©
|
Доган най-после проговори и поиска главата на своя "син". Като един Тарас Булба. Очевидно е преценил, че разделението в партията може да се преодолее.Или, че просто няма друг изход.
Снощи в Пловдив редица депесари от Столипиново въстанаха срещу Пеевски - вижте:
https://www.youtube.com/watch?v=Tsr46z_suNM
Дали това не е била една от капките, благодарение на които чашата на търпението е преляла?
Да предположим, че Пеевски няма да контраатакува. Какво следва оттук нататък?
С елиминирането на Пеевски отпада основната пречка пред оживяването на някакви коалиционни преговори. Ще има ли промяна пред твърдите позиции: "С ДПС на Пеевски никакви преговори".
А какво ще стане с онези депутати, които в един момент предадоха своя почетен председател? Дали пък точно те не са истинските евроантлантици?
А какво ще стане с местните ръководства, за които се смяташе, че са под контрола на Пеевски? Снощи пловдивските депесари поставяха редом с Пеевски и Ала Байрям.
Какво ще стане с политиката на "новото начало"? Какво става с проблемите, за които преди време спомена Доган, а не Пеевски?
Ще има ли сили Доган хем да реставрира някакво единство, хем да открие втори фронт срещу тези, които му се верни, но ерозират доверието към ДПС?
И т.н. |