Какви времена дойдоха – на морето за цял лев не можеш вече и мамул варена царевица да си купиш. А едно време почивахме за лев на ден – аз специално една година платих 14 лева за карта за 14 дни. В картата влизаше спане в отделно легло и три яденета на ден. Закуската беше на две смени – от 7 до 7.30 и от 7.30 до 8.00. Обикновено даваха парче сирене или кашкавал, малко масло и една лъжица конфитюр – наредени красиво в алуминиева чиния.. Плюс чай, разбира се. Някой път даваха и парче колбас. На обед имаше три яденета – супа, яхния и за десерт парче диня, торта или кисело мляко. А вечерята в повечето случай беше по-добра от тази в казармата. След вечеря сядахме или в кръчмата срещу Станцията, където имаше кебапчета за дояждане или във ведомственото барче, където имаше само пиене, но на бакалски цени. За целия този разкош мечтаехме цяла година. Някъде напролет обявяваха бройката на картите и срока за подаване на молби. Молбите се разглеждаха от комисия начело с Профсъюзния председател. Обикновено в нея влизаха и Партийният секретар и Комсомолският. Дали ще се класираш зависеше от това колко деца имаш и каква ти е обществената дейност. Можеше обаче да имаш три деца, но да си отсъствал три пъти от събрания и да те дисквалифицират. В работата на комисията имаше, разбира се, и много субективен елемент. Затова в дните преди раздаването на картите всички гледаха Председателите с предан и жален поглед. След като картата вече беше в ръцете ни, започваше подготовката за морето. Изготвяше се списък на необходимите вещи: бански, пешкири, мазила срещу изгаряне, пояси и топки и всичко необходимо за строеж на шатра. Едно време на плажовете нямаше чадъри и шезлонги – от тези, които струват днес по 14 лева на ден. Семействата носеха по четири колчета и чаршаф или парче басма, колчетата се забиваха, платът се завързваше и така ставаше шатрата, която даваше сянка на цялото семейство. След това трябваше да се осигури билет за влака – тогава влаковете бяха пълни и железничарите си получаваха редовно заплатите. Обикновено пътувахме през нощта, в Бургас бяхме на разведеляване. Докато чакахме да тръгнат рейсовете за Южното черноморие и Несебър, се шляехме по улиците около гарата. Градът бавно се събуждаше, гларусите грачеха, а фурните пускаха първите топли закуски „софиянки”. Можеше да се намери и шкембе чорба. Дълго зяпахме витрините на Спортния магазин, където имаше плавници и харпуни. Тази година нарочно взех нощния влак за Бургас,  по перона от тъмно баби предлагаха квартири и уж всичко беше като едно време, но после – като тръгнах по улиците, се оказа, че на местата, свързани с детството, са се намърдали казина и бинго зали, чиято светлина беше толкова силна, че спомените ми направо помръкнаха… Най-после отваряха касите на Автогарата, започваше истински бой за билети, което си беше празник за джебчиите. Баща ми за две години три пъти се раздели с портфейла си… За пръв път ме заведоха на море през 1958 година – частно, а не с карта. Отседнахме в една къщурка в новия Несебър. Бяхме съвсем близо до Северния плаж. Минавахме през едно сметище и – право на плажа. Един ден преброихме хората около нас – бяхме 7- 8 шатри. По-нататък по плажа нямаше жива душа. Представяте ли си – километри пясък, без нито един човек върху него. Като на необитаем остров. Само няколко години по-късно там изникна Слънчев бряг и положението стана гъз до гъз. Нямаше къде да се яде, баща ми ходеше на пристанището и за жълти стотинки купуваше по цяла връзка пресни попчета. В това време аз събирах съчки из махалата, а мама палеше огнището на двора. На следващата година обаче ни огря за карта – за Приморско. Пак бяхме на квартира – с пръстен под, но яденето беше осигурено. Веднъж в седмицата даже даваха шницел. На 4 август 1959 година – помня деня, тъй като тогава станах на 10 години, с лодка за разходка отидохме до Китен. Към 14 часа бяхме на Южния плаж и там – за вас лъжа, за мен истина, нямаше НИТО ЕДИН ЧОВЕК. Чист пясък, прозрачна и топла вода – кеф. Сега от сутрин до вечер там лежат не знам си колко хиляди почиващи. И сигурно пикаят в морето. Благодарение на грижите на народната власт хората се научиха да ходят на море – кой за 14 лева, който за по-малко. На следващата година или по-следващата година отидох на лагер в Равда. Спяхме във войнишки палатки и ядяхме по пет пъти на ден. Имаше и втора закуска в 10 и половина и следобедна – някъде към 4. Денят ни започваше и завършваше с проверка. За тези, които не знаят, това е нещо като зарята на Втори юни. В крайна сметка всички пионерчета се оказваха налице – с изключение на „геройски загиналите за свободата на Родината”. Бяхме разделени на отряди, а отрядите носеха имената на геройски загиналите. Една от отрядните обаче реши да кръсти отряда си на името на току що излетелия съветски космонавт Адриян Николаев. Това създаде известен проблем, тъй като човекът на беше загинал на нашата свобода, а жив и здрав летеше над нас. В щаба започна лют спор, но в крайна сметка никой не посмя да смени името на един съветски космонавт. След лагерите дойде времето на бараките. Разните ведомства наемаха земя от селските общини, нареждаха бараки и осигуряваха почивка за кадрите си. Тоалетните бяха общи – като си ги спомня турският кенеф на чешкия художник Давид Черни ми изглежда като постижение на комунизма. Дойде време да почиваме в истинска станция – тази на Министерството на здравеопазването в Китен. За тогавашните ни представи това беше нещо като петзвезден хотел, макар и тук тоалетните да бяха общи. Много по-късно на всеки две стаи – между тях, направиха баня и тоалетна. Семейството, което ставаше по-рано, окупираше заведението, слагаше райбер на вратата към другото семейство и спокойно си вършеше работата, докато другите чакаха изнервени. Имаше лятно кино и Вечер на Нептун. За ролята на Нептун  бе осигурен самият Коста Цонев. Съпровождаха го две сирени – всъщност медицински сестри от почиващите. Спомням си само че Нептун къде на майтап, къде на истина, ги обсипваше със сексуални закачки. През 1962 година на последния етаж на ЦУМ видях да продават шнорхели и подводни очила. Точно бяхме гледали прочутия филм на Кусто „Светът на мълчанието” Следващите три години посветих на мечти за подводно плуване. Най-напред си купих шнорхел от ЦУМ – само за него ми стигнаха парите. Това се случи през юни. През юли ми купиха маската, а през август първите плавници. Бяха марка „Черни връх” и ги ползвах поне 30 години. На китенския залив бях един от първите с „такъми”, рибите още не бяха наплашени и големите кефали можеха да се пипат с ръка. Щастлив съм, че хванах от онова време. Развлеченията не бяха кой знае колко. След вечеря – а се вечеряше към 6 часа, се правеше обикновено разходка до центъра. Разходката можеше да включи разни неща: сладолед, пуканки, семки, стрелбище, люлки, захарен памук. Всеки ден по нещо, разбира се. По-големите имахме още едно развлечение – музиката. Спомням си едно стрелбище в Приморско, което привличаше клиенти с две песни на Ролинг стоунс. Едната беше -още помня - Get Off My Cloud Последните дни се купуваха подаръци – игленици, кутийки и разни други глупости, опсипани с мидички – рапани още нямаше. След разходката бащите отиваха в мъжките компании, а жените – в женските. Когато се спеше по квартири, мъжете сядаха под астмата, опитваха от домашните ракии, които повечето носеха от къщи, след което започваше белотът. Не помня какво правеха по това време жените – след като нарежеха доматите? Мисля, че обменяха клюки. Тогава нямаше жълти вестници и клюките не бяха много. Например: Има ли Тодор Живков любовница? Изневерява ли Иван Славков на Людмила Живкова? Наистина ли Парцалев и Емил Димитров са педерасти? И т.н. Почивните станции ставаха все повече, но вече имаше станции и станции. За хората от ЦК и Министерския съвет издигнаха по-големи сгради, в които – както се говореше – човек можело да избира между няколко яденета, като на ресторант, освен това на плажа им газираните напитки били без пари. Раждаше се нещо като социалистически он-инклузив. Отначало завиждах на големците, но след като разбрах, че техните карти излизали по цели 5 лева на ден, се успокоих. Просто тогава имаше справедливост. Първата част на този блог може да се намери и на книга

он-инклузив = all-inclusive -- ти си прави сметка за транслитерацията.

6te si pozvolia samo 3 zabelej4ici:
1.obsipani s midi4ki, a ne opsipani
2majete siadaha pod asmata, a ne astmata:)
3.olinkluziv, a ne on...
izviniavam se za latinicata;(
Ina4e priatno e da si spomni 4ovek niakoi ne6ta ot minaloto,blagodaria!

Както винаги - неподражаем!

Евгени,
Незнам защо съм ти фен.
От блоговете, които постоянно чета.
Родил съм се, когато ти си бил за първи път на море.
От всичко, което пишеш съм закачил достатъчно.
Добре ми го припомни.

Помниш ли последната 1989 г. Морето.
Беше пълно с югославяни. Защо?
Почиваха за 40 – 50 дойче марки на човек.
По 5 лева едната.

„ – Абе брато, защо едан леб е 26 стотинки,
а едан кукуруз - едан лев?”
„- Овой сок колко ие?
- 10 стотинки.
- Е баа…, давай пет.”

Тогава разбрах, че вървим по измислен път.

И таз същата година май, тръгнахме да правим:
Помниш ли: - „Път към Европа”
В Партийния – ниското тяло.
Където сега е някаква Общинска полиция.
Илюзия майна, подведохме се по професорите от
Софийския, които си ги мереха.
След края, по пътя към Сточна ни стигна един …
Още е жив. Видях го в Метрото.
И казва: Момчета, ще има конгрес.

Е, днес има конгрес. И какво.
Кои си ги мерят.
Пиши за това.

И аз за пръв път отидох на море през 1959 (бях на 6 г.) в Приморско. Заводът на баща ми беше наредил войнишки палатки, близо до ресторант "Юг" и станцията на Енергото (единствената тогава). Там на терасата прожектираха филми и ние гледахме завистливо отстрани. Носехме си от София одеяла, чаршафи и калъфки. От Бургас до Приморско пътувахме с корабче, сигурно не е имало автобуси. Не спрях да повръщам.
После дойдоха частните квартири, после станциите, а после и аз бях в тези на Министерствата по Зл.пясъци и Дружба!
Еееех!!! Спомени:)

2001г.
Най случайно бях пред ВИАС.
Пихме кафе.
С един топ адвокат от Пловдив, имащ работа в Софийския съд.
Случайно пред нас.
Елена Йончева се целуваше с едно момче с розови бузи.
Откъде да се сетиш, че "историята е благосклонна към посредственигте личности" .
Както ми беше казал един преподавател от катедера " Марксизъм - ленинизъм"(десет години по-рано, на въпрос за Априлския пленум).
Естествено не съм го (преподавателят) чувал после, а шефът му стана много популярен.

Дали спомените от младостта ни не ни карат да идеализираме онези години ??? Тези неща за които пишеш сме ги преживели всички и имаме подмокрящите спомени за тогава . Посто не случихме времето и мястото където да се родим !
/проклятието на китаеца - да се родиш в интересни времена /

Евгени, ако си дошъл с лодка от Приморско, по-близо е да сте спрели на кейчето на Северния плаж. Това е плажът, от който се вижда Приморско отсреща. Южният плаж е от другата страна на полуострова, той не е така закътан и не само през 1959, а и много години по-късно на него нямаше жив човек. Просто не е толкова добър.
В онези години на Юг от Бургас си беше наистина девствено.

нищо,че малко съм живял от "онова"време,но най-ми липсва непосредствеността в отношенията между хората.На нашата улица по цяла нощ се играеше на белот и се обсъждаха най-различни проблеми,все много важни от футбол до риболов.Сега това го няма.Всеки се е забързал незнайно къде.Хората са се затворили в себе си и човек за човека е вълк.

Както си работех и си търсех нещо по работа в Интернет,
попаднах на тази история с дух и страхотен изказ ...и толкова й се възхитих и толкова ми стана страхотно и толкова се смях и на два пъти, аха и да се разплача...
родила съм се малко след като си ходил за първи път на море...това за протокола :)

Страшно съм зле с времето - не попитах сина ми даже как е бил денят му днес преди да излезе, а за да те открия загубих един час да ровя и да търся защото непочтени хора са те препубликували и не са дали линк , нито име....
Нищо, те по-безименни ще ir останат - затова не ги пиша тук кои са.

Кога ще излезе втората част? (Признавам си не съм знаела и за първата, но още утре ще си я купя)

Благодарря ти!

Втората част първо трябва да я допиша - но не остана много. Може би още десетина постинга. Но за да излезе първо трябва да се допродаде първата част - има още стотина бройки, за да имам лице да отида до издателството. Така че вероятно в края на зимата се надявам да имаме и книга.
А коментарът Ви ми даде кураж да продължа по-бързо и отговорно, за което благодаря...От автора

Ей автора ти си такъв комунист тъп, че... Няма на къде. Къв журналист си като си пристрастен към БКП и народното управление и зависиш от партията бе

Да идеш на свястна станция направо си беше привилегия. Хич недей да разправяш 4е всеки е имал възможност за това. Знам станцията на телевизията на Златните- бил съм там. По принцип някои институции, дето обслужваха диктатурата се кръвоснабдяваха привилегировано.
Недей да ни прокарваш идеята 4е соца бил нам ти кво си- беше си пълна мизерия. 4и4о ти

Не знам каква мизерия е бил соца,но аз работих в едно предприятие 18 години без да ме е страх,че утре ще съм безработна!!!Обикновените хора,когато двамата съпрузи работят , можеха да си купят кола и апартамент ,а сега като през пет години максимум остават без работа и по една година и повече не работят,докато си намерят нова, и кокошарник не могат да си купят.За всички имаше работа и дори си спомням как наблюдаваха безделниците,събираха ги по кафенетата и принудително ги пращаха на работа на полето и съответно нямаше такава престъпност.От "голямото богатство" сега всеки ден на какво сме свидетели: "Син убил по особено жесток начин майка си ,баща си....","Тинейджър от завист по особено жесток начин убил,заклал приятеля си,приятелката си ........". Младият специалист преди да завърши не се притесняваше,че трябва да лежи на гърба на родителите си докато си намери работа.Масово семействата имаха по 2 деца.Масово децата учеха и бяха възпитани на уважение.Сега където и да се намираш само вулгарности случаш и масово децата не учат.Стават чалгаджии,рападжии и незнам какви още простотии. Лошото беше с привилегиите при кандидатстването,като много тройкаджии от незнам коя си маала на ........окръг или син на активен борец заемаха местата на по-кадърните и сега повечето бяха по върховете и ни ограбиха "много кадърно" .Аз не познавам близки,приятели и колеги,които да не можеха да отидат на почивка.Дори и на частно да отидеш не беше такава скъпотия като сега.Закона важеше за всички-"задължително почиваш 2 дни от седмицата и си ползваш отпуската,а сега 5-дневна раб.седмица само на книга.Къде са контролните органи,когато при тази безработица и уж липса на работа, обявите за работа масово са:"работа и в събота от 10ч до 14ч" или пък богопомазаните държавни служители да не плащат осигуровки,защото на 2000 лв заплата мн боли да се отдържат 200 лв и пак ще останат за ползване 3 до 8 пъти повече средства за преживяване от останалите 3-то качество , на които от 300 лв ще отдържат 80 лв.