Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2011 12:01 - СПОМЕНИ ЗА ГАРИТЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3877 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                              Гарите не са това, което бяха. Едно време старите пловдивчани са ходили до „Станцията”, за да разхождат новите си дрехи по перона. В по ново време имаше хора, които като ги стегнеше шапката, ходеха през нощта на гарата. Тогава, когато само по-големите градове имаше по един-два бара, а телевизията спираше да излъчва в 0 часа, това беше единственото място, където и в тъмното имаше някакъв живот.   БУРГАСКАТА ГАРА, 1951 г. Бил съм на 2 години и не би трябвало да помня нещо, но в съзнанието ми се е запечатало някакво помещение, пълно с хора, и една голяма печка. След години питах мама и тате къде може да е било това, те твърдят, че е Бургаската гара, на която сме прекарали няколко часа.   БУРГАСКАТА ГАРА, 1961 г. Десет години по-късно вече си спомням всичко. Почти всяка година ходехме на море, пътувахме с нощния влак и някъде призори слизахме на гарата. Чакахме в градинката отсреща два-три часа – докато тръгнах автобусите за околните селища. Ставаше все по-светло, баничарниците пускаха първите топли закуски, гларусите крещяха, а на витрината на спортния магазин отсреща бяха изложени мечтани неща.   СОФИЙСКАТА ГАРА, 1967 г. Още не бяха бутнали старата гара. За да се качиш на трамвая, трябваше да минеш пред един лабиринт от парапети, който регулираше в строен ред тълпата, стремяща се по-бързо да навлезе в столицата.   ПЛОВДИВСКАТА ГАРА, 1967 г. Пристигнах от София някъде към полунощ. Софийската /стара/ гара, през която минах само преди три часа, беше мръсна, наоколо беше кално. Валеше дъжд. А в Пловдив миришеше на пролет. Миячите на улиците разпъваха маркучите и след малко паважът започваше да свети. Още малко и щях да се прибера вкъщи, а мама щеше да стане, за да ме нахрани. Тогава се зарекох, че никога няма да живея в София. Донякъде и заради гарата.   СОФИЙСКАТА ГАРА, 1975 Пловдивската гара си е все същата, но Софийската се премени и навсякъде в района започна да кипи живот. В някое от магазинчетата можеше да се открие и нещо дефицитно, което го няма в провинцията. Търсейки нещо интересно за подарък – все пак връщам се от столицата, влязох в магазинче, в което се продаваше главно алкохол – беше в подлеза под първите коловози, може още да е там. Пред мен на опашката чакаха огромен мъж и подхождаща за размерите му едрогърдеста жена. Отдалече си личеше, че им предстои страстна нощ – гледаха се закачливо, попипваха се… Поискаха бутилка унгарска ракия палинка – вероятно за загрявка. И тук настъпи разривът – не можеха да се разберат кой да я плати. Сексапилът им се стопи за миг, пред мен се караха две пресметливи животинчета. Идваше ми аз да им платя бутилката. Накрая жената се усмихна опрощаващо и извади два лева. Прегърнаха се и се отдалечиха…   БЕЛГРАДСКАТА ГАРА 1973 г. За пръв път излизах в чужбина, на път за Полша имахме щастието да прекараме няколко часа на Запад. Тогава Белградската гара беше даже повече от Запад. По павилиончетата продаваха свободно не само Кока Кола, но и разни сокчета в шарени пликчета от алуминиево фолио. При нас щяха да се появят чак след 20 години. Шокът обаче настъпи, когато на гаровия РЕП открихме списания с голи мадами. С хитър маньовър излязох от полезрението на придружителя ни от ЦК на ДКМС, смених в „менячницата” десетте долара, които бях скрил в подплатата на сака и си купих един брой „Чик” с черна плоча - с Ruby Tuesday на Ролинг Стоунс, както и един брой „Адам и Ева” с вълнуващи сексуални описания. Завършвах сърбо-хърватски и разбирах за какво става дума. Година по-късно продадох списанието в казармата на двойна цена. Купувачът нищо не разбираше от сърбо-хърватски, но беше силно впечатлен от една снимка на девойка в поза „задна прашка”.   ГАРА ВАРШАВА, 1974 г. И тук става дума за старата гара, която отдавна я няма. Трябваше да прекарам почти цяла нощ в леденостудената чакалня – беше декември. Въпреки студа, беше пълно с народ. Редом с пътниците на пейките бяха насядали и мъже в очевидно нетрезво състояние, които се опитваха да подремнат. Скоро разбрах, че на гарата има правило – спането е забранено. През половин час най-много отдалече се чуваха стъпките на милиционерския патрул. Бяха с подковани обувки и нарочно набиваха крак – вероятно да събудят нарушителите. Спираха по средата, оглеждаха публиката и търсеха на кого главата е клюмнала в тежък сън. Грубо го разтърсваха и го извеждаха насила на студа. Някои от изгонените по-късно тихичко се връщаха и се опитваха да заспят така, че главата им да стои права.   ГАРА БЪРНО, 1974 г. Няколко дни по-късно трябваше по същия начин да прекарам част от нощта в чакалнята на Бърно. Беше топличко, пейките бяха тапицирани, даже светлината беше приглушена. Хората си спяха спокойно, сред тях имаше един единствен пияница, който обаче се издрайфа и падна на пода. Дойдоха чешките милиционери, обувките им бяха с гумени подметки и гледаха да не събудят никого. Повикаха електрокар, внимателно положиха пияницата и тихо го изнесоха. Хората отново заспаха тихо и кротко. Към 5 часа отваряше лавката, където продаваха топли наденички. Не даваха прибори, а слагаха наденичките на парче амбалажна хартия, върху нея изтръскваха една голяма лъжица горчица. Добавяха и топло бяло хлебче. Денят на гара Бърно в онези времена започваше прекрасно.   ГАРА БУДАПЕЩА – „Келети”, 1977 г. Като си избирах влак, гледах да спре на Келети. Оттам като тръгне човек да се разхожда по „Ракоци” – от гарата до Дунава, ето че минали 7-8 часа до следващата връзка. Пристигнах сутринта и се опитах да мина през чакалнята. Беше невъзможно. Полски куфарни търговци бяха налягали плътно един до друг, бяха постлали вестници на пода, и се опитваха и в съня си да прегръщат страстно многобройните раници и денкове…     ГАРА БЕЛГРАД, 1977 На връщане от Будапеща, спрях за няколко часа отново в Белград. И аз се бях натоварил с покупки, имах поне три куфара, главно с бебешки неща, и трябваше да ги оставя на гардероба, за да мога поне малко да разгледам града, очаквайки Ориент-експреса. В Югославия обаче скоро беше станал някакъв атентат – беше гръмнала бомба, оставена в чанта. На гаровия гардероб бяха въвели ред – всеки багаж да се огледа до последната кутийка. Преди мен чакаха десетина души, последни бяха двама скандинавски битници с огромни раници. Сърбинът на гардероба приличаше на герой от времето на Бранислав Нушич. Имаше завити нагоре мустачки и през няколко минути спираше работа и отпиваше сладко глътка турско кафе. Като го свършеше, отиваше за ново. Ама без да си дава зор. Докато прегледа раниците на битниците, дойде време за Ориент експреса…   ГАРА ПРАГА, 1978 Слязох от влака и отидох да пикая. На плочките в тоалетната – на нивото на очите, бяха налепени миниатюрни лепенки с надпис homosex и добавен телефон. Мен обаче повече ме интересуваше дали има наденички с горчица – като в Бърно. Нямаше.   ГАРА БРАТИСЛАВА, 1979 И на Братислава нямаше наденички през нощта, но продаваха топла супа. Супа от грах на цена 9 стотинки. Хапнахме и зачакахме среднощния влак. През десетина минути идваха някакви влакове от околните селища. Беше неделя вечер и вероятно хората се връщаха от село или от вилите. Със слизането хукваха да търсят бира. По-жадни хора не бях виждал. Слава-богу бира имаше почти на всеки перон. Нареждаха се опашки от по сто души, но обслужването беше бързо. Някои след бирата отиваха в ресторанта да хапнат и по една супа. За половин час опразниха казана с грахова супа. Донесоха бобена, след това зелева, след това от крачета… Та хапнахме по 4-5 чорбички. За българския пътешественик, който караше на сухоежбина, преживяното на Братиславската гара беше много полезно.   ГАРА ФИЛИПОВО, 1982 ….   Хайде за 80-те години и след това – по-нататък… Пък и вие добавяйте нещо. Благодаря за коментарите за влаковете, точно така си беше…          



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. artanis - интересни спомени
17.12.2011 12:42
А сещаш ли се нещо за летищата?

поздрави
цитирай
2. анонимен - Хауптба'нхоф Хановер - 1999 г.
17.12.2011 21:48
(Кръстопътят Берлин - Амстердам, ако не се лъжа, и Хамбург - Южна Германия) Наркомани навсякъде, вони на урина, тук-таме някакви търговци на дребно, парцалчета, кич и пр. Добре, че оправиха района преди "Експо2000"...
цитирай
3. анонимен - Продан - Какви времена бяха.
17.12.2011 22:57
Гара Залцбург, 1968. За първи път излизам в чужбина. Чакаме с баща ми влака за Виена. Спира някакъв друг влак, не знам откъде си. Слизат някакви чичковци и лелки, които припряно се шмугнаха в една стаичка и след минута-две излязоха от другата и страна и се качиха на влака за Мюнхен. Баща ми се обръща към мене и ми обяснява, "Тези току-що минаха границата за да се качат на международния влак". Аз го погледнах невярващо. Та кога им провериха паспортите и визите, кога им удариха печатите, кога им провериха багажите. Те бяха най-малко десетина човека, а се задържаха в стаичката не повече от две минути. Наште граничари се качваха на гара София и тръгваха от купе на купе, та до Драгоман белким сколасат да ни проверят. Паспорти, визи, печати. "За къде си тръгнал? Какво ще правиш там? Кой е твоят багаж? Какво носиш? Я, отвори тази чанта? Този куфар на кого е? Какво имаш в него? Лични неща, фотоапарат, малко коняк? Колко коняк? Две бутилки, да го отворя ли?" и вече си го хванал да го сваляш. Митничарят махва снизходително с ръка. Жестът означава, "Остави го". Когато след половин час напуска купето се чувствуваш като минал през пералня - мокър и със световъртеж. А онези за две минути минаха 10 човека. Видях го с очите си, а съзнанието ми не можеше да го възприеме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455332
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031