Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2009 09:40 - КОГАТО СЕ НАПИВАХМЕ ЗА ЛЕВ И ДВАЙСЕТ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 37193 Коментари: 42 Гласове:
10

Последна промяна: 29.08.2009 17:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Беше прекрасно време. За лев и нещо човек можеше да се напие по един интелигентен начин, а за няма и два лева – като прасе. Бутилка „Столичная” струваше 1,87. Първите две цифри са точни, в третата не съм съвсем сигурен. Бутилка „Московская” беше още по-евтина – с десетина стотинки. В „Тримона” в Пловдив голяма водка /не знам защо, но имаше само полска ”Виборова”/ беше 55 стотинки. Конякът и ромът бяха по 44 стотинки. Евтинията свърши през май 1973 година, когато водката стана 4 лева бутилката. И чак тогава народът разбра как се е минал и каква евтиния е изпуснал. И тръгна да пие от скъпата водка – бързаше,  докато не са я вдигнали отново. Всъщност по времето на Тодор Живков станаха поне три алкохолни революции. Масовото преминаване на пиячите към водката беше една от тях. Дълги години пристрастието към руското питие беше непознато. В Пловдив първата местна водка се появява в края на 44-а година с марката „Белия паяк”. Едноименната фирма произвежда до този момент какви ли не вина, шоколадки, шартрьози, аероконяци, но идват съветските войски и искат само едно – водка. И така „Белия паяк” става официален доставчик на съветската армия. След 73-а хиляди пиячи изневериха на традиционния български вкус и вкупом се наредиха сред почитателите на считаното до този момент за гадно питие, миришещо на спирт. Най-много се търсеше „Столичная”, но не винаги я имаше. Тогава минавахме на полска водка – освен „Виборова” имаше и „Зубровка”. Като заместител обаче аз предпочитах монголската водка „Аrkhi”. Някои и до днес си спомнят с неприятни чувства за нея, но мисля, че това си беше чисто внушение. Водката си беше не по-лоша от съветските си събратя. На бутилката отдолу даже пишеше „Made in SSSR” По-късно се появи българската „Средец”. Единствената водка с наистина гаден вкус беше виетнамската. Баровците пиеха Смирноф – купуваха я от Кореком с долари. Втората революция беше ракиена. След като от векове българите предпочитаха  сливовата ракия, неочаквано се преориентираха към гроздовата. Не знам дали някой не беше пуснал слуха, че при преработката на сливата се отделя повече метилов алкохол или неще подобно. Не беше лоша сливовата, а и не беше скъпа. През 73-а по баровете на Слънчев бряг голяма сливова струваше само 77 стотинки. Пиеш за два лева две сливови и половина и омагьосваш рускините. Само че те не можеха да свикнат с ракията. „Очень специфический вкус” – каза учтиво, но мръщейки се след първата глътка, рускинята, която бях решил да почерпя. От българските напитки рускините май най-много си падаха по ментата. Отначало гроздовата беше ужасна. Някои я пиеха като водичка, мен от две гроздови ме цепеше глава. А имаше хора, които  се преборваха и с половинка  „Плодова” и оставаха живи.Само дето главата им ставаше на изтръпнал крак – както казваше един приятел. По едно време пиячите започнаха да търсят „Академик Неделчев” – така се казваше винпромът в Септември, който уж правеше най-добрата гроздова. Големият преход в пиенето на гроздова ракия стана в началото на 80-те години, когато винпромът в Перущица пусна легендарното ПеГеРе. Става дума за „Пловдивската гроздова ракия”, която беше първа от новото поколение гроздови. Постепенно те оставиха сливовата ракия в историята. Да не забравим коняците. В началото беше „Екстра”. В началото на 60-те години се появи легендарната „Плиска”. За нея се изписаха толкова много хвалби – като постижение на социалистическа България, че една година в Приморско убедих баща ми да си купим като мъже една бутилка от чудотворното питие. Първата „Плиска” беше във високи шишета от поне 700 грама и струваше 5-6 лева.След това се появиха тумбестите половинки от 4 лева. Бях още дете, вярвах, че ще опитам нещо невероятно вкусно – нещо като бозата и лимонадата, но бях излъган. Огнената течност направо изгори гърлото ми. Минаха години, докато отново се престраших. По-късно летвата / и цените/ вдигнаха още по-високо многозвездните „Преслав” и „Поморие”, но в крайна сметка пазарът бе разбит от скромния „Слънчев бряг”. От 3 и 20. Разправяха, че в Чехия или Полша той струвал по-скъпо от „Плиската”. Във всеки случай стана любимо питие на социалистическия лагер и нещо като конвертируема валута за нашите туристи. „Слънчев бряг” за разлика от ракиите и водката не искаше мезе – можеше да си го поръчаш с „Алтай” – примерно, и така за жълти стотинки човек можеше да прекара с часове в някое заведение. Имаше управители, които искаха да се освободят от клиентите, които правят тънки сметки и само пълнят пепелниците, и започнаха да редуцират избора на питиета. Беше ужасно, когато седнеш в заведение и попиташ небрежно сервитьора какъв коняк предлагат, а той се подсмихне, защото знае, че въпросът е излишен – така и така ще поръчаш „Слънчев бряг”, и отговори високомерно: -         Имаме всичко от „Плиска” нагоре… Което означаваше, че е добре да се омиташ. Имаше обаче и по-ниско ниво пиячи – на „Златна котва”. Това бе някакво жълтениково питие, от което на човек му се повръщаше. Но за всеки коняк, както и за всеки влак си имаше пътници. В добрите заведения имаше всичко – от |”Плиска” нагоре, разбира се. Всъщност българските барове и тогава си бяха част от света. Имаше по няколко вида уиски и поне два вида френски коняци. Плюс „Метакса”. Една есен през 73-а изпих по баровете на „Златни пясъци” поне десет „Мартел”-а по 2,40 стоте грама. Днес за тези пари не можеш да си вземеш и „Пещерска гроздова”. „Първото причастие” на моето поколение ставаше с „Шоколадка”. Като ученици събирахме стотинки и купувахме цяла бутилка на десетина души. Падаше ни се по две глътки на гърло. От ликьорите имаше още „Роза”, ментата се пиеше както и сега – главно на морето. След като изкопирахме от руснаците пиенето на водка, дойде време да приложим и техните мерки срещу алкохолизма. Беше забранено да се сервира алкохол до обед. Точно в 12 настъпваше всеобща радост – и така започна да се пие повече. Още прогресивният чорбаджия Марко от „Под игото” е забелязал, че забраненото е по-сладко. За съжаление романът на Вазов не се е изучавал в американските училища – иначе нямаше да измислят сухия режим. Третата революция в пиенето беше свързана с унищожаването на пивниците. Една по една си отиваха старите кръчми. На тяхно място израсна мастодонтът „Балкантурист”, а за по-бедните тук там се издигаха нови тенекиени бараки, които бяха по-неуютни от старите кръчми, но затова пък бяха по-слънчеви. Един след друг си отиваха старите кръчмари, които си имаха свой стил, своя клиентела, свои специалитети. Градската бохема инстинктивно усещаше, че всяка кръчма е нещо уникално – като художествена творба, и засядаше там, където имаше още история. Сред пловдивските легенди бяха „Герджика” /Георги Минчев я възпя с думите „там се събираха млади и стари, пиеха, пееха, набиваха бумбари”/, „38 паралел”, „Тихия кът”, „Пловдив”… Кръчмите си отиваха, започнаха обаче да се появяват механите. Това си бяха обикновени ресторанти в битов стил, навсякъде покривките бяха едни и същи, чашите бяха троянска керамика, а сервитьорите слагаха по някое елече с шевици. Механите като че ли бяха по-масово посещавани от безличните балкантуристки заведения с бели покривки. Може би точно заради белите покривки, които изискваха по-внимателно боравене с приборите и с чашите, докато мърлящината в механите не се забелязваше от пръв поглед. Най-лошото беше, че всички заведения си имаха спуснат план. Например да реализират дневен оборот от всеки стол средно по 7 лева. Беше ясно, че човек не може да изпие водка или гроздова за толкова пари, без да умре. Или поне да почне да повръща. Надеждата на сервитьорите беше в храната. Два аперитива, салата, мешана скара, бутилка вино – сметката можеше да се докара докъм 7 лева. Само че на нас, млади ергенчета, заплатите бяха по 105 лева, а ни се ходеше всяка вечер на заведение. Омъквахме се в някой моден ресторант, персоналът ни оглеждаше и някой мазен сервитьор изръмжаваше:”Вечерята е задължителна!” Една година бях в Чехия, седнахме в един ресторант и цяла вечер гледах как една девойка и едно войниче се лигавеха над две чаши чай. И никой не ги изгони. Но не навсякъде беше Чехия. В „Хора, години, живот” Ила Еренбург описва един епизод от съветската действителност от края на 30-те години.. Посрещал известният писател официална френска делегация, завел я на обед в някакъв специален ресторант, седнали и зачакали да ги обслужат. В ресторанта била заета само още една маса – на нея целият персонал празнувал някакъв рожден ден. Веселели се готвачи, сервитьори, управители и т.н., вдигали тостове и не искали да обърнат внимание на гладните гости. Тогава един от французите казал нещо, което по смисъл било: „Пази боже от държава, в която слугите се изживяват като господари”. Много пъти през годините се сещах за думите на този французин – особено, когато се чувствах като слуга. И когато днес ме опияняват носталгични спомени, се сещам за картинката, която ни е завещал Еренбург, и започвам да изтрезнявам.            


Тагове:   водка,   ракия,   коняк,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. thomas - :-)
29.08.2009 11:14
Можеше да започнеш направо от "Пази боже от държавата, в която слугите се изживяват като господари". Само дето това е много по-валидно за днешна България и сигурно е една от основните причини все да си тъпчем на едно място.
цитирай
2. анонимен - Много хубаво, но са забравени две ...
29.08.2009 11:59
Много хубаво, но са забравени две "култови" (както е моделно да се пише сега) питиета :МЕЧКА (мента + бира) и ОБЛАК (мента + мастика).
цитирай
3. drill - Аз да кажа...
29.08.2009 12:46
Бадемов аперитив - и до днес се пие.
цитирай
4. thomas - @drill
29.08.2009 12:56
О, да. Бадемов аперитив с Modern Talking на домашен купон. Така ставаха някои от най-добрите свалки в началото и към средата на 80-те.
цитирай
5. анонимен - Цената
29.08.2009 13:04
Бутилка Столична в София през 1969-1972 струваше 1.93 лв.
цитирай
6. анонимен - Ехх спомени. Но сега пък си имаме ...
29.08.2009 15:17
Ехх спомени.Но сега пък си имаме демокрация-опияняваме се с нея.Сещам се за един мой братовчед как държеше бутилкота с гроздова и разговаряше с нея-Как се казваш-Грозданка.На колко си години -на 40-.Имаше в предвид градуса.Имаш ли документи-нямам.Тогава в затвора .И надигаше шишето.
цитирай
7. анонимен - Дисертабилно без съмнение ! Ах, ...
29.08.2009 15:25
Дисертабилно без съмнение ! Ах, франките, ах.. уж некак си значимо-обобщаващи с провикванията си, а така удобно наментати с анонимност в провиквания пост Мирабо !
цитирай
8. анонимен - Присъединявам се и аз към
29.08.2009 16:32
апела за черен шрифт.
Евгени е прероден Алваджиев, искам да прочета всичко, но от сивия шрифт верно боли глава!

ChinaMaina
цитирай
9. krankar - И още една комбинация....
29.08.2009 21:07
смесваше се коняк с кола...тук в Пловдивско мисля че се наричаше "манджа"....даже пиячите на следващия ден си описваха кой колко манджи е изпил....
цитирай
10. анонимен - вярно
29.08.2009 23:04
много пловдивско! накефи ме! механа "елените", "бумбарника"....а имаше и бренди "златна котва"? густо!
цитирай
11. анонимен - наздраве
30.08.2009 12:00
така беше ,по дискотеките 79/82г.с куверт от 3лв.+0.25лв.-3 коняка,1 швепс и 0.02лв.бакшиш.коняк с кола -джамайка.така му казваха в сливенско
цитирай
12. pilcho - ...
30.08.2009 20:25
Фантастично начало, великолепен разказ!
Наздраве!!!
цитирай
13. анонимен - "Айроконяк" и "Шоколадов" коняк
31.08.2009 00:35
на тях много се кефихме като гимназистчета, защото бяха по-приятни за преминаване през тиненджърските ни гърла. "Екстра"-та ( защото не се бяха появили по-късните му произвони) беше за по-големите батковци и чичковци. Всъщност айроконяка неправилно го наричахме така, защото една от съставките му бяха яйцата - "айер" на немски, но "айро" беше по благозвучно.
цитирай
14. komitata - Така беше поне до 1988г.
31.08.2009 13:09
През 1988г със съученици бяхме на море и отидохме до Дюни, които тогава бяха хит. Беше страшна жега и нямаше никаква сянка. Имаше нещо като кафе-сладкарница, където поръчахме по една оранжада за 50 ст. парчето (ужасна скъпотия за безалкохолно питие тогава). Мина известно време в сладки приказки и поръчахме още по една оранжада. Сервитьорката дойде и изсъска възможно най-враждебно: "Ще ви донеса оранжадата, изпивате си я и след това си тръгвате." Заведението беше празно, по едно време се беше появил човек от близкия изток, с две забрадени жени, който си беше поръчал водки. (в жегата!) Предполагам, че реакцията на нашата сервитьорка беше от яд, че голямата поръчка с алкохола не беше на нейната маса.
А баща ми работеше в Чехия известно време преди промените, винаги си носеше няколко бутилки "Слънчев бряг", които вървяха като универсална конвертируема валута в Чехия. За "Слънчев бряг" ми говореха и някои чехи чак до 1998г., сега може би вече е позабравен ;-)
цитирай
15. анонимен - obidno
31.08.2009 21:55
Zahto gi spomenavate tezi pomiarski godini. Niama nihto slo4aino, zatova sme na tova dereje
цитирай
16. thomas - @15
31.08.2009 22:01
Ти си на това дереЖе. Няма нищо слОчайно в това, че неграмотните като теб са такова мнозинство в съвременното развито общество - просто на развитата цивилизация, в която и знанията на един малък елит са достатъчни за оцеляването на всички, на богатите им трябват невежи консуматори, за да стават още по-богати.
цитирай
17. анонимен - Бравооо!
31.08.2009 22:47
Аз, като набор съм 82. Но силно и искрено се вълновам от съветската, и дори да кажа, социалистическата действителност....!
Също така обичам да съм в настроение. Този разказ ме уцели в 10-ката!
Ну!
Для родину!
цитирай
18. ledzeppelin - ...
01.09.2009 01:45
Чета,това което пишеш с интерес. :)
Благодаря за разходката.Всеки има своите спомени от времето,когато е бил млад.И те винаги са най-хубавите.

А за задължителната вечеря и чайчетата...за съжаление не навсякъде е Чехия,не навсякъде е Сърбия или Хърватска.Българите нямаме никакво отношение,никакво уважение - нито към себе си,нито към другите,нито към правилата или обикновените,делнични неща.
цитирай
19. gkowachew - ...
01.09.2009 10:41
Да не забравим комбинацията "Съюз- Аполо" (водка с кола) ,която е актуална и до днес!
цитирай
20. анонимен - Столичная
01.09.2009 13:17
в онези години, за които говорите, беше точно 1.71. Абсолютно сигурно.
цитирай
21. arctg - всичко си е същото
01.09.2009 15:29
ако някой си мисли, че нещата са се променили дълбоко се лъже. Сервитьорите в България са си със същото мислене и отношение - ако не им поръчаш половината меню и бакшиша не е 30% от сметката те гледат като престъпник който им е бръкнал в джоба. За тези по морето няма да споменавам - там драмата е пълна както с всичко по морето... Просто сме си такива - и по соц. време и сега.
цитирай
22. ledzeppelin - 21
01.09.2009 16:25
arctq,абсолютно прав си.
Дето беше писал един за една продавачка на чадъри с дълбоко напъхани ръце в джобовете на зимното яке - че идеалът й е клиентите,без да разглеждат и отварят чадърите,да ги взимат и да й пускат точно приготвени пари в кутията от вафли.

Една случка: седим си в едно заведенийце,където често пийваме с приятели.Понякога поръчваме и храна,но по принцип правим прилична сметка от алкохола.Та пак сме там и на ОГРОМНАТА видеостена са пуснали някакъв мач с невъобразимо силен звук - все едно всички в кръчмата са глухи.И някакви пияни като мотики лешпери викат и удрят по масата.Ние не само приказката не можем да си чуем ами и мислите,но нали сме поръчали вече и сме се седнали.Питам аз сервитьора дали може МАЛКО да се намали.Не можело,защото тия лешпери си били дали заявката предварително - за гледането на мач.Дойде управителката,някаква недоклатена женица с крадлив и пренебрежителен поглед и накратко казано ни обясни да си ходим.А сервитьорчето подкрепено от злата си шефка приглася:"Ми да,плюс това тука е пицария,не може да си поръчате само бира и да претендирате..." Оо,така ли значи...не може да си поръчаме само бира?И не може да претендираме да ни обслужат качествено ако сме си поръчали само бира?Работила съм на места,където хората влизат и сядат просто,ЗА ДА РАЗГЛЕДАТ МЕНЮТО и да преценят дали им харесва обстановката,а ти трябва да висиш до тях и да им обясняваш за всяка една манджа в безкрайното меню - как се приготвя и т.н.И накрая да ги изпратиш с усмивка,за да се върнат,независимо дали са консумирали.А преди всичко това е и нормалното човешко отношение.Точка.
А простаци като горните герои са животни.
цитирай
23. анонимен - Една забележка
01.09.2009 18:46
Много се радвам, че е било така "евтино", но сам авторът казва колко му е била заплатата - 100 лв. При 5 пъти по-висока средна към настоящия момент се оказва, че тогава е било даже малко скъпо.

Писна ми да ми промиват мозъка. Иначе, чисто исторически има и интересни неща.
цитирай
24. анонимен - Разровиш ли го, ще мирише...
02.09.2009 10:14
„Пази боже от държава, в която слугите се изживяват като господари”.
Комунизъм, парещ. Само при него беше възможно това.
А тези, които се вълнуват от него - бегом в Русията, но не в Москва или С.П., а в истинската Мужикия, там където управляват парторзите (ПАРТийните ОРГанизатори).
Или още по-добре - в Корея, северната естествено...
цитирай
25. анонимен - До №23
02.09.2009 11:00
Всеки си хвали Българията, в която е живял. Пояснявам - Тошко-Галошко имаше една "крилата" фраза (неговите все бяха крилати, вероято от лековатостта им, меко казано), че за "...тези 45 години ние построииме не една, а две Българии...".
Абсолютна истина. Едната България беше за тях. В нея имаше всичко. Другата беше за нас, тъпанарите.
Е, всички, които говорят с умиление за "онова време" или са живели в "ОНАЯ", Тошко-Галошковата България, или са наследници на живелите в нея. Или са с доста ниско IQ. И мързеливи при това.
Няма други варианти
цитирай
26. анонимен - За цозиализЪма.
02.09.2009 11:05
"построииме" - да, не е грешка, точно така говореше правешкия селяндур, любимеца на вулварския ни народ. Например - "построииме социализЪма"...
Нали се сещате кой е корена на думата "вулварски"...
цитирай
27. анонимен - За ЦоЦиализЪма.
02.09.2009 11:10
В горния пост съм сбъркал буквичките в заглавието. Извинявам се.
Това е истинското заглавие, както и истинското име на онзи "строй". Тези, които цоцаха, сега плачат за цицката си...
цитирай
28. анонимен - За пиенето - с респект
02.09.2009 11:56
В името на прецизността: разликата между Столичная и Московская беше 0,02 ст. /1,73 и 1,71 съответно/. До 73 г. повече прашасваха по бакалийте, къркаше се сливова, вече и гроздова, но престижното беше конякът /големи мътни шишета по 750, цена 2,11 лв/. После някъкъв идиот забрани да се продава алкохол в денонощните след 11 вечерта /през 73/, и това направи опашките там към 10 - 10.30 часа любимо място за социални контакти - срещаха се приятели, правеха се свалки. Не забравяйте култовото питие "Калвил" /от Калвадос/ - нелоша ябълкова ракия, 2 кинта за половинка. За още 15 стотинки се купуваха две огромни свински уши за мезе. Често се правеше в градинката пред "Рила". А в Унгарския на Раковска палинката /унгарска черешова/ беше 1,20 за 100 грама. Значи за 7 лв. човек се натряскваше капитална /5 ракии плюс салата и един швепс/, и то в първокласно заведение.
цитирай
29. анонимен - Спомен с алкохол от 1972 г.
02.09.2009 13:23
Имах приятелка, бащата на която - лекар беше на работа в Мароко. И нали позволяваха на цялото семейство една екскурзия из Западна Европа, та моята приятелка точно се беше върнала. Един ден у тях, сами двете, тя отвори барчето да се почерпим по повод рожденния ден на сестра й. Не знаех какво да поискам, защото не познавах вкуса на нито едно от питиетата. Курвоазие, Джони Уокър, Смирноф, джин, текила и един Господ знае какво още. Все имена, четени, но непознати. И започнахме да опитваме. Представяте ли си, ккккакво се случи... Успях да се прибера у нас и до момента, докато си легнах, светът беше горе-долу наред. Но като се завъртя този таван, о-о-о! Не можеха да ме изкарат после от тоалетната. А после 15 г. не вкусих джин, докато веднъж от любезност приех един джин-тоник и той се оказа много вкусен. Ама кой да каже на 22-годишните студентки как се пие джин? Това беше едното от двете алкохолни "геройства" в целия ми живот. :-)
цитирай
30. анонимен - Извинение от #5.
02.09.2009 16:11
Извинявайте, сбърках. #28 е прав, цените бяха 1.73 и 1.71 лв.
цитирай
31. анонимен - о, младост
02.09.2009 21:58
Пловдив 1974-79.Прекрасни студентски години.С Надя колежката майничка в дискотека "Тримонциум"/бившата сладкарница/с куверт от по 5 лв.изкарвахме нормално.По 2 високоалкохолни+кола или оранжада и много танци с Тома Спространов.
цитирай
32. анонимен - коктеил Снежанка и седемте джуджета
03.09.2009 13:35
една голяма водка и седем малки
цитирай
33. анонимен - mario
03.09.2009 16:01
автора е забравил или просто соц. търговията в Пловдив не е доставяла ПРЕКРАСНАТА ПОЛСКА ВОДКА -ЖИТНЯ - В СОФИЯ Я КЪРКАХМЕ ,КАТО ЗА ПОСЛЕДНО -в края на 70 те... !!! и още нещо -мастика с ракия -т,н ,ЦИГАНКА -след 200 грама и си извън купона !!!
цитирай
34. анонимен - и още спомени
03.09.2009 16:09
"въоръжен" с 5 ЛЕВА В ДЖОБА -71 год,отивахме в барчето на ХОТЕЛ ЛЮЛИН В СОФИЯ с гаджето ,пиехме по едно кампари ИСТРА/по 45-6 стотинки ,с лимон и лед ,,,/ ,а с остатъка от парите -на вечеря във ВКУСНОТО КЕБАПЧЕ/черв.салон / по 2 ка с гарнитура и по една бира !!!И парите стигаха ...
цитирай
35. monarchism - Трагично е как българите са &quo...
04.09.2009 16:08
Трагично е как българите са "взели" толкова много лоши черти от туземния народ, наречен за по-кратко "руснаци"...
цитирай
36. анонимен - Мда. . . за 45-50 години сме попили ...
05.09.2009 05:51
Мда... за 45-50 години сме попили най-селските нюанси на азиатците.
цитирай
37. анонимен - Спомени, спомени мили
05.09.2009 11:30
Възхищавам се от теб! Толкова поезия има в разказа ти за алкохола! Благодаря , че ми върна спомените!
цитирай
38. анонимен - Медведь пришёл, медведь ушёл
05.09.2009 13:42
Медведь пришёл, медведь ушёл:
Поръчваш си халба бира и шише водка. Отпиваш от бирата и веднага доливаш нивото с водка. Продължаваш така докато в халбата се окаже само чиста водка и с това приключваш с първата част – "Медведь пришёл". След това започваш да отпиваш от водката и да доливаш с бира докато халбата се напълни отново с чиста бирица. Това е "Медведь ушёл". Изглежда лесно, но не е. Особено, ако се опиташ да разходиш мечката няколко пъти.
цитирай
39. ivich - Използвах заемка
10.09.2009 20:41
от заглавието Ви в моя блог, постинга ми хареса много..Питам се обаче, как ще уредим авторските права:)??Фен съм и на блога, и на книгата Ви, моля за малко снизхождение:) Поздрави и много подобни постинги!!!
цитирай
40. анонимен - за магазините и магазинерите
17.10.2009 20:16
--Един след друг си отиваха старите кръчмари, които си имаха свой стил, своя клиентела, свои специалитети.Градската бохема инстинктивно усещаше, че всяка кръчма е нещо уникално – като художествена творба, и засядаше там, където имаше още история.---

--това прочетох горее-
аман от тъпунгери
1.За да се открие магазин трябваше решение на партийната организация
2.ДА СЕ НАЗНАЧИ МАГАЗИНЕР в който и да е квартал или село-това може да го направи само ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИИКАА
3-За да си купиш салам -не дай боже аспирин-трябваше да имаш приятел магазинер
цитирай
41. анонимен - Аман от подобна "носталги...
07.06.2010 18:16
Аман от подобна "носталгия"! Какво толкова ви харесваха вмирисаните кръчми с нахални и крайно недружелюбни сервитьори? Това си е чиста проба мазохизъм. Какво не ви харесва в днешните заведения? Ми ако ходите по долнопробни дупки за лумпени в квартали като Надежда, Люлин. Хаджи Димитър, Столипиново, Тракия, Меден Рудник и др- да! Евтини заведениоя за евтини хора. Аз например с удоволствие отивам в "Кактус" на Солунска- ресторант от класа! И мога да си го позволя благодарение на новото време, благодарение на това, че частният бизнес вече не е "спекупа" а за общуване с чужденци никой не може да те изключи от Комсомола и да те впише в черния списък на "неблагонадеждните", за които никога няма да има хубава работа и нормален живот. ОМИТАЙТЕ СЕ В СЕВЕРНА КОРЕЯ, ТЪПИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ГАЛОШИ, ЛЕШПЕРИ, ЛУМПЕНИ, ЛЕНТЯИ И НЕКАДЪРНИЦИ!!!!
цитирай
42. анонимен - А помните ли заплатите?
05.10.2010 04:23
Говорите за цената на водката, за някакви левчета, като 1,72 или 1,73...А през 1965 година един тютюноработник работеше като хамалин за надник от 2,50 лв. пари по същия курс. Надник! А само 4 години по-късно, през лятото на 1969 година един висшист, заврнал се от София, започна със заплата от 100 лв. плюс 5 лв. от Т.Живков....Това прави по 3,40 лв. на ден!!! За кое по-напред? За евтина водка от 1,71?! Ами за храна и квартира? За книги и развлечения на млад човек? Хайде тези евтини манипулации за времето, когато бъдещето беше светло, да ги оставим в килера...Алваджиев пише за наистина славни години в Пловдив, преди войните, до 1912 година, когато в Пловдив се продава прясна риба от Бяло море, превозвана с катъри и с лед през Родопите от беломорието..Истински, стойностни и романтични спомени, след прекрасната книга на Алваджиев,издадена 1972 год. пишеше в пловдивския печат Веселин Сариев- лека му пръст...Май след него летопсец още не се е появил или няма за какво толкова да се пише...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455413
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031