Управлението на ГЕРБ си отиде май точно навреме. Защото му предстоеше да утвърди идеята за криминализиране на неплащането на осигуровки. При тогавашното мнозинството това нямаше как да не се случи – ГЕРБ вкара проекта и когато вече беше в малцинство, но сега не мина. Ако криминализирането се беше случило, вероятно щеше да има един кратковременен положителен ефект. Работодателите бързо щяха да изтупат торбата с парите, страхувайки се да не влязат в затвора, и веднага след това щяха да започнат да кроят планове за оцеляване. Не е лесно да се сетим как би могло да се случи това – съкращения, минаване в сивия сектор, намаляване на заплати и т.н. Настоящето правителство – добро или лошо, отбягва подобни екзотични идеи, но профсъюзите продължават да надуват свирката на криминализирането. Образът на чорбаджията-изедник, който вози в скъпия си джип лъскави мацки, а не осигурява работниците си, буни желанието да видим този тарикат зад решетките. Страхът от затвора – трябва да признаем, дисциплинира нашето общество, което иначе няма кой знае какви морални задръжки – особено когато може да се открадне от държавата. Така че колко му е да пробваме. Още повече, че зад идеята ще застанат не по-малко избиратели, отколкото застанаха зад удължаването на мораториума. Винаги ще се намерят 120 депутати, които или нищо не разбират от бизнес, или с бизнеса – техния и на техните роднини, вече всичко е наред. До обявяването на решението за „всеобща лудост” ще мине известно време, в което ще могат да се свършат още полезни неща. Например: Всички политици тръгват към властта с обещания за по-добър живот на народа. Нека тези обещания да бъдат разписани с отговорници и срокове. Например всяка партия обещава да вдигне доходите, ако дойде на власт. Трябва обаче да внимаваме това да не означава само вдигане на минималната работна заплата, защото тази работа си е хвърляне на прах в очите. Трябва да внимаваме и дали след обещанието няма уговорката „до края на мандата”. Нека кандидатите за власт и тези вече във властта да кажат как и с колко ще вдигнат пенсиите. Например – първата година с 20 процента. Всъщност в България най-лесно се идва на власт, яхвайки надеждата на пенсионерите. И ако първата година обещанието не е изпълнено – цялата парламентарна група в пандиза. Тоест, нека да криминализираме всички неизпълнени обещания. Ръководството на профсъюзите обещава да направи живота на членовете си по-лек, но нищо не се случва. Чакаме една година и ги вкарваме в затвора.
Треньорът еди кой си обещава да направи отбора шампион или да влезе поне в тройката, обаче много скоро феновете искат да го бият заради слабата игра. Треньорът в затвора!.
Който паркира на забранено - вместо паяк или скоба направо безници! Можем по тази логика да оправим и образованието. Расте делът на полуграмотните ученици. Да въведем закон: който не знае как се употребява пълният член, кога се пише „с” и кога „със” и т.н. – в затвора или в трудово възпитателен лагер. Можем да се преборим и с демографската криза. Възстановяваме режима по границите и който иска да избяга на Запад – зад решетките. Като едно време. Който има по-малко от три деца – в килията. За циганите това не трябва да важи. При тях обратното – който има повече от едно дете – на топло. Някой ще каже, че така държавата може да опустее – всички ще отидат в затворите. Че лошо ли е – хем останалите ще има къде да паркират. Ззащото все някой ще остане на свобода – например Маргините, Вальо Топлото, Гълъбин Боевски. По някое време ще се върнат и братя Галеви. Те си били плащали всички осигуровки.                                                  

Най-се дразня, когато някой многознайко си въобразява, че може със замах да реши даден проблем - ама толкова е просто - вкарваш една крайна радикална мярка и всичко е "Пей сърце". Като онази дискусия дето беше да вкарваш всеки блъснал пешеходец директно в затвора. Ама утре, че ти, твой приятел или някой близък ще се разсея и ще направи белята - то на мен няма да се случи.
Дай да напълним затворите с "изедници" и нарушители, пък който остане ще им плаща затворническата издръжка. Да, хората по затворите струват на държавата пари, и то май не малко. Някои хора ако не са в затвора ще изкарват пари за държавата, плащайки данъци и осигуровки, а има и такива, които по-добре да си стоят там.
Пък къде по-лесно е вместо да упражняваш контрол и да прилагаш действащите наказания за нарушителите, просто да увеличаваш санкцията. Да бе, ето вършим работа - вдигнахме наказанието (демек - от време на време ще хвърчи главата на някоя кокошка да е за назидание на останалите). Голяма работа сте свършили - седнали N на брой човека, гласували вдигане на наказанието и всичко е ОК.
А защо не си напънем мозъците и не си плюем на ръцете и да помислим как да направим така, че да променим културата на хората, да им помогнем да се справят с проблема (повечето хора не нарушават закона от хубаво - не напразно е народната мъдрост "Сиромах човек - жив дявол"), да увеличим контрола, да измислим дългосрочна стратегия, така че хем хората да не са по затворите, а държавата да има реална полза от тях, хем да започнат да спазват повече законите. Мислите, че е невъзможно? Помислете пак, ама тоя път малко по-дългосрочно, не с мисълта за следващите 2-3 месеца.

Явор Куюмджиев ще му хрумне, че водата в клозета трябва да се пуска само между 16 и 19 часа...