Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2010 14:21 - Панаирна реклама и панаирни конкурси
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4469 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 19.09.2010 14:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За следващия панаир се бяхме наострили да направим големите пари. Вече бяхме събрали малко капитал, мислехме, че познаваме пазара, проблемът беше единствено да успеем да наемем същото павилионче - първото тип "Чайка" срещу Палатата на машиностроенето.
Отидохме почти веднага след началото на срока, в който трябваше да се подадат молби, но ни чакаха две изненади.
Първо - наемът се беше вдигнал поне три пъти.
Второ - човекът, който раздаваше павилионите, този път избягваше да ни гледа в очите - макар че вече бяхме стари клиенти.
Мънкаше нещо, че имало много молби и не бил сигурен, че ще ни вреди.
Приклещихме го в коридора и му бутнахме нещо в джоба.
Човекът за пръв път ни погледна в очите, но измрънка, че едва ли ще можем да получим същото място.
В крайна сметка ни дадоха павилион зад Съветската палата - там, където нямаше никакъв клиентопоток.
Заредихме с кафе, бира в кутийки и цигари - тоест със всичко, което се харчеше на предишния панаир, ама се оказа, че вече същите неща се продават на сто места.
Може би за пръв път усетихме на гърба си какво означава пазарна икономика.
Оборотът ни на ден беше колкото ни струваше дневният наем.Говорим за оборот, не за печалба. Загубите се трупаха ден след ден и в крайна сметка решихме повече да повтаряме грешката си.
Още първия ден сутринта минахме да видим кой е тарикатът,на когото бяха дали нашия любим павилион на кьоше.
Човекът имаше вид на селски тарикат и със сигурност също беше мушнал в нечии джоб повече, отколкото мушнахме ние.
Заприказвахме се колегиално, попитахме го как смята да избие наема, а той с гордост ни показа чисто нов лъскав дюнер.
Тогава дюнерите не се продаваха като сега - на всеки ъгъл. Със сигурност беше единствен на панаира. И като нищо щеше да си избие парите за наема и за покупката на дюнера.
Имаше само едно "но" - щеше ли да съумее да подкупи лелките от ХЕИ-то, които щяха да минат всеки момент. Не беше си осигурил нито топла вода, нито три мивки, нито здравни книжки, нито хладилници - да не говорим, че в още действащия социалистически Рецептурник от такова животно като дюнер нямаше и следа.
Минахме следобед и ни обзе неуписуемо злорадство.
Дюнерът беше свит в ъгъла и очевидно нямаше никакви изгледи да бъде пуснат до края на панаира.
А тарикатът, който ни измести от стратегическото място, беше оклюмал нос и вече смяташе колко пари е загубил и още колко ще загуби.
Година-две не стъпихме на панаира.
Сменяха се правителства, сменяха се панаирните шефове. Постът започна да се дава не за доказани способности, а стана нещо като партийна награда.
Новите партийни активисти водеха със себе си и нови по-малки началници.
Панаирът обаче печелеше достатъчно, за да има за всички.
Акао си спомняте от старите постинги,бяхме станали дистрибутори на кафето “Нова Бразилия” и един ден чорбаджиите ни възложиха да да организираме на панаира щанд за безплатна дегустация.
Цените за наем площ, изграждане, украса, реклама ни се струваха фантастично високи и се чудехме как да икономисаме някой лев, въпреки че всички разходи ни се възстановяваха веднага без никакъв пазарлък. Един ден една от преводачките, която разбра колко пари сме спестили, ми пошепна:” Какво ги жалиш толкова? Онзи ден шефът купи на любовницата си часовник за 14 хиляди долара.” Е, от цялата работа и ние имахме някакъв кяр. Вземахме процент от радиорекламата, вместо да наемаме столове и маси от панаира за същите пари купувахме нови и след това те оставаха за нас. Но за кафето не лъжехме. Колкото правехме безплатно, толкова отчитахме. Даже измислихме томбола –всеки, който купи поне сто грама кафе, получава номер и в края на деня може да получи цял кашон – тоест 9 килограма. Един ден край щанда се завъртя Джордана – стар приятел, барман отпреди 10-и ноември, познавач на всички номера в този бранш. Веднага започна да прави сметка колко крадем на ден и ни беше страшно трудно да го убедим, че отчитаме всичко точно. -         Тогава сигурно правите далавера с томболата? – усъмни се той. Пак започнахме да го убеждаваме, но той не ни вярваше. Закани се, че ще мине да провери. В 5 часа следобед дойде наистина, изгледа внимателно томболата и се хвана за главата като видя как някакво смотано девойче от дълбоката провинция си тръгна с цял кашон кафе. Попита ни колко струва кашона и хукна след момичето. Предложи му в движение половината сума. Момичето, което сигурно се чудеше как ще пренесе обемистия кашон до провинцията, се съгласи веднага. Джордана се върна усмихнат с кафето под мишница: - Вие като сте балами, поне аз да изкяра нещо – той беше доволен от себе си. Не си беше загубил деня. Щандовете за безплатна дегустация имаха не само рекламна цел. Винаги ни се напомняше къде точно да бъде мястото. А мястото беше задължително пред палатата, където е щандът на “Якобс Сушард”. Вече се подготвяше продажбата. Този подготвителен период траеше поне 3 години. Планът беше замислен така, че хората на потенциалния купувач при всяко влизане и излизане от палатата, да минават край опашката за кафе. Една година един от собствениците реши, че името “Нова Бразилия” трябва да се натрапва постоянно. Поръча радиореклама през всеки 10 минути. Дойдоха някакви момчета от Враца с балон, който трябваше да виси над панаирното градче. На него пишеше “Нова Бразилия”, разбира се. Само че тук възниква проблем. Цената за въздушна реклама беше на квадратен метър. Някакъв чиновник от рекламния отдел на панаира попита какъв е диаметърът на балона и по известната формула изчисли цялата площ –трябваше да се плати и тази част от балона, която е отгоре и се вижда само от дядо Господ. Това ми се стори нечестно, започнах пазарлъци, но чиновникът беше непреклонен. Точно по това време дойде един от собствениците на фирмата, оплаках му се и казах, че този път не мога да направя нищо. Ливанецът помисли няколко секунди, грабна от щанда един кашон кафе и само попита в коя стая е рекламният отдел. След малко се върна без кашон, но с фактура за платен един единствен квадратен метър.
нЕ СЛЕД ДЪЛГО "Нова Бразилия" се продаде, както беше предвидено, и нашият панаирен бизнес замря.
Някъде към 2001- 2002-а, получих учтиво писмо от поредното ново ръководство с покана да се включим в конкурс за изработване на филм за предстоящето международно изложение. Искрено се зарадвах. Казах си – свърши времето на далаверите, вече всичко в държавата става прозрачно и честно. Започнах да броя колко филма досега съм направил, стигнах до 100 и им загубих бройката. Игралните неща даже не ги броях. И си рекох – този конкурс ми е в кърпа вързан, то просто няма кой да се мери с мен. Посочих и цената, за която можем да направим филма – някъде към 3000 долара, което си беше без пари за един такъв богат възложител като панаира. Изпратих офертата и зачаках. Отговор въобще не дойде. След време разбрах, че конкурсната комисия е избрала офертата на някаква млада и напориста колежка. Рекох – майната му, и забравих случая. Преди следващия панаир отново получих покана за конкурс. Намалих цената на 2 500 долара и пратих оферата. И този път – нищо. Пак същата колежка спечели. Скоро след това се случих на една маса с един стар познат от панаирния пресцентър. От дума на дума стигнахме до офертите. Попитах го каква цена дава конкуренцията, та все печели. Колегата започна да се смее. -         А бе ти луд ли си? – заливаше се от смях човекът.- Как може в България да се спечели конкурс, без да имаш човек в играта. -         А кои са в играта? – попитах аз. -         Ами единият съм аз – скромно си призна човекът.- И мога да ти помогна. Идваше ми да литна от щастие – птичето най-после ми беше кацнало на рамото. Протегнах ръка, но птичето не протягаше своята и гледаше въпросително. -         Твойто не се губи – сетих се аз за сакралната фраза и си стиснахме ръцете. Няколко дни след получаването на следващата покана, ми се обади моят човек и каза: -         Госпожицата този път дава 2400, ти дай 2200. Написах 2 200 и изпратих офертата. И пак загубих. Отидох при моя човек, за да направя рекламация. Той ми обясни, че спечелилата колежка в последния момент сменила офертата с 2 100. И че нейният човек в играта май че е заместник директор. И че там освен мангизи май има и чувства. Поканите обаче продължаваха да идват. При следващото раздаване на картите вече знаех, че няма какво да губя. И дадох цена 100 /сто / долара. Този път вече нямаше начин да не спечеля. Отговор пак не дойде. Скоро след това смениха директора на панаира. След като НДСВ спечели изборите, нормално беше да махнат синия директор и да сложат техен човек. Както преди синия имаше пък червен директор. Та през 2002 за известно време имаше двама директори. Редом до синия застана жълтият Йордан Радев.Беше ясно, че той е силният човек и че скоро той ще управлява еднолично. Скоро след като зае новия си пост, се срещнахме някъде и аз му разказах за далаверите с конкурса за панаирен филм. Йордан Радев очевидно се ядоса. Стисна юмрук и се закани, че ще разкатае мамата на всички далавераджии в панаира. А аз зачаках да дойде следващата конкурсна покана. И да възтържествува най-после справедливостта. Още я чакам. Изглежда някой просто ме беше зачеркнал от списъка на поканените…
А тази година се излъгах да участвам в един общински конкурс за рекламен филм. Преброих какво имам зад гърба си - вече 200 филма и няколко игрални продукции. Вече нямаше кой да ме победи.
Обаче и този път не се се класирах. Познайте кой ми би шута? Пак онази същата колежка от панаирните конкурси...
 imageimage
 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. thomas - :-)
19.09.2010 14:36
Странно ми е това с конкурсите. Забелязал съм, че всъщност победителите реално дават много по-високи оферти от пренебрегнатите ;-) Дори и в първия момент да не изглежда така.
цитирай
2. vmir - "Кафе "Нова Бразилия" - гордостта на българската индустрия!"
20.09.2010 10:45
Как да бъде иначе, като сме мошеници, избрани с конкурс...
цитирай
3. pumona - уф
22.09.2010 22:16
уфкам за случващото се
цитирай
4. анонимен - nova tema za bloga
24.09.2010 11:51
gospodin todorov,

bihte li iskali da pishete neshto poveche i za kultovite zavedenia otpredi 10-ti i ot devetdesette? Za mnogo hora veche nishto ne govoria krachma plovdiv, trakijski stan, starata kashta, siniata kashta, paldin v dobrata predi-gergovska forma i t.n.

az sam na po-malko ot 40 godini, no si gi spomniam.
цитирай
5. анонимен - Ядосан пловдивчанин
02.10.2010 01:54
Хора, нека да оставим историята и прехода малко на мира. Посетихте ли сегашния панаир? Видяхте ли поредната трагедия? Селският панаир, който се случи последната седмица в Пловдив? Не мога да проумея какви са тези собственици, в т.ч. държавата и общината, как разбират интереса си и имат ли изобщо визия по въпроса? Вчера или онзи ден имаше в Пловдив 24 един материал за виждате ли, раздадени 30 златни метала. Някой се опита да ни обясни колко иновации и т.н., и т.н. Да, ама за онези, които поне един ден са били на панаира, то звучи жалко, дори не и смешно.

Хора, пловдивчани, какво се опитват да ни кажат и покажат? Колко е било "хубаво" преди 21 години, може би? Или да продадат, приватизират или Бог знае под каква форма да унищожат Пловдивския панаир?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455283
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031