Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2011 14:38 - СПОМЕНИ ЗА ЛЕТИЩАТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10352 Коментари: 14 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „А спомняш ли си нещо за летищата?” – пита ме Artanis след предишния постинг за гарите едно време. Помня, разбира се, как няма да помня. Не съм летял кой знае колко пъти със самолет – то тогава кой ли летеше – ако се изключи властта и техните роднини, но затова пък редките посещения на летищата оставаха незабравими спомени. Даже когато ходехме само като посрещачи. Тогава аерогарите в градчетата, откъдето излитаха самолети, бяха най-обикновени бараки. И самолетите също бяха бараки, които вдигаха адреналина при всяко пропадане. Говоря за онези самолети, които свързваха Варна и Бургас с Пловдив, Плевен и не помня къде още имаше летище. Може би софиянци са летели с някой модерен Ту, но ние рискувахме с модели, за които си спомням, като гледам филмите за Индиана Джоунс. Тогава хората рядко използваха самолети по вътрешните линии – беше скъпо и хич не изглеждаше сигурно. Затова пък бюрото за билети във всеки град си беше емблематично. Наричаха го ТАБСО-то – така се казваше националният превозвач през 50-те години. Това - СО накрая издава съветската съсобственост – както и ГОРУБСО. Месеци преди планирания полет обикаляхме през ден до бюрото, за да разберем тога има полет и каква е цената. Служителките нямаха още компютри, а ровеха в едни дебели справочници. И когато бяхме взели окончателно решение, се оказваше, че не можем да летим в този ден, защото тогава самолетът бил чешки, а имало разпореждане българите да летят само с български самолети. Поне докато се продадат билетите. Ето, на това се вика национално отговорна политика и защита на българския бизнес. От бюрото в Пловдив тръгваше модерен за времето си автобус, който те караше на летището в Крумово. Черпеха по един бонбон кръц-кръц и това си беше всичко. Почти като сега. Всъщност нискотарифните компании разгониха фамилията на самолетния лукс. Тези, които имаха щастието да летят тогава за чужбина, след това надълго и нашироко разказваха с какво са ги хранили и поили в самолета. Нямаше българин, който да не завие и нещо за вкъщи. В самолетите за пръв път виждахме масълце и топено сирене в малки опаковки, чашки, вилички и лъжички за еднократна употреба, захар и сметана в пакетче и т.н. Даже и да изяждахме всичкото, част от амбалажа деликатно пускахме в чантите. Последният час, който прекарвахме на летището преди излитане за чужбина, беше вълнуващ. Дали документите ни са в ред? Дали митничарят ще открие 30-те лева, които сме скрили в гащите? Дали при хвърлянето на куфарите няма да се счупят бутилките с ракия и вино? Дали самолетът няма да е повреден? Вече описах как не ни пускаха с влак през Югославия и трябваше да пътуваме десетки излишни часове през Румъния. Реших, че е по-добре да жертвам 30-40 лева, да взема самолета до Будапеща за 60 лв., да се разходя до Дунава и обратно и късно следобед да се кача на влака за Прага или Варшава. Освен всичко друго шопингът в Будапеща беше най-вълнуващ – там пускаха най-много западни стоки. На всичкото отгоре цените в началото на 70-те години не бяха много по-различни от тези в България. Постепенно обаче цените в Унгария се качваха, режимът за пътуване дотам ставаше все по-рестриктивен. Унгария си ставаше западна страна, където не обменяха повече от 27-те лева, които се полагаха на всеки транзитен социалистически турист. Форинти нашата банка даваше само на командировани и на хора с дебели връзки. В края на 80-те години малко преди новогодишните празници, имах щастието да летя служебно до Будапеща и какво беше учудването ми, като видях, че самолетът е тъпкан догоре с командировани българи, които влачеха безброй шарени пакети с подаръци. Та тогава си помислих – каква ли работа в Унгария чак толкова имат българските чиновници и дали всъщност не са си измислили повод да си напазаруват нещо западничко? Всъщност и аз пътувах с цел „обмяна на опит”, което си беше просто екскурзия - награда за добре служба на едно министерство. Защо не ни дават форинти и така се пречи на братския туризъм? – смело зададох този въпрос на търговския представител на Унгария на един Пловдивски панаир. Човекът много деликатно, но откровено ни обясни, че нашият лев вече не служи за нищо, докато техният форинт бил станал конвертируем. И че и 27 лева са ни много. Най- вълнуващото ми пътуване до Будапеща беше пак през 80-те години. Имах си билет за полета в 7.30. След час щях да бъда в красивия град с пълни магазини, от летището знаех кой е най-евтиният автобус до гара Келети, там щях да си оставя багажа, да си купя запазено място за влака до Прага следобед и щях да имам на разположение поне 6 часа за разходка. А ако можех да намеря някоя добронамерена леля в някое обменно бюро, щях да си сменя без документи 50-те лева, които бях скрил в гащите още от Пловдив, и да го ударя на шопинг. Взех нощния влак от Пловдив за София, който щеше да ме закара до столицата точно навреме. Влакът тръгна по разписание и скоро се унесох в щастлив сън – предстояха ми дни, за които си бях мечтал цяла година. По едно време се събудих – бяхме спрели на гара Мирово, след секунди заспах отново. Не знам след колко пак се събудих – бяхме още на Мирово. Оказа се, че има повреда. „Ремонтната бригада току-що тръгна, може да потеглите след час, може след ден” – успокои ме началник гарата. Човекът изобщо не се трогна, че след два часа трябва да бъда на летището в София. Препоръча ми да пробвам с някакъв работнически автобус до Ихтиман и оттам да търся такси. Скочих с куфарите от влака, намерих спирката на автобуса и…в този момент пред очите ми влакът тръгна тържествено за София – като че ли нищо не е било. Успях да стигна до Ихтиман, но там се оказа, че в града имало само едно такси и то запрашило току що за някъде. Тръгнах по колите на площада и жално питах дали някой няма да тръгва за София. Всички вдигаха рамене. Седнах на куфара и бях готов да заплача. Вдигнах поглед към небето и обещах на Господ, че ако ми помогне, повече няма да лъжа държавата и да пренасям в гащите ценна българска валута. Господ ме чу. След минута при мен дойде някакъв човек и ме попита аз ли съм онзи, който гони самолета. Стигнахме в последната секунда, успях все пак да изтичам до тоалетните, извадих 50-лева и ги декларирах на митничаря. На връщане ги показах – да видят, че не съм ги изхарчил. Свърших още едно добро дело – така и така бях почнал. В самолета пътуваха група професори – кардиолози. Отиваха на конгрес в Австрия. От Министерството обаче решили, че нямат валута за директен полет до Виена и ги изпратили до Будапеща, откъдето трябвало да хванат някакъв влак, който тръгвал след час. Професорите и представа нямаха как да стигнат до влака, за такива работи като пари за такси не можеха и да помислят. Почти ги хванах за ръчичка, качих ги на автобуса, преведох ги през лабиринтите пред гара Келети, показах им откъде да си купят запазено място и ги качих на влака. Старците бяха невероятно трогнати. Не можеха да си обяснят откъде се намери толкова добър младеж. На раздяла подадоха визитните си картички и ми казаха, че ако ми предстои сърдечна операция да ги потърся – те били най-добрите. Слава богу все още нямам нужда от операция. Пък и да ми се наложи, те могат да ми помогнат само, гледайки от небето… …Пак нещо се увлякох. Следва продължение. Догодина. Дано 2012 да е по-добра.          



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gotzageraskov - ТАБСО
31.12.2011 15:09
Траспортно-Авиационное Болгаро-Советское Общество.
цитирай
2. thomas - Пак хубава тема...
03.01.2012 19:49
Нека и аз си кажа моите наблюдения. Аз международен полет видях чак през 1989 година, така че не се класирам по тази част от темата, но за цените на вътрешните линии мога да кажа само хубави неща. От София до морето опциите бяха следните: 7 лева с обикновен влак, около 12 лева в спален вагон (което не е лоша идея предвид времето за пътуване от 7-8 часа), и със самолет - 16 лева до Бургас и 18 лева до Варна. Съответно, въпреки че не сме били богато семейство, когато изобщо нещата стигнеха до море, там винаги се ходеше със самолет - и първият ми полет беше още когато бях на 4 години! Един път летяхме дори и до Горна Оряховица за едно пътуване до Велико Търново. Абе изобщо, нямам смислено обяснение защо хората не летяха повече, след като преживяването си струваше, пестеше много време и ти оставяше повече полезно време за почивка.
цитирай
3. анонимен - Към хубавата тема.....
04.01.2012 11:11
Напротив thomas, хората летяха доста. Билет за самолет до Варна/Бургас (особено през летния сезон) можеше да се купи само за седмици напред, въпреки че имаше доста полети ежедневно. По мои спомени цената до Варна беше 22 лв., а до Бургас - 20.
цитирай
4. анонимен - Шопия
04.01.2012 12:54
Летяха пак шопите, естествено, нали България си беше тяхна...
цитирай
5. анонимен - Лети, лети......
04.01.2012 15:25
А какво пречеше на НЕшопите да летят?
цитирай
6. анонимен - Лети,лети...който може да си го позволи
05.01.2012 13:08
анонимен написа:
А какво пречеше на НЕшопите да летят?

пречеше им разликата в стандарта на заплащането, или по-общо казано разликата в стандарта на живот между София и всичко останало-нещо,което тогава не бих казал, че ми тежеше или пречеше, но не мога да се затворя очите сега и да кажа, че такова нещо не е имало, защото дори и най-ниско ниво държавен служител-с каквито и досега незнайно защо са препълнени хиляди службици в София, си позволяваше командировки -включително в чужбина и какви ли не благинки, докато другаде това беше просто мираж за средната соц.класа.
цитирай
7. анонимен - Че кой не можеше да си го позволи?
05.01.2012 14:33
Да си припомняме ли, че повечето чиновнически заплати бяха по-ниски от работническите? Много повече се печелеше в производството на стоки и услуги. Та разликата беше в друго, може би в кройката.......
цитирай
8. анонимен - Чисто и просто - София беше витрината, както беше в повечето соцлагеристки държави, най-паче при СеСеСеРсемите...
06.01.2012 11:05
анонимен написа:
анонимен написа:
А какво пречеше на НЕшопите да летят?

пречеше им разликата в стандарта на заплащането, или по-общо казано разликата в стандарта на живот между София и всичко останало-нещо,което тогава не бих казал, че ми тежеше или пречеше, но не мога да се затворя очите сега и да кажа, че такова нещо не е имало, защото дори и най-ниско ниво държавен служител-с каквито и досега незнайно защо са препълнени хиляди службици в София, си позволяваше командировки -включително в чужбина и какви ли не благинки, докато другаде това беше просто мираж за средната соц.класа.


Чисто и просто - София беше витрината, както беше в повечето соцлагеристки държави, най-паче при СеСеСеРсемите...
цитирай
9. анонимен - А какво пречеше на НЕшопите да ле...
06.01.2012 11:49
анонимен написа:
А какво пречеше на НЕшопите да летят?

Ама наистина пречело ли е нещо на хората, живеещи извън София да летят? Всъшност авиовръзки със столицата имаха десетина окръжни града, което си беше голямо удобство да се посещава бързо и лесно т.нар. витрина.
цитирай
10. thomas - @анонимен 3
06.01.2012 19:01
Това "напротив, Томас" може би трябва да го насочиш не към мен, а към Евгени, защото аз не съм твърдял, че хората не са летели тогава - той го казваше. И да, имаше и такъв период с цени от 20/22 лева за Бургас/Варна, просто аз си спомням повече за онзи от 16/18, който беше малко по-рано (и тогава имаше инфлация, впрочем - въпреки уверенията, че когато дойде комунизмът, парите вече няма да имат значение) ;-)
цитирай
11. thomas - @анонимен 6
06.01.2012 19:07
Съвсем не е вярно това за по-високите заплати в София. Заплатите си зависеха от квалификацията и обществената важност на заеманата позиция. Но истински големите пари съвсем не бяха при чиновниците (както и сега не са, впрочем, и както не са били и преди 9 септември 1944 година), ами бяха в тежкото производство, при миньорите и други подобни. И ако изключим партийната номенклатура, която е точила от повече от едно кранче, изключението с голям доход бяха магазинерите. И онези, които крадяха, и онези, които просто разпределяха дефицитна стока и решаваха за кого ще има и за кого - не, получаваха много повече от официалните си пари. Лошото е, че после идваше по някоя ревизия, човекът го "надчитаха" и кариерата му добиваше кофти обрат. Понякога и към затвора... Но да зарежем това лирическо отклонение и да се върнем на основния въпрос - защо хората от провинцията не летята много... Ами първо защото да летиш от Стара Загора, или дори от Пловдив, нямаше особена идея - въпрос на география. И второто, не по-малко важно, е онова, което казва пък анонимен 7 - основното е от кройката. Някак си за много хора е било неудобно да слязат от комбайн и да се качат на самолет - там не пускат по потник все пак...
цитирай
12. анонимен - анонимен 7:
07.01.2012 00:18
thomas, това за комбайна и потника да не вземе да обиди някого. Кройката я споменах в контекста на манталитета - начина на мислене и възприятиe, според степента на културното развитие на човека.
цитирай
13. анонимен - BOB
08.01.2012 10:51
Evgeni,vinagi sam iskal da te zapitam : ako komunizmat ne beshe si otishal ,shteshe li da namerish sili u sebe si edin den da minesh prez "zhelyaznata zavesa" s namerenito nikoga pove4e da ne se varnesh obratno v Bulgaria
цитирай
14. анонимен - BOB
08.01.2012 11:24
Opredeleno az smyatam ,4e da se reshish da go napravish ne e bilo po-lesno ot namiraneto na na4in da go napravish ( pasport ,viza ).I sega iskam da popitam direktno: sled kato si tolkova kriti4en kam zhivota togava ( predi 1989 ) ,zashto ne go napravi ,osobeno sled kato preminavaneto ot "drugata strana" ne e bilo problem za teb.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455057
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031