Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2009 16:20 - КАК СЛЕД ЮЛСКИЯ ПЛЕНУМ ЛЪСНА ЗАДНИКЪТ НА ТИНА ТЪРНЪР
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 16894 Коментари: 19 Гласове:
13

Последна промяна: 19.09.2009 18:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       От втората половина на 70-те години си спомням най-вече за Юлския пленум и за гастрола на Тина Търнър. Юлският пленум на Българската комунистическа партия бе оценен като исторически. Той провъзгласи, че занапред ще се уважават честните и непримирими личности, а не мижитурките и подмазвачите. Малко след това в България дойде самата Тина Търнър и си показа голия задник – макар и само зад кулисите. И двете събития минаха покрай мен като бърз влак – чух за тях, но нищо не разбрах. След Юлския пленум реших да се направя на честен и непримирим и тутакси ме наказаха. Чух и видях Тина Търнър в цял ръст, но само облечена. Но за това по-нататък. Миналата седмица малко сбърках. Нарисувах една твърде мрачна картина – как едва ли не целият български народ лепи уши до радиоапаратите и слуша черни станции. Не беше точно така. Партията и правителството мислеха за нашите развлечения и отдих. Отдих, но не какъв да се. Не случайно в големите градове имаше общински предприятия, които се наричаха „КУЛТУРЕН отдих и украса”. Културните мероприятия следваха едно след друго – на площада, в градската градина, в лятната къпалня. Не специално издигнати естради симпатични и добре облечени младежи пееха предварително проверен репертоар. Не случайно цялата музика тогава се наричаше ЕСТРАДНА. По черните станции вървеше „поп”, „рок” и какви ли не измишльотини, а при нас – всичко си беше общо. Естрадна музика. В продължение на няколко години даже работих за „Културен отдих и украса”. Поръчаха ми да пиша някакви текстове за т.н. „Вечери на дружбата”. По време на есенния пловдивски панаир в градината имаше безплатни концерти, посветени на отделните социалистически страни. Работата ми беше да измисля сценария – т.е. какво да казва конферансието между отделните музикални номера. Търсих някакви факти, които да доказват, че дружбата ни е „от векове и за векове”, украсявах фактите и така срещу 2 странички сценарий получавах 25 лева. За вечерта на дружбата със СССР – 30 лв. 6 вечери  – 155 лева. Кой ти ги дава. На петата година разбрах, че са ми плащали като консултант, а не като сценарист. След мен друг вътрешен човек е преписвал моите две странички, добавял е заглавията на музикалните номера и е получавал поне 5 пъти повече. Но не разкритието на тази хитринка ме развълнува. Същата година за пръв път реших да видя с очите си една такава вечер на дружбата, отидох в градината, гледах и слушах до средата и тихомълком избягах. Уплаших се да не ме разкрият. Такава пошла халтура не бях виждал до този момент. А бях видял много. Хората обаче гледаха и слушаха. Естрада на аванта. Текстовете за дружбата просто ги пропускаха. Бяха вече обръгнали. Имаше обаче и естрада, която възпламеняваше целия град. Припомням, че говоря за Пловдив. Бях съвсем малък, когато ни гостува „Ревю на лед”. Месеци след това градът говореше само за това. Малко след Ревюто дойде самият Марино Марини – човекът, който изпълняваше шлагерът на всички времена – „Марина”. Наистина не съм чувал друга песен до такава песен да е завладявала умовете и сърцата на българите. Един ден бях на гости в София на леля ми Анка, тя имаше апартамент в центъра – с тераса към вътрешния двор. В продължение на час чух поне три пъти „Марина” – идваше от различни посоки. По-късно дойдоха Клаудио Вила, Робертино Лорети, Джордже Мариянович. Концертите, които бяха на летния театър, гледах на аванта. От единия страничен вход се виждаше част от сцената, над театъра имаше скали – и оттам гледката беше добра, освен това на фасадата имаше две малки прозорчета, откъдето се виждаше какво става зад кулисите. Веднъж видях Емил Димитров по бели гащи, и други звезди зърнах по бельо, но от дискретност спирам дотук с имената. Събирах автографи, даже успях да събера всичките 6 подписа след концерта на Бетина Карстен и „Петимата от Венеция”. Ако не се лъжа Лили Иванов беше подгряваща изпълнителка преди венецианците. Излезе на сцената с къса бяла рокличка, очерта с кабела кръг на сцената, коленичи в кръга и запя като същинска Рита Павоне „Но, но лета, пер амарти…” След години Лили Иванова се похвали, че видяла в Италия звездата Бетина Карстен, която деградирала до ресторантска певачка. Най-великото събитие на Летния театър обаче беше гостуването на шведския състав  „Северните тигри”. Градът беше облепен с афиши, на снимките шведите  приличаха на „Бийтълс” – три китари, барабани, дълги коси. Като ден днешен си спомням как на първия концерт светлините изгаснаха, в тъмното някой нещо нареждаше…И неочаквано Бунарджикът, където е Летният театър, се разтресе от нечуван мощен рев. Прожекторите блеснаха и видяхме как един рус младеж с невиждано дълги кости бие в транс барабаните си и не спира да крещи. До този момент никой не беше крещял на пловдивска сцена. Западът беше дошъл на крилете на джазбандиста Бенка – още помня името му. Тръпки разтресоха публиката, тя се раздвижи и след малко бе обладана от невиждан групов екстаз. На следващата вечер Летният театър беше оцепен с патрули с кучета. Тълпи млади хора се опитваха да намерят място, откъде да зърнат поне частица от шоуто. Билети, разбира се нямаше. Бенка отново изкрещя в тъмното и публиката пое рева… Милиционерите търчаха като обезумели с кучетата и не знаеха какво да направят. След това „Северните тигри” тръгнаха към Северна България. Преди месец ми се обади един стар пловдивчанин и ми разказа как си събрал багажа и тръгнал подир шведите – изгледал всичките им концерти на българска територия. Нещо подобно видях по-късно в софийския Парк на свободата. През 68-е година имаше Световен младежки фестивал. Имаше много музиканти, но голямото шоу направи югославската група „Елипси”. В нея имаше и един чернокож младеж от Горна Волта. По средата на първото парче момчето се хвана за сърцето и рухна на бездиханно на земята. Публиката се уплаши. Аз обаче – не. Съобразих, че въпреки критичната ситуация баскитаристът не спира да нагнетява напрежение с дебелите си струни, а пък падналият продължава да държи микрофона до устата си. Изведнъж мъртвият оживя и издаде рев, който отекна до Партийния дом. Публиката издивя, патрули от цяла София се спуснаха да гасят пожара, размахваха се палки и всичко това още повече вдигаше адрелина. Какво по-голямо щастие – да се прибереш в студентската квартира без глас от крещене и със синина от милиционерска палка? Десетина години по-късно дойде и самата Тина Търнър. В този период тя се намираше не в най-високата точка на кариерата си и вероятно това бе причината да стигне до Летния театър в Пловдив. Току-що се бях оженил, жена ми също прояви интерес към концерта и нямаше как да я карам да се катери по скалите или да гледа зад кулисите от тайното прозорче. Купихме си билети като нормални хора. Което се оказа груба грешка. В деня на концерта срещнах Тома Спространов и той развълнувано сподели:”Не смятах, че ще доживея да видя Тина на живо”.  - И аз – добавих съвсем искрено. –Купих си даже билети. По време но концерта Тина се преоблече поне пет пъти – облеклото й ставаше всеки пък все по-оскъдно. 20 години по-късно научих от Кертика – един от организаторите на концерта, че певицата поставила пред тях едно категорично условие – преди всяко преобличане да си взема душ. Хубаво, ама на Летния театър нямало и следа от баня. И тогава направили нещо като бригадирска баня – варел с топла вода и кабинка от сковани летви и полиетиленови завеси. Почти прозрачни. Посветените в очакваното събитие заели стратегически места и зачакали. Дошло време за първото преобличане. Тина Търнър са затичала към импровизираната баня и още по пътя започнала да захвърля дрехите си. Още преди да се скрие зад завеската лъснал черният й задник. Организаторите търкали очи – не можели да повярват, че всичко това не е сън. И така – цели пет пъти. Колкото пъти оттогава виждам Кертика, всеки път го карам да ми разкаже какво точно е видял. И всеки път се псувам – защо точно тогава реших да си купя билет като бял човек, а не заех онова място, от което се виждаше какво става зад кулисите? Е, и аз като Тома Спространов доживях да видя Тина Търнър на живо, но не видях всичко. За разлика от Кертика. И при социализма – каквото и да пишеше в документите на Юлския пленум, важеше правилото на късмета. Не е важно какъв си и за какво се бориш, важното  е да попаднеш в правилното време на правилното място.        



Гласувай:
13



1. анонимен - тина
19.09.2009 18:37
таз жена о6те ми става патката кат га вида то не жена ами си е жив .екс ка ми съ и.бе сал да и го пъхна идин път и да умръ
цитирай
2. meto76 - Голям воайор си бил!
19.09.2009 22:32
Голям воайор си бил!
цитирай
3. анонимен - fuck
19.09.2009 23:16
kakvo se pravi6 na interesen be i ti si bil 4enge
цитирай
4. enige - адски забавно!
19.09.2009 23:39
адски забавно!
цитирай
5. анонимен - Тони
20.09.2009 06:47
Браво, пич!! Как се казваше певицата, която беше заедно със "Северните тигри"? Джейн .... Ами май не Рита Павоне пееше "Но но лета.."
цитирай
6. анонимен - Тони
20.09.2009 06:51
Май певицата със Северните тигри беше Джейн Евърт, а "Но но лета..." изпълняваше Джилиола Чинкуети Дано не бъркам след толкова години, а съм и много далеч от този бизнес
цитирай
7. анонимен - от автора
20.09.2009 07:59
Певицата беше Джейн СВЕРТ, а "Но,но лета.." наистина беше на Джилиола Чинкуети, сори.
цитирай
8. анонимен - заглавието на песента
20.09.2009 08:21
беше "Non o l'eta" , певицата - Чинкуети. "Марина" я пееше Роко Граната, а у нас идва Луис Мариано, оня дето пя "Мексико"

Автора - май си пропуснал концерта на Shadows.

А това за текстовете на дръжбата ми напомни днешната телевизиа - и сега хората са обръгнали и пропускат рекламите.

цитирай
9. анонимен - приливите и отливите на цензурата
20.09.2009 11:12
В началото на 60-те по радиото започна да си пробива път по "умерената" западна музика. И в началото на 65-та година - нова директива на Партията в духа, че много сме се поддали на западното влияние. Да се стегнат редиците! Едно мнение на тогавашния идеологически корифей - академик Тодор Павлов излъчено в ефира гласеше, че приказката за Червената Шапчица била хубава, но не била БЪЛГАРСКА! Да не се обръща такова внимание на нея и други подобни със западен произход, а си държим на нашенските ( подразбираха се и руските - къде без тях). Та погнаха детските приказки ( звучи като виц, ама си беше истина), а за останалото да не говорим! Слава Богу, че тази кампания много бързо премина.
Едно приятно явление по-късно беше монтирането на "Пеещите фонтани" в езарото на Градската градина. Говореше се, че са дарение от български емигрант живеещ в Швейцария. Каква приятна атракция бяха за нас, а пък за руските туристически групи си бяха задължителна част от свободната им програма.
И както много често се случва у нас, всичко хубаво трае само ден до пладне.
цитирай
10. maranatha - Програмите на БНТ за Великден
20.09.2009 19:38
Всички с спомняме как на Великден Народната власт пускаше възможно най-интересната програма за цялата година. Западни филми, вариететни програми, дори рок концерти и интервюта с популярни холивудски актьори. И всичко това се правеше с цел опазване на социалистическия морал от вредни религиозни влияния.
цитирай
11. анонимен - тина търнър
21.09.2009 16:12
на концерта на тина в бургас 80-81г държавна сигурност не позволи тина да излезе с прозрачното боди продуцентите и викали това е шоу а нашите няма шоу да се облича
цитирай
12. latina56 - 15 минути се смея и немога да се спра...
22.09.2009 15:46
ей гениално е това изживяване, то трябва да се прасъздаде в някои филм и аз бях на концерта и в София в зала Универсиада, от вълнение ли от що ли, на хората им се ходеше ужасно до тоалетната, те непрекъснато питаха милиционерите, които пазеха всеки ред, дали могат да излязат , но не можеше за съжаление,забранено беше поради страх някои да не доближи сцената и да пипне Тина и тогава на задния ред от нашия се случи най лошото...но никой не каза гъг...
цитирай
13. анонимен - от немска снаха
23.09.2009 00:42
Първият ми спомен от Пловдивския панаир (бях 5-годишна) беше "Марина, Марина". И винаги, когато я чуя си спомням Панаира. Миналата година или може би тази пролет, по една от немските телевизии ZDF или ARD в някакъв life-концерт показаха автора на "Марина" и той я изпя. Не помня името му, беше италианец, отишъл като дете в Германия, не беше много стар. И хоп, обратно в детските спомени. А знаете ли, че Тина Тъйрнър беше немска снаха през 90-те години? И в Германия много я тачат. Веднъж, на един концерт, си смъкна перуката - тази русолявата. Но aller Achtung, за възрастта й е много подвижна и продължава да пее лайф, а не плейбек. Горкия Евгени - да изпусне такова шоу с преобличането й! :-)
цитирай
14. анонимен - петьо
23.09.2009 13:42
ами заради ТАКИВА ,КАТО АВТОРА живяхме 45 години в "социализма"-САМИЯ ТОЙ УЧАСТНИК В СЪЗДАВАНЕТО НА МАСОВАТА ЛЪЖА ,,,И БЕЗ ГРАМ УГРИЗЕНИЕ -"НАЛИ МУ БИЛИ ПЛАЩАЛИ,,,"!!!
цитирай
15. анонимен - Дано никога не се върнем в соцлагеризма!
24.09.2009 13:13
На концерта на Тина в Пловдив си изгубих якето от "френетичните овации" както казва Алеко на едно място. А якето беше американско, наистина много хубаво. Що мацки ми беше свалило...
Но Тина си заслужаваше напълно "загубата"!
Като отявлен рокаджия знаех, че тя е от "звездите от Запад, които (вече) залязват на Изток", но това все пак беше Тина, част от Айк Енд Тина...
А после какво стана - още 20 години на върха!

В общи линии мизерабълско беше всичко по време на комунизма. Даже и факта, че бях млад и палав, не ме кара да си спомням нищо хубаво от онази всеобща сивота...
Отвратително беше!

цитирай
16. анонимен - do avtora
15.10.2009 21:18
Drug srxbski koncert koyto dadoha v letniq prez 60-te be6e na Sa6a Popaz- okolo vizitata na Klaudio Vila nqkxde be6e. I tam stana golqm cirk s vikane i djandari naokolo
цитирай
17. анонимен - От автора - до 16
16.10.2009 08:19
Много добре го помня Саша Попаз - имам поне два автографа от него. След концертите го чакаше търпа от почитатели, но една плровдивска руса девойка очевидно леко поведение го дърпаше нанякъде и го искаше само за себе си.
Саша малко ми падна в очите, като разбрах, че пее в Бирхалето. Там гостуваха певцчи от по-ниска класа, а Летният театър беше пловдивската зала Олимпия.
цитирай
18. анонимен - xaxaxa
29.11.2009 23:58
XAXAXAXAXAXAXAXAXAXAXA!
цитирай
19. анонимен - Добре, че соца умря, та да може човек ...
27.12.2009 00:06
Добре, че соца умря, та да може човек спокойно да си купи билети, да се махне от тая държава и да иде да види Тина Търнър на 70 г. - блестяща и неостаряваща в Кьолн тази година))))))))))) Жалко, че турнето й свърши)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455039
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031