Колкото и нескромно да звучи, някои неща, които стават днес, предвидих поне преди 3 години. Нямаше как да ги кажа на Бойко Борисов, затова ги написах като открити писма и ги пуснах в интернет. През 2011 даже ги издадох в книга, озаглавена "Тайни писма до Бойко Борисов" - книгата, издание на "Летера" вероятно още може да се намери в книжарниците - виж http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=36022
В нея в прав текст написах "Бойко, изгони Миро".  Пуснете заглавието в Гугъла и ще го намерите.

Бойко не ме послуша. И сега сигурно съжалява.
Няма друга книга с толкова страници, посветени на Мирослав Найденов. Удивителният му популизъм го направи любимец на народа, а вероятно и на Началника.   
Армия журналисти възпроизвеждаше глупостите му, които изприказва, и аплодираше странните му идеи.
За илюстрация - една друга глава от споменатата книга - припомням, че годината е 2010.:

                      ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ МИНИСТЪР КАТО ШАМАН


Земеделският министър твърдо е решил да ни върне българските вкусове. Или поне вкусовете от времето на социализма.

Това, което прави, е познато от практиката на магьосниците от най-древни времена – да се гонят злите духове с т.н. наричания.

На враговете или на нежеланите явление са се сменяли имената – така по чисто вербален път са правени опити да се въздейства на природата, на хода на историята и т.н.

По този начин непросветени хора са били обладавани от вярата, че магьосникът с думи може да промени това, което иначе самите те би трябвало да променят с много труд или с оръжие в ръка.

Вече разделихме млеката и сирената на добри и лоши с едно махване на вербалната пръчица – на лошите се сменя името и стават „млечен продукт” или „млечен деликатес”.

Министърът предложи лошите скапани кренвирши да се казват „соеви пръчици”.

Предстои каймата, кюфтетата, кебапчетата и няколко колбаса да имат второ име – „Стара планина” – като гаранция, че са направени така, както едно време.

По този начин българинът, който при пазаруване досега гледаше единствено цената, сега вероятно ще чете и името на продукта. И тогава ще прави своя избор.

В някои страни се опитват да решат подобни проблеми с точно и пълно изписване на съдържанието на продукта. Виждал съм купувачи в Америка, които дълго ровят рафтовете с колбаси, докато открият устройващият ги процент мазнини.

У нас вместо да си губи човек времето, ще гледа само заглавието.

Опитът на земеделския министър може да се приложи и в други сфери на живота.

Например министър Цветанов би могъл на своите най-добри полицаи да върне старото благородно име „милиционери”.

Добрите депутати могат да си станат пак „народни представители”, а институциите отличници отново да се нарекат „народни”.

В крайна сметка един ден може и демокрацията ни отново да стане „народна”.

Но преди да си върнем здравия дух, трябва да си върнем здравото тяло.

Не е тайна, че напоследък много жени си слагат силикон в гърдите в резултат на вредни модни влияния.

Как да отличим истинската натурална цица от силиконовото менте? Ами както при млечните продукти – чрез диференциация на наименованията.

„Цици” ще наричаме натуралния продукт, а онези със силикона нека да бъдат „силиконови хълмчета” или нещо подобно.

Днешните мъже също се отдалечават от онези истински български мъже – мъже по БДС.

Стресът и разни други влияния оказват неблагоприятно въздействие върху потентността.

Мъжкият член или онова, което наричаме с три букви – независимо коя е първата: „х” или „к”, все по-често не е това, което беше. Вече е трудно е да го сравниш със сух шпек салам, примерно, от класа „Стара планина”.

А един член-менте не може да носи гордо трибуквено име. Той би трябвало да се преименува по подобаващ начин.

Защо и него да не наречем „соева пръчица”?

август 2010