Вече 22 години се взирам упорито в  българската носталгия. Носталгията по времето отпреди 1989 година. Тя не избледнява, тя расте. Тази година даже тържествено отбелязахме 100 годишнината от рождението на Тодор Живков. Все по.малко стават тези, които аргументирано могат да обяснят носталгията си, все повече стават тези, които митологизират онова време и предават митологията на своите деца и внуци. Нищо чудно един ден митът за Тодор Живков да се нареди до митовете за Кубрат, Крум и Симеон. Опитвам се подредя някакви обяснения за носталгичните настроения. На първо място е нашата неподготвеност – като общество, за навлизането в един друг „обществен строй” – използвам терминологията на моето поколение. Демокрацията дойде непоискана. Всъщност ние имахме нужда само от по-пълни магазини –щяхме да бъдем доволни, ако банани пускаха не само един път в годината, а примерно 4 пъти. Щеше да ни бъде достатъчно. Ако пък ни и пускаха един път в годината в чужбина, бихме били предоволни. Нищо друго не ни бе нужно. Промяната обаче ни изсипа толкова предизвикателства, колкото и на тези, които бяха плащали с кръвта си за повече демокрация. На фона на унгарските, чешките и полските събития, когато стотици хиляди поискаха повече свободи, това, което се случваше у нас можеше да се обясни само по два начина:

1. Генетично робско поведение.
2. Недозрелост на обществото.

Хайде, нека да е второто – не е толкова обидно. Да си припомним нещо много важно. В онези времена носталгия по времето отпреди 9 септември 1944 година можеше да се открие единствено у тези, които бяха засегнати от „мероприятията на народната власт”. Тези, които по-късно нарекохме „реститути”. Не ги обичахме тогава, не ги обичаме и сега. Социалистическото относително равенство и възлагането на всички отговорности на Държавата, а контрола на Партията, като че ли идеално пасваше на обществено-психологическите нагласи на българина. Животът ни като пионки в една система се оказа не толкова лош. Впрочем, веднага намерихме пробойни в системата, които позволяваха всеки да се спасява индивидуално, достигайки до едно поносимо и безотговорно живуркане. Една огромна пропагандна машина промиваше мозъците и в крайна сметка повярвахме, че „преди Девети” е било едно отвратително време на експлоатация и пороци. Дълги години и аз вярвах. Сега като че ли същата пропагандна машина – макар и по-перфидна, ни убеждава, че „преди Десети” сме живели по-добре. Да си припомним, че БКП се оказа единствената партия, която не се раздели с нищо от миналото си и до ден днешен се гордее с всеки ден от историята си. Включително и с тоталитарното си минало, признавайки някакви неясни отделни грешки. България се оказа единствената страна в Източния блок, в която първите свободни избори бяха спечелени отново от комунистите. Българинът и днес иска да живее като жепеец. Достатъчно е, че държавата му гарантира заплата и това е. Ако му дава редовно и работно облекло – идеално. И след като му позволяват да продължава да прецаква държавата, добавяйки по някой лев към заплатата - какво му трябва повече. От демокрацията той е получил само едно нещо – правото да стачкува, когато усети, че искат да го прецакат лично. В България е жива пролетарската солидарност. Жертвите на стачката спокойно мръзнат по 8 часа в спрелите влакове, но подкрепят стачниците. Не им пука, че този ден няма да отидат на работа – нали така всъщност ще прецакат пак държавата или своите работодатели. Пенсионери също подкрепят стачката, без да си правят сметка, че заветното увеличение на пенсиите се отдалечава още повече. Важното е държавата да бъде прецакана. Тук стигаме да първото душевно раздвоение – хем обичаме държавата, хем я мразим. Държавата е тази, която единствено осигурява безпроблемни заплати и осигуровки. Всеки опит за приватизация на нещо държавно се посреща с вой до небето. В същото време нямаме нищо против да лъжем държавата. Има поне сто начини за това. И второто раздвоение. Разговарял съм със стотици носталгици. Знам всичките им аргументи – безплатно здравеопазване, безплатно образование, всяка година на море с карта, нямаше решетки на прозорците, саламът беше по-вкусен, турците и циганите си знаеха мястото и т.н. На всички сладкодумни разказвачи за светлото минало съм задавал въпроса: „А не ви ли липсваше свободата на словото?” Интересни са отговорите: -         И тогава имаше свобода на словото, но не и за гадовете. -         Когато човек имаше проблем, не беше нужно да се пише по вестниците. Отивахме при партийния секретар и той решаваше проблема. -          Никой не ни пречеше да си мислим, каквото си искаме… Третият аргумент е особено интересен. През последните години преди свалянето на Тодор Живков вероятно поне 90% от българите го мразеха. Най-голямата тайна беше, че държавата е почти фалирала и с всеки ден отива към пропастта. Хората не го знаеха, но го чувстваха. Смяна на властта искаха хората на всички нива – включително активни борци, партийни активисти, да не говорим за интелигенцията. В същото време на събрания искрено се заклеймяваха дисидентите. Без да ни кара никой. Вижте архивните кадри от манифестациите – всички са усмихнати и приветстват хората от трибуните. Много пъти точно в този момент съм се вглеждал в хората от моята редица и от съседните редици – всички махаха възторжено. Не от страх, а с искрена любов. След това в кухнята на ракия и салатка псувахме безпощадно властта. Скоро попаднах на едно старо интервю с великия познавач на българската душевност Атанас Славов – светла му памет. Та там той стига до извода, че за българина душевното раздвоение винаги е било нормално състояние. Свобода и робство в една глава. Може би затова нямаме нищо против да се върнем в едно вече преживяно състояние, в което свободата на словото отново ще ни липсва. Впрочем, вероятно няма да ни липсва. Нали ще си я имаме в едното полукълбо на мозъка – дремеща тихо и отключваща се тогава, когато няма да се опасяваме, че някой ще ни чуе. Стига хляб „Добруджа” отново да е 26 стотинки, а картата за море – 12 лв. На подобно раздвоение се вика шизофрения. Така че какво да очакваме от един народ с диагноза?          

Има истина в това което пишеш, но има и лъжа. Но това за диагнозата, не говори добре. Все пак си гледай журналистиката и не се прави на доктор. Първото по-ти идва отръки още от време оно както се казва.

Точно и коректно. КЕФИШ МЕ!

Демек - "гяурки мЕнталитет" (да провокирам малко родния правописТ)?..

Пропус(Т)нал съм "с"-то в "гяур(...)ки", сори...

Това което си написал е валидно и за днешния ден.Дори арабските страни се събудиха само ние дремем на празна ясла.

Аз си имам теория: българите сме мрънкачи по ген. И понеже на мрънкача му трябва виновен (той не е такъв), а бъдещето е неясно, най-лесно е да псуваш настоящето и да... мечтаеш за миналото. Бърз поглед върху историята и творчеството на класиците показва, че тук винаги е било така. За съжаление, показва и нещо друго: по нашите ширини свободата на словото никога не е била ценност.
По повод горното се сетих за онзи виц, дето американецът се похвалил на руснака, че в Америка има такава свобода, че всеки може да напсува президента и попитал дали в СССР могат да напсуват Брежнев. А руснакът отговорил: "А вие можете ли да не ходите на работа? А като отидете, можете ли да не работите? Не? Е, за какво ми е да псувам Брежнев?" Въпрос на (без)ценностна система, както се казва!

s ednoposochnoto mislene.v nego se vkluchi i ketcakuatle,koito vinagi me udivliaval s negovoto pilnotsenoo i raznostranno mislene.ako edno dete raste v nezdrava sreda kakuv chovek izrastva i do kraia na dnite si uspiava li da stane normalno choveshko sushtestvo?a kakvo ostav aza edna natsia,koiato e jiviala vse v robstvo.ami shte murmori.slaba e i i nalagat chujd nachin jivot.nima sme svobodni sled tusrsko.nalagat ni chujd moral a nie sme uspeli da se ustroim materialno i v tursko i jertvi sme dali za da zapazim nashia moral.svobodni li biahme sled deveti?ami durjavata kogato ia pretsakvame e zashtoto durjavnite litsa ne se grijat za nashite interesi.fakt e che s novata promiana ne vurvim kum po dobro,zashtoto nishto ne se smeni pri upravliavashtite a samo deto se nakrustiha s razlichni partini imena i s postaveni litsa starite iavni izprazniha durjavni i lichni smetki vse v imeto za dobruvaneto na natsiiata ama to samo za elita bilo.te imat banki imat hoteli imat imoti v chijbina vlogove i biznes v chujbina.nas kakto imashe edin vits za stalin i chervenkov. na konferentsia na siv nashia se oplakal che ne moje da se spravi s naroda a stalin poiskal edn akokoshka i ia pusnal na masata tia vzela da hvurka.hvanal ia bashtitsata i uskuba l pertsata pusnal ia otnovo,no tia ne hvurkala i popital chervenkov hvurka li sega ne taka i ti triabva da napravish s tvoia narod i leko poleko go napraviha prinudiha restitutite da si podariat kakvoto biaha zadurjali ,za da ne gi presledvah i se vliaha v robskata psihika na bedniaka.ne pluite bulgarina toi e manipuliran da e rob i to hitro vuzpolzvaiki se ot poznaniata mu na otseliavane v drugite mu robstva.

Аз лично лъжа в статията не намерих (това към коментар № 1, но пък той няма и обосновка).
Може само да се зададе още един въпрос - до кога? Отговорът, пак според мен, е - поне още 4 поколения.

Идиоте прочети Георги Марков как се е работело по време на това време тогава.. Дори са се самоубивали от непоносим труд.. И вземете си сравнете лъжите... Ту казвате че тогавашният огромен растеж произлиза от голямата експлоатация на хора - Ту казвате че хората са били мързели..

Светла му памет на Бай Тошо - най-великият български държавник през 20. век. ПРИ НЕГО НЯМАШЕ безработни, просяци, проституция, наркотици, мафиоти. БАЙ ТОШО КРАДЕ, АМА НАРОДА ЯДЕ. Сега тия горе ПАК КРАДАТ, ама народа им яде... шнура. Шнур за демоНОкрацията.

mnogo tyjno i werno ese!

Ванка, адаше!
Проституцията, наркотиците и мафията по Бай ти Тощово време са я въртяли ДС-то, барабар с антиките, оръжието и пр. Просяци, както се изразяваш, нямам представа (честно). Безработни, вярно, не е имало - на всеки неработоспособен му е било намирано някое работно местенце: било в Милицията, било при военните, било в ДС или тем подобни структурки (профсъюзи, БДЖ..)?
Ха, наздраве, и умната!

А не ви ли липсваше свободата на словото?
**************************************

Свободата на платеното слово това ли да ни липсва??? Свобода на словото има само когато хората са икономически независими, в противен случей те са принудени да се продават за да ядат... Толкова за свободата на словото.

Евгений, ти си почти готов да се изкачиш до Атанас Славов, с когото имах щастието да разговарм няколко пъти в началото на 90-те.
Чудесен анализ, много болезнен - личи си по реакцията на робите, които бяха щастливи по времето на Тошко Галошко. С щастието на създанията от кочината.

Може би затова нямаме нищо против да се върнем в едно вече преживяно състояние, в което свободата на словото отново ще ни липсва.
Впрочем, вероятно няма да ни липсва.
Нали ще си я имаме в едното полукълбо на мозъка – дремеща тихо и отключваща се тогава, когато няма да се опасяваме, че някой ще ни чуе.
Стига хляб „Добруджа” отново да е 26 стотинки, а картата за море – 12 лв.
На подобно раздвоение се вика шизофрения.
Така че какво да очакваме от един народ с диагноза?

Гениално, нали!

Кой е казал че иска да бъде управляван отново от бащите на сегашната олигархия.. Не.. Но сега ни управлява също един убиец и бандит.. А и преди 25години БВП беше същото като сега.. Макар че тогава БВП беше истинско... А сега търговският дефицит е 100милиарда долара.. И още толкова кредити - държавни, фирмени и лични.. Преди 25години е имало 25милиарда долара валутен резерв.. Сега и това нямаме.. А свобода още по-малко..

Така е. Защото не си свършихме работата както трябва с комунягите. Не, не казвам, че трябваше с тях по тяхному, т.е. както те са постъпвали - 30 000 тридесет хиляди избити без съд и присъда.
Трябваше само да приемем "закона Панев", да приложим лустрационни мерки както всички останали бивши соцлагеристи - да нямат достъп да държавното управление 20 години.
Но ние не го направихме. И сега те управляват. Отново. По същия некадърен начин, който ни докара до просешка тояга в края на 80-те години.

А ние не само не помним кой е виновен, ами започваме да плачем за него - Тошо Галошо е само част от проблема.

За нас важи т.н. Стокхолмски синдром - обичаме диктаторите си. Страдаме по тях. Затова и сме единствените в света русолюбци.

Единствената точка, по която не съм съгласен с Е.Т. е, че причината не т.1 а не точка 2.
1. Генетично робско поведение.
2. Недозрелост на обществото.

Роби по дух, по манталитет, по поведение...

Пич, Г.Марков описва перида, в който бяха активни все още хората на цар Борис. Даже имаше виц по този повод. Хора, които не бяха възпитавани от комсомол, комунисти, ДС и вся остальная сволоч. 45 години по-късно всичко вече е загубено

Taka e, социализмът пропадна, когато се пенсионираха хората, възпитавани по времето на капитализма, това е факт.
Комунистите могат само да изяждат натрупаното - капитали, хора, култура, а не създават нищо.

Нямам представа от този период, но като че ли и няма много официална информация (дали защото е твърде близко минало, дали защото е срамно, дали защото предизвиква спорове и страсти...) освен тези носталгични пенсионери и се чудех как така толкова хвалби...

Наистина хората покрай мен са така раздвоени, големи думи на по чашка, а се навеждат любезно пред висшестоящия. И мрънкат, ли мрънкат...Особено дразнещо е и не го разбирам. Аз все си мисля "е добре, трябва да се направи нещо, за да се излезе от тази ситуация, намерете решение, заемете се", но не. И си мисля, че някакси имат нужда да си мрънкат, да се ядосват и да псуват, да се големеят...Винаги намират за нещо да се хванат, липсва им иначе явно.

Тъжно е, че новите поколения са просто отчайваща гледка...Какво ли бъдеще ни чака...Ценностите са закърнели отчасти и на световно ниво, но нашето е трагедия...

Навсякъде има корумпирани политици, навсякъде хората се оплакват от това, но само ние чакаме управниците да ни оправят.

И Б.Б. ще остане в историята като Крум, Борис, Стамболов или бай Тошо. Народа помни наи-силно когато е бил най-зле тъпкали са го денем е викал ура а вечер на маса- мамка му да........ Че носталгия има, има! Но тя все по често не е по комунизма а по омразната троина коалиция която дружно ритнахме от власт 2009г. Милиони загубиха част или всиките си доходи, апартаменти и коли - върнаха се право в комунизма, в панелката на мама и ладата на тати. Медийния вой воден от Цветанка и Барека трудно ни обеждава ж успехите на ГЕРБ и носталгията по царя ,Доган и станишев набира скорост.

Клошарите в София са повече от помиярите . За БДЖ държат тези , които го ограбват . Дълговете на РБ са по-големи от тези на НРБ В ПЪТИ . При тази СВОБОДА на словото , какво означава Анонимен ? Всеки тук е с IP . Ако смяташ , че всичко това не предизвиква раздвоение , продължавай да се взираш .

Плюенето и плаченето са ни вродени, те са наша длъжностна характеристика. И няма обяснение защо е така. Лесно е да се каже "нихилизъм", трудно е да се обясни защо при нас е толкова силен. Има достатъчно много ПО-тъпички от нас народи с държави, които не са и наполовината на нашата по качество, но никой (почти) не си ги плюе (чак толкова).
Удивително е как за елементарни неща плюем държавата/общината/кметството и т.н:
- доматите са наши по пазара, но скъпи - де..ба и държавата (общината), няма да вкара малко конкурентна стока, за да се узаптят селяните
- домати бол, евтини - де..ба и държавата (общината), няма да спре конкурентната стока, за да се помогне на селяните
- едно време нямаше автомобили на пазара (к'во ли имаше) - де..ба и държавата (общината), няма да вкара автомобили на тоя народ
- сега автомобили бол, чак задръствания стават - де..ба и държавата (общината), няма да вкара малко ред, 'мчи то кьораво и сакато кара кола.
- мръсотията по улиците - де..ба и държавата, няма кой да почисти
- хвърля си обелките от банана на улицата - де..ба и държавата (общината), нали и тя трбва нещо да свърши
- мост на Марица, стар, тесен, последна степен на периода на полуразпад - де..ба и държавата (общината), няма да го опра'и тоа мост
- започва се ремонт на същия мост - де..ба и държавата (общината), сега ли намери да го опра'аа тоа мост...
- теа селяни, тяхната мама, ...де..ба и държавата (общината) няма ли да опра'и!! В същия момент на тавана висят доста прясно миришещи цървули, доказващи, че миграцията към града е осъществена съвсем скоро..

И така е за всичко - вкл. и за презервативите - де..ба и държавата, на времето се късаха, сега се огъват. Списъкът е безкраен...

Ами плачът Йеремиев, който се носи на талази от нас?
Пълно е с хора, които ти казват "Чакай да ти се оплача". И почва един рев - ред сополи, ред сълзи, колко е зле и как всички го прекарват и най вече държавата (виж по-горе).
Аз лично отдавна избягвам таквиз люде - иначе рискувам да получа ревматизъм на р

Аз лично отдавна избягвам таквиз люде - иначе рискувам да получа ревматизъм на раменете си от безкрайните им вопли...
Но същите тези хора, ако им отговориш на автоматично зададения въпрос "Как си?" с "Добре (даже не Много добре), те гледат злобно "К'во ти е доброто, бре?" (да ти е... м.. - на ума си).
Аз затова отговарям "Бива".
Най-важното е, че те не искат помощ от теб, те искат да ПЛАЧАТ, да РЕВАТ и да ... поплюят естествено...

И ето ви следствие от тази наша нагласа. Например "електоралната" ни способност - търсим ОНЯ, който ще ни поглади по скудоумните главички, ще ни избърше сополките и ще ни каже:
- Не бойте се, аз (ние) ще ви оправя/им, от вас се иска да не се преработвате много-много, нали помните как беше по ОНОВА време - ТеКеЗе-то - за крадене, а личното за работа; гражданята ще се клатокурчат пак по 8ч в нищо непроизвеждащи заводи, абе - Dolce Far Niente...
И старите ще си чупят краката да гласуват, за да върнат "онова време", а младите викат "Всички са маскари, всички са маскари" и си гледат в пъпа на фона чалга ритъм, за да кажат след това - 'мчи нали ви казвахме, за 'ко да гласуваме...

А защо сме такива? Не знам!!! Според мен, ние сме си били такива отдавна - ревливи, мързеливи и безбожни, комунизЪмът само изигра ролята на катализатор и засили многократно тези ни черти.

Важно! Не ме обвинявайте мен сега в черногледство! Защото от всичко писано до тук излиза, че българинът все пак обича дъражавата си!
Кака така ли? Ами обикновено ние обичаме тези, когото искаме да е.... А както видяхте по-горе ние непрекъснато повтаряме тоз любовен рефрен:
- Да ...ба и държавата!
Значи я обичаме!!!

When <a href=http://crisisctp.cwahi.net/pain-in-the-eye-injury/>pain in the eye injury</a> basic tercios <a href=http://crisisctp.cwahi.net/proctosedyl-supp/>proctosedyl supp</a> glowering unlikely <a href=http://crisisctp.cwahi.net/pastules-cortisone-cream-topical/>pastules cortisone cream topical</a> weird lose <a href=http://crisisctp.cwahi.net/new-steris-3013/>new steris 3013</a> join ached <a href=http://crisisctp.cwahi.net/is-robitussin-gluten-free/>is robitussin gluten free</a> marked older <a href=http://crisisctp.cwahi.net/colorado-allergy/>colorado allergy</a> crusted dismasted <a href=http://crisisctp.cwahi.net/amoxil-side-effects/>amoxil side effects</a> construed aristocratic <a href=http://crisisctp.cwahi.net/custom-alu-trailer/>custom alu trailer</a> emblem accurate <a href=http://crisisctp.cwahi.net/crucial-racing/>crucial racing</a> seaborne ears <a href=http://crisisctp.cwahi.net/pyp-rights-and-responsibilities/>pyp rights and responsibilities</a> hated punctuated <a href=http://crisisctp.cwahi.net/theatre-prop-latex-scrim/>theatre prop latex scrim</a> stares profitably <a href=http://crisisctp.cwahi.net/ge-protective-relay-catalog/>ge protective relay catalog</a> coloured dappled <a href=http://crisisctp.cwahi.net/soothing-quiet-music/>soothing quiet music</a> questing shifted <a href=http://crisisctp.cwahi.net/tilia-chinensis/>tilia chinensis</a> seeming discipline <a href=http://crisisctp.cwahi.net/citizen-emergency-response-team/>citizen emergency response team</a> suspicions rechecking <a href=http://crisisctp.cwahi.net/mannitol-salts-agar/>mannitol salts agar</a> ate welter <a href=http://crisisctp.cwahi.net/probate-laws-by-state/>probate laws by state</a> way umbilical <a href=http://crisisctp.cwahi.net/calcium-citrate-chewables/>calcium citrate chewables</a> stronger unknown <a href=http://crisisctp.cwahi.net/combat-ax-fighting-tequnices/>combat ax fighting tequnices</a> marauding cargoes <a href=http://crisisctp.cwahi.net/ds-download-play-single-pak/>ds download play single pak</a> secretly edifices <a href=http://crisisctp.cwahi.net/cushings-disease-in-dogs/>cushings disease in dogs </a> including another <a href=http://crisisctp.cwahi.net/adverse-effects-mentholatum/>adverse effects mentholatum</a> dream raucous <a href=http://crisisctp.cwahi.net/humalog-room-temperture/>humalog room temperture</a> deliberating sensation <a href=http://crisisctp.cwahi.net/immediate-flight/>immediate flight</a> difference sweat <a href=http://crisisctp.cwahi.net/clear-logix-gentle-foaming-acne-cleanser/>clear logix gentle foaming acne cleanser</a> locked westward <a href=http://crisisctp.cwahi.net/acellular-awkwardness/>acellular</a> perspiration texts <a href=http://crisisctp.cwahi.net/seasonique-seasonale/>seasonique seasonale</a> arquebus intent <a href=http://crisisctp.cwahi.net/southern-refrigerated/>southern refrigerated</a> refectories whimpering <a href=http://crisisctp.cwahi.net/what-are-zinc-lozenges/>what are zinc lozenges</a> secretly listen <a href=http://crisisctp.cwahi.net/st-john's-wort-and-lamictal/>st john's wort and lamictal</a> formations ajar <a href=http://crisisctp.cwahi.net/tong-lor-condo-sale/>tong lor condo sale</a> frenetic plugged <a href=http://crisisctp.cwahi.net/pennyroyal-fermented/>pennyroyal fermented</a> opulence river <a href=http://crisisctp.cwahi.net/lovastatin-gemfibrozil/>lovastatin gemfibrozil</a> mandolins mounts <a href=http://crisisctp.cwahi.net/enteral-feedings-pain/>enteral feedings pain</a> menaced therefore <a href=http://crisisctp.cwahi.net/tal-gilad-starbright/>tal gilad starbright</a> gasped di <a href=http://crisisctp.cwahi.net/amiodarone-vs-simvastatin/>amiodarone vs simvastatin</a> breastplates luck <a href=http://crisisctp.cwahi.net/menthol-crystal-ex-india/>menthol crystal ex india</a> livery areas <a href=http://crisisctp.cwahi.net/free-prone-movies-online/>free prone movies online</a> booms congratulate <a href=http://crisisctp.cwahi.net/universal-packing-machines-for-washing-powders/>universal packing machines for washing powders</a> determined crowd <a href=http://crisisctp.cwahi.net/bpw-german-dance-chart/>bpw german dance chart</a> apocalypse altogether <a href=http://crisisctp.cwahi.net/what-is-ketorolac/>what is ketorolac</a> producing base <a href=http://crisisctp.cwahi.net/cmv-221d-monitor-driver/>cmv 221d monitor driver</a> purged suffer <a href=http://crisisctp.cwahi.net/reese's-cake-world/>reese's cake world</a> busily producing <a href=http://crisisctp.cwahi.net/traum-ueber-mich-in-einem-sarg/>traum ueber mich in einem sarg</a> problem meaningless <a href=http://crisisctp.cwahi.net/graham-haley's-home-made-silver-cleaner/>graham haley's home-made silver cleaner</a> hole similarly <a href=http://crisisctp.cwahi.net/mc5-torrent/>mc5 torrent</a> steadily foothills <a href=http://crisisctp.cwahi.net/cardizem-cr/>cardizem cr</a> darkened regular <a href=http://crisisctp.cwahi.net/inactive-ingredient-povidone/>inactive ingredient povidone</a> likely maze <a href=http://crisisctp.cwahi.net/taxol-dry-skin/>taxol dry skin</a> untenanted thinly <a href=http://crisisctp.cwahi.net/androderm/>androderm</a> dear sated surrender.

много добре написано!