Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2009 16:18 - ЧАЙКИ И ЗАПОРОЖЦИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 23033 Коментари: 14 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             Едно време да имаше човек кола, не сега. Бензинът беше почти без пари, движението – спокойно, паркоместа – бол. А да си ерген и да имаш кола – то си беше все едно да си Хю Хефнър. Бройките се навъртаха като километраж на кола, която кара с краден бензин. Бай Пешо, стар приятел, който като ерген имал „Москвич 403”, вече не може да си спомни колко мадами е превозил с колата. С една задължителна спирка – в тъмната алея срещу ресторанта „Девети километър”. Говорим за Пловдив – припомням. Първият москвич в града е купен за 22 хиляди лева – спомня си един по-възрастен пловдивчанин. На пазара излязоха и вартбурзи, и шкодички – по 18 -19 хиляди лева. Става дума за онези пари, които трябва да разделим поне на 10. А на витрината на Спортния магазин се въртеше една червена спортна шкода, кабрио – както днес се вика, тогава тази дума не я знаехме. Това чудо, което събираше очите на целия град, струваше малко над 25 хиляди – много пара за онова време. Значи днешни две и петстотин. Постепенно обаче хората ставаха все по-заможни и започнаха да си купуват коли. Търсенето стана толкова голямо, че се налагаше да се чака. Но не на опашка като за банани, примерно. За системата на чакане ще говорим по-късно… Не помня кога започнах да чакам, но през 1979, когато взех книжка, нетърпението ми вече трудно се овладяваше. На всичкото отгоре нямах и половината от цената – вече 5700 за „Москвич”2140, 6100 за жигула първия модел. Приятелите, които вече бяха минали по този път, само се подсмиваха и пророкуваха, че пари ще се намерят. Неповторимият миг дойде много бързо. Бяха пуснали така наречените „дефорсирани москвичи – 2140, с буквата „Д” накрая. Доколкото си спомням бяха намалили мощността на двигателя, но затова пък колата вървеше с най-евтиния бензин. Бяха докарали доста коли наведнъж, чакащите се чудеха дали да рискуват с новата модификация и неочаквано пуснаха колите без ред. Събрах пари от сто места – както днес си купуват бентлита, и рискувах. Успешно. След време се оказа, че това е един от най-здравите модели – могат да се срещнат и днес по улиците. Още не мога да забравя неповторимия руски аромат на салона – впрочем тогава за последен път карах нова кола. Единствено смущаващ беше свежият като ливада зелен цвят на колата, но след като ти дават кола без ред как да избираш. Не бях много доволен от модела, но като ден днешен си спомням моментът на първото удоволствие от покупката. Една вечер валеше проливен дъжд. Излязох от работа, притичах до зеленото чудовище и след секунда вече бях на сухо. Дръпнах смукача и запалих мотора – хвана от първото завъртване. Зарадвах се обаче малко прибързано – трябваше да сложа чистачките. В онова време беше рисковано да си оставиш чистачките без надзор – веднага ги свиваха. Затова ги сваляхме при всяко паркиране. Та се понамокрих малко, докато слагах чистачките, и се върнах обратно. Дъждът се лееше, мокри хора притичваха по улицата, а аз бях на сухо и топло. Колата не само, че ме пазеше от дъжда, но на всичкото отгоре и вървеше! Кеф! Някои мислят, че първият москвич е модел 403, а след него идват идват по големите номера. Всъщност най-напред от масовите серии дойде 407, после 403 и след това 408.
image
Моделът 412, който се продаваше най-много, вече беше съвсем нова дума на техниката. Имаше и един модел ИЖ 2138 – ако не се лъжа, задницата му беше модифицирана, може би за да бъде в крак със световната мода, но всъщност си беше останал пак москвич, само че уродлив. Още по-рано, някъде през 50-те години можеше да се срещне още „Победа”, която после започна да се произвежда в Полша и стана „Варшава”. Както и да й променяха и на нея задницата, отдалече приличаше на немски автомобил от преди войната. Което си беше и така – руснаците бяха прибрали доста техника и технологии от фашистите. Големците караха „Волга”. Колата не можеше да се купи ей така, тя беше само за ведомства. С хромираните си части приличаше на американски автомобил, отпред на капака имаше  еленче, което беше съветският вариант на Spirit of Ecstasy – фигурката на „Ролс Ройс”, или на мустанга на едноименния модел на Форд. Директори, партийни секретари и председатели на ТКЗС-та се надуваха зад перденцата на служебните си волги – колата беше символ на престиж. А след години има позволиха и да си ги купят почти на безценица. Първите мъже на държавата пък се возеха в Чайки. Този клас коли първо се водеха официално ЗИМ, после ЗИЛ. Никога не съм влизал в такава кола, веднъж само надзърнах през една отворена врата и видях, че подът беше постлан с шарено килимче. Единното социалистическо общество започна да се пропуква не защото нямаше свобода на словото, примерно, а защото вече се превозвахме по различен начин.
image
Разказваше се как жената на един партиен секретар пазарувала със служебната кола на мъжа си. Спирала пред някакъв магазин, пълнела чантата, качвала се обратно в колата и след 10 метра отново слизала – за да влезе в следващия магазин. Някой пък се осмеляваха направо да кълнят: „А на тези с чайките да им еба майките!” Социалистическите индустрии се напъваха да създават евтини коли, които да отговорят на повишеното търсене и на все още не дотам повишените доходи. Така се родиха уродливите деца на развития социализъм „Запорожец” и „Трабант”. Що вицове съм чувал за тях, но въпреки това и те си намираха собственици, тъй като се продаваха почти без ред. Изобщо проблемът с колите започна да става идеологически. Не можеше да се скрие какви коли карат хората на Запад, какви ние. Гледахме онзи живот по филмите, на Панаира или на паркинга пред хотел „Тримонциум”. Помня първия „Шевролет” – приличаше на самолет, а един ден се появи даже живо „Ламборджини”/тогава го изговаряхме с „дж”/ – караше го някакъв италианец. Около колата се събра веднага тълпа от зяпачи. Само след минути една от познатите хотелски проститутки цъфна щастлива в колата. Публиката й изръкопляска за постижението. И в този момент май на всички ни се прииска да бъдем курви – само и само да бъдем на нейното място. Една година улицата, по която минаваше международното шосе за Истанбул – тогава Е 5 N, влезе в ремонт и нашата квартална уличка „Чирпан” цяло лято беше нещо като магистрала, свързваща Запада с Изтока. От сутрин до вечер седяхме на тротоара и пред нас като на парад минаваше световното автомобилостроене. А в детските глави кънтеше въпроса: „Защо смотаните турци-гастарбайтери карат фордове /най-вече „Таунус” в този момент/, а бащите ни не можеха да си купят и москвич? Каквото и да ставаше, не губихме надежда, че ще ги настигнем и в автомобилостроенето. След като нашата система създаде първия спътник, роди първия космонавт, конструира свръхзвуковия „Ту 144” и успешно изпита страховити междуконтинентални ракети, би трябвало да създаде нещо по-добро от запорожец. Най-накрая решихме, да оставим нашите талантливи конструктори да се трудят спокойно над нови модели танкове и ракети, а ние да почнем да сглобяваме западни автомобили. Но за тази нова ера в социалистическото автомобилостроене – следващия път.          



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Помня първата кола на баща ми
28.10.2009 16:28
беше се върнал от КОМИ - някъде в началото на 80 те и след няколко седмици на паркинга пред блока цъфна Москвич 412 в същият отровно зелен цвят с червено черни кожени седалки. След две три години го боядисахме червен , но това беше първата кола в която съм се возила / тогава съм била около 10 -12 годишна/ и все още ми навява прекрасни спомени
цитирай
2. анонимен - Сладки спомени
28.10.2009 16:59
На 24 г. взех книжката, на 25 г. - първата кола, Москвич естествено, на старо. Сещате се колко бях щастлива, нали? Повече от година си спестявах заплатата, после теглих заем, получих и родителска помощ и работата стана. Беше червен. Бензинът беше 26 ст., по един резервоар на седмица изразходвах. Бях единствената "другарка", която ходеше на работа с кола. Колко ли са споменавали майка ми. Карах го 13 години. За неволите няма да разказвам, нали не искаме да си разваляме настроението. След него съм сменила 8-9 коли, но никоя не съм обичала толкова. . Поздрави на всички бивши москвичаджии!
цитирай
3. komitata - Аз попаднах на информация за генезиса на чайките...
28.10.2009 17:11
И писах тук:
http://komitata.blogspot.com/2006/03/blog-post_09.html

А накратко - Разгледайте Пакард Патриций и сравнявайте.
цитирай
4. анонимен - не съм карала москвичите на татко,
28.10.2009 17:37
защото нямах книжка тогава. Помня радостта да имаме кола, при това нова.
Първата кола, която карах, беше едно Алеко и още ми е мъчно за него.

Ех, няма ги вече тези времена, когато мъжете лежаха непрекъснато под колите си пред блока, а наоколо комшиите даваха акъл. Много задушевни моменти бяха. :)
цитирай
5. rosidi - как да не опиташ
28.10.2009 17:48
от най-хубавата емоция, първо имах трабант комби, който никога не палеше и след това москвич 412д. Направо скочих две класи нагоре:)))))и москвича не палеше, но пък като запалеше вършеше работа:)))
цитирай
6. анонимен - Лита
01.11.2009 03:10
много ми харесва блога и редовно го следя :)
в настоящия пост много се змях на случката с проститутката и ламборгинито :DD
цитирай
7. анонимен - martin
01.11.2009 09:41
Книжка взех в техникума,С категория.В казармата бях
шофиор и доста се ушлаифах.Парвата година като студент бях на бригада в Стражица.Сбарка ли някои какво ли,но за 40дни работа бях заработил 1400лв.Годината беше 1989.Доста пари.Имах желание да си купя мотоциклет МЗ.След няколко палаткови лагера пред магазините на мототехниката се простих с мечтата си.Мотоциклет втора употреба беше немислимо,виетнамските работници тогава които си заминаваха,брояха баснословни суми.За един симсом брояха над 1000лв.И изведнаж светал лъч.На улицата дето имах квартира един съсед си продаваше москвича 408 за 400лв.Навих се веднага.Имаше малко спънки,тогава не можеше директно да се продава.Ставаше през Мототехника.Които трябваше изяде едно агне и аз бях вече собственик на кола,едва 21годишен.Колко мъки имаше с него немогат да затъмнят радостами.Като ми даваше ключовете сабственика ми каза:Момче васхищавам се на ентусиазна и радоста ти,но знаи че,този Москвич е построил един апартамент и една вила.
Сиреч,раздранкан отвсякаде.Това нямаше значение за мен,бях и кооп такси с него,и какво ли не.Предлагаше ми неограничените си вазможности за уплатняване на свободното време.Но бях щастлив,имах си кола и си беше моя.Купена с мои пари,изкарани с мои труд.
цитирай
8. анонимен - martin
01.11.2009 09:57
анонимен написа:
На 24 г. взех книжката, на 25 г. - първата кола, Москвич естествено, на старо. Сещате се колко бях щастлива, нали? Повече от година си спестявах заплатата, после теглих заем, получих и родителска помощ и работата стана. Беше червен. Бензинът беше 26 ст., по един резервоар на седмица изразходвах. Бях единствената "другарка", която ходеше на работа с кола. Колко ли са споменавали майка ми. Карах го 13 години. За неволите няма да разказвам, нали не искаме да си разваляме настроението. След него съм сменила 8-9 коли, но никоя не съм обичала толкова. . Поздрави на всички бивши москвичаджии!

imei asos1@abv.bg 6te mi bade priqtno da mi pi6ete da razmenim cenni misli i hybavi spomeni za markata
цитирай
9. анонимен - mainata mu na onova vreme
01.11.2009 14:25
mainata mu na onova vreme be gadno dori spomenite vi sa jalki
цитирай
10. анонимен - hotdok
01.11.2009 18:11
онова време беше пълно с хора,сърдечни и безкористни,които те вземаха на стоп,не се страхуваха да ти отворят вратата на дома си и посред нощ,които можеха да ти помогнат ,ако си закъсал с кола или мотор.....изобщо майната ти на теб дето викаш майната на....
цитирай
11. анонимен - !!
01.11.2009 18:29
До № 9 - Абе детенце нещастно,що пишеш коментар,като дори не знаеш за какво става дума тук!Много малко познаваш света още,ако си мислиш,че това ,дето му се радвате сега много, е хубав живот! Накъдето ти вървиш,ние оттам се връщаме!
цитирай
12. gotzageraskov - Поправка
01.11.2009 19:10
ЗИМ (Завод имени Молотова) стана ГАЗ (Горьковский автозавод), т. е. Волга. Стария модел е копиран от Крайслер, а новия - от Шевролет. ЗИЛ 114 пък е наследник на ЗИС 110. Последния е краден от Кадилак. ЗИЛ 114 също е американски дизайн. А преди Москвич 407 имаше модел 402, който беше едноцветен за разлика от 407 и 403. Още по-рано имаше и Москвич 401. Той пък беше Опел Олимпия 1936г. Даже доста екземпляри имаха на блока щамповано орле със свастика със следи от опит за заличаване.
цитирай
13. vmitkov - Не псувайте комунистите,
21.11.2009 23:33
защото се размножават по-лесно.

На снимката: Москвичът е модел 408, но вторият вариант. Първият вариант на Москвич-408 е само с два фара с по-голям диаметър, а този на снимката е с 4 фара и е от по-късно време.

Герасков, ти знаеш ли съветски или дори руски автомобил, който да не е краден или копиран от западен аналог?

Първото ленинско АМО е копирано от френските автомолиби на времето си. ЗИС-совете, ЗИМ-овете и Победите са копирани от американски автомобили, както и Чайката. Камионите Молотовка са копие на Студебейкър от Втората световна война, а камионът ЗИЛ-157 е копие на камион на GM пак от тогава. Първият Москвич е копие на Опел, Жигулата е директно Фиат-124, а най-новата Волга е с двигател на Крайслер като даже не са си дали зор да направят ново купе, а само са променили фасона на предницата на купето за партийни секретари.

Една от малкото чисто съветска, но не руска, а украинска кола, е Запорожецът. Може би именно за това и беше най-скапаният и най-недомислен съветски автомобил.

Друга чисто съветска разработка е второто купе на Волгата. То е предназначено да вози партийни секретари - ниски, късокраки и дебели хора. За това като влезете в една такава Волга и седнете било отпред, било отзад ще забележите, че колата е широка, но мястото за краката е късо - именно защото е правена за късокраки и дебели хора!!!

Но какво очаквате от една нация, която вече 90 години е под комунистическо управление и 80 % са алкохолици.
цитирай
14. анонимен - до автора
15.11.2010 18:27
Изумявам се на неграмотноста на автора, който е допуснал сериозна грешка, въпреки че е живял по онова време. Не може да се говори че "онези" пари трябва да ги разделим на 10, за да съответстват на сегашните. Колко е струвал тока тогава, а бензина, а хляба? Колко струват сега? Колко е била заплатата тогава и колко е сега?
По скоро трябва да умножим по 10...
Един апартамент 80-те години е струвал 6000 лева, точно колкото една жигула. Сега същото жилище струва 10 пъти повече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9655888
Постинги: 1116
Коментари: 6489
Гласове: 8698
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031