Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2011 11:30 - ИСТОРИИ ОТ ДЖЕНДЕМА /3/
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 9593 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                       С мъка навързах в едно цяло нервния монолог на Войводата и разбрах следното: Обвитият с мъх камък, който бях видял, представлявал наистина диво прасе. Не само Войводата, цяла армия иманяри го търсили поне от 100 години. Защо? Защото главата на прасето била на винт. Отвърташ главата и се открива тайник. В тайника се намирала светая светих на всички иманяри – планът на съкровището на поп Мартин. В този момент обаче всички съкровища на света не можеха да ме накарат да се върна обратно в Джендема. Особено в полунощ. Отложихме делото за сутринта. Не можах да заспя веднага. Имах представа какво означава това – да попаднеш на следите на прочутото съкровище. В други краища на България обаче легендата беше свързана не с прасе, а с павур. В историята е останала драмата на един троянски иманяр, който е разбил живота си – жертвайки всичко, само и само да стигне до картата със съкровището. И в края на земните си дни мъдро обобщил: „Цял живот търсих на поп Мартин павура и накрая го хванах за кура”… Сутринта Войводата беше по-кротък. Задоволи се с подробна информация на местоположението на заветната полянка. А може би и не искаше да ходим заедно при Прасето. Никой от екипа вече не искаше да влиза обратно в Джендема. Решихме все пак да направим някакви снимки – за да оправдаем разходите. Снимахме безгрижния живот около хижата, след това отидохме до някакви скали на стотина метра от хижата и там разиграхме драмата със загубването и намирането. Изливахме вода пред обектива, за да имитираме дъжд, отправяхме драматични послания по радиостанцията и т.н. Кръстихме филма „Дежндема и Рая”. След два дни се върнахме обратно – брадясали, дрехите ни бяха на парцали. Три дни разказвахме приключенията си, после три месеца монтирах филма. По правилата на паралелния монтаж. Ходихме на някакъв фестивал, но никой не се развълнува от разказа за ни двата свята, в които някой път живеем. В онези години джендемите не бяха на мода, все още смятахме, че Рая е на една ръка растояние. След няколко месеца срещнах Ицо от Калофер. Картинката, която ми описа той, заслужава да се екранизира. Разчува се из града, че някакви екскурзианти са намерили Прасето. Слухът минава през къщите и кръчмите. И като започват да изпълзяват немощни старци и всички търсят Ицо. -         Представяш ли си ги? – описваше картинката другарят ми по експедиция, - едва си влачат краката, лигите им текат от беззъбите им уста, но протягат ръце към мен и фъфлейки се молят: „Ице, заведи ни при Прасето, моля ти се, Ице! Ицо обаче също не се решил да се върне в Джендема да търси Прасето. Питах Цено дали няма да ходи обратно, но той се засмя – беше не наслушал на истории за съкровища. Дълго мислих как да му се отблагодаря, че ми спаси живота. Дълго мислих и нищо не измислих. Пък и пътищата ни се разделиха. Миналата година – 30 години по-късно, Цено се появи. Видът му беше същият – все едно, че току що бе излязъл от Джендема. Започна да ме зарибява да снимаме пак някакви редки животни. Или птици. Отрязах го на втората дума. Ще бъде пресилено, ако кажа, че през всичките години съм се сещал за Джендема. И все пак като че ли оттогава нещо в мен се промени. Дълбоко в мен се беше окопало завинаги усещането, че редом с Рая винаги има и Джендем. И че ако има господ, той следи – ако се възгордея, ме запокитва в някакъв голям или малък пъкъл. Но когато започна да се отчайвам, ми праща в последния момент някой като Цено, който ме измъква на сухото и светлото. Радваме се на спасението, но се оказва, че съкровището е останало долу, в студа и пороя. Никога не забравих обещанието, което си бях дал в онази страшна нощ: никога да не се оплаквам - стига да имам покрив над главата си. С огромно удоволствие заспивам във влак, в автобус, на фотьойла или на диванчето в офиса, наскоро дремнах и на една пейка – нямах покрив, но беше топло и не валеше. Някой обаче да не ме подцени – никога не дремя на масата в кръчмата. Веднъж прекарах цяла седмица в едно мизерно хотелче в една друга страна, един ден някакви местни баровци влязоха в стаята и се учудиха как мога да живея на такова място. С три звезди. Те никога не рискували да спят на по-малко от 5 звезди. Ако може и на 5+. -         Ех, ако знаете как се спи в Джендема – въздъхнах аз. Те помислиха, че „Джендема” е хотел и попитаха колко са му били звездите. Не ми се разказваше цялата история. Отговорих уклончиво, че на сиромах човек и половин звезда му стига. Тези думи обаче трудно се превеждаха, особено втория им план, така че не ме и разбраха.    



Гласувай:
5



1. jeri - Za djendema
11.04.2011 19:51
izklyuchitelno
цитирай
2. proximus - хубав край, с ценни изводи на инт...
11.04.2011 20:27
хубав край, с ценни изводи на интересната история
цитирай
3. анонимен - Jubblibia
22.10.2012 17:04
<a href=http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html>avana</a> Avanafil occurs as white already taking avanafil the go to the doctors of 483. http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html - acheter avana has been using says I have never and he says that PDE5 inhibitor drug. http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html avanafil Erectile dysfunction is also pill of Avanafil. My story goes back believe that those rare 2011 when I celebrated erectile dysfunction as soon.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456069
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031