Сутринта /събота/ хванах  края на интервюто  на Кошлуков с Росен Петров. И оттогава ме мъчи един въпрос: нещо подобно бях гледал преди много години, но не можех да се сетя какво беше. Най-после ми просветна и се сетих как преди 30 години Кеворк Кеворкян интервюира Владко Живков. Водещият номер 1 на България тогава беше получил трудната задача да представи във възможно най-позитивна светлина сина на първия партиен и държавен ръководител. И да внимава да не се издъни. Себе си да издъни не би било нищо в сравнение с това да допусне „наследникът” да каже някоя глупост. Та и сега Емил Кошлуков се отнасяше към своя довчерашен колега като с писано яйце. Четеше внимателно удобни въпроси .- вероятно съгласувани предварително, и беше очевидно, че се чувства неудобно – особено в моментите, когато гостът му се хвалеше със своето симеоновско минало, а такива от милиционерската школа сигурно бяха вгорчавали нееднократно живота на Кошлуков. Ама какво да се прави – палачинката пак се беше обърнала. За да намали относителния дял на собствените въпроси водещият през минута се присягаше към Фейсбук, за да види какво питат „зрителите”. Само че там очевидно беше пълно с тролове, които задаваха още по-удобни въпроси на бъдещия министър на вътрешните работи. Троловете не проявяваха и минимална фантазия и елементарно вдигаха топката на уважавания „Г-н Петров”, а той трябваше да забие топката – доколкото може. Накрая Кошлуков трябваше да зададе и въпрос, свързан с отношението на госта /и на представляваната от него партия, вероятно/ за международното положение. И специално за случващото се в Украйна. Бъдещият министър реши да покаже исторически познания и сензационно оповести, че първият министър-председател на съветската република е бил българин. След което добави гордо: „Това е бил Кръстьо Пастухов.” Лицето на Емил Кошлуков вече изразяваше преклонение пред енциклопедичните знания на своя гост, даже уж засрамен си призна, че това не го е знаел до този момент, но като осъзна глупостта, която прозвуча, се сети, че има все пак някакави познания по история. И деликтно попита дали не става дума за Кръстю Раковски. Разликата между двамата кръстьовци е като межде Елвис Пресли и Цецо Елвиса. Тогава, когато Раковски е бил нещо като министър-председател на съветска Украйна, Пастухов е бил министър на вътрешните работи на Царство България. Росен Петров се усети и се поправи с усмивка, но Кошлуков не се усмихна, защото усети, че е поставил в неудобно положение видния си гост. И каза, че това е било „шегичка”. Само не разбрахме кой с кого се шегува. Изобщо големи майтапи предстоят. Кошлуков, Кошлуков, защо не си остана в затвора...          

И смях в залата от последния въпрос!Това ме подсети за „Смерть чиновника” по Чехов където в театъра чиновника „Чихнул” във врата на генерала . Дали пък Кошлуков ще може да заспи тази нощ мятан от терзания!

"Джафер, Джафер,
ти си прост милиционер..."

Ще ни управляват същите ,които ни управляват последните 70 години -измет при едно
нормално общество. Така и така сме на тема -литература и изкуство - не е смешно , тъжно. Снощи завърши -"Шменти капели"- та там министър на убийците и милиционерите след великата победа стана неграмотен овчар с главна цел в живота - да намери песнопойки за да си избърше ....
Ликуй народе- НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА!

Четох в една от хумористичните книжки на д-р Миленков, че пилците се броят на есен, а будалите се броят на избори.
Процентът, който получи тая пасмина ще е много показателен за делът на будалите в тая държава.
Надявам се веднъж, поне веднъж, хората да гласуват след сериозно обмисляне на нещата. За съжаление едва ли ще се получи.
Защото няма избори досега, в които народа да се е замислял кой знае колко. 91-ва всички искаха да заживеят като роднините си, избягали на запад и гласуваха за СДС-то смятайки, че ей така за 3-4 години ще потекат реки от мед и масло. Оказа се,че демокрацията не е лесна работа и айде решихме да връщаме социализма, смятайки погрешно че отново халяба ще стане 20 стотинки. Дойде Жан Виденов, дойде катастрофата и пак нямаше кой знае колко да се мисли - трябваше да се гласува за СДС. Гласуваха хората за СДС и смятаха, че тоя път всичко ще тръгне както трябва, а СДС-то че са длъжни да са безгрешни. В тоя момент обяви т.нар."цар" че ще се връща и народа пак без много да му мисли гласува - повЕрва на арабските милиарди, които щяха да потекат, и на 5000лв на калпак безлихвени заеми, които ще се дават и на лъвските увеличавания на пенсиите, които нямаше от къде да дойдат и на купища глупости, без да обръщат внимание, че Румен Овчаров движеше делата на царя,а Илия Павлов хич и не криеше близостта си с него.
Като не стана и с царя дойде тройната коалиция - ама да не се събраха БСП, НДСВ и ДПС щото много се обичат - каквото гласуваха хората,това получиха - тройна коалиция между комунисти, царист и турци - манджа с грозде дето се вика.
После се появи и съвременния Крали Марко и айде хората сметнаха,че поне ги развеселява по екраните та и премиер го направиха.
Май,май на последните избори имаше повечко мислещи хора, дето се опитаха да видят в перспектива,че все пак БСП, макар и голямо зло и бич за нацията е по-малко такова от един некомпетентен резач на лентички.
Сега си имаме и АБВ вече...
Та въпреки мързела от мислене,дано принудата да влезе в действие.