Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2009 16:10 - КОЛИТЕ АЛАФРАНГА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 11976 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 01.11.2009 10:26


Най-накрая кандисахме. Някой тайно реши, че автомобилостроенето е по-сложно от ракетостроенето и даде зелена улица на т.н. „кооперирано производство” на леки коли. В резултат на този компромис България започна да произвежда коли алафранга – сключихме договор с „Рено”. Забравихме как във френските автомобилни заводи експлоатират пролетариата и станахме първи приятели с експлоататорите. Производството или по-точно сглобяването започна в Пловдив. Малко по-късно съветските другари се ожениха за капиталистите от „Фиат”, но за компенсация кръстиха града, където бяха новите заводи, на името на  Толиати –най-големия италиански комунист. Слава богу, Пловдив не го прекръстиха на Мориз Торез. На пазара се появиха два модела – „Булгаррено 8” и „Булгаррено 10”.
image
Голямото густо обаче беше спортното  двуместно „Рено Алпин” – и от него бяха сглобени малко бройки. В целия социалистически лагер нямаше по-гъзарска кола от тази.
image
Обикновените рена бяха някъде около 5 500, Алпина беше два пъти по-скъп. Няколко души в Пловдив се уредиха с такива коли и като минеха по улиците, събираха погледите на мадамите. Е, колата беше тесничка, сигурно не ставаше за любовни срещи като москвича на бай Пешо, за който ви разказах миналия път, но тези, които караха такива коли, със сигурност имаха и удобни терени. Една вечер в сладкарницата на Дома на младоженците се бяхме събрали няколко почти абитуриенти и си мечтаехме за „Рено Алпин”. Сексуалният живот беше почти никакъв и си мислехме, че ако имаме по една такава кола, няма да можем да се отървем от мадами. Най-силно мечтаеше Тюлена, който обаче като не можа да осъществи бързо мечтата си, избяга в Америка. Скоро обаче стана някакъв скандал – мисля, че се опитахме да изнасяме Рена-та без позволението на французите и българо-френската дружба угасна. Мечтите ни се насочиха към т.н. „Жигула” – колата беше съветска, но иначе си беше едно към едно Фиат 124 – номер едно за 1966-а. Отначало никой не я искаше тази съмнителна кола, викаха й „жули-гуми”, пуснаха я без ред, който се вреди, вреди се, след което търсенето стана толкова голямо, че и десет години не стигаха да ти дойде редът. Но на тази тема – за реда, казахме, че я оставяме за по-нататък. Жигулата беше официално ВАЗ 2101. Рождената й година е 1970-а. Нещо се размириса обаче около името на колата. Дали защото приличаше на „жиголо”, дали защото на някакъв език това било мръсна дума, но след няколко години колата бе прекръстена на „Лада” И като се заредиха едни лади – „четворки”, „петици”, „шестици” и т.н. Някои още си ги карат. Поляците пък се хвърлиха на „Фиат 125” – т.н. „Полски Фиат”. За времето си беше луксозна и скъпа кола. Фиат 126 обаче беше нещо като италиански вариант на Запорожеца. Румънците се наместиха на нашето място като ортаци на „Рено” и пуснаха „Дачия” – „Рено 12”. Трудно преглътнахме факта, че вместо произведени под тепетата коли, трябва да караме румънски. Разправяха, че повечето били дефектни, че постоянно течало масло и т.н., но и те не се застояваха в складовете. Ние за втори път се пробвахме да правим коли – този път обаче частите, от които ги сглобявахме, идваха от изток. В Ловеч започна производството на Москвичи. Някои казваха, че даже нашите били по-добри от оригиналните, защото ловешките работници по-малко пиели, други обаче залагаха на оригиналното съветско производство. За най-качествени минаваха ладите от „Кореком” – колите за износ изглежда са се сглобявали само от върли трезвеници. По онова време кола свободно, че даже и западна марка, можеше да се купи с долари. Нашите работници в Съветския съюз обаче получаваха някакви бонове в преводни рубли и с тях можеха да си купят само социалистическа кола – без ред. Комшията Марин, който десет години беше по съветските строежи, си купи така „Лада 2105”. Повече от 20 години я паркира на едно и също място, като слезе да пие една бира с мъжете зад блока, не пропуска да хвърли любовен поглед на поостарялата си кола и да каже с влага в очите: ”Ех, друго нещо е корекомската лада!” Около корекомското чудо вече има какви ли не коли, но Марин остава верен на първата си любов. Югосляваните имаха стари традиции в кооперираното производство, то й политиката им беше такава, отвреме на време пускаха от техните „Застави”, след това се появи едно „Юго”, дето даже го изнасяли в Америка, но за съжаление югославяните искаха за колите си долари, така че вносът беше незначителен.
image
Миналия месец бях в Сърбия и установих, че братята още си карат старите коли. От любов към родното ли, от беднотия ли – не знам. Лека полека автомобилостроителите в някои братски страни решиха, че са опекли достатъчно занаята и решиха да конструирират собствени модели. Поляците пуснаха „Полонез”, а руснаците „Лада Самара”. По това време карах зеления си москвич, но редът ми за нова кола наближаваше. Намерих и връзка в „Мототехника” – една мадама обеща да ме предупреди, кога ще мога да си сменя колата. Минаха няколко месеца и един ден ми звънна телефона. Чух в слушалката тайнствен глас: „Шлепът със самарите плува по Дунава”. Не можах да включа веднага, помислих, че става дума за конски самари…след това реших, че по погрешка съм включен в шпионска мрежа и това е някаква парола… Оказа се, че моята агентка в „Мототехника” ме предупреждава, че е време да се отърва от москвича. Цял шлеп със самари плувал наистина по Дунава и новите коли скоро щели да залеят България.
image
Продадох Москвича на безценица, посъбрах още пари и зачаках шлепа. Той обаче не идваше – нито по Дунава го бяха видели, още по-малко по Марица.
Чаках Самарата, както нашите деди са чакали дядо Иван. Други чакаха новия Москвич, трети - новия Вартбург, четвърти - новите Шкоди... Все хубави коли, наши, социалистически. Вече се бяхме научили, още малко щяхаме да ги настигнем и минем нашите класови врагове.
Само че в най-неподходящото време дойде 
10-и ноември 1989 година, така и не дочаках руския шлеп и се наложи да тръгнем на запад – да оберем старите трошки на Европа.
   image            



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Lada 2105
31.10.2009 19:31
През 1988 си купих Лада 2105 от софийския Кореком.Всички коли бяха еднакви на цвят-с черно защитно фолио.След като я измиха се видя, че е хубав цвят-Бордо. Не можеше да се избира цвят-отиваш и купуваш просто кола.Лошото беше,че ме бяха посъветвали да дам на продавача от Кореком уиски и водка за това че ми продава кола, но през лятото на 1988-ма те липсваха из българските магазини, тогава трудно се намираше и обиколих цяла София дойкато ги осигуря.Много се гордеех с Ладичката и най-много с това, че била с карбуратор "Solex"които правел колата много икономична и събирах завистта на приятелите, те явно са имали някакъв обикновен...
Както и да е, Ладичката 2105 я карах точно 12 години без проблеми и у нас и в чужбина и след това янпродадох, сигурно все още е в движение благодарение на карборатор"Solex".
цитирай
2. анонимен - Преди 2-3 години бях в Ниш в коман...
01.11.2009 02:09
Преди 2-3 години бях в Ниш в командировка, идвайки от Македония. С колегата се уговорихме къде да се чакаме и как да се познаем. "Червена Застава" и кръстовището. Да де, но в Сърбия има ли нещо повече от червени застави? Та трая доста, докато се намерим. Добре, че колите като моята и с български номера бяха по-малко...
цитирай
3. анонимен - Не мога да разбера защо се е чакало за ...
01.11.2009 16:27
Не мога да разбера защо се е чакало за нова кола. И колко се е чакало?
цитирай
4. gotzageraskov - Допълнение
01.11.2009 19:33
Забравяш за Фиат 850, които се произвеждаше в Ловеч в 2 модификации точно по времето на Булгарреното и имаше същата съдба по същото време. За Булгарреното - до нашия блок паркира една десетка.
Към №3: тогава се чакаше не само за коли, но и за перални, хладилници, телевизори и др., тъй като живеехме в развития социализъм. Иначе за коли се чакаше докъм 10 години, а за жилище - 20, че и повече. Моят съсед бай Данчо (Бог да го прости) така и не дочака.
цитирай
5. vmitkov - Някъде през 1985 г.
22.11.2009 00:09
един колега, който беше женен за рускиня и като сам съветски възпитаник, реши да си купи Москвич-412 от Кореком срещу рублите на рускинята, пък и понеже колите там били по-качествени - руска сглобка.

И един ден тръгнахме с новия Москвич в командировка за София. Скоро обаче ми стана студено на краката. Като се замислих, забелязах, че ми беше по-студено на десния крак, а като потърсих причината се загледах в предна дясна врата и забелязах, че между нея и предната колона, за която вратата е окачена имаше един пръст луфт и направо се виждаше пътя през процепа. Като обърнах внимание на колегата за този груб дефект, се оказа, че същият луфт го имаше и лявата предна врата. И чак тогава забелязах, че колегата държеше куфарчето си между себе си и вратата, за да не му духа.

Малко след тази случка колегата направи рекламация в Корекома, който се намираше на баира между двата квартала на гр. Бяла, и си взе друг Москвич.

След време с още по-новия Москвич пак тръгнахме в командировка за София. И тогава при скорост 80 км/ч и нагоре забелязах доста мощна вибрация на купето. Накарах колегата да пусне колата по инерция, после го накарах при тази скорост дори да изключи двигателя - вибрацията си оставаше. Заради ниската честота на вибрацията направих извода, че карданният вал не е балансиран добре. Между впрочем нищо съветско, което се върти никога не е било добре балансирано. После не зная колегата дали е правил нова рекламация на Москвича си. Но неговият извод за качеството на руските сглобки явно не беше верен.

Само за сравнение по повод на сглобките ще добавя, че преди доста години един мой братовчед си купи 14-годишно Булгаррено-8. Това беше първият му автомобил. Един ден забелязах, че която и врата да отворя (при положение, че автомобилът е спрян на хоризонтален участък от пътя) и я пусна без да я засилвам тя се затваря сама с леко щракване. От където и да се погледне едно такова Булгаррено и да се сравни с Москвича, Булгарреното си беше за предпочитане - возеше по-меко, харчеше по-малко, беше по-надеждно. А продажбите му в чужбина без разрешение бяха номер, за да се оправдае пред народа спирането на производството му, понеже "братята" съветски другари ни бяха натиснали да спрем нашето производство, за да купуваме техните боклуци.

Понеже имам личен опит и наблюдения и с други наши производства, стигам до извода, че фалирането на българските промишлени предприятия беше в голяма степен по инициатива и с помощта именно на съветските другари като този процес не започна след 1989 г., а доста години преди това именно чрез спиране на родни технологии и въвеждане на стари съветски технологии на мястото на нашите, които тогава бяха по-модерни от съветските.

Примери - много:
Първият български телевизор Опера, който все още можете да видите в предаването на Димитър Цонев по БНТ-1 беше по-надежден от съветския Рубин-102, макар че бяха направени по една и съща принципна схема.

Първият български транзисторен приемник Ехо беше далеч по-качествен от много по-късни съветски радиоприемници от този клас.

Първият български портативен телевизор София-31 беше далеч по-качествен и по-модерен от аналога му Юность.

Първите български цветни телевизори от среден клас Велико Търново и от висок клас София-81 бяха далеч по-качествени от произвежданите по същото време съветски телевизори.

Ако военните ни заводи произвеждаха изделия, които са наши собствени или модернизирани от нас конструкции, всичките тези изделия бяха по-качествени от съветските им аналози - и автомат Калашников, и радиоизотопните измерителни прибори, и модернизираните съветски радиостанции.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457914
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031