На пазара селяните предлагаха и прясно мляко, донесено в алуминиеви гюмове, още топло, сирене и кашкавал от крава или овца. Също и домашно масло на жълти буци. Всичко това беше подредено на сергията, а ако нямаше сергия направо на земята върху някакво чердже. Санитарен контрол тогава все още нямаше, нямаше и санитарни инспектори да проверяват и глобяват. Мисля,че имаше някаква служба наречена Санипетстанция, която се е помещавала в сегашната сграда на район Централен. По това време в Санипетстанция е работил известният пловдивски шахматист Георги Трингов.
Имаше постоянни търговци, които бяха забележителност на пазара. Спомням си търговецът Такев. Сергията му беше от северната страна на ул. Съединена България. Бивш учител,пенсионирал се и се захванал да произвежда и продава зеленчуци.Интелигентен човек и добър търговец.Незабравим. Продаваше предимно домати,краставици и чушки.Доматите бяха сорт Бизон, ярко червени, блестящи с малко семе и тънка люспа,чудесни вкусни,които ставаха за салата и готвене,консервиране. Истински български вкусни домати. Отгледани от семе, българско.
Тогава нямаше търговци прекупвачи.Кой каквото си е произвел отиваше да го продава на пазара.
Той, Такев имаше запазена сергия, та не идваше сутрин много рано. Първата му работа беше да подреди стоката на сергията си. От една голяма щайга вадеше един по един доматите. Всеки домат го оглеждаше да не би да е нещо повреден, наранен,зацапан, избърсваше с кърпа и го поставяше внимателно в една плитка щайга, в която можеше да се наредят само един ред домати, за да не се мачкат. А те направо грееха на слънцето. Доматите ги държеше в ръцете си все едно държи яйца. Усещаше се как им се радва искрено и как ще зарадва бъдещите купувачи. По същия начин подреждаше и останалите зеленчуци. Винаги вежлив, приветлив, усмихнат. Дали някой го помни?
Всички зеленчуци и плодове струваха стотинки за килограм. Но и заплатите тогава бяха доста скромни 50-60-70лв.
Най-голямо разнообразие на плодове и зеленчуци тук имаше през есента. Селяните докарваха буквално с купища.Тонове дини и пъпеши докарваха с големи каруци, конски или волски. Разтоварваха ги и ги струпваха на големи камари. Продаваха ги цял ден, от сутрин до вечер- дори и на тъмно, като си светеха със свещ или газена лампа. Някой имаха и петромаксова лампа даваща обилно осветление.Количеството дини бе толкова голямо, че продавачите стояха тук седмица, та дори и две докато се продаде всичко.Спяха между дините завити с одеяла или ямурлуци. Пловдивчани купуваха много дини. Дори купуваха с чували и ги съхраняваха в избите чак до Коледа и Нова година. Много дини се ядяха тогава. Някои им викаха карпузи. В софийско бяха любеници.
На пазара имаше негласно определени места, на които се продаваха определени стоки. Освен плодове и зеленчуци тук се предлагаха и други стоки,кой каквото имаше.
До къщата на арх.Семов на ул. Съединена България 9 се предлагаха живи кокошки, петли, патици. Връзваха им краката с канап та да не литнат. Понякога и вързани пак се случваше да полетят. Предлагаха и кадели чиста вълна, набучена на дървен прът; Имаше и чилета с прежда, вълнена, боядисана двойно пресукана. Имаше и памучна прежда пак на чилета. Понякога докарваха и живи малки агънца та дори и овце. Тук можеше да се намерят и метли, по-големи, по-малки, както и с дълга дървена дръжка.
Продаваха се и вълнени чорапи, шарени, ръчно плетени от дебела вълнена прежда. Не знам защо им викаха шушони. За мен шушони бяха едни гумени обувки, като боти, които се носеха предимно през зимата. Имаше най различни размери чорапи. Имаше и вълнени терлици,шарени за вкъщи.
Точно на другия край на пазара, малко преди Маразлията циганите предлагаха предмети направени от дърво. Най често се ползваше дървесина от топола - меко дърво лесно за обработка. Имаше налъми различни размери, за деца, за възрастни. Каишката беше изрязана от нещо като автомобилна гума, закована с пирони с едри глави отстрани на дървената част на налъма. Предлагаше се развообразие от дървени лъжици, много домакини си купуваха от тях. Имаше и дървени гаванки, плоски дървени чинии, но не направени на струг, а дялани. Предлагаха се и дървени корита. Най често се ползваха за да перат в тях. В тях майките си къпеха и бебета и децата. Други корита от друг материал тогава нямаше.
арх.Олег Каразапрянов
02.01.2023г. oleg5@abv.bg
