Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2009 11:10 - А СЕГА КАК СИ ОХЛАЖДАХМЕ ЗАДНИЦИТЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5887 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 24.10.2009 17:05


 С отоплението, както разбрахте, нямахме проблеми. С охлаждането обаче не беше всичко наред. Признавам. Жегите ни съсипваха поне няколко седмици в годината – имахме чувството, че ги беше поръчал класовият враг, за да ни унищожи. Ние обаче се борехме, както можем – правехме течение, пускахме вентилатори, пиехме студена вода и айрян, бира и мастика. Щом наближеше лятото, първата работа беше да се закнижат прозорците. Обикновено слагахме вестници, прикрепвахме ги с кабърчета. По едно време някой измисли картонените щори. Купувахме кадастрон, нарязвахме го на парчета, после рисувахме върху него успоредни линии, режехме през линия, загъвахме образуваните ивици и така ставаше нещо като щори. Хем спираха слънцето, хем през прорезите струеше светлина. По-късно, когато пуснаха алуминиево фолио, сменихме с него вестниците и картоните. Фолиото по законите на физиката отразяваше светлината и сигурно температурата падаше с още един градус, но не решаваше проблема. Аз измислих още един метод за спиране на слънчевите лъчи. Бяха пуснали някакви покривки от шарена изкуствена материя – леко мъхеста, сигурно в другите страни беше за еднократна употреба, но при нашите условия издържаше повече. Точно се местех в нова апартамент с прозорци с двойни стъкла. Отварях ги, между стъклата затисках шарените покривки и се получаваше нещо средно между щори и стъклопис. На цена 3 лева. Истинско произведение на изкуството. Прозорците бяха югозападни и огромни – който е живял в Пловдив знае какво означава това. Внушавах си, че вече съм решил проблема с жегата, но не беше истина. В блока, където живеех, през нощта хората отваряха всички врати и прозорци – много го правят и сега. Отваряха и външните врати и когато се прибирах по-късно минавах на пръсти по дългия коридор и чувах как комшиите си говорят или вече похъркват. Бяхме като едно голямо семейство. Почти като при комунизма. Имаше жешки нощи, когато не издържах и свалях дюшека на земята – с надеждата, че по-хладният въздух, като по-тежък, е  най-близо до пода. Една година прочетох как човек да си направи сам инсталация за охлаждане. Четях и не можех да повярвам – как не съм се сетил досега. Схемата беше съвсем проста – до леглото се поставяше стол, на облегалката на стола се  слагаше вълнен пуловер, ръкавите му трябваше да висят надолу и да влизат в леген със студена вода. Зад пуловера се слагаше вентилатор. И така – вълненият пуловер засмукваше студената вода, тя по ръкавите тръгваше нагоре, а вентилаторът изпращаше въздух, който минавайки през плетката се охлаждаше и така трябваше да стигне до потното ми тяло. Изградих системата, пуснах вентилатора и се опитах да заспя. Дали нещо бях сбъркал, дали нощта беше особено топла, но ефектът беше никакъв. Явно трябваше да се купува климатик. Сигурно всички по-млади читатели са се попитали вече – ами защо не сме си пускали климатиците? Много просто – защото такова животно тогава нямаше. Какво да се произвежда в страните от социалистическата система се решаваше от СИВ – така наречения Съвет за икономическа взаимопомощ. Целта беше да няма разхищение на ресурси. Една страна правеше предимно компоти, друга – компютри. Системата се наричаше „социалистическо разделение на труда”. Предполагам, че СИВ се е събирал през зимата и никой не беше се сетил, че в някои по-топли социалистически земи има нужда от климатици. Тази машинка просто не се произвеждаше никъде. Освен в Азербайджан. Но можеше ли един завод в Баку да задоволи нуждите на световната социалистическа система, простираща се на няколко океана? Отначало си мислих, че става дума за някаква техническа новост, с която светът тепърва се среща. За нещастие прочетох някакъв разказ на Селинджър. В него героят се завръща от Втората световна война, среща някъде из Ню Йорк някакви приятели, кани ги в апартамента си и когато влизат, той се извинява, че вътре е топло. Не бил пуснал КЛИМАТИКА. Става дума за 1945 година. Някъде в края на 70-те години в българската палата на машиностроенето на Пловдивския панаир се появи първият климатик, който досущ приличаше на азебайджанския си събрат от Съветската палата. На пресконференция министърът на машиностроенето обясни гордо, че с братската съветска република започваме „кооперирано производство”. От този момент нататък всяка година ходех на всеки панаир, на всяка пресконференция на машиностроителния министър и задавах един и същ въпрос: - Какво става с кооперираното производство на климатици? Всеки път ми обясняваха, че е въпрос на време – още малко търпение. Климатикът –експонат /той беше един и същ всяка година/ започна да губи търговски вид, малко преди Промяната изчезна съвсем, може би го загубиха, а някакъв нов министър на моя въпрос вече само вдигаше рамене – явно не разбираше за какво става дума.
image
Утешението беше, че целият народ страдаше от жегите равнопоставено. Един жегав летен следобед трябваше да пресека пловдивския централен площад, който беше толкова бял и напечен, че можеше да се използва за събиране на слънчева енергия, с която да се отоплява града цяла зима. В края на площада се издигаше 12 етажният Партиен дом. Прозорците бяха широко отворени и естествено нямаше нито един климатик – даже на етажа на Първия секретар. Мислех си какво ли работят в този момент 12 етажа партийни другари, даже ги съжалих, че трябва в тази жега да са на своя боен пост. Доближих партийния дом, беше адски тихо и се заслушах. Реймънд Чандлър описваше една подобна атмосфера в Бевърли Хилз – било толкова топло и тихо, че се чувало как стържат писалките на продуцентите, с които подписвали договори за милиони долари. Очаквах да чуя как стържат перата на партийните секретари, подписващи поредната директива или възвание към трудовия народ – за ударно прибиране на реколтата, примерно. Само че чух друг звук – странно познат. Нещо като „джагър – джагър” Не можех да поварявам. Това беше звук от хвърлени зарове. На някой от етажите играеха табла. Може би така релаксираха, може би така се бореха с жегата – не знам… Годините минаваха, няколко милиона българи просто не работеха в жегите, губеше се невероятен брутен вътрешен продукт, аз имах чувството, че съм си загубил половината живот, но на никой не му пукаше. В телевизията, където работех, докараха един единствен „ер-къндишън”, американски, / тогава китайците и не бяха чували за това чудо на техниката/, с който охлаждахме едни скъпи видеомагнетофони. За охлаждане на техниката бяха намерили валута, за хората – не. През половин час ходехме във видеопаратната, вземахме си глътка хладен въздух и пак потъвахме в адската пещ на летните следобеди. През юли 81-а, ако не се лъжа, в Пловдив се състоя Световното ловно изложение. Беше страшна жега, а климатик нямаше даже в приемната на Пенчо Кубадински. Едно от главните действащи лица на Изложението беше генерал Русков – председател на Българския ловно-рибарски съюз, съпартизанин на Тодор Живков и негов приятел.. Някои го наричаха „заешкия генерал” Един ден получих неочаквана покана – да направя интервю с Генерала за „Панорама”. В ония години „Панорама” беше най-престижното предаване на БНТ, а да те поканят да работиш за него беше все едно, че си номиниран за „Оскар”. Договорих се с Генерала да се видим в петък на обед и да направим интервюто в пловдивското телевизионно студио. В уречения час на уреченото място до мен спря един голям Мерцедес, от него изскочи генералът, който специално за мен беше дошъл от София и първият му въпрос беше дали в студиото има климатик. С всичкия си акъл казах, че климатик имаме само във видеопаратната. И тогава бившият партизанин се нацупи като холивудска звезда от Бевърли Хилз и каза дословно: - Аз в студио без климатик не влизам! Седна в Мерцедеса и запраши обратно за София. Така изпуснах шанса си да стане елитен български журналист. А може би в България – страната, в която трябваше да си партизанин от отряда „Чавдар”, за да си охлаждаш задника с американски климатик, просто нищо не си заслужаваше усилията. Прибрах се и напук на жегата хвърлих една табла.    image Първата част на този блог може да се намери и на книга - пуснаха допълнителен тираж


Тагове:   климатик,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - just...
24.10.2009 22:16
Добре пишеш, Евгений, чета те с удоволствие, дерзай. :)
цитирай
2. анонимен - Е нали за Л.Живкова имаше климатици,а за народа на кой му пука...
24.10.2009 23:05
Даже и вносни пък-западни.При нея нещо явно не се е тачило бртското азербейджанско производство.
цитирай
3. анонимен - А аз пък имах честта да се повозя на ...
27.10.2009 17:22
А аз пък имах честта да се повозя на тъмнозеления мерцедес на ген. Русков. Ако правилно си спомням, беше модел 600 и нещо, конфискуван от някакви араби. Нещо му беше станало и на Панаира трябваше да го карат при механиците на Мерцедес. По една случайност ме изпратиха да превеждам. Дойде шофьорът на генерала, тропна огромната кола в двора на станцията, където работех. Шефовете ме изкомандваха и аз послушно се качих в колата. После ме върнаха обратно с такси. На другия ден следваше пробен пробег. 160 кв/ч към "Рибката". На третия ден шофьорът пак цъфна с мерчото, пак към Панаира. Генералът беше изпратил дребен подарък на механиците! Представяте ли си, този звяр гореше над 15/100 л. Колежките ме намразиха, а на мен моя нещастен Москвич-408И ми се видя още по-жалък. Социализъм ли, не, мерси!
П.С. А колкото до парното по соца, то имаше две степени: отворено и затворено, което не винаги работеше. Затова беше "руско парно" - за охлаждане отваряш прозореца. :-)
цитирай
4. vmitkov - Аз пък ползвам законите на физиката
21.11.2009 23:08
Тъй като земята е най-големият акумулатор на топлинна енергия, в най-горещите дни преди повече от 20 години спях в една стая, която беше наравно със земята, а отгоре таванът й беше топлоизолиран с дебел слой слама. Така в тази стая през зимата температурата беше винаги минимум 12 градуса по Целзий без отопление, а през лятото - максимум 24 градуса по Целзий без климатик. За сравнение сега с климатика поддържам минимум 25 градуса през лятото, тоест тогава във въпросната стая беше по-прохладно отколкото сега с климатика.

Освен климатика, доскоро 3, а сега само 2 огромни дървета хвърлят дебела сянка върху къщата ми тъй, че и климатика ползвам рядко.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9656915
Постинги: 1117
Коментари: 6489
Гласове: 8698
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031