Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2009 14:04 - ВРЕМЕТО, КОГАТО ПЛОНДЕРИТЕ БЯХА САМО ДЕТСКИ ИГРАЧКИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 21560 Коментари: 34 Гласове:
14

Последна промяна: 20.12.2009 14:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Едно време през зимата навън беше студено, а вътре – топло. Сега все по-често става обратното. Нямаше парно, нямаше климатици, печката „Лъч” я нямаше даже. Избите бяха пълни с въглища, на които още викахме кюмюр, и със старателно подредени дърва. Трябваше да се намери само малко борина и спокойно да се зачакат студовете. Декември беше месецът на голямото чакане за децата. Чакахме снега – заради пързалките, чакаме зимната ваканция и най-вече чакахме Новата година заради подаръците. Тогава Коледата си беше още през януари и почти не й обръщахме внимание.  До Бъдни вечер подаръците бяха вече раздадени, сурвачките се бяха проскубали, а баклавата и мръвките – изядени. Някакви циганчета се опитваха на 6-ти януари вечерта да тропат по вратите, да пеят песни, възхваляващи свети Василий, и да ни сурвакат, но ние ги прогонвахме – като че ли бяха зли демони, опитващи да ни върнат към един отречен вече свят. И днес не мога да си обясня с каква лекота тогава се бяхме простили с Коледата, а след това как бързо си я върнахме. Днес замяната на дядо Коледа с дядо Мраз ни изглежда комична, но тогава това си беше нещо съвсем естествено и мина без никакви драми. Дядо Коледа ни изглеждаше като някакво изкопаемо, като египетска мумия. Докато Дядо Мраз беше старецът „най-добър и благ”, който носеше подаръците. И днес си го знам със съветското име и не мога да му кажа дядо Коледа. Най-важният през месец декември магазин също носеше съветско име – ДЕТМАГ. Още в началото на месеца родители и профсъюзни активисти нападаха щандовете и за броени часове изпразваха рафтовете. След това идваше периодът „чакаме стока”, а когато стоката пристигаше, следваше ново нападение. Споменавам профсъюзните активисти, защото във всички предприятия се уреждаха новогодишни тържества с подаръци. Някъде родителите предварително носеха подаръците – опаковани и надписани, на други профорганизацията намираше пари и купуваше на всички каквото намери. По-богатите организации наемаха артисти за дядо Мраз, по-бедните разчитаха на собствени кадри. Вече съм забравил имената на повечето колеги на баща ми, но на тези, които изпълняваха ролята на щедрия старец – Гого и доктор Станков, още ги помня. Родителите предпочитаха да инвестират в нови дрешки и обувки, но колкото и да съзнавахме, че такъв подарък е полезен, вече се бяхме разглезили и предпочитахме играчките. Тогава нямаше и една стотна от днешните играчки, но радостта ни пък беше сто пъти по-голяма от радостта на днешните преситени деца. Най- скъпите подаръци бяха колело и детско влакче. На витрината на един от детските магазини в Пловдив имаше такова влакче, което струваше космическите 42 лева. Дали изобщо не се продаваше или просто нямаше кой да го купи, но то стоя като че ли с години. Мисля, че беше производство на ГДР. След години пуснаха и съветски пластмасови влакчета, много по-евтини, купих на дъщеря ми и като всеки родител с нереализирана детска мечта седнах да си играя. Уви, нито влакчето беше влакче, нито меракът ми беше същият. За децата на тогавашната „средна класа” върхът беше да получиш подарък истинска футболна топка. Цената беше 6,60. Чичо ми и стринка ми направиха една година този мечтан подарък. Трябваше да си намеря и губерка, защото тогава топките бяха с връзки, и помпа. Вътре се слагаше плондер, надуваше се, после с губерката се промушваше кожена връзка, следваше яко пристягане - докато процепът се затвори. Топката първо беше жълта и миришеше на кожа, после я лъскахме с вакса и замириса  естествено на вакса. От тогава остана тази прекрасна дума „плондер” – нещо, което се надува, после се пука, трябва да се лепи… Лепенето на плондер също беше тънка работа. Също като това днешен политик да почне да се надува, да изпусне някоя глупост и да се гръмне, след което пиари и съпартийци да започнат да търкат с шкурката, да мажат лепилото и да натискат лепенката, докато спре да издиша. Масовите подаръци не бяха по-скъпи от 2-3 лева. А детските книжки бяха направо стотинки. Най-хубави бяха приказките с илюстрации на Вадим Лазаркевич. Той рисуваше така животните, че човек не можеше да не заобича Заю Баю, Кума Лиса, Кумчо Вълчо и не на последно място любимата ми „работна Мецана”. Човекът вършеше повече работа за възпитанието ни, отколкото днес целият канал „Анимал планет”. Имаше обаче един друг художник, мисля, че беше Зидаров, който рисуваше едни грозни хора и направо разваляше книжките. Бързо се развиваше куклопроизводството. На мястото на домашно направените кукли се появиха фабричните с твърди глави. Отначало бяха от някаква твърда тънка материя, нещо като „целулит”, лесно че чупеха, но момичета продължаваха да се правят, че не забелязват грозните дупки в главите и още дълго време не се разделяха с любимия подарък. След това дойдоха куклите, които като се накланят, и примигват. Наричаха ги „спящи кукли”. Смятахме, че оттук нататък вече няма какво да се направи повече, но след като появиха куклите,които казват „мама”, разбрахме, че пред прогреса няма граници. Първите говорещи кукли ги носеха работниците, които се връщаха от Съветския съюз. От Запад обаче отвърнаха на удара и пуснаха „Барби”… По-нататък не помня как са се модернизирали куклите, тъй като навлязох в периода,  когато мечтите ни вече бяха завладени от игри от типа на „Чичо Доктор” на живо. Иначе класическият „Чичо Доктор” си беше кутия с някакви лекарски принадлежности. Игрите в кутия си бяха класически новогодишен подарък. А най-голямата класика си беше „Не се сърди човече”. Толкова беше популярна тази игра, че се наложи да се конструира „Не се сърди човече за шестима. По едно време много модерна стана играта „Лудият пумпал”. Става дума за картонената игра, защото имаше и ламаринени пумпали, които се „помпеха” със страшен шум, но след това издаваха прекрасно свистене. Имаше и някакво „лото”, на което играеха и възрастните. Малки и големи се захласваха на някаква игра – смисълът беше кой първи ще покрие картонче с изписани цифри. Дървени пулове с цифри се слагаха в една торбичка, после се вадеха и който си чуеше номерчето се обаждаше и го слагаше върху картончето. Играта беше толкова популярна, че ако влизаше в семейството като новогодишен подарък, някъде към Атанасовден торбичката вече ставаше толкова мръсна от употреба, че придобиваше цвета на чувал с картофи. Друга семейна игра бе „Черен Петър”. Загубилият трябваше да пее, рецитира или да реве като магаре. Така се развиваше и нещо като художествена самодейност. Несбъднатата игра от картонената фамилия бе „Монополи”. В целия град сигурно нямаше повече от три такива игри – и то донесени не от Съветския съюз. „Монополи” развиваше капиталистическо мислене и играещите рискуваха да попаднат под вредно влияние. В края на 50-те години се появиха количките, които се навиваха с ключ или се задвижваха с роторни двигателчета. Голяма радост. Лесно се разваляха – бащи и деца после с часове ровичкаха с отверките, но рядко възстановяваха машинката. В края на 80-те години един директор на предприятие за детски играчки започна да купува и лицензи за електронни игри, за пръв път на екран можехме да се „надбягваме”, но се оказа, че българските батерии са твърде слабички и след една-две игри трябваше да се купуват нови. Анимационно кино също започна да създава любими детски герои. В сливенската фабрика „Сините камъни” започнаха да правят розови пантери, които вървяха като топъл хляб. Започналото разоръжаване се отрази на съветската военна промишленост, която вместо ракети и радари започна да прави първите електронни игри с набиране на точки – някакви патки снасяха яйца, вълкът си играеше на „ну погоди” и не помня какво още. Игрите идваха в големи дървени сандъци – опаковани като противотанкови ракети. Само дето не бяха покрити със смазка. През 1990 –а обаче се появиха първите китайски играчки, те ставаха все повече и повече и започнаха да изпреварват детските мечти.
Което обезсмисля празниците... 
   



Гласувай:
14



1. анонимен - Sisound
20.12.2009 14:54
Taka si beshe,samata istina,malko igrachki ,no mnogo radost,istinska!
цитирай
2. анонимен - браво Г-н Автор,
20.12.2009 15:02
Споделям вашите спомени и размисли.Също и корекомското яйце; сп.пиф; всичко от ГДР; бананите - зелени,които след 14 дни придобиваха бледозелен "вкусен" цвят (ако бяха останали),както и Балантаинс,100 гайди, Смуглър хехе ...
Поздрави!
цитирай
3. анонимен - Чудесно!
20.12.2009 15:37
Чудесна статия! Наистина - имахме млако играчки но пък бях апо-здрави, пък и по-смислени сякаш, подтикваха ни да мислим, да измисляме, да съобразяваме и да си въобразяваме. А съвсем наскоро прочетох в някакъв американски форум по друга тема, да се споменава почти същото: човекът си спомняше как преди 20-30-40 години си е купувал много по-качествени и трайни "неща", а сега всичко е произведено в Китай и е еднодневка и никой нищо не цени. Така постепенно се обезценяват и празниците, и културата, и емоциите. И изглежда на твърде много места по света е така.
цитирай
4. анонимен - Ееех, върнах се
20.12.2009 16:14
в моите детски години! Напълно съм съгласна с автора за Вадим Лазаркевич - и до сега не съм видяла по-добри илюстации от неговите. Искам да добавя един интересен подарък от онова време - прожекционен апарат, ръчен. Филмчетата с приказки се продаваха в книжарниците, прожектираха се като диапозитиви на стената, за екран служеше закачен чаршаф - идилия!
цитирай
5. pilcho - Father Frost
20.12.2009 18:50
е на английски. Дядо Мраз си го е имало още преди да изобретят дядо Коледа. Пък аз така и не разбрах какво е общото между Рождество Христово и Коледа - освен, че са по едно и също време.
Поздравления за поредното увлекателно четиво!
цитирай
6. анонимен - Пак ме върнахте в детството :))
20.12.2009 23:28
Следя с интерес блога Ви. Пишете много интересно и увлекателно. Не мога да си обясня само едно, как си спомняте толкова много подробности. Мисля, че сте си водили дневник. Но това няма значение. Аз се сетих за моя МЕЧО, който ръмжеше, когато го наведеш. Имах и вървяща кукла от СССР. Желая Ви успех и чакам с нетърпение следващия Ви разказ. И Ви поздравявам с настъпващата Коледа и Новата 2010 година.
цитирай
7. анонимен - Lestat
21.12.2009 10:28
Чудесен блог :)
цитирай
8. rpatel - Ех, мили детски спомени! Аз съм р...
21.12.2009 11:04
Ех, мили детски спомени! Аз съм родена в началото на 80-те, обаче и моето детство беше горе-долу такова! Леле каква радост беше когато леля ми донесе от Съветския съюз първата електронна игра, точно с Вълка и яйцата беше. Ами строителите? Колко часове сме прекарали с дядо да строим къщички с него! За любимата кукла с пласмасовата глава да не говорим. Още си я пазя, нищо, че отдавта са й блокирали очите и вече не спи когато я сложиш да легне. А за "Не се сърди човече" и Черен Петър да не говорим. Тях играех са мама и с баба, а малко по-късно и със сестра ми. Благодаря ти! Направо ме върна 20 години назад във времето!
Вярно, магазините бяха празни, но пък ние децата не се интересувахме от това, нали си имахме ново влакче! Него получих сравнително късно, но пък радостта беше неописуема и още се чудя, кой му се радваше повече, ние със сестра ми или баща ми, за който това беше сбъдната детска мечта. :-))
Поздрави! И Весела Коледа!
цитирай
9. анонимен - минало незабравимо
21.12.2009 11:17
Хареса ми статията, така си беше. Ние, децата, чакахме Нова година. за да ядем мандарини, портокали и банани и да пием кока кола , ако имаме късмет да си купим. Мама купуваше луканка и я прибираше на гардероба - за Нова година. Портокалите - също бяха под брой - всеки имаше по 1. Ама си беше мизерия, не мога да си кривя душата. Сещам се как си правех списък за подаръци и тръгвах на бой по опашки. Навсякъде - опашки, блъскане, грабене на боклуци, но това си беше част от тръпката. За една Нова година получих две еднакви кукли и две кучета - черно и бяло, но от един вид. та така - спомените са приятни, но не бих искала това да е детството на моите деца.
цитирай
10. анонимен - Напълно съм съгласен с горния коментар
21.12.2009 15:42
Било спокойно,нямало престъпност и т.н. глупости на търкалета....Дядо ми гледаше овце.Баш за нова година пуснали на близкия "плод-зеленчук" банани.Ама огромна опашка.И той се беше примолил да го пуснат да ги пререди за да вземе една бучка сол за овцете-не искал банани.И много хубаво някой другр от опашката му беше насинил веждата.И тогава си имаше престъпност,имаше си озверели хора,не по-малко от сега.А че беше мизерия-две мнения няма.
Аз до ГДРско влакче се докопах ама за целта майка ми която работеше в болница трябваше да уреди на продавачката от "Млад техник" някакви лекарства,които нямаха намиране.Абе с 2 думи-"натурална размяна".Като добавим и боищата на които често съм бил свидетел по опашки-асоциацията между социализъма и пещерната епоха си идва сама.
цитирай
11. анонимен - Идилия
22.12.2009 10:14
Имах такъв апарат за филмчета - купуваш приказката като малко руло кино лента в пластмасова кутийка и после си я зареждаш и връткаш на ръка, като всеки кадър е оделен епизод от историята. Умирах си за тези приказки. Това съответно ме направи голям киноманиак като порастнах ...
цитирай
12. анонимен - спомени
22.12.2009 11:04
Благодаря на автора за блога ! С умиление се върнах в годините назад когато прожектирах на стената с тези апаратчета различни приказки и четях на дъщеря ми. Тя не можеше да чете / беше на 3-4 г./
но от многото повтаряне на филмчетата беше научила на изуст текста и като видеше картинката цитираше абсолютно буквално текста който пише! Наскоро видях апаратчета на тавана и щях да го изхвърля но ми дожеля , а сега смятам когато имам внуци да им го покажа... да видят това чудо от 20 век !!
цитирай
13. анонимен - поздрави,чудесна статия
22.12.2009 13:12
Приятеля ми Жоро купи едно гедерейско влакче на дъщеря си и го проснахме в хола им!Голямо лазене падна!А детето му стоеше с ококорени очета отстрани и само гледаше,щото не му даваше да го барне, да НЕ ГО РАЗВАЛИ!:)Децата ми бяха вече на 5-6 години,а профпредседателя в службата упорито им даваше за подаръци ПРОХОДИЛКИ!Спомени мили!:)))Весели празници!:)))
цитирай
14. анонимен - хубавото бедно старо врече
26.12.2009 08:43
Връщам се години назад и толкова ми е смешно да чуя всички тези забравени игри.Сякаш сме били в средновековието,но пък бяхме наистина щастливи.Сега купувам скъпи и невероятни играчки ,на които и аз не мога да играя.В компа са качени много игри за логическо мислене и невероятна фантазия.Игрите са им много сложни и някакси нечовешки.В повечето от тях се губи реалния контакт с хората.Играеш ,но играеш чрез компютъра с други играчи ,които даже и не виждаш или си играеш сам.Децата ни се променят стават машини същите тези машини от, които идват и самите игри.Не мисля ,че са щастливи.Такова е времето не може да го променим ,но може да им разнообразим като им покажем някои игри ,на които ние сме играли.
цитирай
15. анонимен - Тракторчето
27.12.2009 11:45
Бяхме две момичета у нас, а татко беше луд по техниката. Затова за една Нова година беше измислил твърде хитро нещата. Купил на сестра ми кукла, на мен- вече не помня, сигурно книжка, а за да купи и на себе си, очевидно подарък, беше взел тракторче, което се движеше с батерии. Беше му закачил ремарке, вътре куклата, пуснал го и щом се звънна на вратата, що да видим- към нас настъпва сама цяла процесия подаръци. Разбира се, както той очакваше, ние изобщо и не забелязахме тракторчето. Така си стоя с години в хола, докато дойдоха гости с малко момче и то...му видя сметката точно за пет минути
цитирай
16. анонимен - ами електрическата железница в "Народния магазин" на "главната"
28.12.2009 05:05
Няма начин да не си спомнят за нея с възторг тези от нас, които вече сме прехвърлили 60-те. Пред новогодишните праници няколко поредни години монтираха в дъното на партера макет с приблизителни размери 3.0 х 2.0 метра (поне на мен така ми се струваха): хълмист алпийски релеф, няколко гарички с по няколко коловоза и съответните "стрелки", тунелчета, железопътни мостове и няколко различни влакови композиции с пътнически, мотрисни и товарни вагончета. Точно като различните модели на "Piko", които се продаваха в "Млад техник" много по-късно. Феерия! Естествено нищо ит това не се продаваше. Беше само експонат и пир за детската душа. Надвечер, когато наплвът на клиенти и деца бе най-голям, човек от персонала на магазина пускаше това чудо на чудесата в движение.
цитирай
17. анонимен - случайно ви открих
28.12.2009 12:15
Случайно ви открих, но много интересно пишете.
цитирай
18. анонимен - Детмаг- Детский Мир.
04.01.2010 01:38
...Най-важният през месец декември магазин също носеше съветско име – ДЕТМАГ...
Не е вярно! Брендът си е чисто български! Съветската "верига" беше под марката "Детский Мир", като главният магазин се намираше таман срещу сградите на КГБ на Лубянка, тогава площадь Дзержинского....
Израснах в Москва... Детский Мир беше един истински символ на детството ми...Голямата елха на Нова Година, която я слагаха на партера под часовника, от който на всеки кръгъл час излизаха герои от приказките....това изобилие (по тогавашните мерки) на играчки, това прекрасно предновогодишно настроение. С мъка разбрах, че от 2008 г. насам Детский Мир е изтърбушен отвътре- върви препланировка и превръщане на този магазин- символ за всяко московско дете от 70-те в мол.... Rest in peace, Детский Мир...
цитирай
19. анонимен - :))
05.01.2010 00:55
Да! Точно так си беше всичко. Толковаспомени ми нахлуха в главата от прочетеното. Почти се просълзих като си спомни за детството си, може и мизерно да е било, но бяхме щастливи. Съжалявам, че моите деца не могат да почувстват това, което ние сме...
Благодаря за разказа! :)
цитирай
20. анонимен - от Gogelf
06.01.2010 16:19
Имаше страхотни играчки наистина, особено конструктори. Сега ми е трудно да намеря нещо подобно за моите деца, или ако го има, е безбожно скъпо.

Имах оптичен конструктор, с него можеха да се сглобяват микроскоп, телескоп, бинокъл, очила за гледане на нещо като диапозитиви и прочие. Имах "Юнъй химик" - комплект епруветки, колби, химикали, горелка със сух спирт и тн - цяла минилаборатория. Друг подарък беше руски електронен конструктор - бяха наврели диоди, транзистори и др. елементи в кубчета, които се нареждаха едно до друго в различни схеми. За обикновените механични конструктори съвсем да не говоря.

Изчезнаха почти всички такива неща, за сметка на купища боклуци.

Когато дойде демокрацията и навлезе Лего-то, ми беше много чудно как може една малка кутийка Лего да е 10 пъти по-скъпа от предишните конструктори. Може ли да е 10 пъти по-хубава?
Сега знам, че не е била 10 пъти по-хубава, а само произведена от хора, които вземат 10 пъти по-големи заплати за същия труд (такова е горе-долу съотношението между България и Дания).
цитирай
21. анонимен - Laummoxia
29.07.2011 21:33
http://owdijfvcnid.com - efdnlwiernf rofProssy <a href=http://efdincaa.com>dkyubwvfcn</a> SooseDetteCox http://lirwjcnncvuier.com cidoToind
цитирай
22. анонимен - german viagra
08.08.2011 11:24
<a href=http://sildenafilbuyonline.info>over-the-counter supplement that mimicks viagra</a>
http://sildenafilbuyonline.info ordering viagra without a prescription
http://sildenafilbuyonline.info - free trail viagra
цитирай
23. анонимен - payday loans online 523 2531
18.10.2012 03:15
[url=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#7290]payday loans online[/url] - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#18548>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#14622 payday loans online
цитирай
24. анонимен - buy generic viagra 905 21286
18.10.2012 05:05
[url=http://buyviagraonlinemall.com/#15833]generic viagra[/url] - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#20493>buy generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#17812 buy viagra
цитирай
25. анонимен - levitra online 20879
20.10.2012 08:17
<a href=http://orderlevitrahere.com/#ozphu>buy levitra</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#fexoe >generic levitra</a> , http://orderlevitrahere.com/#ngkvf levitra online
цитирай
26. анонимен - buy kamagra online 3115
20.10.2012 08:21
<a href=http://orderkamagranow.com/#qsqpq>purchase kamagra</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#zgmmm >cheapest kamagra</a> , http://orderkamagranow.com/#ennyg buy kamagra soft
цитирай
27. анонимен - cheap viagra online 9535
22.10.2012 10:28
<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#cxysn>buy generic viagra</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#pnekn >viagra 120 mg</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#jikuv buy generic viagra
цитирай
28. анонимен - cheap cialis 16408
23.10.2012 02:39
<a href=http://ordercheapcialishere.com/#hjpkb>cialis 20 mg</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#aegwx >cialis 10 mg</a> , http://ordercheapcialishere.com/#tgjvq cialis 40 mg
цитирай
29. анонимен - generic cialis 518 6815
23.10.2012 18:06
<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#16993>buy cialis online</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#938>cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#10194 generic cialis
цитирай
30. анонимен - payday loans 510 10430
23.10.2012 19:29
<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#7697>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#17385>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#1892 payday loans
цитирай
31. анонимен - buy viagra 13622
24.10.2012 08:12
<a href=http://viagrastorehere.com/#ubhfw>cheap viagra</a> - <a href=http://viagrastorehere.com/#xoota >cheap viagra</a> , http://viagrastorehere.com/#iagnw buy viagra
цитирай
32. анонимен - buy cialis 20621
24.10.2012 08:21
<a href=http://cialisstorehere.com/#ntwyr>cheap cialis</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#fsjxv >cialis online</a> , http://cialisstorehere.com/#wtcxh buy cialis
цитирай
33. анонимен - cheap levitra online
26.10.2012 05:36
If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#1655 - cheap levitra online, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#7393>buy levitra online</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#7359 online
цитирай
34. анонимен - generic kamagra 2790
26.10.2012 09:54
<a href=http://kamagrastorehere.com/#owjqn>kamagra online</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#okjeg >cheap kamagra</a> , http://kamagrastorehere.com/#ubsxp buy kamagra
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456120
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031