ДДС-то е като брачния партньор – всичко е късмет. И е по-хубаво да го приемеш такъв, какъвто е, вместо да се опитваш да го превъзпитаваш. Българското ДДС не е от най-лошите. И най-добрата му черта е в това, че е еднакво за всички.  И ще стане още по-добро, ако го намялат с поне 2 процента. Но топтан – както бмиха казали едни наши съседи, а не на парчета. Има страни с диференцирани ДДС-та – в даден момент някое тяхно правителство го е ударило на социален популизъм, за което следващите правителства сигурно съжаляват. В България поне венъж в годината се зараждат инициативи данъкът добавена стойност в дадена оласт или за група стоки да се намали, а още по-добре да падне изобщо. Подобни предложения звучат много красиво – така ще поевтиним книгите толкова, че българският народ вместо да пие бира и да гледа мачове ще започне да чете Достоевски. Или ще започнем да си пием всички лекарства – когато минат на ниско или нулево ДДС.Те ще бъдат толкова евтини, че ще ни останат пари за една кутия цигари. Това лято 18 000 майки се подписаха да падне ДДС-то за бебешките стоки. Подкрепиха ги търговците на детски стоки. А може би инициативата е на търговците, а майките са я подкрепили. Всеки иска майките да купуват по-евтино. Само че в България има още един закон – ДДН. Означава Далаверата с Добрите Намерения. Какво би се получило, ако сегашното правителство /което не ми се вярва/ приеме предложението на майките? Най-напред трябва да се очартае кръгът стоки с намалено или нулево ДДС. Кой ще направи това? Специални комисии и експерти, които ще изхарчат пари за една влакова композиция памперси, примерно. Кои стоки ще влязат в списъка – за деца до три години? Или до 6 години? Или до 16 години? Дали майките на по-малки и по-големи деца няма да се изпокарат? Да си припомним, че вече имахме диференцирнано ДДС за детските стоки преди 15 години, в списъка влизаха обувките до 35 номер, ако не се лъжа, които ставаха и на някои по-дребни дами, та на пазара се появиха дамски обувки 35 номер с токчета. На по-ниски цени от тези 36 номер. Така че първият проблем е в очертаването на границата на диференциацията и предвиждане възможностите за прескачането й. Защото българинът ще види в социалната мярка преди всичко източник на далавера. На опаковките на шоколадите ще се появяат детски картинки и млечният шоколад „Престиж”, примерно, ще стане Детски шоколад „Баба Меца” с витамин С. Бащите ще пият виното си с Детска лимонада „Лимончо”, примерно,  със специални добавки. Или "детски сироп", който ще бъде спирт с някакъв оцветител. Майките ще си купуват уж детско бельо. Само със сутиените как ще се разберем. Макар детските бански да имат горна част, която производителите може да пуснат малко по-разтеглива. Ще се появят ли в ресторантите „детски менюта”?, За които ресторантьорите ще поискат същите облекчения. И ще видим да предлагат салати „Малкото овчарче”. С нулево ДДС. А може би ше се появят и детски бирички.И детски кебапченца. И тогава вместо „тройка” ще си поръчаме по-евтина детска „шесторка”
А презервативите ще бъдат задължително шарени и ще се продават в кутийки, на които ще пише "детски балончета".
Впрочем в зората на ДДС-то презервативите бяха с нулева ставка, но дали това имаше някакъв ефект - никой не ни каза. Новата инициатива срещу ДДС-то крие и други рискове, за които майките и не подозират, а търговците се правят, че не се сещат. Има една илюзия, че ДДС-то води до автоматично оскъпяване с 20 процента. Тоест, премахването му ще поевтини стоката тутакси с 20 процента. Само че търговците на дребно намаляват крайното ДДС с насрещни фактури – тоест те се стремят да купуват стока от търговците на едро, от вносителите или производителите с начислено ДДС. Последните от своя страна, принудени да издадат фактури, трябва да работят на светло и да търсят също фактури за вложоените суровини, примерно. Така че нулево ДДС не означава поевтиняване с 20 процента, а с 10 – примерно. Така че ако цената на една детска количка от 220 лв. стане 200, това едва ли ще се отрази на раждаемостта. Да не говорим, че и тези 10 процента могат да бъдат изядени от търговеца – никой не може да го принуди да свали цената автоматично. Най-лошото обаче е, че при нулево ДДС търговецът вече не е заинтересован да търси стока с фактура. Така че той се ще потърси стоката с най-ниска цена и без документи. Което ще бъде мощен стимул за контрабандата и въобще за икономиката на тъмно и ощетяване на хазната - респективно на парите за социални разходи с много милиони.  Та струва ли си заради 20 стотинки по-евтин памперс?

В някои страни, като например Холандия, живеят само от ДДС, но е по-високо, без други данъци. И така изглежда живота им е по-прост.