите храни”. Отмерваха ти върху  амбалажна хартия пържен дроб или сарми и човек хапваше на работното бюро или на пейка. И като вземеше по един полуготов шницел за вечеря и денят минаваше без готвене. В добрите социалистически предприятия имаше работнически столове. Там хранеха съвсем на безценица. Особено в предприятия, които се бяха включили в системата на „самозадоволяването”. Става дума за държавна политика, а не за мастурбация. На нея би трябвало да отделим специално място по-нататък. Проблемът при работническите столове беше в опашките. Точно на обед се изсипваха стотици души и по-голяма част от времето за почивка минаваше в чакане. Някои по-нервни работници се лишаваха от първо, второ и трето и си купуваха нещо от лавката, вземаха и бутилка бира и полягаха някъде на сянка. В централния стол на мините „Марица изток” се налагало и генералният директор да чака. Управителят на стола решил да създаде по-добри условия на началника и неговите заместници, отделил им отделна стаичка и даже назначил по съвместителство и сервитьорка. Само че много скоро към масата на началника започнали да се присламчват и завеждащ отделите. След това и техните заместници. Дошъл един ден Генералният директор и се оказало, че няма къде да седне. Тогава управителят изготвил списък на „правоимащите”. Изпуснал обаче главния редактор на многотиражката. Момчето се обидило, дръпнало списъка на богоизбраните от стената и се заканило, че ще го пусне във вестника. Управителят обаче веднага добавил името му отдолу и проблемът бил решен. За да няма заседяване в закусвалните, измислиха заведенията тип „кракмаг”. В тях хората хапваха на крак и бягаха на работа. Появи се и първата закусвалня с поточна линия – хората вземаха табли и ги плъзгаха по алуминиева решетка. Линията беше съветско производство. Таблите бяха пластмасови и лесно се деформираха от купичките с гореща супи. В една закусвалня толкова се бяха изкривили, че трябваше човек да балансира – за да не се излее манджата. В ресторантите на „Балкантурист” не пускаха без вратовръзка. Но си струваше човек да си сложи саркафа и да опъне въжето. Ходенето на ресторант си беше празник. През 68-а две водки с руска салата, две предястия – пържени яйца, два шницела с гарнитура, бутилка карловски мискет и хляб излизаше към 12 лева. Може пък и да не е било много евтино, тъй като за тези пари можеше да се купят 7 бутилки водка. Най-хубавото на ресторантите беше скарата – празник за всяко дете. Само че на обед не навсякъде пускаха скарата. Вечер обаче тя беше често единственото нещо в менюто. Стотици пъти съм ли свидетел на следната сцена. Идва сервитьорът и ние го питаме: -         Какво има за вечеря? А той с досада декламира в скоропоговорка.       -     Кебапче, кюфте, шишче, пържола, мешана скара. Веднъж попаднах на български ресторант в Чехословакия. Седнах, попитах какво имат. Познайте какъв беше отговорът. Чехите имат великолепна кухня, но мешаната им скара – или поне тази в българския ресторант, не струва нищо. Един млад колега /връщаме се в България/  имаше връзка с по-възрастна богата дама и описваше как тя го води вечер на ресторант, поръчва пиене и го пита каква салата предпочита. Гладният Васко поглежда с гладен поглед и прошепва: -         Мешана скара. Идва време за основно ястие, дамата пак пита, а Васко си знае: -         Още една мешана скара… Нагъва младежът, а „лелята” го гледа и му се радва. Защото знае на какво е способен един младеж с две мешани скари в стомаха. Страшна сила имаше мешаната скара тогава. Сега нищо не струва. Евтино беше яденето, асортиментът обаче не задоволяваше. Сатирикът Васил Цонев предприе кампания в защита на традиционните български специалитети, които не бяха намерили място в социалистическия „рецептурник”. Мераклии –кръчмари обаче поддържаха по собствено желание живи стари специалитети. През 50-те години още можеше да се намерят печени жълви, малко повече се задържаха жабешките бутчета. Някои експериментираха. Така в пловдивската кръчма „Тихия кът” се появи кюфтето на филия, наречено по-късно „принцеса” или „странджанка”. Млечната салата, известна още като „снежанка”, е също пловдивска направа. За старите пловдивски кръчми има много написано в блога http://3nai.blog.bg/. Из България ходеха легенди за местни специалитети – Чирпан беше известен с наденичките – ако не бъркам, прочути кърначета имаше в легендарния правешки мотел… Който помни, да добавя… Ех, ако можеше при днешните заплати да се върнат онези цени…



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bovari - Защо ли този текст ме връща не в миналото, което е част от мен
06.08.2009 19:05
а в настоящето, в което социалният ни министър пренасочва парите от пенсионерското море към социални кухни, предвид студената зима, която ни очаква.

мешана скара-принцеса-накрая опушена филийка на скара :(
Поздрави!
цитирай
2. valsodar - Кажи и колко бяха заплатите по него време.
06.08.2009 21:39
Че човек остава с впечатлението за пълна евтинийка.
110 лв на дипломиран инженер, ако се не лъжа.
А З0 лв на 110 лв заплата за храна, са си бая пари - все едно днес да даваш 30% от заплатата си за обяд.

Около 250 лева бяха най-високите заплати по него време, така че... евтениката е доста илюзорна :)))
цитирай
3. анонимен - Хич не ни бяха безплатни обедите, Евгений!
07.08.2009 00:30
Като току-що дипломирал се инженер постъпих по разпределение в Нефтохимическия комбинат Бургас (сега "Лукойл") на 28.IV.1969 г. на длъжност проектант VII степен с месечна заплата - 100 лв., която беше стандартната за начинаещи инженери за цяла България. Възпитаниците на Софийския университет, икономисти и в други хуманитарни специалности, започваха с още по-малко - 90 лв. месечно, ако не се лъжа. В началото, докато си създам добри познанства на новото място, в деня на получаване на заплатата вечерях сам в "Приморец" или "Интер"-а. Стандартните: шопска салата. ракия, скара, бира "Radeberger" или бутилка вино, ми излизаха малко под 5 лв. Значи за тази обикновена вечеря съм бачкал 3 дни! Вяно е, че някъде около 67 г. "първите лястовички" - "Столичная" и "Zubrowka" се продаваха по всички магазини на стандартната цена 1.73 лв. Трудно пробиваха пазара и бяха по-евтини от нашите ракии, защото нашашенците си бяха патриоти, "сливовата" и "кайсиевата" бяха с най-висок рейтинг, а вносните водки били чист спирт, нямали никакъв аромат, и не си заслужавали парите. Добре, че братовчед ми следваше в Чехия, ограмоти ме, и още от студентските ни лета консумирахме модерното питие с чехкините по капанчетата на "Кавците", "Алепу" и "Аркутино".
Та за заводските столове.... В Нефтокомбината имаше малки столови към отделните производства. Имаше и един централен стол на "Трите пътя" с една голяма столова за простолюдието, една по-малка столова (пак за хора по списък) с отделен вход и сервитьорки за шефовете, а към нея отделна зала за директорите и чуждите специалисти. В шефската столова, храната беше с малка надценка заради обслужването, но беше въпрос на престиж да се храниш там. След година и половина стаж, когато и аз станах що годе началство поради големия дефицит на инженери по моята специалност, се вреди и моя милост за тази столова.
цитирай
4. анонимен - ne struwa skarata...
07.08.2009 10:47
"Страшна сила имаше мешаната скара тогава. Сега нищо не струва."
дааа, колкото повече години минават, все по-лоша става мешаната скара :)))
но думата "стол" и миризмата винаги ми напомнят за "1984" на Оруел и ме побиват тръпки...
цитирай
5. анонимен - Бай Евгени цените ти създават погрешно впечатление за безценица
07.08.2009 20:43
За времената за които говориш че можеше да се вечеря стабилно за 12лв-ами тогава майка ми вземаше 90лв заплата-говоря за тежко производство(тротил) с изпарения,вредни и прочие...
Към средата на 80те години вече заплатите бяха по-високи но с 12лв това което си изредил нямаше вече как да се вземе.За тоя списък отиваха 40-45лв.Последната ни сметка от Балкантурист доколкото си спомням беше 87ма-3ма възрастни и 2 дечурлига-по едно пиене(и за лапетиите по един някакъв алтай),2 салатки общо за всичките,по една мешана скара и накрая една купичка бадеми заковаха 64лв.Добре че носих 100лв в мене.
цитирай
6. cumst - Не всичко беше лошо присоциализма,
09.08.2009 19:40
казвам го като убеден антикомунист.Едно от добрите нещабе,че нямаше гладни/за разлика от сега/.Но си спомнете,освен цитиранити цени,огромния дефицит
на какво ли не.В София кока-кола да пиеш,беше късмет ,или в Балкантурист на тройна цена.Да си спомним ли за други стоки?Така, че малката заплата и ниските цени не са по себеси достатъчни,защото трабва и стоки,за да си купиш.
цитирай
7. анонимен - Соцталгия?
10.08.2009 16:24
"анонимен - Бай Евгени цените ти създават погрешно впечатление за безценица" Потвърждавам - аз започнах с 85 лв. през '79-та, малко по-късно стана 105лв, "благодарение на партията" естествено, тъй че никак не бяха ниски тези цени, Евгений...
А бе, какво ти става, бе човек, ти съвсем се носталгира нещо?!
Май трябва да измислим нова дума - СОЦТАЛГИЯ, а?
цитирай
8. анонимен - За храната по соц-а със смесени чувства
14.08.2009 10:26
По соца мина детството и юношеството ми. С родителите ми сме ходили на ресторант 4-5 пъти. Веднъж на 1 май след манифестацията бяхме в ресторнт "България" (срещу Народното събрание), където след един час чакане дойде сервитьор - сърдит и надменен, поръчахме пържоли с гарнитура и швепс. Имахме време да се насладим на лукса - всичко облицовано с ламперия, много лампи "топки", червени покривки със съвсем малко трохи и петна от храната на предходните посетители. След още час дойдоха пържлите ни, които ги дъвкахме още около час. Като се прибрахме следобед вкъщи аз и сестра ми започнахме традиционното за след ресторант повръщане. Не бяхме свикнали да ядем свински пържоли. През седмицата ядяхме постно, а в събота и неделя или пиле с нещо или мусака, сърми или кебап, но само с телешко месо. Манджите бяха за обяд, а вечер ядяхме обикновено кисело млеко с хляб. През пролетта и лятото - и салата според сезона. На закуска менюто вкъщи беше единия ден прясно мляко с какао и хляб (попара), а на следващия - чай и филия с масло и чубрица или с масло и захар. В почивния ден (само неделя) майка ми правеше понякога пържени филии, или бухти, или мекици. Затова пък през лятото почти всеки ден харчех по 35 ст. в сладкарницата за паста от 29 ст. и боза от 6 ст. Случваше се отвреме навреме пастата да не бъде суха и бозата да не бъде "резлива". А помните ли като излязоха първите пици? Пица с кремвирши беше много популярна, а онази "асорти" - с шунка и гъби беше за в случай, когато имаш повече пари. Аз знаех три пицерии - на бул. Стамболийски, на ул. Славянска и на бул. Дондуков. Затова пък в края на 80-те години студентите се захранваха в "Свинята" срещу ВМЕИ "Ленин" - сега ТУ, при спирката на 280. За стотинки хапваш карначе с леко прокиснала бобена салата и лютеница с лук за гарнитура. В студентския стол за 50 ст. се ядеше супа, основно и десерт - паста или разреден с вода компот, може и реване. Не беше лошо, нищо че независимо каква беше супата - топчета, свинска или пилешка, имаше еднакъв вкус и вид с изключение на рядко срещаните месца, а второто си беще вкусно стига да оставиш малко чинията под наклон, за да се отцеди мазнината. От социализма незабравим спомен имам от работническия стол на завод "Хром" в Силистра, където бяхме на студентска бригада по възродителния процес, защото повечето работници бяха изпратени на еднопосочна екскурзия в Турция. Имаше там на закуска освен традиционните "комплекти" от конфитюр, сирене и масло с чай или мляко и макарони, имаше шкембе чорба, пилешка супа и супа топчета. Невероятен готвач. Пак за стотинки. После отвориха ресторантчето за спагети на Раковска срещу Операта. Спагетите бяха с доматен сос и кайма и се чакаше доста за места. С приятелката ми от училище бяхме измислили начин да намалим времето за чакане като заставахме прави зад гърба на набелязана "жертва" и се вторачвахме в чинията й докато й се отяждаше и си тръгваше нервно. Много има какво да ви пиша още особено за храната в курортите тогава, но ще се отклоня от темата. Това е.
цитирай
9. анонимен - Алтернативен поглед от СССР за "миналото незабравимо"
14.08.2009 12:56
http://fishki.net/comment.php?id=55879
цитирай
10. анонимен - тогава беше по-скъпо
17.08.2009 16:45
В детството ми почти никога не обядвахме или вечеряхме на ресторант. Тези цени, които са описани по-горе бяха непосилни за едно средностатическо семейство. 12 лв през 68-година, когато аз съм родена, са били огромна сума. За сравнение - сега мога да преям в ресторант срещу 6-7 лв, а какво остава за 12. "през 1961 –а даже на „Копитото” шницелът струваше лев и малко" - че то и сега шницела е лев и малко в ресторанта до офиса ми. В момента са много скъпи тока, водата, телефонните услуги и транспорта.
цитирай
11. nakom - лелелелелел
18.08.2009 21:59
дай моля те адреси, да преям и аз за 6-7 лв.
цитирай
12. анонимен - UFO
01.10.2009 23:18
@nakom: Пробвай бистро "Мамбо" на бул. Македоия
цитирай
13. анонимен - Спомням си, но с известна тъга!
05.10.2010 04:37
Тройка кебапчета без гарнитура и с три филийки хляб плюс лимонада струваше не 4 лв а 3 лв. и точно в кебапчийницата срещу кино "Балкан"-имаше такава банкнота преди обмяната от 1961 год.след която 3 лв. станаха 30 ст. Евтино, а? Нагла манипулация!Само чети години по-късно заплатите на работниците в тютюневия бранш бяха 72-75 лв.- 2,50 лв. на ден! А през 1968-1969 год. висшист започваше със 100 лв. заплата плюс 5 лв. добавка от Т.Живков. При надник от 3 лв. нови пари след 1961 год. какво да правиш- храна, квартира, вноска за кола или вноска за жилище при 3 лв. надник и наем от 30 лв. за мазе?! Хайде стига!Има все още живи съвременници! Не обръщайте носталгичните спомени в евтина комунистическа пропаганда, а не носталгия.
цитирай
14. анонимен - purchase adobe acrobat professional
17.02.2012 20:21
descargar indesign adobe flash browser http://aandfdb.hostingsociety.com/acrobat-reader.html acrobat reader
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9458153
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031