Аз бях спекулант.

Няма майтап. Имам доказателство - акт, че в нашия магазин в началото на 1997 година /тогава бях търговец/ сме продавали яйца по 130 лева - на онези пари, а при тогавашните ограничания на надценката пределната цена е била 129,78 - примерно. Закръглили сме с 0,01 процент. И според не знам си кой член на тогавашния Закона за търговия бяхме глобени с 2 500 лева. Актът е издаден лично от тогавашния кмет на Пловдив Спас Гърневски.
Този акт ще го пазя цял живот, ще го предам на внуците ми. И дано те да доживеят до едно по-друго време.

Никога няма да забравя как пред магазина спря една сивозелена камионетка - от типа на тези, с които са откарвали враговете на народа на разстрел, влязоха 7-8 души с непроницаеми лица, които заключиха вратата. Строиха персонала край стената и започнаха да ровят фактурите. Имаше данъчни, полицаи, инспектори от ХЕИ и двама души от някакво  ново ведомство за борба със спекулата Там бяха назначили - да вземат някой лев, някакви полуинтелигетни хора от сините барикади. Току що БСП бяха напуснали властта и сега  победителите от СДС уреждаха своите хора.

Та синият герой от барикадите, като установи, че попадаме в категорията на спекулантите, се разкрещя: "Няма да позволим да ограбвате народа!"

До този момент бях дал за новата власт сигурно повече от героите от барикадите, но се оказа, че съм враг на народа.

Предишната 1996-а мина под знака на борбата със спекулата. На власт беше правителство на БСП начело с Жан Виденов. Преживяхме същите драми с цената на сиренето и на олиото. Кой ли не смяташе колко струват те  в завода или мандрата и колко в магазина.

Правителството на БСП се бореше с пазарната икономика, не искаше приватизация, инжектираше пари в губещи държавни предприятия. Създаде незапомнена в българската история  хиперинфлация и докара страната до фалит. За всичко обаче бяха виновни спекулантите. Беше абсолютно същото като днес. Политици и медии се правеха, че не виждат истинските причини за кризата и хвърляха цялата вина върху бедните алчни бакали.

Обществото раждаше идиотски идеи - телефон за борба с "надутите" цени, доброволни отряди от съкратени и пенсионирани военни, таван на цените, разбира се.

В крайна сметка до таван не се стигна, но се прие 14 процентна допустима надценка - от производителя до клиента. На 7-8 вида хранителни стоки.

Разбира се, никой не се съобразяваше със закона. Измислихме сто начина да го заобикаляме. Елементарни. Сега се чуват призиви за същото и се чудя как може да ни управляват или да искат да ни управляват същите тъпаци. Не се извинявам за квалификацията.

Та тогава чакахме да падне Жан Виденов и да се спре с идиотщините.

Дойде правителството на "нашите" - на Стефан Софиянски. И започна още по-яростна борба със "спекулантите".

Търговците, които бяха седесари по душа, отидоха пред областната управа, и скандираха: "Искаме си Жан Виденов!".

В крайна сметка под натиска на Европа регулацията от 14 процента падна. Макар тогава да не бяхме член на ЕС, ни обясниха, че не може да има полупазарна икономика. Цените се освободиха и о, чудо - на другия ден наблюдаваните стоки поевтиняха. Защото до този момент се презастраховахме в очакване на поредната изненада.

Вече нямаше законова основа да се преследват спекулантите.

При Костов нямаше спекуланти, но се появи "прекупвача". Сега той беше виновен за всичко.

Зловешата фигура на спекуланта изплува по време на правителството БОРИСОВ 1. Точно преди един Великден. Премиерът беше на посещение в Пловдив да инспектира строежа на новата спортна зала и прати министър Дянков да проверява цената на яйцата по магазините. Вместо да си гледа макроикономиката и бюджета на държавата.

Та тогава никой не попита колко милиона ще излезе тази зала, ще се върнат ли някога, кои фирми я строят, дали не изчезват едни пари и т.н.

Всички се вълунаваха от цената на яйцата, която "гони 30 стотинки".

В началото на КОВИД - кризата по повод цената на маските пак се появиха отново бойните отряди, които бореха спекулата.

Като започнат подобни проверки, телевизиите се активизират, техни герои стават едни лелки от контролните органи, а отстрани спекулантите мигат на парцали. Мълчат и сигурно псуват. Ама на ум, защото никой не им дава думата.

И никой не смее да зададе въпроса защо толкова хора се занимават с глупости.

От 1996 минаха 27 години. Оказа се, че за това време обществото и държавата не са поумнели. Ама хич. Възпроизвеждат се някакви абсурдни модели от едно по-далечно минало с дъх на военен комунизъм. Разпространяват се откровени лъжи. Възражда се плашилото на алчния търгаш. Хора, които носят отговорност за държавата и бъдещето на децата ни, демонстрират вопиюща некомпетентност.

На моменти ми става страшно.

Някой път се опитвам да се успокоя - а може би не ни управляват тъпаци. Може би те просто ни лъжат. Защото знаят че чипът на българина е кодиран може би не на 1996-а, а на 1946-а. Когато започва борбата срещу спекулантите. Само че тогава поне е имало закон. А сега има само заклинания. Народът обаче вярва. И не пита кой е откраднал сто милиона, кой - 200.

Важна е колко е надценката на краставиците...

Бог да пази България!