Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2009 19:56 - КОГАТО ИМАШЕ ОПАШКИ ЗА ВЕСТНИЦИ…
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 11616 Коментари: 13 Гласове:
16

Последна промяна: 23.09.2009 19:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                           Толкова ни се четяха вестници, че чакахме на опашка за тях. Струваха само 2 стотинки – за 10-12 стотинки човек можеше да си купи цялата дневна преса и да чете, чете… Добре, че бяха по 4 страници, та ги прочитахме за няколко минути. Обикновено започвахме отзад напред – от спорта. Първата страница – с уводната статия, обикновено прескачахме. Освен ако на нея нямаше съобщение за корекция на цените. През 50-те години корекцията беше надолу, после тръгна само нагоре и нагоре… Но цената на ежедневниците не мърдаше. Най-много някакъв празничен брой да стигаше до фантастичните 4 стотинки. На първа страница някои очакваха да видят някой ден и една тъжна новина. Тук се сещам поне за два вица: Един човек всеки ден се нареждал на опашка пред РЕП-а, купувал всички вестници, сядал на пейката, хвърлял по едно око на първите им страници и очевидно разочарован ги захвърлял, без да ги разлисти. -         Какво толкова търсиш във вестниците? – попитали го един ден съседите по пейка. -         Един некролог – отговорил човекът. -         Ами те некролозите са на четвърта страница. -         Този, който търся, ще бъде на първа страница… И вторият виц:       Човек седи в трамвая и чете вестник. Седналият зад него вижда, че във вестника има голям некролог, но не може да прочете името на починалия. Върти се на място, надига се, протяга врат. Собственикът на вестника усеща нездравото любопитство на човека зад себе си, обръща се и със съжаление казва : - Тцъ! Много хора се абонираха – пощальоните едва мъкнеха огромните наръчи с вестници. Останалите чакаха на опашка пред РЕП-а.  „РЕП” означаваше „Разпространение и експедиция на печата”. Оттам на местата, където се продаваха вестници, им викахме репчета или репове. Кратко и ясно. А сега как да ги наречем – не знам. Стотици пловдивчани си правеха срещите „на репчето срещу Пощата”. Докато чакаха, можеха да разгледат кориците на списанията. Вечер, естествено, вестници нямаше – всичко се продаваше за час-два и така не се разхищаваше хартия. Вестникът, който най-лесно се намираше, беше „Работническо дело”. Партийните членове даже задължително се абонираха за него. Имаше семейства с по няколко партийци, където се получаваха по 2-3 броя от органа на БКП. Можеха да минат с един абонамент, ако покажеха фактурата за платена сума на друг член на семейството, но това можеше да се оцени от партийното ръководство като дребнобуржоазна пресметливост. За абонирането – по-нататък. Сега за така наречените ръчни продажби. В София се чакаше по два пъти на ден – и сутрин, и следобед – за „Вечерни новини” и за вечерното издание на „Отечествен фронт”. В окръжните градове също два пъти – рано сутрин за местното издание, към обед – за софийската преса. Най-големи опашки ставаха по пред реповете в морските курорти. Веднъж в Китен видях да чакат стотина души. От 2 до 3 следобед чакаха под лъчите на палещото слънце, от 3 до 4 – под проливен дъжд. Към 4 вестниците най-после дойдоха, започна задължителното броене – в това време по-нетърпеливите надничаха през стъклата, за да разберат колко брой „Народен спорт” са отпуснали на този Реп. Репаджията вдигна прозорчето, но поне още 10 минути опашката не мърдаше. Оказа се, че в челото й има няколко случайно попаднали рускини, които са чакали не за вестници, а за „открытки”. Избираха бавно – дълго се колебаеха коя картичка да посочат, някои не им харесваха отблизо и ги връщаха. Тълпата настръхна, мокрите изнервени хора се развикаха и вдигнаха заканително юмруци. Рускините усетиха, че може да стане нещо лошо, и се ометоха преди да ги изритат. Гражданките на СССР не знаеха, че картичките могат да се купят в друго време на деня без да се чака – те идваха от страна, където вероятно опашките са нещо нормално. Ежедневници освен „Работническо дело” бяха „Земеделско знаме” – орган на БЗНС, „Труд” – на профсъюзите, „Отечествен фронт” – на ОФ-то, „Кооперативно село”… В Пловдив „Отечествен глас”…Не помня имаше ли други. Най-дълги бяха опашките – независимо от сезона, в понеделник. Тогава излизаше вестник „Народен спорт”, в който се описваха мачовете от събота и неделя. Той и свършваше пръв – вреждаха се само първите десетина души. Останалите разчитаха на спортните рубрики на останалите вестници. Резултатите бяха известни отдавна, много и бяха гледали мача на любимия отбор, но все пак им беше интересно как двубоят е описан във вестника. Вестниците бяха толкова приятни за четена.  Според тях бяхме най-щастливата и богата нация на света. Природните бедствия ни заобикаляха, престъпност нямаше и всички се стараеха как да изпълнят петилетните планове предсрочно. РЕП- овете предлагаха  всеки ден най-малко и по една изненада. В понеделник излизаше седмичникът „Поглед” – дебел и любопитен, а в Пловдив и вестник „Комсомолска искра”, който някой път си позволяваше повече, отколкото кой и да е друг вестник. Във вторник – вестник „Пулс” – младежки седмичник за литература и изкуство. През 1970 година ми поместиха една статия в него и дълги години пишех в биографиите си, че съм публикувал в „Пулс”. От 20 години обаче пропускам тази гордост. В сряда беше отново ден за „Народен спорт”, не знам дали тогава не излизаше и „Спорт тото” – също дефицитно издание. И „Футбол”. В сряда се чакаше на опашка за  „Антени”. Разправяха, че вестникът бил ченгеджийски, но точно за това го и купувахме – заради надникването в света на престъпността. И заради Калин Донков. В четвъртък излизаше „Литературен фронт”. Точно бяхме почнали да съчиняваме стихове и мечтаехме един ден да си видим името между имената на живите класици. Не доживяхме това щастие, но поне преживяхме вестника. Не помня за какво чакахме в петък, но в събота си купувах „Народна култура”. Сетих се – в петък излизаше „Стършел”. Някой път в него се публикуваха неща, които се изрязваха и се предаваха от ръка на ръка. В средата на 60-те години започнаха да излизат изданията на БТА „По света”, „Наука и техника”, „ЛИК” и „Паралели”. Струваха по 30 стотинки. „Паралели” беше първото илюстровано списание на новото време. Казвам на „новото време”, защото поне 70 години преди това в България е излизала „Илюстрована седмица”, примерно. Интересът към снимките и клюките в „Паралели” беше толкова голям, че тиражът му спокойно можеше да се увеличи десетина пъти, но това не се случи. Абонаментът за това списание се разпределяше по трудови колективи. На стотина души се падаше не повече от един абонамент. Въпросът беше кой има право на него – директорът, партийният секретар или профпредседателят. Ако човек успееш да се абонира освен за „Паралели” и за „Общество и право”, това беше нещо като голям шлем. Много се четеше и „Космос” – ако се разрови човек, може да открие в интернет някои броеве, качени от сигурно вече побелели любители на младежкото списание. Впрочем имаше и „Наука и техника за младежта”. Като не можехме да се вредим за „Паралели”, задоволявахме глада си за картинки с филмови списания. Мисля, че българското „Филмови новини” се намираше сравнително лесно. Но в полските „Филм” и „Екран” имаше повече снимки на звезди. В едно от тях за пръв път видях и снимки на Бийтълс. Предприемчива продавачка беше сложила списанието на витрината така, че да се виждат снимките на четворката от Ливърпул. Павилионът вече беше затворен, осветлението – оскъдно, но ние гледахме с широко отворени очи образите на безплътните до този момент легенди и обсъждахме как още утре ще си пуснем коси като техните. Сега за западната преса. Ама имало ли е западна преса – ще се учуди някой. Да, и то свободно. Човек можеше да си купи почти всички издания на западните компартии. 8 стотинки струваха „Юманите” и „Унита”.Към тях нямаше особен интерес – не само заради езиковата бариера. Някой път събирах стотинки за „Юманите диманш” – неделното издание на френския комунистически всекидневник. Комунистически, ама истински западен вестник. Дебел и шарен. С много реклами и с талони за подаръци. Само че не знаехме дали е разрешено да се изпращат писма до капиталистически фирми. През 1972 година пуснаха даже югославски вестници – „Борба” и „Политика”. В тях вече на достъпен за повече хора език можеха да се прочетат направо опасни неща – за тайните на Коминтерна и за кървавите изстъпления на българските войски на територията на днешна Югославия. Скоро ги спряха. Най-лъскаво беше италианското списание /също издание на компартията/ „Vie nuove”. В него имаше снимки не само на любими италиански певци, но и на разсъблечени хубавици. За сведение на днешното поколение – в тогавашния печат разголен женски крак можеше да се види само в „Народен спорт”: като илюстрация към статия за успехите на българските гимнастички. За децата имаше не само „Пламъче” и „Дружинка”, но и френски списания с комикси и играчки – това бяха „Пиф” и „Рудуду”. Само дето струваха твърде скъпо. Жените освен „Жената днес” и „Лада” можеха да си купят италианското „Noi donne”, но те предпочитаха гедерейското „Прамо”, защото в него имаше кройки. Стигнахме до съветския печат. Той обаче заслужава особено внимание.    



Гласувай:
16



1. анонимен - в четвъртък излизаше Старт със з...
23.09.2009 20:20
в четвъртък излизаше Старт със задължителната снимка на футболен отбор на последна страница. Нейде из нас още се въргалят стотици изрязани снимки :-)
като ученик през 80-те най-тачените приятели бяха тези, чиито бащи бяха ТИР-аджии и носехе плейбой от чужбина - естествено единствения досег на подобна тематика :-)
цитирай
2. estrella - Мъчно
23.09.2009 20:54
ми става някак това с вестниците и опашките. Май и заради това все още си купувам вестник от време на време.
Забравих. "Музикални хоризонти". То не беше вестник и всъщност не знам как попадаше у нас - с абонамент или как, но имахме десетки сини книжки:)
цитирай
3. pitagorid - Очаквам с нетърпение всеки ваш постинг
23.09.2009 21:13
Много ми е интересно за какво ще ни разкажеш следващия път. Например "Как ходехме на баня?"
цитирай
4. анонимен - бачо Иван
23.09.2009 21:32
Като стана въпрос за хартия се сетих за един друг също така дефицитен артикул който дамите ползваха в края на 28 дневния си цикъл.Лично аз никога не съм се редил на опашка за него въпреки че с двете ми дъщери в къщи ставаха три жени но слава богу това унижение ми го спестиха.Става въпрос за една такава мека хартия ...лиглин мисля и казваха.Та случката е с един дядка който като видял опашката пред аптеката и той се наредил човекът...така де все нещо дефицитно ще занесе в къщи.Питал той не че не питал но жените го избъзикали и му казали че са пуснали кори за баница...така де ...какво да му кажат.Обаче давали само по един пакет та да стигне за всички(абе вие младите какво знаете за мизерията)Една дама обаче с по впечтляващи размери като се заинатила...два пакета иска и това е!Скандали обиди...обстановката започнала да ескалира така да се каже...и тогава нашият дядо с умиротворителен тон рекъл...е нищо де нека вземе два пакета...може да и е по голяма тавичката на жената!И смях смях...разминал се боят.
цитирай
5. анонимен - бачо Иван
23.09.2009 22:10
И за още една случка си спомням но от много ранните години на демокрацията.Имаше една мода да стоят старчоците на улицата с едни кантарчета и да теглят курортистите...абе някаква скрита форма на просия беше...мина и тя ...сега просията е открита и нагла но както и да е.Та случката се развива в морско градче...стои дядката на главната с едно кантарче оглежда по засуканите курортистки понеже те са неговият таргет както му казват сега...те се интересуват от теглото си не че нещо могат да променят ама на така...и вика от време на време "томно тегля...точно тегля"По едно време забелязал една ама много хубава много пищна хубавица...и като му пресъхнала устата и забравил да вика млъкнал и само си мислел...Ще ви кажа и какво точно си е мислел защото дядката го познавам много добре.Мислел си така : ех панаице му(на гръцки богородице) дай го туй да го изтегля пък после прави каквото знаеш.И ето късмет идва хубавицата и стъпва на кантарчето а дядката по стар византийски навик се прави на умряла лисица и само я оглежда.Тя чака да и каже теглото ...дядката не бърза... младото не се и сеща за ситуацията и пита "колко съм бе дядо?" а дядото казва"е виз де виз де ...дядо стар ...не визда! Навело се младото да види кантарчето и както може да се очаква разлюляло сочните си цици под носа на стареца...той вперил поглед не гледа кантара там гледа знае си че може да е за последно...абе сюблимен момент...нямам достатъчно силни думи да го изразя...и само промълвява..."оох...таман си дядовото...таман си"
цитирай
6. net - пропускаш, пропускаш
23.09.2009 22:11
от детските списания "славейче". "Дъга"- с комикси.
Аз в къщи още имам стари броеве на Паралели, КОсмос, Септември, Родна реч.
Това списание- "Родна реч" излиза и го имам още от времето на майка ми. В него имат публикации доста блогърии.
добре, че правиш преглед на соц печат, ако беше на друг можех да ти преведа доста примери от хобито на баща ми.
Поздрави за прегледа на печата.
цитирай
7. анонимен - Не съм имал "щастието" да живея в това време...
23.09.2009 22:53
...но поздравления за новия bold-нат, черен шрифт.Преди много мъчно се четеше. :)
цитирай
8. krotalka - net списание "Дъга" се продаваше в книжарниците,
23.09.2009 23:44
бях събрала всички броеве за моите синчета.
За абонаментите мога да пиша много! Ако искаш да се абонираш за "Паралели" или някое друго списание или търсен вестник, като "Стършел" например, задължително трябва да направиш абонамент и за някой от официозите! Обикновено избирах в."Труд".
Имаше и пловдивски вестник "Комсомолска искра", излизаше всеки понеделник.
Като редовен копувач, станах близка със продавачката в РЕП-а и тя започна да ми запазва някои от търсените списания. Не трябва да се забравя, че понякога в павилиона пристигаха по 3-4 бройки от тях и въобще не се продаваха открито.
цитирай
9. анонимен - Спорт тото
24.09.2009 00:28
"Спорт тото" беше във вторник.От вестниците си пропуснал и "АБВ" и "Народна младеж"."Пиф" струваше 3лв50ст.Тогава лапетата много си го купувахме-за къв ли чеп ни е бил при положение че не разбирахме бъкел френски...
цитирай
10. анонимен - Еднаж пътувах 3 часа с рейс
24.09.2009 17:47
И една зад мен ама не млъкна 3 часа... НЕ МЛЪК-НА! Само как си бърше.. носа не разказа.
цитирай
11. анонимен - :-)
26.09.2009 17:48
И в. "Орбита" в събота. Иначе "Футбол" май в понеделник излизаше и се появи последните тоталитарни години.
цитирай
12. veselaj - Да се купи списание "Прамо...
12.10.2009 07:44
Да се купи списание "Прамо" беше много трудно. Също и "Общество и право". Почти невъзможно беше и да се абонираш за тях - бройките бяха много ограничени и предимно за "наши хора".
цитирай
13. анонимен - вестник Старт
03.01.2010 09:19
вестник Старт излизаше в сряда и цялата махала се подреждахме пред Репа преди училище (6-30). Вестникът струваше 30ст.(1980г.+). Един от нас стоеше на пост на улицата и следеше за жълтата кола тип баничарка. По-възрастните от опашката ни се караха да купуваме един вестник за всички, но нали ги купувахме заради отборите отзад. Пазя си още богата колекция от отбори в избата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454779
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031