Много хубаво го беше казал другарят Георги Димитров: „Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Благодарение на тази дружба бензинът беше 26 стотинки, а по плажовете ни бе пълно с групи игриви рускини. Консервните комбинати работеха на пълна мощност, влаковите композиции с наши консерви се разминаваха със съветски вагони, натоварени с дървен материал от Коми. Още от деца бяхме закърмени с прекрасни детски книжки: ”Защончо”, „Чичо Стьопа”, „Тимур и неговата команда”… Любим писател ми беше Аркадий Гайдар, а когато станах пионерче и трябваше да решим дали отрядът ни да се казва „Митко Палаузов”, аз станах и направих контрапредложнеие: „Павлик Морозов!” Другарката ме погледна с широко отворени очи и за пръв път в живота си разбрах, че съм уличил десятката. Може би за награда тутакси бях избран за отряден председател на пионерски отряд „Павлик Морозов”. Сигурно на днешното поколение това име не говори нищо. Става дума за момче-герой от времето на съветската колективизация. То въстава срещу баща си – кулак, информира съветската власт за антинародните му действия  и в крайна сметка намира смъртта си в класовата борба. За съжаление колективизацията в България вече беше завършила и не ми се удаваше да повторя буквално подвига на моя кумир. Но се стараех да направя, каквото мога. Два пъти информирах другарката учителка за едни поразии на наши съученици, очаквах да ме обявят за герой, но съучениците започнаха да ме гледат накриво. По време на перестройката някой написа, че всъщност Павлик Морозов не е бил дете-герой, а просто малък доносник. Четях новите теории на перестройчиците и ми се плачеше. Ако наистина е било така, кой ще ни върне детството? Искрено мечтаехме и у нас всички деца да бъдат щастливи и да ходят през лятото в пионерския лагер „Артек”. Някъде към 57-58-а година бащите на другарчетата ми тръгнаха един след друг за Москва – на „обмяна на опит”, всички се върнаха с едни и същи подаръци: на първо място диапроектор за прожекция на картинки от детски приказки на екран. Дойде ред и на баща ми, той обаче се върна без електрически диапроектор, а с някакъв по-примитивен – дето се гледа срещу светлината и то само от един човек. Освен това вместо филмчета с приказки ми донесе документалния разказ „Строителството на Волго-Донския канал” в две части. По-късно започна да се говори, че героичните строители от снимките всъщност били политически затворници. То отишъл тате в „Детский мир”, но точно преди него минала друга българска група и изкупила всички истински диапроектори и всички филмчета с приказки. Беше ми мъчно, но простих на баща ми. Скоро след завръщането му обаче стана нещо, което не можах да простя. Няколко вечери поред в къщи идваха гости, за да чуят какъв е животът в братската съветска страна – животът, който скоро щеше да дойде и у нас. Играех си на пода и слушах разказа заедно с големите. Баща ми описваше пътуването с влака, минавали през някакви села и – о, ужас, къщите там били като „бараки със сламени покриви.” Вдигнах поглед като ужилен: баща ми даже беше сбърчил нос като човек докоснал се до нещо неприятно. Нещо подобно правят добрите пиячи, когато подушат, че са им налели менте. Не можех да повярвам. Или баща ми лъжеше, или нас ни лъжеха в училище. Не можех да намеря отговора, но усетих как някакво непознато чувство започва да ме изпълва. Сигурно това е било същото чувство, което е обладало моя кумир Павлик Морозов, когато е разбрал, че баща му е кулак и крие житото от съветската власт. В този момент мразех баща си. Може би трябваше да кажа на другарката, какво съм чул? Разпитвах другарчетата си дали и техните бащи са им казвали нещо подобно за живота в Съветския съюз, но те само вдигаха рамене. Реших, че баща ми нещо не е довидял и се опитах да му простя… Бях в шести клас, когато в коридора на училището опънаха транспарант: „Днешното поколение със сигурност ще живее при комунизма. Н.С.Хрушчов”. Някъде по това време излетя и Гагарин. Когато първият космонавт дойде в Пловдив, целият град излезе на улиците. Очевидно бяхме избрали правилния път – навеки със СССР. Посрещнахме и Хрушчов – „най-големият приятел на България”. След няколко години дойде и Брежнев – сега той се оказа най-големият ни приятел. Тодор Живков постоянно повтаряше, че България е поела курс на „всестранно сближаване с великия Съветски съюз.” Наричахме я още „великата Съветска страна”, „първата в света държава на работниците и селяните” и т.н. Пак баща ми каза една вечер, че бил на някакво общоградско събрание и там Тодор Живков или някой друг важен другар  казал, че „целта е ясна – федерация или конфедерация със Съветския съюз”. Този път не го намразих – направо се зарадвах. Щяхме да бъдем част от най-великата страна на земното кълбо. До един си пишехме с непознати другарчета от СССР – моето беше от Тюмен. Някои връстници побързаха да осребрят дружбата и измолиха непознатите другарчета да им пратят часовничета. Тогава СССР беше за нас страната, в която часовниците ги раздаваха едва ли без пари. Аз обаче останах идеалист и не поисках нищо. Четяхме вече книги за по-възрастни: „Повест за истинския човек”, „Съдбата на човека”, „Как се каляваше стоманата” и безброй приключенски и шпионски повести и романи. Лев Шейнин, Роман Ким, Анатолий Рибаков, Алексей Толстой…После стиховете на Маяковски и Есенин. Онези с часовничетата отидоха да учат в Английската гимназия, аз обаче се записах в Руската. Първата книга на руски, която си купих, бяха избрани стихове от Маяковски. Прибрах се вкъщи, седнах на един стол в кухнята и започнах да сричам. В това време  майка ми миеше пода и трябваше да си вдигна краката. В тази поза разлиствах току-що купения том и възторжен четях:                       Ешь ананасы, рябчиков жуй,                       Твой день последний приходит, буржуй! И докато разсъждавах върху неминуемата победа на пролетариата над буржоазията, мама лазеше по пода с парцал в ръка. Световната революция трябваше да започне на чисто. В петък започнахме с удоволствие да гледаме съветска телевизия, от три филмови премиери седмично минимум една беше на съветски филм, нямаше вестник, в който да няма материал за дружбата…. Така всеки ден се срещахме с прекрасни хора и в нас продължи да прониква желанието да живеем по същия начин. Наричахме го „съветският начин на живот”. Ние, българите, обаче се дърпахме на инат и в крайна сметка много от нас взеха от този живот само пиенето на водка. На 7 ноември излизахме на манифестация и славехме Великата октомврийска социалистическа революция, носейки портретите на членовете на съветското Политбюро. За последен път я чествахме на днешния ден преди 20 години. През 1979 –а излетя и първият български космонавт – заедно със съветския си командир. Като че ли мечтата да станем едно истинско семейство вече ставаше действителност. Малко след това обаче от Западен Берлин си дойде братовчедка ми Дочка заедно с мъжа си – изселник от Съветския съюз. Човекът от няколко години живееше на Запад и сега за пръв път се връщаше обратно през Желязната завеса – макар и за малко. Събрахме се роднини, братовчедката  мушна някаква банкнота в ръката на мъжа си и го изпрати до близкия кореком да купи нескафе, датски бисквити в кръгла метална кутия, тоблерони и нещо за пиене. Човекът се забави повече от час, започнахме да се безпокоим, но все пак донесе покупките. И започна да обяснява как отишъл в корекома и поръчал на руски – един път, два пъти, три пъти…Продавачките упорито не му обръщали внимание. Само го поглеждали презрително. Чак когато проговорил на немски, те тутакси се усмихнали и го обслужили. -         Че нали ние, българи и руснаци, сме братя? – чудеше се човекът. Нещо се беше променило. Очевидно вече не братската дружба, а валутата на нашия класов враг беше станала необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество. …Сега, като се сетя за детството, се усмихвам с умиление, но без да искам бърча нос. Вчера срещнах един приятел от махалата, не бяхме се виждали цяла вечност и едвам се познахме. Спомнихме си това – онова, приятелят по едно време се втренчи в лицето ми и каза, че правя същите физиономии като баща си…      

Бяхме в шести клас и всеки си имаше "непознато другарче" от СССР. Моето ми изпрати в писмо две вътрешни страници от вестник "Октомврийче" с цветна снимка на Гагарин в униформа и с червена връзка. Беше преди Гагарин да дойде в България. Представяте ли си, цветна снимка! Помня, как баба ми гледаше снимката замислено и каза: ми, че той е момче". Помня го и когато дойде в Пловдив и всички ни бяха строили на главната, и еуфорията. А майка ми разказваше, че когато съм била в първи или втори клас и тя милата се е оплаквала от нещо, аз съм й казала убедено, че "като дойде комунизмът няма работиш и т.н.". Боже, колко са ни промивали мозъците!
Апел към милите млади хора, които питат какво е това да чакаш за кола и защо си спомняме с носталгия за онова време? Носталгията е по отминалата ни младост, съжалението е, че възможностите на новото време дойдоха за нас малко късно. А хуморът ни е френския хумор: присмей се на себе си, за да не ти се присмиват другите... Лека нощ! Б.

Спомних си за корекомите и чак сега осъзнах, че те всъщност убиха вярата в комунизма. Израз на "вярата" в комунизма беше курсът на долара - официалният 0.94 лв/$ и неофицалният 3.00 лв/$.
Спомням си по колко лева вървяха "тавите" на любимите рок групи - 20-30-40 лв/бр. - колосална за времето си сума (200 лв средна заплата), но с удоволствие давана от запалените по западната музика тинейджъри.

Ами ако го нямаше тоя преход? Понеже без да искаме все вкарвахме челния западен опит, ама по някак си изкривен начин, чудно какви ли щяха да бъдат родните риалити шоута. Сървайвър от Белене, Биг Брадър от апартамент избран на случаен принцип...и Стани Богат от окръжната централа на БКП :)

Спомням си за оня, дето прескочил през щанда в Кореком и поискал политическо убежище...

Спомням си, през 84 или 85 (бях 6 клас) казах на баща ми, че Георги Димитров ми е баща. Така ни бяха казали в у-ще...Беше есен и той тъкмо трябваше да ми купува зимно яке...Познайте...каза ми Г.Димитров да ми купел яке като ми бил баща и цяла зима мръзнех с миналогодишното си яке, което разбира се, ми беше малко...Тогава за първи път разбрах, че нещо не е наред и свързах социализма с липсата на комфорт...

знаеха, че детски мозък най-лесно се промива. мен са ме пращали даже в ястребино, на пионерска школа един месец. там с автомати калашников (с изпилени дула, де) давахме караул - това деца 5-6 клас! като ти повтарят едно и също нещо, накрая вземеш, че повярваш - особено като си младо и зелено.
после ми дойде акъла де, като пораснах.

Да,така и правим,присмиваме се на себе си,за да не ни се смеят поколенията.Наистина надеждите бяха други,а сегашната насталгия е по младостта ни,а не по отминалото време.Тогава бях на 24-ри,а дъщеря ми се роди 12 дни след 10-ти.Сега е долу-горе на тази възраст и се радвам,че не знае почти нищо за тези 45 години,а аз работя здраво...,но не в България,не защото не искам,а защото не ми изнася.Радвам се,че работя с тези деца на демокрацията!Те са прекрасни и съм убеден,че няма да се присмиват на себе си,като нас.............

статия и още по -сполучливи коментари. :) Наистина,носталгията ни е по изгубеното време и пропиляните възможности.А имайки предвид и следващите 20 години-на изгубеното време и пропиляните надежди,нещата не изглеждат много добри за нашето поколение.Да сме живи и здрави пък!

имаше такъв виц:

- Глей ги западняците още не са ни превзели а вече си строят магазините...

Анатолий Рибаков - какво сте чели от него в онези години. Мисля че стана популярен чак през Перестройката с антисталинския "Децата на Арбат".

Между другото и Павлик Морозов май не е бил въобще пионер /в селото не е имало пионерска организация/ и май не е такъв Юда, какъвто го изкарват. Баща му е бил доста неприятна фигура /побойник, изоставил семейството си заради друга жена/ и дори да приемем, че самият Павлик е "виновен", то извергите са убили и съвсем невинното му братче.

Рибаков имаше през 50-те години две много популярни и у нас книги - "Кортикът" и "Бронзовата птица". Поне едната от тях е сред избраните съветски приключенски романи на всички времена.

В момента слушам Мая Манолова по RE-TV ...Няма оттърване от тези боклуци, те си живеят във времето на Павлик Морозов

Да, прав сте. Децата на демокрацията са добри. Нека да е така и нека онова минало да остане за тях само в историята. Но те също ще се самоиронизират, когато погледнат 30-40 години назад в собственото си минало. Помните ли, имаше един израз "щастлив като глупак". За мен това е в основата на развитието - неудовлетворението от постигнатото. Винаги е могло да бъде повече, нали? Този стремеж и по-малкото пречки, които днешните млади имат пред себе си са важни.

Носталгията не е само по отминалата младост!

И сега с най-голямо удоволствие бих пил резлива боза вместо съвременната с изкуствени консерванти и подсладители, от които винаги получавам киселини.

И сега бих пил нектар от истински плодове заедно с пулпа вместо изкуствените пуншове и уж натурални сокове, които съдържат само изкуствени оцветители, ароматизатори и подсладители, които винаги разпалват жаждата ми още повече именно заради съдържанието на изкуствените химикали в тях.

И сега бих ял с най-голямо удоволствие прясно овче или козе сирене с пресни и сочни домати, ама вече няма кой да ги произвежда.

За пръв път от много години насам това лято съпругата ми донесе малко такова сирене и малко кашкавал, направени от една нейна ученичка-задочничка, която си живее на село и си има крава и кози.

За пръв път от много години това лято ядох салата от истински сочни домати, отгледани от майката на едни мой приятел в слънчевата градина на село.

Невероятен вкус, който всеки съвременен човек трябва да опита, за да осъзнае какво сме загубили като сме се отворили за западните технологии.

Или както преди десетина години един нашенец написа в Интернет за Америка: "Тук, ако не прочетеш на етикета какво ядеш, не можеш да познаеш по вкуса какво всъщност ядеш."

Та най-вече по това е моята лична носталгия. Иначе е добре, че телевизорът ми е цветен от най-високо качество, но лошото е, че по него ми предлагат шоуто на Слави със Слави, Пълна лудница по БТВ какъвто искат да направят живота ни и какъвто вече е станал в по-големите градове на страната.

Единственото истински хубаво нещо на съвременната цивилизация всъщност май са само комуникационните технологии - Интернет и безжичната телефония.

informaciiq

Съгласен съм по принцип, но все пак не идеализирай нищо друго, освен младостта. И понеже тук спомените са на човек 4-5 години по-млад от мен, аз също ще го подкрепя, а на милеещия за изобилието на онези години, цитирано от Митков също имам известна, макар и с резерви подкрепа. Помня, на ул."Гладстон", близо до сегашния Дом на техниката, на ъгъла на следващата, в посока към бул."Руски" пряка, не й помня името, имаше месарски магазин. Пращаха ме за колбаси. Било е 1954-1955 година. Помня как докарваха пресните колбаси. Леберкезът вдигаше пара, а топлите кренвирши бяха истински телешки!Още помня вкусът им. Лебервурст, леберкез- пресни и истински. А пазарите на Пловдив от онези години? Понеделник-пазара, Четвъртък-пазара и Събота-пазара. Ходех с майка ми и обикаляхме за да избираме от прочутото изобилие на пловдивския край. Колко сортове череши, ягоди, круши. Ами БОЗАТА! Помня работилница на албанци, в центъра на улица "Тракия"! Тази боза, истинската, съществуваше максимум до 1960-62 година. Помня как я пиехме жадно след излизане от Централната баня срещу вече построения хотел "Тримонциум". На отсрещния тротоар, срещу банята имаше малка сладкарничка. Всичко това обаче е повече носталгия. Реалността обаче, беше друга. Бавно но сигурно, създадените ТКЗС и после АПК, селското стопанство като цяло, вместо напред -отстъпваше назад и все по-назад. То неизбежно се сгромоляса поради своята исконна несъстоятелност като съществуващо безпрецедентно в световната практика. И се срина неизбежно, заедно системата. Именно в тази част не съм съгласен с В.Митков и неговата носталгия по соцромантиката. "Социализмът се оказа недоносче"- каза го първият човек на партията и държавата на последния конгрес- 13-ият...Спомени, спомени. Никой не избира кога и къде да се роди, но аз се радвам, че беше в Пловдив, град от който съм далеч, но който завинаги остава в сърцето ми. А за разлика от В.Митков не страдам по соца, който съвсем не си е отишъл и няма изгледи да си отиде скоро време...

<img>http://esenin-sergej.ru/images/header.jpg</img>

Сергей Есенин умер при допросе
Всех следов преступления чекистам скрыть не удалось

Так утверждает Николай Николаевич Браун, поэт, общественный деятель, бывший политзаключенный. Недавно им были проведены два авторских вечера памяти поэта «Есенин в единоборстве с веком. Жизнь и смерть. Только факты». После увлекательного рассказа, где некоторые факты были обнародованы впервые, Николай Браун исполнял свои песни на стихи Есенина. Побывав на одном из этих вечеров, наш корреспондент встретился с Николаем Николаевичем.
— Николай Николаевич, вы считаете, что Есенин умер при допросе?
— Да, точнее — в результате пыток при допросе. Именно к такому выводу пришел мой отец — известный поэт Николай Леопольдович Браун, лично знавший Сергея Есенина. В декабре 1925 года он вместе с другими писателями выносил его тело из гостиницы «Англетер».

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/biografiya_6.php>сергей есенин биография</a>

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/foto.php>фото есенина</a>

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/text/stihi/1925/1925-53.php>есенин куры</a>

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/imazhinizm.php>есенин и имажинизм</a>

<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#1784>payday loans online</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#9123>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#19670 payday loans online

<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#12385>payday loans</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#3338>payday loans</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#16607 payday loan

<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#20658>buy viagra</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#3184>viagra online</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#12782 generic viagra

If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#8809 - levitra 10 mg, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#7284>levitra online without prescription</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#5410 online

<a href=http://ordercheapcialishere.com/#drwaw>buy generic cialis</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#hufxi >cialis online without prescription</a> , http://ordercheapcialishere.com/#glldv buy cheap cialis

<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#bcema>viagra 100 mg</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#vprqu >cheap generic viagra</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#rnqbl viagra 200 mg

<a href=http://orderkamagranow.com/#bnsof>buy kamagra cheap</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#xqozc >kamagra 100mg</a> , http://orderkamagranow.com/#xejge kamagra soft

<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#9629>cialis online</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#20804>buy cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#19829 generic cialis

<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#6842>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#1516>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#15685 payday loans

<a href=http://orderlevitrahere.com/#nrbkx>levitra 10 mg</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#odpsn >cheap levitra online</a> , http://orderlevitrahere.com/#cbnhs buy levitra

<a href=http://kamagrastorehere.com/#nhmtr>kamagra online</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#nexxq >cheap kamagra</a> , http://kamagrastorehere.com/#gpgvc cheap kamagra

<a href=http://levitrastorehere.com/#urxps>buy levitra</a> - <a href=http://levitrastorehere.com/#pbdee >buy levitra online</a> , http://levitrastorehere.com/#djljd levitra online

<a href=http://cialisstorehere.com/#cpsex>buy cialis</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#jkkgr >generic cialis</a> , http://cialisstorehere.com/#qdrca buy cialis

<a href=http://viagrastorehere.com/#yljkt>buy viagra online</a> - <a href=http://viagrastorehere.com/#xguir >cheap viagra</a> , http://viagrastorehere.com/#tjplp buy viagra online

Много хубав материал, благодаря на автора!