Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2015 08:53 - От Пловдив до Истанбул и обратно за 100 лева
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 8349 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Преди 20-25 години българите бяха луднали да ходят в Истанбул - къде за стока, къде от любопитство. Днес обаче все по-често срещам млади хора, които са обиколили половината Европа, но още не са видели града на Босфора. Има и патриоти, които казват, че биха тръгнали натам само на бял кон и с калъчка или калашников в ръка. Тяхна си работа.

Организирани екскурзии до Истанбул има колкото искаше, е, не толкова, колкото едно време, но почти всички са в почивните дни. И с преспиване. А ако човек има един свободен ден през седмицата, предложения няма.

Д отидеш до Истанбул за един ден си гъз път да види, но все пак може да се опита. Освен това все повече българи пътуват по света със самолет от Истанбул и могат да съчетаят програмата си така, че да разгледат поне малко града - вместо да висят по аватогари или летища.

И на мен ми се случи да летя през Истанбул, полетът беше късно вечерта и след дълго умуване и търсене на съвет избрах нелош вариант.

Първо се застраховах за цялата седмица - за 10 000 евро ми взеха 10 и нещо.

После си купих билет до Истанбул отиване и връщане. Но пловдивската автогара ЮГ има поне два офиса на фирми, предлагащи такъв превоз. Цената в една посока е 35-40 лева. Ако се закупи и за връщане, има отстъпка.

Така от МЕТРО си купих двупосочен билет за 76 лева. Посъветваха ме да направя това два-три дни по-рано. Има поне 7-8 автобуса дневно - сутрин и вечер. Избрах час на тръгване 0.45. Има и по-ранни автобуси, но те пък пристигат прекален рано.

Автобусът бе луксозен, безплатно даваха кафе, вода, някакви сладки, на всяка седалка имаше телевизор. Всичко това обаче не компенсираше неудобството на нощното пътъване. Особено чакането на границата, което може да продължи и час, и два, че и три. 

За удобство си бях сложил чехлички, пътувах удобно, но при преобуването на крайната спирка май забравих торбичката с чехличките, а те бяха маркови и така тръгнах на зарар. Успокоих се, като си помислих, че можеше да забравя торбичката си с новите си маратонки и да карам цял ден по чехли.

Макар че бяхме само няколко автобуса - едно време, помня, се събираха по 40, чакахме над три часа. И то ни забавиха турците, които прекараха целия автобус на ренген. Изкараха ни с целия багаж, след това изръчкаха автобуса и прегледаха да няма нещо скрито. Откриха бутилка Джак Даниелс, никой не си призна, че е негова и така пред очите на всичко скъпоценното питие бе излято в кофата за боклук.

Някои при тръгване търсят да си купят турски лири. Банките не предлагат кеш, обменните бюра не винаги имат дребни. А то най-важното е да имаш по лира за тоалетната на границата. Макар да вървят и други монети. Но ако си носиш само банкноти по 100 евро, рискуваш да се напикаеш.

И така закъсняхме с пристигането, добре, че имахме телефона на посрещачите ни, та ги предупредихме.

Автобусът пристига на Централната автогара, известна като Отогар малко преди 9 часа. Тя има над 150 перона, нашето Метро пристига и тръгва от 121 перон. Има и други офиси на същата фирма, не трябва да се бъркат.

Ако бързате за бетището, има удобно метро. Не е нужно да се охарчвате за такси - с него ще стигнете няколко пъти по-бавно. Истанбул е 14 милиона - колкото две Българии, и задръстванията са жестоки.

През Отогар минава линия М1, която води до летище Ататюрк. Първо обаче трябва да си купим билет. Тук вече ще трябват турски лири. На аввтогарата има обменни бюра, ще трябва да си осигурите и дребни монети или банкноти. В Интернет открих, че един билет струва 2 лири и нещо.    Информацията е остаряла - цената е вече 4 лири. Или към 2,80 български пари. Някъде прочетох, че автоматите не вземат по-едри банкноти от 10 лири, видях, че може и с 20. И така пускаш 4 монети по лира, най-добре, или мушкаш банкнота, после натискаш зеленото копче, ако не се лъжа, и получаваш жетон плюс ресто.

На пропуска пускаш жетона и получаваш достъп до перона. Аако имаш много багаж, има специално място за такива пътници.

Има и система за плащане със специални карти, нещо подобно се очаква да се въведе и в Пловдив. Зареждаш картата на всеки автомат, после вместо да пуснеш жетон, лепваш картата на едно прозорче малко по-нагоре и те пускат. Така едно пътуване струва малко над 2 лири. Само че купуването на електронна карта иска малко повече познания, които нямам.

След като си вече в Метрото търсиш посоката. За летището има надпис "Ататюрк". Пътят е двайсетина минути. Летището е последна спирка и няма как да се загубищ.

Ако обаче до избитането на самолета има цял ден или си тръгнал да разглеждаш града, вземаш обратната посока - Йеникапъ. Ако нямаш конкретни интереси, еднодневния маршрут би трябвало да включва най-популярните туристически места. Най-икономично и бързо е с метрото - посока Йеникапъ, до спирка Аксарай. Мисля, че е шестата. Впрочем не е лошо да си разпечатате от интернет карта на четрото. Освен това указания има и във вагоните, и по спирките. Ако си напрегнете слуха, може да чуете и гласа по уредбата, който информира и на английски.

Хубаво е да имате и карта на града или поне на тази част. Продават се и на улицата.

И така - слизате на Аксарай на един от главните булеварди, който в някаква част се казва Мендерес, но дали няма и други имена - не знам. По него минават трамвай и много автобусни линии.

Тръгвате  - в посоката, която е леко нагоре. Веднага разбирате, че вече сте на чаршията - улични търговци ви атакуват веднага. Има много обменни бюра, така че ако още не сте сменили пари, може да го направите. Разлика в курсовете няма.

Предстои ви около километър пеша. Може да си спестите това усилие, не икономисвате някоя лира от допълнителен превоз. Пък и печелите от впечатления - ще видите интересни джамии, на пътя ви е университетът.

Вляво е кварталът Лялели, който в началото на 90-те години облече с нови дрехи цялата социалистическа система. За съжаление на търговци и производители, нещата вече се промениха. Все по-малко се виждат нашенци, руснаци и поляци с огромни шарени чанти. Бизнесът в Лялели вече не този, но хора не липсват. Тъкмо напротив. В цялата търговска част около и под Капалъ чарши имаше струпани сигурно милион купувачи и зяпачи. Или поне на мен така ми се стори.

Край университета има китапчаршия - за книги. До нея има цяло пазарче за джиесеми и таблети.

Ммалко по-нататък е Капълъ чарши. Заобиколих  я. Но ако ви е за пръв път, не може да я пропуснете. Гледайте да не объркате посоките, защото е добре да се върнете на булеварда и да продължите ощше малко нагоре. Стигате до билото, където ви очаква не знам си колко хиляди туристи от цял свят. Хубаво е предварително да прочетете за колоните, за Синята джамия, за шадраваните и за Света София, разбира се. Ако влезете в Света София, бюджетът ви от 100 лева ще рухне. Входът е към 30 лири, ако не бъркам. Има и опашки. Ако не знаете нищо предварително или ако нямате водач, е излишно да се охарчвате. Само да зяпате е излишно. Другият вариант е да се залепите за група с ексурзовод на достъпен за вас език. Така, както към нашата група се залепиха две ямболийки.

Ако ви се падне речовит екскурзовод, като нашия, може да прекарате в Света София целия ден. Историята на храма е дълга и предълга. Намесени са една дузина императори и султани, рицари, Дан Браун, архитектът Мимар Синан, истински истории, легенди и чудеса. Един екскурзовод може да ви разкаже историята по един начин, друг - по съвсем друг. В единия вариант турците са рушители, в другия - съзидатели. Примерно.

Имам още много места за посещение, има тихи улички с приятни ресторантчета, където може да си почините след блъсканицата, но въпрос на пари и информация. Нас ни почерпиха в едно ресторантче на уличка като в Стария град в Пловдив. Тихо, приятно и вкусно. Старите къщи наоколо са превърнати в луксозни хотели, около които се чуват само западни езици.

Ако сте решили да не надвишите лимита, още ще стоите гладен. Може да купите за залъгване на глада един геврек /симид/ за лира. Предлагат ги на всеки ъгъл. Ако сте ожаднели и не си носите в чантата вода, може да си купите малка бутилка - някъде около 0,75 е в магазина, но на всяка крачка ви я предлагат за лира.

Така че дотук да направим сметката - 76 лева за билет, 8 лири за метро /нали си заделихте 4 за връщане/, плюс една вода и симид -станаха към 82 - 3 лева. Ако сме икономисали Света София, разбира се. 

Сега тръгваме обратно към Капълъ чарши. 

Какво ни чака там - очаквайте продължението.

 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457107
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031