Онзи ден ни напусна проф.Светлозар Игов. Някой го нарече „последния голям енциклопедист“. Той наистина беше толкова голям, че нямаше как да провре през вратичките, които водят до сцените на шумната публичност.
Та в един от своите трудове той разсъждава към въведения от Ницще термин „ресантиман“. Някои превеждат тази чужда дума като „злопаметност, озлобление, завист, тягостно съзнание за неправда“. Проф.Игов я беше превел с много популярния стих на Гео Милев „вековната злоба на роба“.
Във всички въстания има малко или повече ресантиман.
Пред септември 1923 „робите“ не успяха.
10 години по-късно в една друга страна обладаните от ресантиман обърнаха хода на историята.
Септември 2023 има ли нещо общо с тези събития? Повтарят ли се някакви елементи? Или се повтарят като комедия?
Сегашният септември реално установи – след 100 години - реална „работническо-селска власт“.
Първо излязоха зърнарите, сега - миньорите. Блокираха магистралите и дадоха да се разбере, че те са най-голямата сила в държавата. Без да се лее кръв.
Сегашните „роби“ не се борят за хляба си. Те получават по-големи заплати от повечето от онези на жълтите павета. „Господарите“.И въпреки това „ресантиманът“ ги кара да покажат мускули. А може би и някой ги подтиква?
Още една съществена разлика. Днешните септемврийски „въстаници“ всъщност не искат революция и промяна. Те искат запазване на статуквото. Което може би е от тяхна полза, но не от полза на останалите 99 процента българи.
Последна разлика. Този път Димитров и Коларов няма нужда да бягат през граница. Те опъват пури някъде и гледат по телевизора как техни момчета ни правят на маймуни.
И сигурно се кефят...
