Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2015 09:09 - ДО ТУНИС И НАЗАД - ПЯСЪК, СОЛ И ФУРМИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5889 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На третия ден се оказа, че не всички тунезийци живеят като в Тунис и Сус.

В Матмата ни показаха как бербери живеят в пещерни жилища – като в праисторическите времена. В пещерите имаше и нормални легла, и газови печки, много не ми стана ясно дали хората така си живея от сиромашия или всичко е туристическа атракция.

След това се пренесохме в по-ново време – римско. Град Ел Джем е известен с римския си амфитеатър. Който е виждал Арената в Пула, почти същото. Имало е гладиатори, лъвове и т.н.

Екскурзоводите не спираха да говорят за уникалността на паметника, на мен все ми се искаше да им кажа, че нещо подобно си имаме в Пловдив, но се сещах за онзи виц за чешките туристи, които на всичко викали „Маме в Празе”. Оставихме ги да се радват, че ни показват нещо, което не сме виджали никога.

Наоколо – тунезийско провинциално спокойствие.

От сутринта кафенетата са пълни, но не с младежи, като у нас. Там младежите пърпорят с мотопеди – изглежда все нещо вършат, а по-старите пият кафе и си почиват.

Столовете на масите на края на тротоара са обърнати към улицата. Изобщо улицата е сцената, хората от кафенетата са публиката. Едни четат вестници, други хвърлят табла, но повечето фисолосфски наблюдават живота. Какво ли си мислят – и представа нямам.

Иначе там не се грижат много за пешеходците – тротоарите, доколко ги има, са заети от маси, сергии, заклани агнета, както вече описах, и всякаква стока. Някой път стоката излиза чак на пътя. Изглежда там тротоарното право още не е въведено.

В нещо обаче ни бяха изпреварили.

В Пловдив наскоро направиха на едно кръстовище кръгово движение. И целият град три месеца обсъждаше нововъдението. И пустосваше кмета, който измислил това неудобно чудо.

В Тунис видях само два светофара в столицата и минах през 2 хиляди кръгови движения. Оказа се, че може да се регулира движението и така. Само че тунизициецът не превръща засичането или отнемането на предимство за трагедия. Е, понавре се някой по-нахално, но махне с ръка и се усмихне на онзи с отнетото предимство, потърпевшият бибипне приятелски и така движението си върви. Не видяхме нито една катастрофа.

От Ел Джем започнаха големите преходи. Целта ни беше Дузьор – това е на повече от 600 километра от крайбрежието.

Първо трябваше да стигнем Дуз – вратата на пустинята.

Растителността все повече намаляваше, вятърът се засили и започна да навява пясък на шосето.

От двете страни имаше засадени кактуси – очевидно да спират навяването, но не се справяха натпълно със задачата.

Стаите в хотела бяха тъмни, прозорците бяха плътно затворени с дървени капаци – заради вятъра. Но и през капаците сутринта се чу чуруликането на птичките, накацали по околните палми.

Трябваше да стигна до Тунис, за да слушам птички.

Дойде времето на камилите. Да отидеш до Сахара и да не се качиш на камила е същото като да отидеш до Рим и да не видиш папата.

Камилите се оказаха търпеливи като техните стопани.

Първо ни облякоха като бедуини, завиха ни главите с шалове – дали заради снимките, които обилно правехме, дали заради пясъка, който навлизаше навсякъде.

Качих се на камилата, която покорно си седеше, после стопанинът й се наведе над ухото й и просто й прошепна нещо. Животното много полека се повдигна – първо изправи задните си крака, после предните. Литках се наляво и надясно, но се държах здраво. След това се сетих за някакъв филм, в който благородник обясняваше на някаква дама как се язди – че трябва да се отпуснеш в кръста и да следваш ритъма на животното. Урокът се оказа верен и след малко даже пуснах едната си ръка, за да извадя камерата.

Накрая водачът пак нещо прошепна на ухото на камилата и животното лекичко клекна, за да сляза. И се кротна в очакване на следващите туристи.

Нататък трябваше да пресечем езерото Шот ел Джерид. Езерото е огромно, но водата в него е колкото за няколко гьола. Останалото е сол. Сол на буци.

Търговците наоколо продаваха буци сол с някакви цветни кристали вътре.

На една сергия пък продаваха някакви кости. Дали бяха от динозавър или от камила – не разбрах. Щото ако бяха от динозавър, щяха да бъдат добър подарък за внука ми, който е специалист по праисторическата фауна. Но прецених, че са доста големи – нямаше как да се съберат в куфара ми. Пък и как щях да докажа, че не са от камила или от крава.

След езерото идва оазисът Дузьор. Този оазис обаче е толкова голям, че в него е събрал цял град. И то приятен град, чист и подреден, в който можеха да се видят доста туристи.

Една от атракциите е хотелският комплекс Диар Абу Хабиби. Става дума за дървени къщички, качени по палмите. Обзаведени са в арабски стил, имат си веранди, на които се сервира кафе и закуски. Палмите се полюшват, птичките пеят, кеф...

Нашият хотел си беше на земята. Тук най-после се намери време за басейна. Очаквах поне в Сахара водата през април да е топла като минерална, но се оказа, че не е съвсем така. Изобщо никой де не си мисли, че в Сахара жегата е страхотна. Поне по това време хората си ходят с якета. А вечерта направо си е студено.

Дойде времето да си купим фурми. Щото който е бил в Тунис, трябва да задължително да донесе фурми за почерпка. И то фурми на клонка, което доказва, че не са събирани от земята. Пък аз направо излъгах, че сам съм ги брал по палмите.

Заведоха ни в един скрит в някакъв двор магазин – само за фурми. Всякакъв вид и всякаква разфасовка. Цената е колкото на фурмите в България. Само че тези в нашите магазини не са на клонка и сигурно са събирани от земята.
 Преди време някой - вероятно вносител на ирански фурми, разпрати по мейлите на цяла България рекламен материал, че само това, което расте в Иран, е полезно, да не кажем чудодейно.
Искам да ви уверя - и това е мнение на всички колеги, които опитаха от моите фурми, че те са по-вкусно от иранските. Не са толкова сладки и не ти става байгън още от първата. Спокойно можеш да изядеш цяла клонка.

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455064
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031