Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2010 18:01 - КАК ВОЮВАХМЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 15734 Коментари: 30 Гласове:
4

Последна промяна: 29.08.2010 16:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
               Тази история вече съм я описвал, но искам да я припомня, защото тук й е мястото. Панаирът освен всичко друго – надявам се, че сте разбрали, беше арена на идеологическа борба. Онези отвъд желязната завеса искаха да ни шашнат не само с технологии – колко ли разбираха от технологии, колкото с демонстрация на начина си на живот. Беше ясно, че разни западни централи правят планове как чрез панаира да ерозират вярата ни, че нашата икономика е най-добрата, че съветският начин на живот е нашата висша цел, че живеем в най-демократичното общество, че сме на крачка до бленувания комунистически строй и т.н. Нашите централи успешно противодействаха на идеологическата зараза, но през есента на 1989 /а дали не беше 88-а?/, нещо и в тях се пропука. Или беше някакъв тактически ход? Чухме, а не можехме да повярваме на ушите си, че на Есенния панаир ще има щанд на вражеската радиостанция “ДОЙЧЕ ВЕЛЕ”. Радиостанцията, която непрестанно бълваше клевети срещу нашата държава и нашата партия. В неделята преди откриването на панаира ми се обади човек от Шесто и много учтиво ме посъветва да направим интервю с представителката на „Дойче Веле” Румяна Таслакова. По това време тази жена беше станала доста популярна с критичните си материали, които немалко българи слушаха. Освен това би било добре да се интервюира и нейният шеф – немец, който също щял да бъде на панаира. И най-интересното – имали сме пълна свобода да питаме каквото искаме. Демокрацията явно се задаваше. Ако сте чели внимателно написаното дотук, може би си спомняте, че по това време бях главен ли беше, заместник главен ли редактор на пловдивския телевизионен център. В служебните ми задължения вероятно влизаше да изпълнявам разпореждания на Шесто, защото и не си и помислих, че мога да откажа.
За доносите обаче отговаряха други хора. Нека едното да не се бърка с другото.
Още в понеделник ми изпратиха дебела папка с дешифровки от предавания на “Дойче веле” – да се готвя. Зачетох се и започнах да правя сметка какъв труд е кипял, какви средства са били харчени, за да има такава папка. Прелиствах страниците – нищо интересно. Дълги години редовно слушах редовно българските програми на западните радиостанции, но точно тази не ми беше особено интересна. Беше ми гадно – бях напълно съгласен с това, което четях, а трябваше да водя идеологическа борба с неговите автори. Изведнъж обаче открих нещо, което ме ядоса. В някакъв коментар за положението в България авторът беше написал нещо от рода на “известната с продажността си българска интелигенция ....” И тъй като в някаква степен се отъждествявах с българската интелигенция си рекох – тези пък какво ми се правят на неподкупни и т.н. Така постепенно започнах да се мотивирам за изпълнение на поръчката и така душевната ми драма започна да утихва. Отделям особено внимание на този момент, даже малко го преекспонирам, защото скоро след този панаир – след ноември 1989 г. все по-често срещах хора, които съзнаваха, че вършат нещо неморално, че продължават да служат на някаква тъпа идея или компрометирана партия, но си бяха измислили някакво свое извинение, бяха се хванали за някаква неясна морална норма от типа "ако се откажа, значи ще бъда предател", което уж им даваше мотивация и оневиняваше поведението им. А просто трябваше да съберат кураж и да кажат: "Баста, повече не ме слагайте във вашите сметки!" В понеделник откриха панаира, времето течеше, заданието трябваше да се изпълнява. Намерих една колежка, която знаеше немски и й прехвърлих задачата. Екипът тръгна към щанда на радиото и аз зачаках да видя какво ще стане. Колежката се върна изпълнила без никакви проблеми задачата – всъщност Таслакова и нейният колега отговаряха дипломатично на няколко също така дипломатично зададени въпроса. Дешифрирахме българската част, преведохме немската и тръгнах да се отчитам на Шесто – по време на панаира те си имаха офис срещу нашия. Човекът дал поръчката, хвърли едно око на дешифровката и каза “Мерси, вижте там какво ще пуснете по телевизията” “Ама как? – бях шокиран аз, - няма ли да ми кажете какво точно да пусна?” “Че това си е твоя работа” – махна с ръка шестакът и даде да се разбере, че разговорът е свършил. Всички мечтаехме за свобода на словото, но чак пък за такава не бяхме и мечтали. Проблемът беше в това, че човекът от Шесто просто си измиваше ръцете. Ако това, което щяхме да пуснем, беше оценено като политическа грешка, пешкирът щяхме да оберем не само аз, но и някой началник над мен. Седнахме с колежката да разглеждаме текста и установихме, че в него има само две-три смущаващи негативни оценки за положенето в България, всичко друго беше безопасно. И тогава така дублирахме на български интервюто с немеца, че да не се чуе какво точно казва. А в превода смущаващите места просто бяха съкратени. Материалът се излъчи, зрителите на можеха да повярват на смелостта на нашата телевизия и сигурно и не подозираха чия е поръчката. Започнах да търся обяснение на ситуацията и реших, че просто хората от Шесто е трябвало да отчетат някаква дейност. А ние просто им бяхме свършили работа – като послушни пчелики. На база нашия материал щяха да си напишат доклада и да си получат заплатите за месеца. А ние какво получихме? Нищо. Така че смело мога да кажа, че тогава работихме на ползу роду, направо воювахме за България. След излъчването не се обади никой недоволен и решихме, че всичко е свършило. На другия ден след края на панаира обаче се обади Румяна Таслакова и помоли за копие от немонтирания материал и копие от излъчения. Изпаднахме в ужас. Ако се сравняха двата материала, щеше да стане ясно, какво сме съкращавали. И вече си представяхме как по “Дойче Веле” споменават нашите имена като подкупни представители на българската интелигенция. Измислихме сто причини да не дадем записите, но Таслакова се обади директно в София и оттам ни разпоредиха да дадем всичко. Започнахме да слушаме редовно “Дойче Веле”, за да разберем дали фалшификацията с превода е разкрита, но предвижданията ни не се сбъднаха. Преди няколко години се случихме с Румяна Таслакова в един хотел в Банско. Седнах до нея и направо я попитах дали иска да й разкажа за времето, когато бяхме от двете страни на барикадата. Още на второто изречение тя извади магнетофонче и попита дали имам нещо против да запише историята. Разказах и как променихме думите от панаирното интервю, тя обаче не можа да си спомни дали е разкрила нашата хитрост. Вероятно и тя се беше само отчитала с нашите материали – но пред някакъв друг отдел. Няколко месеца след това Румяна Таслакова ми се обади по телефона, за да пита дали имам нещо против да опише историята в книга, която подготвяла. Все се каня да намеря тази книга, за да проверя дали пък нещо от моите думи не е променено, но все не стигам дотам.  imageimage


Тагове:   Дойче веле,


Гласувай:
4


Вълнообразно


1. liliyanaandreeva - Контрол и отчетност срещу корупцията...
27.08.2010 18:50
...всичко е точно...
цитирай
2. raders - То е ясно как сте воювали за Бълга...
27.08.2010 21:57
То е ясно как сте воювали за България. Като сте изопачавали фактите.
цитирай
3. анонимен - реплика
27.08.2010 23:39
Уважаеми г-н Тодоров, от близо две години следя този блог, в повечето случаи съм на Ваша страна, с малко носталгия по младостта ни, с известно снизхождение и с Великопловдивски шовинизъм, обикновено Ви подрепям.

Винаги съм се възхищавала на чувството Ви за хумор и на тънката Ви ирония. Както и на философското Ви търпение относно коментарите.

Този път обаче ще Ви противореча. В абзатц 2 твърдите, че "Онези отвъд желязната завеса искаха да ни шашнат не само с технологии – колко ли разбираха от технологии, колкото с демонстрация на начина си на живот". О, да, г-н Тодоров, те разбираха от технологии. Няма да питам какво е разбирал един журналист-кадър, със завършена руска филология, от "технологии". Ясно е, че много малко или вероятно нищо. Нито ще коментирам интервюто Ви и неговата интерпретация. Но си мисля друго - и тогава, и сега, вие журналистите си позволявате да изказвате компетентни мнения по въпроси, които са Ви абсолютна мъгла като понятия. И ако тогава сте били притиснати от страха, какво ви кара днес да продължавате в този дух? Пак ли страх или само инерцията?
Приятни събота и неделя! Инж. Б.М.
цитирай
4. анонимен - оТ АВТОРА ДО ИНЖ.Б.М.
28.08.2010 07:27
Съгласен съм, че журналиснтите трябва да понаучат някои неща преди да изказват компетентни мнения, но и инженерите е хубаво малко да се понаучат - например какво е "ирония" - пише го литературознанието, че даже и в учебниците.
цитирай
5. анонимен - ПРИЯТЕЛ
28.08.2010 13:35
Приятелю,твоето време е много отдавна изтекло.Остави младите и не им мъти мисленето.Напиши спомените си в книга , та поколенията да знаят какви сте ги вършели.Но щом не можеш да си спомниш дали си бил Главен или зам.главен.не е добре.Разликата е огромна.
цитирай
6. анонимен - от автора до номер 5
28.08.2010 17:23
Разликата съвсем не е огромна, освен това става дума за нещо, което не е резултат на слаба памет. Даже е актуално като проблем.
В онези времена Телевизията и Радиото ту бяха отделни, ту ги обединяваха. Даже се майтапихме, че трябва да ни вържат с цип - кеф ти КТР /Комитет за Радио и Телевизия/, кеф ти две оттделни институции.
Та по едно време имаше РТЦ-Пловдив /Радио-Телевизионен център/ начело с директор и двама главни редактори, един за радио, един за телевизия.
След това някой измисли някаква реформа, според която директорите да станат главни редактори, а главните - заместници. Та не си спомням точно кога беше. Но нищо не се промени. Просто се имитараше реформа и се имитираха икономии. Така че Георги Лозанов, който говори за обединение, би трябвало да се посъветва с хора, преживели обединенията и разединенията, които - ако са честни, ще му обяснят, че всичко това е ала-бала. Големият проблем е другаде - в съвършената машина за източване на държавния бюджет. Митко Цонев е само върхът на айсберга и вероятно заради алчност се наби в очи.
цитирай
7. анонимен - От Ан@3:
29.08.2010 02:02
О, да, литературните понятия като "ирония, самоирония, сарказъм, etc." се учеха в гимназията в часовете по литература. Граматиката се изучаваше до 8-ми клас, вкл., поне при нашето поколение.
От инженерите, особено от завършилите гимназия преди повече от 40 години не би трябвало да се очаква перфектно познаване на литературните и граматични правила. Да, има едно нещо, наречено обща култура, но, по дяволите и ние не очакваме от журналистите да знаят какво е "съпромат", ако пък случайно са го чували и да знаят още какво точто означава то, или?
И от никоя от тези две професионални групи не се очаква да познават в детайли, с латиските наименования и човешката анатомия, например. Или както казват германците: "Обущарю, не по-високо от обувките!"
:-))


цитирай
8. анонимен - от юрист до 7
29.08.2010 10:54
"СЪПРОтивление на МАТериалите" - чак и юристите го знаем. от обща култура.
"ligamentum fibularis anterior" - късал съм си го два пъти на лявия и четири пъти на дясния крак (там, впрочем, барабар с другите два легамента, ама не им помня вече имената). сещам се и още няколко латински наименования в анатомията.
а, да, и горния "германски" цитат, всъщност, той е латински...
=)
цитирай
9. анонимен - “известната с продажността си б...
30.08.2010 15:18
“известната с продажността си българска интелигенция ....” аз пък също мисля така. за тези 20 години на преход, стачки протести...не видях един "интелектуалец", да излезе редом с хората, освен, когато им плащаха да пеят по митинги. Не видях един водещ на предаване, художник, писател, артист - това ме кара да си мисля, 4е те винаги са си добре и доволни. от нито един журналист не чух неудобен въпрос към управляващ политик в момента. Изключние правеше Велизар Енчев -когото сжалиха от ефир, а малко преди това го смазаха от бой, и никой от колегите му не каза и дума.....
цитирай
10. анонимен - сам юнак на коня
30.08.2010 16:01
Хайде сега,"продажността на интелигенцията"!Българина си е един продажен интересчия,там е проблема!
цитирай
11. анонимен - На тъмно, в здрача и на светло
03.09.2010 19:44
Г-н Тодоров
Благодаря Ви за тези спомени! За мен те са много важни, като за човек, който е виждал всичко само отвън. Не извън България, а извън сектора на здрача, в който сте били Вие. Ние бяхме в тъмнината. Виждахме понякога светлинки от отворените врати на панаирните офиси, от витрините на американското посолство в София, от късите вълни, от слуховете за всемогъщата ДС и т.н. Тези светлинки правеха светли петна в нашите представи, а тъмнината между тях ние запълвахме с въображението си. Винаги съм смятал, че имам богато въображение, но сега, когато чета или слушам Вашите и подобни на тях разкази, виждам колко бледи са били догадките ми. Въпреки, че често са били точни! А какво ли ще бъде, ако някой ден прочета нещо написано от някой, който е бил не в здрача, като Вас, а на светло (ако съществува такъв)! Тъжно е и това, че и "светлите точки" излязоха не чак толкова светли. А кой знае дали някой ще опише на светло и времето, в което живеем сега!
Моля, продължавайте това благородно дело. Дори само заради Вашите връстници!
цитирай
12. анонимен - За папките с материали от западните станции.
03.09.2010 20:15
В едно от последните предавания на радио “Свободна Европа” имаше обширен материал за огромната организация за записване и подготвяне на предаванията на западните радиостанции за ползуване от управляващите. Подробно беше разказано за специалния технически център в село Рударци. Там служителите нямали право да казват дори на жените си къде работят, а мястото било избрано като най-отдалечено и защитено от заглушителите (като огромната станция в Пъдарско - до Карловското шосе).
Щом като и до Вас са стигнали тези материали, това показва високото доверие, с което сте се ползували!
цитирай
13. анонимен - На номер12 - И аз съм виждал антените в Пъдарско.
07.09.2010 17:51
Не знам дали стоят още, ама бяха грандиозни. Представете си стена от стълбове за високо напрежение, с размерите на Айфеловата кула, а пространството между тях разделено на квадрати от проводници. Местните жители казваха, че от печките им искри излизат. Сигурно на майтап.
А за Рударци вижте:
http://www.rudarci.com/node/350
цитирай
14. анонимен - Снимки на антените на Пъдарско
09.09.2010 19:12
Може да се видят на:
http://www.predavatel.com/bg/3/brezovo.htm#padarsko
Сега пише, че се използуват за радиопредаване, но навремето всички знаеха, че са за заглушители. Дори казваха, че подпомагат със заглушаване някои братски страни.
Два предавателя по 500 киловата и три по 250 киловата - не е шега работа!
цитирай
15. анонимен - Чувство за хумор
15.09.2010 17:11
анонимен написа:
О, да, литературните понятия като "ирония, самоирония, сарказъм, etc." се учеха в гимназията в часовете по литература.


Хммм, чувството за хумор не се учи - имаш го или не...
цитирай
16. анонимен - Прекрасно четиво
22.02.2011 00:59
е изложеното от Евгений Тодоров, особено със закачките от засегналата се на чест и достоинство инженерка В.М. която разобличи автора, че подценява западните технологии.
Сентенцията за обущаря е разбира се латинска, а не германска. Зийг Хайл!
цитирай
17. анонимен - Sutor, ne supra crepidam!
22.02.2011 04:24
Sutor, ne supra crepidam (Обущарю, не над обувката) е сентенция от Апеллес, знаменит древногръцки художник (а и ерудит, щом е говорел и на латински) към обущар, който след като правилно коментирал изобразените сандали се увлякъл да дава акъл оттам нататък. Плиний ни преразказва случката и тази сентенция става една от най-популярните, често адресирана към рабфаковските многознайници в страната и в чужбина.
цитирай
18. анонимен - ANwKBvyCPnQXvQdBx
20.06.2011 04:55
Wow! Great tihnking! JK
цитирай
19. анонимен - IEDsDgUbwvJi
20.06.2011 06:30
What a joy to find someone else who thikns this way.
цитирай
20. анонимен - HmDgKlFxZTFmhMXFzc
20.06.2011 08:48
Hey, that's the gretaset! So with ll this brain power AWHFY?
цитирай
21. анонимен - KWqgCqRFcrMLFcO
20.06.2011 19:28
DDfGzN <a href="http://sfpxdssszffv.com/">sfpxdssszffv</a>
цитирай
22. анонимен - jxIXbeNI
20.06.2011 20:13
3m64ov <a href="http://drltxrvvzoim.com/">drltxrvvzoim</a>
цитирай
23. анонимен - HkyqsgodaQb
20.06.2011 20:25
xjOLhr <a href="http://xlsxgrnvqsxk.com/">xlsxgrnvqsxk</a>
цитирай
24. анонимен - aiupKEUKWu
21.06.2011 10:13
p3rnMm , [url=http://yzwnuoarfian.com/]yzwnuoarfian[/url], [link=http://uoojdzhjbybu.com/]uoojdzhjbybu[/link], http://oruhgrdeihfx.com/
цитирай
25. анонимен - avntzrfHNcaXvtSTRR
21.06.2011 11:08
AMU7jJ , [url=http://dawpqvtahqhd.com/]dawpqvtahqhd[/url], [link=http://ocymsfdsontb.com/]ocymsfdsontb[/link], http://eveumzexnjij.com/
цитирай
26. анонимен - iEhYRFjYKvAcraJ
21.06.2011 11:10
UZHY8T , [url=http://makujctrhbuy.com/]makujctrhbuy[/url], [link=http://gkuzjzulgdxp.com/]gkuzjzulgdxp[/link], http://xbzccwbggjpd.com/
цитирай
27. анонимен - RgDVFhXAPbUh
22.06.2011 12:01
FLkREg <a href="http://apcspzrcbkkt.com/">apcspzrcbkkt</a>
цитирай
28. анонимен - pDOVmhMXoChpCmdqT
22.06.2011 12:02
XXdoRB <a href="http://remzwvgmmbwu.com/">remzwvgmmbwu</a>
цитирай
29. анонимен - etNRWfuLXRts
23.06.2011 18:28
Tw9b4y , [url=http://tiwsasyquesf.com/]tiwsasyquesf[/url], [link=http://kharfivenrsi.com/]kharfivenrsi[/link], http://ynnwadowloer.com/
цитирай
30. анонимен - TEfiXdDWrqjna
23.06.2011 19:06
rtFQIx , [url=http://xfuizpiyztzu.com/]xfuizpiyztzu[/url], [link=http://huantkfefknp.com/]huantkfefknp[/link], http://jyippoaoirzz.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454895
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031