Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2010 20:54 - ПЛОВДИВСКИТЕ ИГРИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 9245 Коментари: 9 Гласове:
5

Последна промяна: 17.02.2010 20:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес целият свят играе едни и същи игри, а по наше време във всяко селище, даже във всяка махала, се играеха различни игри. Всъщност те бяха едни и същи, но имаха различна цикличност. Например в Аджисана като вълна идваше модата на джамините, клечахме кротко над триъгълниците и дупките, а в това време в Мараша си трошаха главите. Още не ходех на училище, но бях започнал да чета детски книжки, в повечето от тях някакви детски писатели описваха как деца като мен играели на „ашици”. Тази игра обаче отдавна беше изчезнала, чичковците просто не бяха в час. Тогава си рекох: ако един ден пропиша, никога няма да допусна такива глупости. Ето как обаче и аз станах чичко, иска ми се да пиша за игрите на децата, а това, което знам, е отдавна минало. Затова започвам с обръщение към децата:   ДЕЧИЦА СЛАДКИ, Следващите редове не са вас, не са даже за вашите бащи. В тях ще разкажем за едни игри, на които играеха дядовците и бабите ви. Ако попаднете на тези редове, просто ги дайте на тях. Възрастните хора също имат нужда от игри или поне от спомени за тях.   С уважение: БЪЗГУНА.   „Бъзгуна” ми беше детският прякор. Идваше от играта на пумпал. Но да започнем подред. Моето поколение успя да хване края на една епоха в игрите. Играехме сигурно същите игри, които са обичали в Пловдив преди 100 години. В началото на играта изричахме някакви магически думи. Например: „Ала бала ница, турска паница, ей ги диванчо, наш капитанчо…” Как беше дошла тази „турска паница” в главичките ни, кой беше капитанчото  – никой не знаеше. С тези вехти заклинания всъщност теглехме жребий кой да бъде първи или кой да бъде елиминиран при подреждането на играчите. Имаше жребий и на разбираем български, но той не беше кой знае колко по-красив ”Ала бала, баба ти се напикала, колко капки е пуснала…Едно, две, три, кой излиза, пак си ти!” През 50-те години, откъде започват спомените ми, имаше още полугрохнали кръчмички, където се играеше табла, карти и домино. Когато по-късно си ги мерихме кой е по-голям табладжия, винаги изтъквах, че съм учил занаята в кафене „Ереван”. Кафенето се намираше на Житния пазар, срещу баня „Тракия” и в него се разгаряха жестоки битки на табла. Един ден кафенето изчезна – дали го бяха бутнали, или само беше паднало под децибелите на разгорещените играчи – не разбрах. Впрочем една от първите заповеди на „полицмейстера” на току що освободения Пловдив през 1878 година е била да се забранят игрите в кафенетата. Изглежда са смущавали тишината в града и са били предпоставка за безредици. За да внеса някакъв ред в спомените си, ще се опитам да подредя игрите по мястото на провеждането им.   1. ИГРИ НА ПЯСЪКА Пловдив няма пясъчни плажове, но имаше река Марица, откъде с каици се вадеше пясък. Каиците са лодки с плоско дъно – за сведение на по-младите. Оттам пясъкът се товареше на каруца и се изсипваше пред къщата на някой, който щеше да прави ремонт или да достроява някоя стаичка. Първият ми спомен е именно от една купчина пясък. Ровехме дупки, опитвахме се да правим тунели – все едно, че бяхме на море, после намирахме парче от плоча или тухла и си въобразявахме, че това е камион. Ръмжахме и описвахме пътища по пясъчната купчина. Дали днешната детска фантазия може да превърне парче тухла в камион? Една сутрин моите пътища по пясъка започнаха да се пресичат с пътищата на един друг шофьор. Казваше се Иво. Така станахме приятели. След 7-8 години Иво започна да играе по-смели игри, напълни една тръба с барут – вероятно е искал да я изстреля като ракета, тръбата обаче избухна в ръцете му и парче проби главата му. Когато дойде вестта за смъртта му, пред дома на Иво се събра цялата махала – може би стотина души. Гледах ги от балкона – истинско море от хора. Почти никой не познаваше майката на Иво, тя беше чехкиня, но бяха дошли по някакъв начин да покажат съпричастие.  
  1. ИГРИ В ЛОКВАТА
Ех, какви локви имаше едно време! След дъжд се появяваха на всеки ъгъл. Локвите бяха пловдивските езера. Марица пък беше морето ни. В локвите пускахме лодки. Обикновено хартиени. Сгъваха се по специална система –имаше платноходки, имаше и параходчета. Не беше трудно да направим и дървена лодка – стига да имахме чикия. Намирахме парче дъска, заостряхме малко края с чикията, после пробивахме дупка и в нея закрепвахме парче пръчка. Платната можеха да бъдат от парче картон – от някаква кутия, или от лист от ученическа тетрадка. Каквито и да бяха платната, рядко имаше вятър, който да ги надува. В края на лятото се появяваше някой, който е бил на планина, и оттам носеше направено от парче борова кора корабче. Боровата кора се дялаше лесно с чикийка и попаднала в ръцете на майстор се превръщаше в нещо, което будеше завист. Задвижвахме плавателните съдове с вълни .А вълните предизвиквахме, като хвърляхме камъни във водата. Често камъкът удряше директно лодката и тя се преобръщаше. Сами правехме бродове през локвите – нареждахме камъни и тухли. Когато беше топло обаче, направо се събувахме и шляпахме. За радост на майките ни, се прибирахме кални до ушите.    
  1. ИГРИ В ПРАХОЛЯКА
На първо място трябва да поставим джамините. В някои градове ги наричаха скъклени топчета, в други – билета, във Филибето бяха джамини. Едно време имаше различни видове джамини – содинки, сирийки, американки, даже и нестъклени – мискета, от съчмени лагери. Не навсякъде допускаха игра с метални топчета, защото чупеха стъклените. По едно време се появиха и пластамсови. Името на содинките би трябвало да идва от времето, когато шишетата със сода и лимонада са били запушвани със стъклени топчета. Те бяха грапави и не се хлъзгаха в между пръстите. Сирийките и американките бяха многоцветни. По форма джамините биваха: вальоци – по-големи, кауни или кривундели – криви, които ставаха само за пайове. По функционалност топчетата биваха кафи – любимата джамина на играча, с която играе, и пайове – второ качество, очукани, криви, грозни и т.н. Сега по магазините могат да се намерят само дребни китайски стъклени топчета. Красиви, но пригодени за малки ръчички. Спомням си поне три игри – на триъгълник, на дупка и на „чукниш, хваниш, педиш”. В различните региони имаше различни начини на изстрелване на джамината към целта. В Пловдив се разчиташе на силата на палеца, в София – на средния пръст, в Северна България пък имаше съвсем различен начин на игра. Играта започваше с хвърляне към стартовата черта. Чието топче застанеше най-близо до чертата, ставаше „баш” и играеше първи. Последният беше „енгири” При удар топчето можеше да се движи по земята – това се наричаше „сур”, можеше и да лети – този удар се наричаше „дик”. Всеки мечтаеше да направи такъв дик, че да пръсне джамината на съперника. Други термини:
ПАЙГЕЧ - играчът е длъжен да мине през триъгълника.
ВЗЕМАШ СИ КЕС - нагласяш си кокълчето на място встрани от кафата, за да ти е по-удобно.
КЕНЦ - кафата ти е вътре в триъгълника или близо до него на разстояние три четвърти пай.
ЧОРЧУК - имаш право да почистиш мястото на кафата на противника - ако е в пясък или има трева пред нея. Ако е в дупка, запълваш дупката
Ако не улучиш кафата на противника, се казва „изхътих го”.
Играта на „ДУПКА” има нещо общо с голфа, а при „ЧУКНЕШ, ХВАНЕШ, ПЕДИШ” целта е да се доближиш на педя разстояние от кафата на противниковия играч. Стане ли работата, той трябва да „снесе” - да даде уговорения залог.” Много от термините бях забравил, но ми ги припомни Димитър Симидчиев – Семката, за което му благодаря. На триъгълник можеше да се играе и с капачки от бира и газирано. Целта беше същата – да се избият пайовете или капачките, наредени по страните на триъгълника. Играеше се и на „джазга” – с монети. „Джазга” означава черта. Модното през 60-те години подстригване на черта се наричаше „на джазга”. Самият триъгълник не бе материален – просто се правеха черти в пръстта. Постоянната игра на неравен терен замърсяваше кожата на ръката – особено в областта на кокалчетата, затова играчите употребяваха „мешин” – парче кожа, което закрепваха точно на най-уязвимото място. В праха се играеше и на „буки” – с камъни се мереха тенекиени кутии. Имаше и някаква игра с мерене на калиманди, но тя рядко се играеше. За калимандите – по-нататък. На по-просторни терени се „вдигаха кутии”. В малка локвичка се слагаше карбид, който започваше да отделя ацетилен, всичко това се захлупваше с тенекиена кутия с дупка, от дупката започваше да излиза газ, с дълга пръчка той се запалваше и кутията хвръкваше във въздуха. Играта беше опасна, имаше осакатени. Най-трудното време за родителите беше излизането на мода на бомбички. За броени дни градът се огласи с гърмежи – те идваха от всички махали. Бомбичките се правеха от смес, чиято рецепта се предаваше от уста на уста. Тя включваше сребърен бронз, сяра и калиев перманганат. В определено съотношение те се сипваха в хартиена торбичка, която се укрепваше с тел. Накрая се мушваше клечка от кибрит „Буря”. Трябва да отделим малко внимание на този легендарен кибрит. За разлика от нормалния при него по-голямата част от клечката беше обвита в някаква запалителна смес. Този кибрит се палеше като другия, но след като веднъж се запалеше, нищо не можеше да го изгаси. Огънят вървеше по клечката и така стигаше до сърцето на бомбичката. В това време трябваше вече да сме хвърлили опасното съоръжение иначе можеше да отиде някой от пръстите. Свързваха кибрита „Буря” с някакви пожари и го скоро го забраниха. Но няма човек от онова поколение да не го помни. Стигнахме до пумпалите. Те бяха дървени, изработени на струг, малко украсени, а на острата им страна имаше накован пирон с отрязана главичка. Около пумпалите се навиваше гайтан и с рязко изтегляне се създаваше въртеливо движение. Следващият играч се стараеше да изстреля своя пумпал така, че пирончето да остави белег върху противниковия пумпал. Този белег се наричаше „бъзгун”. Остана „чилик и мачка”. Откъде беше дошло това име на играта – един дявол знае. В специална дупка в земята се поставяше под наклон подострено парче пръчка, което след това се удряше в единия край с друга пръчка, парчето подскачаше нагоре и във въздуха трябваше да му се нанесе още един силен удар. И тази игра не беше съвсем безопасна.  
  1. ИГРИ С ТОПКА В ЗАДНИЯ ДВОР
Едно време нямаше такова застрояване и особено в махалите имаше свободни пространства. Можеше да се играе и в училищните дворове. Някой път ходехме чак на стадион „Девети септември”, за да ритаме в околните игрища. Основната игра беше „мачът”. Винаги имаше кандидати за играта, но не винаги имаше топка. Все пак беше минало времето на парцалените топки, използвахме най-вече гумени и пластмасови. В повечето случаи събирахме пари, но както и да избирахме топката, тя рядко изтрайваше повече от три дни, след което доста време я ритахме спукана. Кожените футболни топки бяха рядкост, пък и на терените, на които ритахме, техният живот се скъсяваше неимоверно. Не по-дълъг живот имаха и гуминетките, с които ритахме. Рашо Дебелия, който през лятото риташе от сутрин до мрак, за един сезон скъса 22 чифта. Гуминетките бяха по принцип сини. Черните бяха рядкост, а белите се избягваха, тъй като много се цапаха. Краката също се цапаха и миришеха на спарено и на гума, но това са подробности. Когато се появиха плажните надуваеми топки, веднага излезе модата на волейбола. Мрежа, естествено нямахме, използвахме теловете за пране. Баскетбол можеше да се играе в двора на училището – ако не ни гонеха, но в нашата махала една година сами си направихме кош. Една греда, няколко дъски от дюшеме, извит тел на ръка и много мерак – и кошът беше готов. По същия начин си направихме и място за висок скок – докато изпочупихме всички летви, успях да достигна до космическите метър и 45 сантиметра. Момичетата играеха най-често „народна топка”. Целта на играчите зад чертата беше да ударят с топката бягащата тълпа деца. Бягащите пък се стараеха да хванат топката и да заемат местата на замерящите ги. Тази игра много напомняше на превратностите в историята и може би затова единствена имаше чисто българско име: „НАРОДНА”.

Следва продължение
 



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. komitata - на големите топчета
18.02.2010 01:51
им викаха "гуда" (поне в нашия квартал в софия), на стъклените с шарка по средата им викаха "сирийчета"
ако пристъпиш началната черта или въобще някакво разстояние, се казваше "буриш!" (нещо като фал), помня че говорехме и за билета и вальоци но не помня какво означаваха.
цитирай
2. komitata - на дупка
18.02.2010 01:52
на дупка като играехме първият удар беше с палеца, а следващите - със средния пръст.
цитирай
3. анонимен - На джамини играехте момчетата. ...
18.02.2010 16:31
На джамини играехте момчетата. Домашната педагогика у нас казваше, че това не било игра за момичета.:-(( Братовчед ми редовно играеше и вуйчо ми редовно му обираше джамините. Съхраняваше ги на скришно място - в чекмеджето на нощното си шкафче. И аз редовно свивах поне половината, за да ги дам отново на братовчед ми. Така се получаваше кръговрат.
А ние момичетата играехме много на "дама" начертана с тебешир на тротоара или с черти на пясъка в градинката. Играехме още и "на въже". Въпрос на издържливост беше и на пъргавост. Още и на "стражари и апаши". Ама затова май вече е писано. Е, катерехме се и по дърветата и какво ли не още. А гуменките бяха наистина много слаби, особено онези без връзки. Мама все се оплакваше, че при моя милост гуменките траят до една седмица. Трябва да съм била "много мирна". Но бяхме и четящо поколение (като нямахме интернет и телевизорите още бяха кът). Имаше едно читалище на ъгъла между "Шахбазян" и "Кръгла" с една много мила библиотекарка. Та особено през лятото я посещавах много често и вземах по 2-3 книги. Явно съм ги връщала бързо, защото по едно време тя взе да ме разпитва за съдържанието им. После в къщи се чу коментарът й, че чета книги "неподходящи" за възрастта ми. Трябва да е било в 5-ти или 6-ти клас.
цитирай
4. анонимен - Допълнение към номер 3
18.02.2010 16:52
Библиотекарката я помня - прекрасна жена. Сигурно й играех по нервите, ровичкайки по цял час из шкафовете, но ме гледаше с усмивка. А читалището всъщност беше прочута бивша кръчма - под библиотеката си стояха бъчвите.Поздрави. Е.Т.
цитирай
5. анонимен - Мисля, че текстът на “броилката” ...
19.02.2010 04:06
Мисля, че текстът на “броилката” има все пак някакъв смисъл, но само ако става дума за Ванчо, а не за диванчо:
Ала-бала-ница, турска паница,
ей, гиди Ванчо, наш капитанчо...
А пък в София в началото на 60-те играехме на "бебек" (ударението е на втората сричка). Много проста, но забавна игра с камъни. Наглед също не от най-безопасните, но не помня да е имало някой пострадал. Може би опасна ни изглежда самопрез погледа на годините :–)
цитирай
6. анонимен - Благодаря за поздравите! Това за ...
20.02.2010 19:14
Благодаря за поздравите! Това за кръчмата не го знаех. Приятна съботна вечер! Поздрав, Б.
цитирай
7. анонимен - Един Майна
23.03.2010 11:48
анонимен написа:
гиди Ванчо, наш капитанчо...
Ами лесно е за обяснение - ай гиди Ванчо се чуваше като айги диванчо...

От кутиите с карбит имахме пострадал в нашата махала ("Антим I", "Державин","Бураго", "Съгласие") - Сащо Лудия, луд и глупав - отиде да погледне защо не хвръква кутията и тя му сплеска носа...

А от опитите с разични взривни смеси най-силен е споменът от Трифон, много от по-старото поколение (50-60 годишни) сигурно го помнят. Взрив при игра с бертолетова сол му беше откъснал пръстите и на двете му ръце. Това му преопредели нещастна съдба, защото той така и не го продоля, беше гордо момче - самоуби се преди 20-на години...

Всичко бяхме от тези - играещи и четящи. Сега, 21 век, няма и едното и другото. Играят виртуално, но за четене - и дума да не става. За жалост, от "онези" държави възприемаме само лошото..., но това е друга тема...
цитирай
8. анонимен - :)
06.05.2010 09:27
ами лагерниците ?- в пловдив пускахте ли се с такова ?
цитирай
9. анонимен - ех спомени
08.06.2010 18:55
Стари спомени,сещам се за бате Иво ходихме често у тях майките ни бяха приятелки казваше се Пирка и беше словачка ,но имаше и унгарска кръв .Преди да почине майка ми пожела гроба и да е до Иво/Иванко/...
Относно игрите -"Бели пеперудки","Падружка моя","Пускам ,пускам кърпа","Ораторе кажи ми"...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9458244
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031