Има вестници с добри селекционери на вицове, някои сутрини попадам на поне три ценни вица на едно място, някой път се опитвам да ги запомня, но още на обед в главата ми не остава нищо. А това, което съм чул петгодишен, криейки се под масата, помня дума по дума. Притежавам едно безценно наследство – тетрадката на леля ми Маргарита, в която тя си е записвала новите вицове някъде към 1960-а година. Тези дни отново прелистих тетрадката – оказа се, че помня почти всичко, па макар да са минали 50 години. Така както помня „Опълченците на Шипка”. В тетрадката на леля Маргарита поне половината вицове са за Киркор и Гарабед и за Радио Ереван. Не знам каква част от тях са пловдивски, но при всяко положение не са измислени в Перник или в Димитровград. С учудване разбрахме след време, че в самата Армения няма вицове за Радио Ереван. Все по-очевидно ставаше, че те са измислени в България. И то в градове със забележимо присъствие на арменци – един от тях несъмнено е Пловдив. Всъщност философията на арменското радио - поне във вицовете с политическа окраска, съвпада с философията на творчеството на архитект Чинков. Радио Ереван не отрича, не се гневи – то просто иронизира. Един от великите вицове на епохата е как попитали радиото „може ли Швейцария да стане социалистическа страна.. -         Може – отговарят от Ереван след един ден размисъл.- Може, но язък.” Гениален виц. Авторът му – ако е бил открит, е трябвало да лежи не 5 години в затвора, а да бъде обесен на Червения площад. Но да оставим политическите вицове – за тях е писано достатъчно. Има и събрани съчинения на тази тема. Да отправим поглед към пловдивския бит и начин на живот, съхранен в устния фолклор. Един от първите вицове, който чух от баща си в детските си години, със сигурност е роден в Пловдив. Мястото на действието е писоарът в началото на градината – срещу пощата. Онзи, в който се слиза по няколко стълбички под земята. Та на един от панаирите – става дума за средата на 50-те години, в Пловдив като изложителка била дошла и една чехкиня. Чехкините по онова време често бяха героини на легенди, възпяващи потентността на българина. „Помислила чехкинята, че модерната за времето си тоалетна е вход за метро и заслизала надолу. Спряла се на третото стъпало – обстановката й се сторила съмнителна и миризлива. В този момент от долу се показал един нашенец, който си закопчавал дюкяна в движение. Чехкинята го спряла и го попитала: -         Метро, метро? -         Какво метро, бе другарко, то няма и 25 санта – отговорил със забележимо самосъжаление филибелията. Вицовете са съхранили данни за фирмената структура от времето на другаря Живков. Ето един виц, който ни припомня, както организацията на социалистическата администрация, така и незабравими заглавия от тогавашния репертоар на пловдивските кина. „Директор - Поразяващата ръка” Партиен секретар - ”Слънцето свети за всички” Профпредседател - Живият труп” ОТРЗ /отдел „Труд и работна заплата”/ - ”Заговорът на равнодушните” Дирекционен съвет - ”Гнездото на осите” Помирителна комисия - ”Покана за разплата” Общо събрание - ”Много шум за нищо” Комсомолски секретар - ”Малкият Мук” Домакин - ”Багдатският крадец” Премия - ”Царска милост” И т.н. А сега превод на турски на същата материя. Ако някой си мисли, че този вид майтапи са измислени от днешни сценаристи и комици, вдъхновени от турските сериали, просто се лъже. Традицията продължава повече от половин век. Директор - Баш рахат бей Главен счетоводител - Баш батак ефенди Счетоводител - Калем серсем батакчи Плановик - Уйдурма пущ Нормировчик - Сахат кибик Юрист консулт - Шашарма пезевенк Докладчик - Локум абдал Секретарка - Бъзикне ханъм Текуща сметка - чучур хесап Физкултурен празник - баджак байрям Банкет - келепир софра Лозунг - сеир дувар Агитпункт - кандърма кьоше Събрание - зорлен калабалък” И т.н. Един виц, в който има интересни наблюдения върху начина на живот на различни социални групи в тогавашното общество: „Построили четириетажен блок, но забравили да проектират тоалетни. Чудили се какво да правят и решили: На първия етаж ще настанят пенсионери. Те и без това всяка сутрин носят урината си и изпражненията на поликлиниката за изследване. Апартаментите на втория етаж ще дадат на адвокати – те и без това си серат един друг в устата. На третия ще са само футболисти –и без това те постоянно играят в чужбина. Четвъртия етаж го дали на студенти – те нито ядат, нито серат…” Да се върнем към вицовете за Киркор и Гарабед. С участието на легендарните приятели арменци има вицове от почти всички тематични жанрове. Често се иронизира арменската склонност към хиперболизация. Например арменското знаме се описва така: „Парче плат метър на метър, уста два на два метра и задник три на три…” Класически политически виц е историята за Киркор, който емигрирал в Америка, забогатял, но на стари години ослепял и написал писмо до Гарабед в България с молба да дойде в Щатите, за да му помага. И така да преживеят старините си заедно. „Гарабед пуснал молба за пътуване отвъд океана, викнали го на разговор в МВР и го заразпитвали защо е решил да предпочете капиталистическа Америка ппред хубавата ни социалистическа родина. Разказал Гарабед трогателната история за ослепелия си приятел от детинство, но милиционерът – вместо да се трогне, попитал: -         Като си толкова мил на този Киркор, защо той не се върне в родината си, а ти трябва да ходиш при него? Гарабед примигал с очички и казал кротко: -         Нали това ви разправям – Киркор е само сляп, а не е луд.” Дали днешното поколение, което свободно пътува – ако не в Америка, поне в Европа, може да разбере колко смешен и тъжен е този виц? Имаше вицове не само за арменци, но и за цигани. Главни герои бяха Манго и Айшето. „Оженили се двамата, свършила дългата сватба и дошло време да си лягат. Манго се съблякъл, изпънал се на леглото и зачакал булката. Тя обаче нещо се офлянквала. -Айде, ма! – нетърпеливо извикал младоженецът. - Манго, да ти кажа отнапред, че съм малко потребявана – обадила се в тъмното Айшето…”. Другите балкански етноси се появяват по-рядко във вицовете. Македонците присъстват най-вече с манията си бъдат световен фактор. Луната е „земя македонска” и т.н. Сръбските вицове тръгнаха из България много преди сръбската чалга, но в Пловдив не бяха много популярни. И до днес те се разказват уж на сръбски, но реално това си е някакъв македонско-шопски диалект. Един по-нов виц – появи се през 80-те години и то на приличен сръбски: „Един си легнал до жена си, посегнал й и започнал да пъхти възбудено: -         Яо, лепа Брено!  Жена му усетила, че нещо не е в ред и решила да го поправи: -         Я ни сам Лепа Брена, я сам твоя жена. Отговорът бил: - Я знам да ни си Лепа Брена, али си мамим члена…” Шопските вицове, разбира се, бяха любими на пловдивчани. Най-вече тези, които описват шопа като пълен глупак. „Отишъл един шоп на лекар и се оплакал, че нещо му люти на задника. -         Сигурно си хапнал повечко люти чушки? – започнал да го разпитва лекарят. -         Хапнах – признал си шопът. -         Ами тогава всичко е ясно. -         Да, ама онзи ден, като хапнах локум, защо не почна да ми слади на гъза? –следвал своята логика шопът.” Значителна част от вицовете се градят на сравнение на специфичните представи за народопсихологията на представителите на различните държави как реагират примерно различните младоженки след първата брачна нощ. Немкинята казва: -         Ханс, направи по едно кафе – надявам се, че поне кафе можеш да правиш като хората. И така нататък – да не преразказвам целия виц, докато стигаме до българката, която казва: - Ех, Пешо, ако и заплатата ти беше толкова голяма, колкото онази ти работа… В други вицове от този жанр българската идентичност се защитава от самия бай Ганьо. По-късно – от наследника му инженер Ганчев. В отношението към националния ни символ се усеща ирония, той не винаги блести с интелектуални качества, но накрая излиза победител. Много популярни бяха вицове за срещи на държавни глави – Айзенхауер /по-късно Кенеди/, Де Гол и Никита Сергеевич Хрушчов. Хрушчов изчезна от политическата сцена, но вицовете за него продължиха. Чак след десетина години Брежнев влезе във фолклора. Образът ме доста по-несимпатичен. Несменяемият югославски лидер Йсип Броз Тито също бе герой на доста вицове, някой път до него вицаджиите вписваха умело и Йованка Броз. В така наречените „мръсни вицове” освен Киркор и Гарабед шестваха и други постоянни двойки герои: шефът и секретарката, например. Два вица от тетрадката: „Пена дошла в града и станала секретарка. В събота се връща на село и приятелките я питат какво работи. -         Ами вдигам телефона, пиша на машина, правя кафе, някой път държа на шефа пениса – обяснила Пена. -         А какво е това пенис? – попитали приятелките. -         Ами като на моя Гошо хуя, ама по-меко.” И вторият: „ Пенсионирал се един директор и започнал да въвежда новоназначения в работата. Накрая му прошепнал:”Секретарката е дащна, щом ти се прииска, достатъчно е да и кажеш:”Хайде да изпушим една пура” и да отидете в задната стая. Навлязъл новият директор в работата, пък решил да покани секретарката си „да изпушат една пура”. Секретарката кандисала веднага, влезли в задната стая, започнали да се събличат, но по едно време секретарката дала на заден. -         Ама защо се обличаш? – попитал директорът. -         Защото пуша само пури, фасове не пуша – бил жестокият отговор.” Дали с тези вицове народът не си отмъщаваше на номенклатурата? Безкрайно много са вицовете за пенсионерите, които се разделят със сексуалната си слава. Живи са и до днес, обогати ги само появата на виаграта. От време на време от изток ни заливаха тематични вицове - за Щирлиц, за Чапаев и Петка, за чукчите… Интересно защо умирахме за всичко американско, а се смеехме на съветски вицове?     ИЗ ПОДГОТВЕНАТА ЗА ПЕЧЕТ КНИГА "ОСОБЕНОСТИ НИ ФИЛИБЕЛИЙСКИЯ ХАРАКТЕР", издателство "ЛЕТЕРА"            

за футболистите се казваше, че те в България ядат, а в чужбина се.ат
(май беше свързано с някакъв провал на националния отбор)

„Отишъл един шоп на лекар и се оплакал, че нещо му люти на задника.
- Сигурно си хапнал повечко люти чушки? – започнал да го разпитва лекарят.
- Хапнах – признал си шопът.
- Ами тогава всичко е ясно.
- Да, ама онзи ден, като хапнах локум, защо не почна да ми слади на гъза? –следвал своята логика шопът.” :))))))))

Stands back from the keyboard in amazement! Taknhs!

VGueqp <a href="http://agsmclmgettl.com/">agsmclmgettl</a>

k8cutK , [url=http://yhtbxixjbzrw.com/]yhtbxixjbzrw[/url], [link=http://cbkctacgabfy.com/]cbkctacgabfy[/link], http://idlsqpilqcfs.com/

bObVud <a href="http://veocnunimbtz.com/">veocnunimbtz</a>

7ctJXT , [url=http://wevebawbvtae.com/]wevebawbvtae[/url], [link=http://wvrzquswggff.com/]wvrzquswggff[/link], http://tdaifspthzni.com/